КАКВА ТОЧНО БОЛЕСТ СА ПРИИЖДАЩИТЕ БЕЖАНЦИ И ЗАРАЗНА ЛИ Е ДЕЙСТВИТЕЛНО ТЯ

Vladimir Domozetski

Най-накрая не само сред читателите на сайта „Общество”, който от много време насам информира посетителите на портала, преди националните медии да обърнат изобщо поглед към южната ни граница, но и широката общественост ( до колкото съществува такава у нас) със сериозността на тежката ситуация видя необходимост да се уплаши от притока на сирийските бежанци.

 Затова аз ще си спестя тази задача, която е вече свършена, а именно: да считам за необходимо да повтарям вече многократно повтаряното – какви рискове се промъкват, като нахлуващ у нас в безцелната си посока вятър породен от гражданската война в Сирия, който разкашля да говорят гражданите, защото във вятъра очевидно има вирус, ако в този дух я окачествим, надявам се без някой да е на различно мнение, за болест.

 Бихме могли да погледнем на този сложен въпрос и като силно предизвикателство. Но преди всичко на въпрос по отношение на България каква точно болест са прииждащите бежанци и заразна ли е действително тя. А защо да не обърнем страницата, задълбочавайки се по-дълбоко в темата като допуснем оправданата по същността си конюнктура: не са ли чуждите непознати лица със своите семейства и деца симптомите, дошли случайно отдалеч с културните си особености и различия, за да си признаем за дълго разнасящата се сред собственото ни общество болест, за която нито емигрантите, нито друго чуждо тяло или влияние имат пряко или косвено участие.

 Най-честите коментари, които чувам са, че бежанците още преди да бъдат настанени в съответните центрове, са потенциални крадци в широкия смисъл на думата, или дори по-лошо: крадци на работните места, които и без туй липсват за редовия български гражданин. Така разсъждава българина, но май безработицата ще си остане единствено български проблем. А що се касае решението да затворим ли границите или не, където изключваме досадните уроци по европейска солидарност, едва ли покриваме поне най-слабата за страната ни точка, най-често преекспонирана в обществото вследствие широките дискусии, подчинявайки се на финансовата причина да го сторим.

 Другата част от сериозните опасения са, че из между сирийците може би се крият терористични клетки и затова е било наложително мигновено да хлопнем и заключим с райбер вратата на България. Само, че така или иначе терористи биха могли да си влизат и излизат без затруднения и то не благодарение на кризата с прииждащите бежанци, пример е терористичният акт в Бургас, тъй като вече е всеизвестно, че организаторите на взрива на автобуса на летището в Сарафово, са го осъществили с чужди паспорти и самоличност. По-скоро сме задължени да допуснем, че опасност за националната сигурност биха изиграли не толкова отворените ни граници, а прибягването към тяхното затваряне, защото с този акт ще привлечем негативната реакция на опозиционните сили на Башар Асад ( за справка: те са подкрепяни от влиятелни джихадистки групировки, включително и „Ал Кайда”). В допълнение, ще вирнем нос пред Европа, заявявайки гръмогласно колко дълбоко неевропейска е ориентацията на намиращата се в периферията на съюза държава. Както се казва: ще убием с един куршум два заека, ала и двата ще бъдат от нашите ( нарастваща опасност от нов атентат и лошо лице пред света ). Не че подобни призиви не излизат ( без да си дават сметка до какво водят ) родени от безпокойството при едни, и популизма на други родни държавници, бидейки твърде нахални да изискват от Европейския съюз да си транспортира и разпредели бежанците влизащи в България помежду държавите членки, защото „това не било наш проблем”.

 Ето например партия АТАКА начело с Волен Сидеров се опита да разшири своето влияние и покаже що е то български националист или поне що е то български политик в самото сърцето на Европа на гърба на данъкоплатеца и най-вече на гърба на доброто име на страната. Естествено никой не им отвори вратата в Брюксел, но навръщане самодоволно казаха, че са си изпълнили целта. Жалко ако e така.

 Но колкото и да ни сърби да поучаваме европееца със странни нему гатанки, бутайки му в главата балканския си манталитет, той не иска и не иска. Не ще да се поучава или даже поне да вдене малко. Той просто не желае да бъде като нас, нито да живее като нас.

 Е, то и ние не искаме да живеем така, (милеем за европейски по размер заплати и подредени домове), ама не ни стиска да се откажем от нашето си, защото пък без него, ще бъдем други, няма да ни има, и така все си избираме да ни има, пък и било то и с цената да сме все същите бедняци материално и предимно духом. Глупава и вредна дилема, пък все нея си решаваме и все с един и същ резултат. Непримирими предимно с нежеланието си да припознаем по-умните и можещите от нас, а как ми се иска да бъдем непримирими с онова що ни дърпа вечно назад, пък и да възвърнем, ако не сме твърде позакъснели, позабравената си, истинска природа, за да излезем от собственото си блато.

 Как да тръгнеш напред без памет и самоуважение – нито кой си ти, нито кой отново си гласувал да те управлява? Дали урокът все пак ще бъде разбран в настоящата държавна, парламентарна, морална и духовна криза?

 Или ще продължим да си решаваме глупавата и вредна дилема, чийто равен сбор е сбирщина с фасадно име на нация, издигайки твърде недостойни държавници, израстъци на обратното на закона, управлявайки народа в твърде показна манипулация и безнравственост, но чийто корени през годините са пуснали прекалено дълги стъбла във властта и са се сраснали с нея.

 Да, в тях ще намерим лицата на виновниците дори за проваления си личен живот. Ще сме облагодетелствани от ползата, че пак ще имаме кого да „мразим безплатно”, все едно това е привилегия, с която обществото ни се храни сутрин, обед и вечер. Нахранени безплатно, после се чудим защо аджеба сме най-нещастната и болна нация, поне в рамките на Европа. И най-гладната – понеже злобата всъщност никога не храни, а изтощава човека.

 Съвсем за накрая, не за друг, а за нас би било полезно да обобщим, че за да получиш истинска храна, първо трябва да дадеш. Това се касае и до сирийските бежанци, с които демонстрираме вулгарността да се сравняваме, без да си даваме сметка какво е война и какви са нейните мащаби на разрушение, не само физически, но и в психически план.

Автор: Владимир ДОМОЗЕТСКИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6981

Posted by on окт. 6 2013. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.