„ИСЛЯМСКА ДЕКЛАРАЦИЯ” ВЕЧЕ И НА БЪЛГАРСКИ

Islamska deklaracia

За пръв път в България излезе книгата „Ислямска декларация” на известния бошняшки политик Алия Изетбегович (1925-2003)/изд.„Изток-Запад”/. На Запад има оценки за този неголям по обем документ като „открито деклариран ислямски фундаментализъм”. Има и такива, които виждат в него „вид духовен и интелектуален синтез на исляма, включващ  и ценностите на Западна Европа”!? Това иде да подскаже, че книгата би привлякла вниманието на широка читателска аудитория – и от  привърженици, и от противниците на тезите на автора. Предговорът към българското издание на е специално написан от проф. д-р Дарко Танаскович, ислямолог, ориенталист, турколог и дипломат. В него се прави задълбочен анализ на „Декларацията”, чийто постулати са важни и днес за разбиране на плодовете  на Арабската пролет, отворила широко вратите на политическия ислям в недалечния от нас Близък Изток и на надвисналата опасност над светска Сирия  от  евентуалната й „демократизация по целесъобразност”.

     Преди 43 години сараевският правист и философ Алия Изетбегович (1925-2003) завършва ръкописа на “Ислямска декларация”. Тя става причина нейният автор да бъде задържан от органите за сигурност (УДБА), а съдът в социалистическа Югославия да го осъди за вражеска дейност и пропагандиране на ислямски национализъм. Авторитетът му на изразител на тежненията на мюсюлманите ( наречени по-късно  бошняци ) и ореолът му на мъченик на комунистическия авторитарен режим го въвличат в политиката и го издигат до поста председател на Председателството на Социалистическа република Босна и Херцеговина в 1990 г., а след края на кървавия конфликт след 1995 г. и за дългогодишен член на Председателството на Босна и Херцеговина.

     Изетбегович започва да събира материали за „Декларацията” през 1966-1967 г., когато в Титова Югославия комунистическата партия  декретира т.нар. мюсюлманска нация във федералната република Босна и Херцеговина. В първата половина на 1970 г. Изетбегович е вече готов с „Декларацията” като ислямистки програмен документ.

     В него авторът откроява две доминиращи идеи. Първата е да бъде изтъкната огромната пропаст между интелигенцията и масите в повечето ислямски държави, между „позападняшкото съзнание на интелигенцията и ислямските чувства на масите”. Втората идея цели да внуши, че ислямският свят не може да бъде променен без исляма, че той е единствената реална сила, която е в състояние да вдигне мюсюлманските народи и да ги изведе до конструктивни промени в духовен и обществен план. В раздела „Панислямъзъм и национализъм” тези две идеи добиват по-релефно изображение. Там авторът пише: „В днешните условия този стремеж означава бърба за създаване на голяма ислямска федерация от Мароко до Индонезия, от тропическа Африка до Централна Азия”.

     В „Декларацията” авторът се представя като ислямски мислител с глобална новаторска философия за отношението ислям – държава – общество. Той набляга на тезата за невъзможността да се съчетае ислямът с неислямските системи, за невъзможността да има мир и съвместно съществуване между ислямската вяра и неислямските обществени и политически институции. Оттук и неговият извод, че ислямът  изключва правото и възможността в неговото пространство да действа каквато и да било чужда идеология, а държавата да изразява и подкрепя единствено моралния концепт на ислямската религия.

      По-внимателното вникване в текста, ще открие генетична връзка между Изетбеговичевия  ислямизъм и съвременния неоосманизъм. Авторът на Ислямска декларация” отхвърля категорично реформаторството на Мустафа Кемал Ататюрк и смята, че заслугите му за Турция трябва да бъдат  сведени до “ислямската им мярка”. В паралел между философията на японските и турските реформатори Изетбегович изтъква “най-ярката и показателна разлика по въпроса за писмеността”: “Докато Турция премахва арабската азбука, която със своите 28 знака спада към най-съвършените и най-разпространени световни азбуки, Япония отхвърля искането на своите «романисти» да въведат латиницата и запазва 46-те си знака плюс още 880 китайски идеограми”. Изводът на автора е, че 40 години след въвеждането на латиницата над половината от населението в Турция е неграмотно, защото е загубило чувството за миналото, докато в Япония няма неграмотни.

     Идеите на „Декларацията” са много актуални в сегашното политическо време. Споменатата генетична връзка между ислямизма на Изетбегович и неоосманизма на днешните управляващи в Турция има и съвременно измерение. Най-яркият последовател на Изетбегович е главата на Ислямската общност в Босна и Херцеговина Мустафа Церич, несменяем от 1990 г. досега. И той, подобно на турския външен министър Давутоглу, е възпитаник на Ислямския университет в Малайзия. Действайки в тандем с политика Изетбегович, след разпадането на СФРЮ Церич постепенно включва в орбитата на ислямската общност в Сараево мюсюлманите в Хърватия и Словения, а след политическите промени в Сърбия след 2000 г. и мюсюлманите в сръбската област Санджак. Церич се стреми да придобие тесни контакти и влияние и в Македония и Косово, където Сараево се изявява като покровител на населението, изповядващо иисляма. Санджак стана територия, където се пресичат и допълват, особено в последните няколко години, усилията на Церич и на турското държавно ръководство за овладяване разцеплението в ръководството на бошняшко-ислямската върхушка, която проявява автономистко-сепаратистки аспирации и се стреми да доминира цялата ислямска общност в Сърбия.

     Сараево, наред с Анкара, на практика се оформи като своеобразен втори център на политическия ислям на Балканите и не е нужно голямо въображение, за да предвидим последиците от активирането на една волтова дъга между двата полюса. Заслужава да отбележим и това, че на предговора си към „Ислямска декларация” Алия Изетбегович е поставил следното мото: „Нашата цел: ислямизация на мюсюлманите. Нашият девиз: да вярваме и да се борим”.

     Двадесет години след началото на войната в Босна и Херцеговина обществеността у нас ще има възможност да се запознае с философията на един  от главните актьори в тази трагедия на Балканите, въз основа на която и днес в много голяма степен се изграждат поведението и действията на бошняшкия/мюсюлмански политически елит в Сараево, в който водеща роля има  синът на автора на „Ислямска декларация” Бакир Изетбегович.

 " title=Автор: Марко Марков

Авторът е и преводач на книгата. Той е бивш български посланик в Тирана, Белград и Сараево, като е първият български дипломат в столицата на Босна, който устройва мисията там.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6933

Posted by on сеп. 18 2013. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.