ИЗПИТАНИЕТО СИРИЯ

Sarkis Tzaturian

Автор: Саркис Цатурян

В същата тази минута, когато авторът на тези редове пренася своите мисли върху белия лист, партията на войната във Вашингтон, Лондон, Париж и Анкара подготвя удар срещу Сирия. Столицата на някога всесилния Арабски Халифат очаква масирана атака от военновъздушните сили на САЩ, а руският президент Владимир Путин и генералният секретар на ООН Бан Ки Муун не оставят надежда, че ще попречат на интервенцията. За първи път в новата история Светият престол обръща поглед към Русия с молба на петербургската среща на Г-20 да се работи за дипломатически сценарии за разрешаване на сирийската криза. Москва открито заявява, че ще подкрепи Сирия в случай на военна намеса от страна на американската коалиция. Единственият лидер до Путин, способен да се придържа към подобна позиция, беше Леонид Брежнев за който падането на комунистическо правителство в която и да е страна се разглеждаше като заплаха за световното социалистическо движение.

Може дълго се търсят геоикономическите мотиви за събитията в Арабския изток, като се посочват тяхната антируска и антикитайска насоченост, но най-важното е друго: Русия е подложена на изпитание в Сирия, това е изпит за възможността за оцеляване на руската държава, най-важното изпитание от времето на края на Великата отечествена война. При рухването на режима на Башар Асад, балансът на силите в Близкия изток ще бъде нарушен и войната на „всички против всички“ ще се превърне в реалност. Стремежът на се хвърлят в хаос Ливан и Иран, а после и главната цел на арабските преврати – Русия и Китай ще бъде удовлетворена. Изводът тук може да бъде само един: няма накъде да се отстъпва, уахабитите постоянно отправят предизвикателства към Москва като убиват наши граждани в Северен Кавказ.

С какво се занимават самите арабски страни в тези сложни времена. Ситуацията е парадоксална: Арабската лига се нахвърлят с критики към Асад, като изключиха Дамаск от редиците си ( 12 ноември 2011 г.) Целият свят със затаен дъх гледа към Москва, поразен от късогледото усърдие в което Рияд и Доха предлагат да поемат разходите за военната кампания на Америка и нейните съюзници в Сирия. Опиянени от жаждата за власт, арабските страни, буквално не забелязват, че подкрепят клане в което няма да има победители. В съзнанието изникват думите на Уинстън Чърчил, казани през 1938 година след подписването на Мюнхенското споразумение в Лондон: „На Англия беше предложен избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи война“. Като се съди по всичко, катарците и саудитите ще повторят съмнителния път на Невил Чембърлейн.

Няма съмнение, че инцидентът с използването на химическо оръжие, както се твърди станал на 21 август 2013 в предградие на Дамаск, представлява удобен повод за осъществяване на военна интервенция, която съответства на доктрината „Задължение за защита“, приета от Съвета за сигурност на ООН в близкото минало срещу Муамар Кадафи в Либия. Обаче всички доказателства за използването на химическо оръжие от страна на правителствената армия противоречат на здравия разум: Асад, на практика победител в гражданската война беше най-малко от всички заинтересован от подобна операция. Но защо му е на обвинителя логика, когато емоциите могат да заглушат разума? А разумът се проявява в следното. Ролята, която взе да играе сега сама Америка трябваше да се играе от египетското правителство на Мохамед Морси, което планираше изпращането на армия в Сирия. Но армията си каза думата. След свалянето на ислямисткия режим на 3 юли 2013 американската администрация разбра – трябва да действа със собствените си ръце.

Повод, а не причина

Ситуацията около Сирия предизвика множество аналогии. На първо място събития отпреди сто години – убийството (28 юни 1914 г.) на австро-унгарския ерцхерцог Фердинанд, което послужи за повод за началото на Първата световна война. Сходна провокация имаше и в навечерието на Втората световна война, когато нацистите нападат радиостанцията в  Гливице, която предава в ефир антигермански възвания на полски език и служи за прелюдия към унищожаване на митническия пункт в Хохлинден, където ролята на загинали немски офицери е „изиграна“ от убити и преоблечени затворници-концлагеристи. По-нататък всичко е разиграно като по ноти: на 1 септември 1939 година Германия напада Полща.

Конкретните исторически примери са единствено поводи. Причините и в двата случая носят тектоничен характер, предизвикан от противоборството между западния бряг на Северният Атлантик и източния, когато Американската империя се готвеше да смени Мъгливият Албион. Съвременната сирийска криза е продължение на борбата вътре в англо-американските управляващи елити (неслучайно британският парламент отклони молбата на Дейвид Камерън), която вече въвлече в своята орбита целия свят. Разликата е само в това, че сега Америка губи своето влияние, а новият лидер на Големият Близък изток все още не се е появил.

Визитка: Саркис Цатурян е роден на 20 януари 1989 година в Ереван. Родом от Нагорни Карабах. На 14 години е дебютът му в медиите със статия в „Ростовски вестник“. Завършва Международни отношения в Руския университет за дружба между народите. Преводач от френски език. Автор на редица научни статии. От януари 2012 работи като помощник в Обществената палата на Руската федерация. Докторант по геополитика.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6850

Posted by on сеп. 9 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.