ЗА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОТЕСТ, ПАРТИИТЕ И ПАРТИЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, КОИТО НЯМАТ ОТ КАКВО ДА СЕ СРАМУВАТ

Partiini chlenoveОт години върви модата на стигматизация на партиите и партийните членове. Имената им се свързват с всички лоши неща на света, лепят им се всякакви грозни етикети, върху тях е най-безопасно да се упражнява негативна реторика.

Да, истина е, че в партиите (но предимно и само тези, които чакат власт или я притежават) има и кариеристи, нагаждачи, маргинали, лакомници… Виждали сме много такива, ще има и още. Но това не е причина за отстраняването на партиите от обществения живот и публичния линч над партийците като опаковано цяло.

Слушам подобни хунвейбински призиви от последните дни и се чудя на късогледството и ниската обща култура на фанатизираните „граждани“ сен-жустовци, които изпълзяха от социалното мазе. Присвояването на етикета граждани и зашиването му на революционния ревер ни показаха, че въпреки дългите години демокрация разбирането за политиката не се е подобрило. Но това е само един щрих към абсурдите на френетичната гражданственост, която се изроди от справедливите социални протести.

Партийните членове в огромното си мнозинство са хора с активна позиция, със собствено мнение, с някаква идея в главата си, със социален ангажимент, мислещи и търсещи, четящи и следящи. Те са 100 пъти повече гражданите от тези, които се сетиха да протестират като им отъня джоба, а не, както е редно да се прави в едно нормално общество, преди това, превантивно.  Да се защитават политики, да се следят процесите, да се отстоява мнение  – това е политическото участие, което най-често се свърза в политическите организациите. Удобната позиция на „гражданите“ анти-партийци е кресливо упражнение с мимолетен характер. Колкото и да скачат някои хора, колкото и да се хвърлят из публичното пространство, колкото и да се разкъсват от собствените си бесове (по Достоевски и по Фройд) – няма да могат да реализират смислен управленски проект. Без да искам да опростявам дебата за бъдещето на страната, за изчерпания политически елит, за натрупаните проблеми – първите стъпки по пътя на промяната ми звучат като алогизма „с автомобилите стават катастрофи – първо слагаме нови шофьори и после махаме автомобилите“.  Може и обратно. Каквото и да се роди, то пак ще се превърна в единна йерархична структура, независимо от това как ще се етикетира.

Стара истина е, че в мътното време се раждат нови моменти, нови възможности, но често те се пропиляват заради фанатизъм, неразбиране на ситуацията и право на страната на по-силно говорещия.

И накрая ще напомня, че почти 90 % от швейцарците членуват в политически партии, неформални организации, клубове по интереси, асоциации. Къде сме ние – къде са те?! Цяло поколение израсна у нас индоктринирано с антиполитичност, антипарийност, фалшива гражданственост, страх и омерзение от обществения живот.

Партийните членове няма защо да се срамуват. Те са хората с осъзнатия граждански избор. А кресльовците, които изкривяват протеста и лъжат реалните протестиращи, ще имат само 15 минути слава.

 Автор: Калоян Методиев

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6227

Posted by on февр. 23 2013. Filed under Редакционно. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

2 коментара for “ЗА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОТЕСТ, ПАРТИИТЕ И ПАРТИЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, КОИТО НЯМАТ ОТ КАКВО ДА СЕ СРАМУВАТ”

  1. Славянин

    Браво! Дано да има кой да прочете всичко това! Пропиляването е на път да се случи!

  2. Надето

    С подмяна на ценностите и сриването на устоите на морала, процес, за съжаление започнал преди ’89 год., разцъфтял и избуял невероятно след това, се стигна до „антиполитичност, антипарийност, фалшива гражданственост, страх и омерзение от обществения живот“.
    Сигурна съм, че сред искрено протестиращите има привърженици на най-различни партии. Те са там, защото наистина стана нетърпимо.
    В първия ден на протеста във Варна си написах „ГРАЖДАНИН“, закрепих го на един бастун и една пръчка, като символ на оръжията на бедните българи – гегата и тоягата. Попитаха ме за какво протестирам. Отговорих „За свободата да живея свободно и достойно и да не се налага внуците ми след години отново да са на улицата“. Загубиха интерес записващите. Очакваха да викам против цените и кмета. Да! И затова бях там, но другото бе по-важно за мен.
    Не гражданите – партийни членове трябва да се срамуват, а ръководствата на партиите, които не защитават идеите им и не оправдават очакванията.

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.