ЗАПОЧНА ЛИ ДА БИЕ КАМБАНАТА ЗА КИТАЙ?

Pat Buchanan„Защо се разпадна Съветския съюз? Защо се сгромоляса Съветската комунистическа партия? Важна причина беше, че техните идеали и вярвания бяха разколебани“, каза на закрита среща с партийния елит в провинция Гуагдонг, новият китайски лидер – Си Цзинпин .

„Накрая трябваше само една тихо изречена дума от Горбачов, с която да се обяви унищожаването на КПСС, и великата партия си отиде“, добави Си, според информация придобита от вестник Ню Йорк Таймс.

„Всеки говори за реформи, но всъщност всеки се страхува от тях“, казва китайският историк Ма Джонг. „Въпросът е: може ли обществото да бъде държано в подчинение, когато вървиш напред? Това е изпитанието“. Всъщност това наистина е тестът.

„Какво дава легитимността на една партия, нейното право да управлява? Какво държи заедно една нация, когато нейната базова вяра, нейната основополагаща идеология, бъде изоставена както от елитите, така и от народа? Това е бъдещата криза на Китай.

С победата си в гражданската война с националистите през 1949 година, Мао обявява, че е освободил Китай едновременно от японските империалисти и западните колониалисти, като е възвърнал достойнството на страната. „Китай се надигна!“, казва той.

Претенциите на неговата партия за абсолютната власт се коренят в това, което тя е постигнала, и в това, което трябва да направи. Само партия с тотална власт може да повече света към световна революция. Единствено всемогъща партия може да премахне неравенството по начин, по който да направи Френската революция да изглежда като колежански бунт.

Какъв е проблемът на Си Цзинпин? Студента война свърши. Китай е в капиталистическия лагер, член на Г-8, а неравенството в Народната република напомня на това в Съединените щати от края на ХХ век.

Как Китайската комунистическа партия може да обясни контрола върху всички китайски институции днес – икономически, политически, военен и културен?

Ако марксизмът е обект на подигравки зад затворените врати на новия икономически елит и десетките милиони китайски младежи, какво би могло да накара нацията да продължи да се подчинява и уважава Комунистическата партия и нейните лидери, освен оръжията?

Отговорът на Европа през 30-те години на ХХ век е отговорът на Китай днес.

Национализъм, трайбализъм, патриотични войни ако се налага, ще върнат масите обратно. Ако китайската нация е била обидена, ако наследените земи са окупирани от чужденци, както в старите време, хората ще се обединят около режима и ще се надигнат за Китай. Национализмът ще запази китайското общество под контрол,  „докато ти вървиш напред“.

Японските премиер Шинзо Абе определи агресивността на Пекин в спора за островите Сенкаку като „дълбоко вкоренена“ нужда да се призове китайския национализъм под формата на анти-японски емоции, датиращо от Японско-китайската война от 1937-1945 година.

Китайският национализъм, казва Абе, стои и зад китайските спорове с Виетнам и други нации относно острови в Южнокитайско море.

Ако Пекин не е в състояние да осигури икономически разтеж, „той няма да е в състояние да контролира 1.3 милиарда души… под управлението на една партия“, заяви Абе пред в. Вашингтон поуст. Той сега отрича да го е казвал.

Но Китай не е само в разпалването на национализъм за поддържане на легитимност.

Абе също зае твърда позиция срещу Китай относно Сенкакусите и се придвижи надясно по посока  на патриотизма, сигурността и защитата на японската история през ХХ век, и рейтингът му се качва. Вече я няма извиняващата се и пацифистка Япония от вчерашния ден.

Русия, страна, която видя своята Православна вяра потъпкана до корен от Йосиф Сталин, после видя марксистко-ленинската идеология и комунистическата партия в колапс, търси да открие древните източници на руския патриотизъм и народност. Владимир Путин се стреми да съедини в едно империята на Романови и да възроди старата църква.

В мюсюлманския свят, секуларизмът на Гамал Абдел Насър, Садам Хюсеин и Башар ал Асад отстъпва пред сили, които се връщат назад до Мохамед и Корана като непогрешими източници за легитимност на политиката, правото и националното величие. Сунитско-шиитското разделение напомня нашето католическо-протестантско  разделение от времето на Лутер, Калвин, Хенри VIII, Трентския събор и Тридесегодишната война.

Америка не бива да изпада в самодоволство от това търсене на легитимност. Нашата британско-протестантска и после европейско-християнска идентичност се изпари като котката от „Алиса в страната на чудесата“.

Каква е нашата пътеводна светлина днес, когата към политическите, културни, религиозни и политически корени на нашата стара република постоянно се отнасяме крайно жестоко.

Какво легитимира американското правителство? Избори, управление на мнозинството чрез универсално избирателно право на народа, големи части от който са невежи по отношение на вярата, културата и цивилизацията от която идваме? Ако нашата икономика потъне като тази на Южна Европа, ако великият Прогрес вече не ни се усмихва, къде ще се скрием?

Един ден, американците ще започнат да си задават такива въпроси, ако вече не са почнали.

Автор: Патрик Бюкянън

Мнението е публикувано на блога на автора.

Биографична справка: Патрик Бюкянън е роден на 2 ноември 1932 във Вашингтон. Един от най-известните американски палеоконсерватори. Старши съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е изолационист по отношение на американската външна политика и е за строги мерки по отношение на емиграцията. 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6252

Posted by on мар. 1 2013. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.