ДЕСНИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ: ОСОБЕНОСТИТЕ МУ В СЪРБИЯ

Srabski nacionalisti OBRAZОтечествено движение „Образ”, Сръбско народно движение „Наши”, Сръбско народно движение 1389, Движение за живот на Сърбия „Двери”, „Кръв и чест”, „Комбат 18” предизвикват известният сръбски политически коментатор и анализатор Бошко Якшич да възкликне в анализ за белградската „Политика”: „Откъде толкова екстремистки десничари, събрани в разни формации, докато ортодоксалните комунисти, маоисти, троцкисти, сталинисти, чегеваристи, дори и анархисти е възможно да бъдат намерени като следи в някаква младежка попкултура”?

Обикновеният, често и евтин популизъм, който от десетилетия е първи спътник на тукашната, а отскоро и на европейската политика, подхожда много повече на десницата, отколкото на разпиляната левица. Излиза, че десницата е по-приемлива опция. Затова и една нейна част – онази, която е готова да се бори за влизане в парламента – изглежда по-чиста, почти излъскана. Насърчена от възможен успех, десницата едва сега започва да се интернационализира, но продължава да обгръща идеите си с национални знамена и исторически фетиши.

За разлика от нея левицата остава в периферията придържайки се към интернационализма, чийто защитен знак са Мао и Че. Левицата е идеологизирана, а с края на Студената война идеологиите, повече или по-малко, бяха изоставени. Няма класова борба. Отношението на Маргарет Тачър към пролетариата във Вееликобритания не се различава особено от отношението на Владимир Путин към работниците в Русия. Значи не трябва да ни учудва, че европейският дебаланс съвпада със сръбския. Програмно крайната сръбска десница не се различава от другарите си из Европа: защита на националните ценности, боголюбие, родолюбие, геройство, което преследва етническите, сексуалните или верските малцинствени групи като източник на всички проблеми. И тя като европейската не е единна. Липсата на единство до голяма степен обяснява защо влиянието на многобройните десничарски групи не е толкова силно върху политическия живот в Сърбия – такова, каквото бе например по време на царуването на Сръбската радикална партия – майката на тукашната десница.

Подписването на Брюкселското споразумение (между Белград и Прищина, б.пр.) през април лесно може да стане амалгама за десницата, която, както и в Европа, има академични корени. А всички без изключение имаха и имат подкрепата на Сръбската православна църква, тайните служби, Сръбската академия на науките и изкуствата – „бащите на нацията”. Национализмът като движеща енергия на крайната десница отслабна особено след възникването на Сръбската прогресивна партия (на президента Т. Николич, б пр.), която промени сериозно политическата топография. С отдалечаването на Сърбия от национализма отслабваше и институционалната подкрепа за клеронационалистки или неонацистки екстремисти. Отечественото движение „Образ”, което ратува за сръбска православна монархия „от Купа до Вардар, от Дунав до Адриатическо море” бе забранено в 2012 година. Ще  бъде обаче опасно, ако направим извод, че тези злокачествени клетки на обществото са унищожени. Никога не трябва да се изпускат от поглед големите възможности на киберекстремизма.

Прав е социологът Йово Бакич когато казва, че забраната не е най-добрата мярка за справяне с крайнодесните групи. Но държавата не бива да има милост към крайните десничари и опасните престъпници, които често действат заедно, използвайки невръстни фенове като база за рекрутиране. Така стигаме до липсата на воля или смелост на държавата. Става ясно, че за всичко е  виновен общественият климат. Щом държавата престана да се тупа по юнашките сръбски гърди, щом като вместо барикади за воюване преговаря в Брюксел, десницата изгуби от значението си. Крайната десница възприе тактиката на алтернативните прояви, която преди три десетилетия беше любима на европейскатаа левица. Приоритетни мишени са ЛГБТ общностите. Борбата против „Содом и Гомор” става девиз на движението против „генно модифицираните семейства”. Забраната на гейпарада вдигна морала на десницата, която чества победа над държавата. Същото е и с футболните хулигани, защото стадионите станаха развъдник на нетолерантност, хомофобия и език на омразата. Там десничарите празнуват и се поздравяват едни други. Ликуват, че държавата продължава да създава нови комисии за борба с хулиганите, зад чиито качулки се крият наркодилъри, джебчии от обществената периферия, лъжливи защитници на спорта, клубовете, семействата и какво ли още не. За всичко допринасят зад кулисите и отделни политици, защитници на „нашите деца”, Сръбската православна църква, която ги приема в лоното си не като грешници, а като енергични млади вярващи, които й осигуряват бъдещето пред нашествието на сатанинския атеизъм и секуларизъм.

Със съкращения от сръбски М. Марков

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8443

Posted by on ян. 7 2014. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.