ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ И ОТВОРЕНИЯТ ПАЗАР ИЗГЛЕЖДА НЕ СА В КОМПЕТЕНЦИИТЕ НА ЛЯВАТА ПАРТИЯ ПО ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ

Vladimir Domozetski

По всичко личи, че вотът на 12 май ще бъде главно между „ГЕРБ“ и „БСП“. Беше ясно от време онуй.

Станишев хвърли последния си камък към оставеното от управлението на Борисов, докато материалът бъде публикуван съм сигурен, че лидерът на Социалистическата партия ще хвърли още няколко, все от същия калъп: „Гледана отвън, България прилича на азиатска диктатура“. Утре може да каже африканска, (а съдейки по поведението му и този патрон ще да си го е изпукал вече). Дори в своето изявление има наглостта да се поскара на избирателите, как не ги е било срам, сякаш те са управлявали страната последните двадесет и няколко години. Давайки пример за някои от частите по света под комунистическо покровителство от миналия век, (с който дълбоко не съм съгласен) забравя, че същият този ден постоянно сочеше ядосано с пръст и невъзпитано прекъсваше въпросите на журналисти: „Сверете си часовника! Кой ден сме днес?!“ – каза в предаване на „бТВ“, понеже водещите благоволиха да върнат лентата на събитията в България отпреди няколко месеца, изяснявайки истинската причина за протестите. Уязвимостта му е разбрана. Читателят ще се сети защо. Наследството от миналото. Миналото си е минало, ала то си седи.

Според Станишев, причината за протестите е „ГЕРБ“. Но не само според него, а според (почти) всички стари и нововъзникнали малки и по-големи политически формации, които са завладели телевизионното пространство и са се съюзили с „БСП“ да обясняват на хората какво е свършил бившият премиер и неговия екип, като че ли самите ние, всеки един гражданин поотделно, нямаме очи да видим; да дават прогнози от сорта: „ГЕРБ“ е вече в архива“; „БСП“ ще спечели с няколко процента преднина“, все едно някой ще си промени мнението и гласува за тях, защото социологическите изследвания сочели това. Или пък, понеже друг е решил по този жалък начин да се промотира.

Именно погледнато отстрани няма нужда да се спори как изглежда България през призмата на управлението на „ГЕРБ“, да се вадят официални становища на Европейската комисия, третиращи финансовата ситуация в условията на криза в държавите членки и като цяло в Съюза, където страната ни е сочена за пример.

Някак си тъпо е да кажеш с престорено съжаление именно как стои държавата в полезрението на Европа на фона на глобалната европейска и световна криза, когато точно това очерняване се стремиш да внушиш с личния си вербален пример навън. Можеше да има у себе си поне малко колегиалност.

На митинг в Унгария пред 10 000 души се опита да убеди присъстващите, че България се е управлявала от диктатор и хвърлянето на оставката на Борисов беше причината да заключи: „Такава е съдбата на всички диктатори.“ Да, ама диктаторите никога не предават на народа си доброволно властта. Както казах, поне е сигурно, че това твърдение е напълно в реда на нещата що се касае единствено до изричането на собствените му думи. Естествено, че председателят на „БСП“ не го е грижа какъв е имиджът на България, каква политика ще бъде изпълнявана в следващия мандат, работа на предстоящото правителство, за да върви напред към европейското си бъдеще, съюзилите се партии срещу „ГЕРБ“ ги интересува само едно: последните да си отидат, та да се наместят удобно на предишното си и незабравено старо място и отново си правят, каквото щат, както едно време.

Много важно е лицето на България пред света да бъде очернено с многобройните афери с подслушвания, които заливат гласа на телевизии и интернет сайтове, естествено напълно „случайно“ още по-агресивно последните седмици. И естествено, разгласяни, за да заглушат дебата за по-важните проблеми и тяхното решение, поради които българинът е най-нещастният гражданин на Стария континент. Точно така, вадеха се и продължават да се вадят компромати, правеха се и продължават да се правят даже по шоу-програми настървени политически агитации срещу дясноцентристката партия. Правилно, от същите лица, които непрекъснато крещят, че в България свободата на словото е под контрола им. Ето ви още един абсурд.

Според мен това, че са се наредили на опашка куп купени журналисти не обяснява техните жалки словоизлияния и ридания в публичното пространство, че свободата на българската журналистика е ранена. Нито пък бегло ме интересуват изследванията на неправителствените организации, които все едно като са неправителствени или небългарски не могат да бъдат подкупени…

Знаете ли как може да хванете един журналист дали е подкупен? Особено личи в настоящата предизборна кампания. Вие ще прочетете какво голямо зло са „ГЕРБ“, но няма да прочетете отговора на съвсем простичкия въпрос: кое е противодействието на това зло. Още по-малко ще бъде споменато нещичко за европейската и световна криза, нали ние все още не се намираме на Луната, все още сме част от същия този свят и границите на България са в границите на Европа. Глобалният свят и отворения пазар изглежда не са в компетенциите на лявата партия по исторически обективни причини, но тук го правят от съвсем опортюнистично и популистко поведение. Все пак на всеки от нас предстои вот на 12 май. Знаете ли защо не съобщават противодействието на „злото“? Да речем, че е нямало никаква икономическа криза. Защото в отговорът се крие името на поръчителя на недостойната статия. Кой друг може да бъде освен опозицията? Кой друг може незаконно да записва Борисов, пък макар и чрез поставени лица близки до обкръжението му, освен опозицията? Тези политически методи са мерзски от морална гледна точка и незаконни от юридическа, и ако на поръчителите им бъде даден шанса да поведат кормилото на властта, нямаме никакви основания да претендираме за защитено от закона и достойно бъдеще.

Досега не съм попадал на статия в подкрепа на „ГЕРБ“, като изключим коментарите, разбира се. Затова ми е някак смешно, когато от пресцентъра на „БСП“ обявят, че „народът го е страх от диктатурата на Борисов“ да упражни свободно своя глас. Не, не е смешно, много е грозно всичко: стигна се дотам прегърналите се социалисти с Движението за права и свободи (ДПС) да се заклеват в един глас, че в област Кърджали (населена с около 70% турско население) този страх е бил най-неописуем. От „ГЕРБ“ или от „ДПС“? – бих попитал аз, защото по случайност бях наскоро в този красив район и на почти всяка врата, стена, дърво, стълб е залепен плакат с ехидната усмивка на Лютви Местан, а лицето на Борисов се мяркаше по улиците тук-таме като по изключение. Да не говорим, че от всички подадени заявления на български общности от цял свят (84 000) за упражняване на вот на предстоящите избори, цели 74% са попълнените в Турция. Нищо не намеквам, а само казвам, че това е много притеснително.

В този ред на мисли, връщайки се към изказването на Станишев: „Кой ден сме днес?! Сверете си часовника!“, ако дръзнете да му споменете нещичко отнасящо се до неговото наследство (или като цяло наследството на Тройната коалиция), може дори да ви посегне, щом така се разгневи при споменаването на водещите в студиото за дните около протестите и тяхната реална причина. Поне аз това си помислих, докато гледах въпросното предаване. Разбираемо е. Явно той е много уязвим от характера на собствените си камъни, които така или иначе съвсем простичката мисъл ги отвежда към неговата глава. Ето затова хули. Постоянно, с особена злост в очите, с езика на омразата, а не на градивната критика. Визирам цялата предизборна „платформа“ на лидера на социалистите. Благодарение на нея увереността на симпатизантите на „ГЕРБ“ няма да се учудя, ако са се увеличили и затвърдили.

Той е интелигентен и знае слабостите си, ето защо иска да гледа само в днешния ден, с други думи той предусеща, че не разполага с никакви аргументи в своя полза. Започвам да си мисля, че гневът му е съсредоточен да се противопостави на времето, да отмъсти за отмирането на партията му, понеже лявото няма бъдеще, макар отстрани да изглежда, че даже възвръща своето влияние. Точно наследниците на комунистите, са и наследници на пълната съдържателност на думи като „диктатура“, „вожд“, авторитаризъм“ и т.н.

Но пенсионерският вот не е никак за пренебрегване. Така или иначе, човек е винаги склонен да идеализира миналото, просто защото е минало. Както се казва: „За умрелия или добро, или нищо.“ Като стана въпрос, бихме могли да перифразираме фразата и по отношение на времето. Защото миналото значи младост според собственото му измерение в човешки живот, а младостта е винаги красива. За съжаление обаче политиката е прекалено обширно понятие, в което нямат място сантиментите.

Говорим за пенсионерите, които гласуват за своята младост, а не за партия и политически модел на управление. Не ги виня, все пак този сантимент не е полезен (напротив). Говорим за бъдещето. Няма сега да си поставям съзнателно граници, защото най-голямата грешка на човек е да гледа само към днешния ден, защото по този начин отрича не само миналото си, но и се лишава от правото си за претенции към бъдещето.

И аз казвах народът асфалт не яде. Отчитам си грешката, защото после си дадох сметка, че без развита инфраструктура в модерно общество – няма как да започне да яде. Народът се сърдеше на новите магистрали, а после не по-малко се обиди на предложението да си сади картофи. И аз се притеснявах от езика на Борисов, но предпочитам такъв език подкрепен от резултати от работа, отколкото интелигентното говорене лишено съдържание. И на мен не ми харесва абсолютно всяка вечер да гледам рязане на ленти, но предпочитам това, пред липсата от такива поводи. А и какво е виновен Борисов, че журналистите постоянно го снимат. Да не би той да ги е канил при откриването да речем на нова спортна зала или детска градина? Пак ще им бъде и пак им е виновен, защото изглежда си е извадил разумната поука от капана поставен от самите тях. На същите тези журналисти, на които свободата на словото им е била накърнена…

А относно идеята на опозицията за сформиране на коалиционно правителство: изобщо не ми харесва тази идея. Ама изобщо. Първо: защото едно правителство трябва да носи ясната и категорична отговорност за своите действия и да споделя определен модел на управление, а не да си подава топката, като във футболен мач: в случая вината за една или друга неправомерна постъпка от единия съотборник на другия. В едно евентуално коалиционно правителство различните партии, всяка една споделяща различни идеи, играчите на отбора (Правителството) са всъщност противникови играчи и единственото, което ги свързва са еднаквите екипи, нищо друго. Само могат да забавят стъпката на благополучното управление, спъвайки се едни-други, уж неволно.

Вл. Домозетски

10-05-2013

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6447

Posted by on май 10 2013. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ И ОТВОРЕНИЯТ ПАЗАР ИЗГЛЕЖДА НЕ СА В КОМПЕТЕНЦИИТЕ НА ЛЯВАТА ПАРТИЯ ПО ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ”

  1. Вратар

    И квко като е вярно написаното? народа лае инаги по властта, ако не му е угодна. А тя пък винаги е таква – неугодна всекиму, а само някому. Да, ГЕРБ са по-добри от БКП, но ползват техните магарлъци. Изнасят краденото от народа в офшорки, прецакват дребен и среден бизнес. Правят олигархии и други бандитски групировки. И те се слагаха на турците. Според мен и едните не стават, и другите, и третите, и четвъртите, и т.н. Но кой става? КОЙ?

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.