ВЪПРОСЪТ НЕ Е ТОЛКОВА В САМАТА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, А В МЕНИДЖМЪНТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Borislav AngelovНационализацията влезе в дневния ред на българския политически живот с гръмка сила след недоволството и протестите от високите сметки за ток. Като под исканията за национализация попаднаха енергийните разпределителни дружества, на т.нар. ЕРП-та у нас. Безспорно темата за национализация не е нова у нас и то особено за тези дружества, но както и преди дискусията започва да се води в плоскостта за или против тази форма на придобиване на държавна собственост, популистка ли е или не, среща ли подкрепа сред населението или не. Кой не си свършил работата, кой бил виновен за създалата се ситуация и кой прави нещо, но другите му пречат. Остава да се започнат и дискусии по темата за понятията национализацията, одържавяване и принудително отчуждаване, което едва ли ще бъде интересно и представлява интерес за мнозинството от българския народ.

В ситуация на предстоящи парламентарни избори се провеждат протести, които можем да определим първо като социално-икономически, а след това като политически призивите от една страна за национализация, а от друга и обещанията за такива действия, макар и в краен случай придобиват по особен заряд и контекст.

Това, което липсва са отговори на въпросите за мениджмънта и какви функции ще изпълняват тези предприятия след национализацията. Без отговор на тези въпроси ситуацията, която в момента се намират ЕРП-тата и са в ситуация „Какво направихме” като монополисти  ще бъде заменена с друга крайност в лицето на национализацията без ясна визия за това какво да се прави по натам. Какво ще последва след национализацията, защото сама по себе си това няма да реши с магическа пръчка проблемите, нито ще доведе до намаляване на сметките за ток. За някои национализацията може и да е форма да се намести в борда на тези предприятия, но за мнозинството от протестиращи и изразяващи недоволство днес не е така. Това е политика на късогледство и обречена на провал още в зародиш.

Хубаво би било призоваващите за национализация, одържавяване да дадат отговор на въпроса как ще управляват съществуващите в момента държавни предприятия. Именно в това се крие разковничето, а не толкова в национализацията. Ако те се управляват, както тези със задължения, то тогава какъв е смисълът от такива действия и това едва ли би могло да се нарече разумна дългосрочна социална политика и национално отговорна. При коалиционно управление лесно може да се оправдаеш, че е нямало как да се изпълнят предизборните обещания и са направени компромиси, но с това как управляваш и какво правиш с предприятията, където държавата има някакъв дял не можеш. Далеч съм от мисълта да твърдя, че не е възможно добро управление на публична собственост, това зависи от отношението ти към нея и мениджмънта. Пример за това, колкото и да не ни харесва, да я хулим в момента е и самата ЧЕЗ, където държавата е най-голям собственик.

В крайна сметка връщането на държавата в икономиката не е равнозначно на национализация, а може да стане в определени сфери и чрез ефективно работещи регулаторни органи, които да работят в полза на потребителите и на обществото, а не се опитват да изпълняват несвойствени за тях функции, които са по скоро характерни за изпълнителната власт от втората половина на 20 век у нас.

Борислав Ангелов

политолог

13 февруари 2013 г.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6168

Posted by on февр. 13 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.