ВРЕМЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ХЛОПА НА ВРАТАТА СОЧЕЩА ИЗХОДА

Vladimir Domozetski

Вече над двадесет дни се вихрят протестите в София, но и аз се бях хванал на въдицата, че няма да продължат дълго и правителството на Орешарски, скоро след като бяха започнали с такава категорична численост и настоятелност, ще си подаде оставката. Обаче май ще се окаже вярно, че комунист никога не си отстъпва доброволно високото кресло на властта. Да добавим – и старият бивш комунист, балканският тип демократ.

 А и как можех да очаквам подобна честна постъпка от кабинета, като напълно нечестно се възкачи на него?

 Само как се разбраха, как договориха… Нещо се прецака, защото в желанието си да ръсят компромати и обвинения към ГЕРБ, не успяха напълно да прикрият собствените си постъпки, за които не са нужни компромати, медийни кампании, купени социологически проучвания, а една лична проста и честна оценка.

 Всяка партия от сформираното и крехко триединство за момент премълча различията си и се обедини с останалите две не за достойната кауза да обединят разтурената от тях самите България, а да разделят. Много ми е досаден изразът: „Разделяй и владей“, но очевидно те го харесват и смятат как може да им послужи още някоя седмица, преди да разберат колко е жесток всъщност. Рано или късно неминуемо ще си получат своето.

 Вече е късно. Така, че времето им хлопа на вратата, сочеща изхода. Единственият положителен лъч в цялата настояща бъркотия, който не е за подценяване.

 Затова не разбирам Милен Цветков, който в предаването си непрекъснато повтаря, че въпросните протести е трябвало да се случат много по-рано. Уважавам го и го харесвам. Прав е за това. Защо обаче да се сърдим, нима всичко в страната е напълно счупено и няма как да бъде поправено? А дали изобщо е уместно да говорим за нещо счупено толкова отдавна, преди едно или повече двадесетилетия, и да си спомняме за него с умиление? Не е ли по-добре да се насочим към създаването на нещо ново, към продължаването строежа на малкото съградено досега, отговарящо на времето и света, в които се намираме днес?

 Да уточним – според народните представители на трите партии получили мандата на 42 Народно събрание България преди четири години е била подредена и хубава страна, завещали на гражданите си самочувствие на европейци с високи доходи и демократични ценности.

 Но един ден се появила новата партия ГЕРБ и за голяма почуда хората в тях припознали своят правилен избор за следващия четиригодишен мандат, а не избрали предишните политици, на които дължали много. Каква била развръзката: България от хубава и подредена страна, се превърнала в африканска диктатура, други изказвания сочат: в азиатска диктатура. И двете сравнения са плод на лидерът на загубилата изборите партия, нарочно загърбвайки най-логичното сравнение, поне що се касае до географското положение на страната.

 Защо не каза България я превърнаха в европейска диктатура, Станишев?

 Колко простичко е понякога да отгатнеш мислите. Той добре знае, че в историята на Европа има един много ярък пример за диктатура, който стига най-далеч в своя апогей, разпростира се даже в онази негова любима за сравнения Азия или другата му любима за сравнения Африка, естествено изостаналите от развитието си части на континентите, но тъй като българинът е чувствителен на тази тема, няма да спомене Европа. Като пряк участник в историческия развой на комунизма думата диктатура за източните народи водят полезрението им към тъмното наследство на Съветския съюз. Ето разбираемата заобиколност в използваните сравнения на костюмираният и вече не толкова въздържан и омайващ със словото си лидер, една сериозна брънка от тъй нареченият балканският тип демократи.

 Когато го узнах, не се зачудих защо в няколко интервюта председателят на БСП не можа да скрие разяждащото го раздразнение от журналистите и аналогично от прихващането на лицевото изписано недоволство от обектива на телевизионните камери, когато в студиото се споменеше трисричието БСП, а не Коалиция за България. Поправка и прекъсване на водещите сториха и други червени партийци в други ТВ-студия. Чак да си помислиш, че вече няма такава партия или се е прекръстила отново. Все едно, че съставителите на Коалиция за България са други лица, от друга партия. Сигурно тази друга партия е от Русия, и донякъде е така, щом БСП е зачената в Москва. Колкото и имена да си сменя и аз през времето, пак ще съм си същият и делата ми няма как да изчезнат.

 Коалиция за България или Коалиция за Русия? В тройната коалиция най-голямата и водеща глава е на партията столетница. Другите две партии ДПС и АТАКА, повтарям свои думи от преди около две години, са уж две различни партии, противоположни една на друга, но събрани заедно представляват един цялостен и единен жив организъм. Едната половина не може без другата. Така функционират, така живеят. Ако едната си отиде, непременно другата много бързо ще остане без въздух и ще я последва.

 Нарочно президентът на европейските социалисти Сергей Станишев споменава Азия или Африка, но никога Европа, когато говори за България. В тази държава, в която излязоха хиляди мирни граждани на протест пред Народното събрание в София и доказаха, че българите сме съзряли да претендираме да живеем в демократична страна. Той има очи да види, но не му дава сърце да пусне кокала.

 Недалновидно от страна на Станишев само преди няколко месеца последният пак говореше с остър език за права и свободи, пак лъчеше злост, когато поиска Борисов да сдаде властта, без дори да има търпение още съвсем малко, за да бъде възможно правителството да завърши мандата и бъдат проведени спокойно новите парламентарни избори. Дали е било от копнеж да избави онеправданите хора от диктатура, да ги предпази от шиеращата се вандалщина по улиците тогава, или от лична алчност и нетърпелива да излезе на повърхността мъст, всеки го разбра в последствие, понеже съдбата го постави в сходна ситуация. Така или иначе бившият премиер напусна Народното събрание и опроверга всички твърдения, че няма необходимия политически инстинкт да бъде управленец.

 Естествено те използваха масата, за да кажат: „Борисов, тръгни си!“, в момента: „Те имат право да протестират, но какво от това, ние няма да им обърнем внимание.“ Не им обръщат внимание вече почти месец. Дори имат наглостта да обявят протестите за несъстоятелни, намесвайки ГЕРБ и други партии в предварително съставен сценарии за хиляди интернет-лумпени.

 Има ли нещо положително в цялата тази ситуация?

 Има, разбира се. Успяха да вдигнат майчинските и пенсиите. Веднага. Захванаха се за работа и само за дни направиха социална революция. Взеха голям заем, за да го сторят. Ето това се нарича професионализъм. Естествено този заем ще си го връщаме с лихвите. Какво им пука? Нали вече им е ясно, че няма да са на власт, когато сметката дойде. А ако пък пак на власт се върнат ГЕРБ, отново ще ги обвинят и пак народът ще им се върже. Пак ще ядат от държавната баница. Затвореният кръг е създаден. 

 Голяма експертност е да назначиш на високи позиции роднини, все едно, че управляваш не държава, а будка за кафе; да назначиш професор по синтаксис за министър на Младежта и спорта; да обявиш официална информация за назначаването на зам.-правосъден министър, без изобщо той да се е съгласявал да оглавява тази позиция; по-лошо, да назначаваш Волен Сидеров за председател на етичната комисия; още по-лошо, да издигаш бивши сикаджии и родни олигарси да защитават и представляват държавността. Няма да изреждам всички гафове, защото и читателите на статията са запознати с тях.

 Важното е, че управляващите продължават да се главозамайват от притеснение за допуснатите пропуски на ГЕРБ и арогантно не забелязват своите. След това се правят, че възстановяват геройски България от онаследената и дишаща все още диктатура, азиатска и африканска едновременно. А когато заради необходимост започват да демонстрират управленчески нюх, без да се усетят изплезват жадно, навярно с тръпнещ копнеж по вкуса на минали стандарти, без възможност да го прикрият, апетитно облизващия им се за власт и пари червен език. Червен и гнусен.

 Всичко става на момента. Не може да се изтрият тези кадри, филмовата лента не може да се замени с нова. Вече светът е друг и социалните мрежи изобретяват от очевидната истина изблик на масово недоволство. Раздвоени между ужасното минало на ГЕРБ и прекрасното минало преди ГЕРБ, в очите на старите муцуни България присъства най-вече в полето на имагинерността, някъде по средата. По-важно е да признаем: и двата, раздвоени Аз-а на властимащите не присъстват в днешния и утрешния ден, а в миналия и по-миналия. Не са тук и сега, а там и вчера. Така, че не са тези, на които ще бъде уважена поканата за по-доброто утре.

 Най-важното според новосформираният кабинет бе да се осъществят спешни социални мерки. Опитаха се да върнат преразглеждане на закона за забраната за пушене в заведенията. Това беше най-належащата промяна в полза на нещастния и изтормозен български гражданин и в полза на потиснатия и сломен малък и среден бизнес на собствениците на барове и ресторанти. Ръкоплясках, друго не сторих.

 При назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, тогава всички ръкопляскахме. Едни у дома пред телевизорите, други пред Народното събрание. Шумните аплодисменти костюмираните господа не ги интересува.

 Какво ги интересуват хората? Тази дума се използва само за предизборните кампании, винаги и единствено вербално и по-късно, след получаването на мандат за управление и по време на него, а днес тя беше изместена от обвиненията към ГЕРБ. Да припомним – държавата не е била в по-окаяно състояние. Все едно аз не знам къде живея, нямам очи да видя, чакам някой да ми разгадае загадката от телевизора.

 Иначе в едно не бях прав. Чаках напразно да бъде съобразено народното искане при пролетно-летните протести, нарочно, поради същата причина, не си правех труда да пиша излишни коментари. Та всеки момент през последните двадесет и един дни досега тази авантюра на лъжата трябваше да бъде подчинена на разумния си завършек.

 Какъв коментар би бил нужен в подобна ситуация? Дори не си струва да описваме стореното до ден днешен, глупаво е на фона на събитията от изминалите няколко седмици да започваме изобщо някакви  разсъждения и да търсим отговори, защото отговори се търсят, когато има въпроси. В настоящата ситуация очевидно въпроси липсват.

 Скандиранията са за оставка, колкото и зам.-председятелят на НС Манолова да се прави, че не ги чува и разбира, да твърди, че били разнопосочни, да се оплаква, че не можела да направи дискусия с излезлите на улицата. Прекрасният оратор, какъвто коментар получи от водещ на публицистично предаване със съмнителна насоченост, се жалва, че протестиращите не желаели диалог. Ами освен ораторство, се иска и малко акъл. Две изречения и аз мога да си ги повтарям едно след друго.

 То не бяха обвинения, че протестиращите са използвани от спечелилите изборния вот ГЕРБ и други политически формации, невлезли в правителството. То не бяха призиви – Оставете ни първо да ви покажем какво можем. Е, видяхме какво можете, в което лично не се и съмнявах. И заплахи: Ако ние си отидем, пак ще дойдат ГЕРБ. Забравят, че ще дойдат тези, които само си избере обществото. Но очевидно избори не признават. Явно страдат от  маниакален комплекс от партията на Борисов.

 Добре, нека кажем и няколко думи за въпросните изборни бюлетини. След този фарс, зарята от обвинения в деня за размисъл изстреляни от медиите на Пеевски как вота е манипулиран, без никаква яснота за произхода им, защо изобщо признаха изборите? Сещате се защо. Ала да се върнем към протестите.

  Манолова не може да си представи, че някоя политическа партия не използва съгражданите си за нечестиви цели, както стори опозицията през февруари. Няма спор и за това, че февруарските и незнайно от кого целенасочено провокирани протести с изкуствено завишените сметки за ток, са толкова различни, колкото различни са двете водещи политически партии в България – ГЕРБ и БСП.

 Различни са, сега има целенасочена кампания всенародното мнение да продължи да бъде такова – „Всички са маскари“. Но има и тире – „ние не чак толкова“. А дали е така?

  От потеклите стряскащо глупави назначения на 42 Народно събрание ГЕРБ наистина се объркаха и уплашиха, още незабравили собствените си ядове, които са им обеца на ухото. Но и не могат да се сравнят грешките им с онези на Коалиция за България, нищо че един месец не е като три години и половина. Борисов каза, че познава депутатите и не може да повярва, че вършат това, което вършат.

  От другото крило, Станишев призна, че назначаването на медийния магнат за шеф на ДАНС „беше политическа грешка“. От друга страна, той повтори неколкократно, че не се отметва от подкрепата си за Пеевски. Това му спечели шумните ръкопляскания на пълната и освиркана отвън зала в НДК на конгрес на ПЕС. Членовете на европейските социалисти му се възхитиха, че имал доблестта и достойнството да признава грешките си.

 Опитах се да изтълкувам думите на Станишев и не съм съгласен с по-горната оценка. Не знам как звучат на вас, но на мен ми звучат по следния начин: „Опитах се да ви излъжа, но не можах. Ако мога – пак ще го сторя, и изобщо не ме е срам да си го призная.“ Честно казано, и аз много се обърках.

 То беше ясно, че са „ескперти“, какви министри, какво чудо… Ами какво да кажем за неадекватния Орешарски? Един пенсионер ми се скара за коментара, като ми обясни без обяснения, че той е умен и затова си мълчал пред обществото.

 Сещам се за една друга, много често появяваща се в ефир изтормозена и обидена жена, наричана „запазената мярка на свободното слово у нас“. Свободното слово у нас признава личната си обида заради становището, че този път протестиращите са красиви и интелигентни хора. „Ами аз като не съм протестираща, не съм красива и интелигентна ли?“ – питаше лаконично наляво и надясно. Повтаря: „Ако падне правителството, пропадаме в дупка“. А как можеш да пропаднеш в дупка, когато вече си в нея? Иска да ми каже, че всички са маскари, затова, хайде да оставим работата, да оставим сегашното правителство…

 Но не всички са маскари. Аз лично не мога да го повярвам.  Както в самото ни общество „не всички са маскари“, както така е навсякъде другаде по света, така и в парламента има различни хора с различни намерения; някои имат добри намерения, други лоши; някои милеят да работят за своите избиратели, за своето общество, други гледат само за личното си облагодетелстване. Няма нужда да казваме, че за съжаление политическата ситуация в България през годините изобилства с лоши примери. Така никак не е трудно да повярваш и започнеш упорито да твърдиш, че наистина всички са еднакви.

 Едно е сигурно –  че във всички партии има честни и съвестни хора, но те обикновено са  използвани за прикритие на онова, което се върши зад стените на събранията им. Такива си отиват веднага и се отказват.

 Ето причината да не мога друго не мога да разбера. Казвам го по повод няколкото широко дискутирани напускания на народни представители на водещи партии. Защо се обръща чак такова специално внимание, когато някой член напусне партията си? Защо винаги медийното внимание се обръща в полза на него и в противовес на структурата, от която се е разочаровал и предал? Определен политик бил напуснал своята политическа формация и разгласил какви ли не „тайни от кухнята“. Това значи ли, че е правилно твърденията му задължително да се приемат за истина? И ако отговорът е да, защо тази истина е  премълчавана от покаялия се след определен период от време, обикновено дълъг, в съучастие на системно погазване на морал и закон? Това равно ли е наистина на покаяние? Или е опит с шумното си напускане да се припечелят лични дивиденти? Порицание в общественото полезрение няма при такива личности. Защото те си отиват и после ни лук яли, ни лук мирисали. Обикновено печелят от целия шум, който вдигат.

И накрая нека споделя коментара си за поредното скандално назначаване на областен управител от турския етнос и член на ДПС Муса Палев в родния ми град. Не познавам този човек и нямам никакви наблюдения върху него. Благоевградчани се надигнаха, защото бяха притиснати да го направят от ДПС за политическа употреба. Най-естествената реакция беше да не се съгласят с назначението, защото Пиринският край няма традициите на Родопите, където ДПС традиционно печелят изборите с мнозинство. Това е преднамерена постъпка, за да кажат пак, че нямало етнически мир, което изобщо не е вярно. Създадоха провокация, а за съжаление дори Палев да е с честни намерения и добър професионалист, той е заложник и жертва на изпратилата го в района формация, а не на протестиращите.

 Ето как, ако нямат работа, етническата партия ДПС си създава такава сама. Започва да плаши етническите турци, че българите ги мразят; обещават им закрила и подкрепа срещу същото на избори.

 А после какво става? Появява се АТАКА и тя поема курса на работата, взимайки своя дял от пая…

 Вл. Домозетски

05-07-2013

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6713

Posted by on юли 5 2013. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.