ВЛАДИМИР ДОМОЗЕТСКИ: В РАЗВИТИТЕ СТРАНИ ОБЩЕСТВАТА НИКОГА НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ ПРОТЕСТИРА ЗА ВСИЧКО СРЕЩУ ВСИЧКО

Vladimir DomozetskiЗа пореден път се убеждавам, че българинът живее в свое собствено време и за съжаление няма представа от реалността. В зората на демокрацията България прекрачва четвърт век, но дори днес изгревът продължава да изглежда илюзорен и неосъществим лукс, независимо, че слънцето е едно и под лъчите му има място за всички. Е, така е в природата, но политиката не се влияе от природните закони.

 Казвам дори и днес, независимо точно днешните бушуващи обществени протести и сътресенията в самия държавен апарат. Оставката на кабинета на Борисов, дошла по веригата на други събития: мистериозното неколкократно завишение на сметките за ток, с които се събуди народът една януарска и некрасива сутрин, напълно беше в хода на нещата да излезе навън и отприщи гнева си на улицата. Въпреки това, единственото разбираемо и обяснимо явление бяха лумпените, които имаха задачата да създават от мирните протести масови безредици. Само, че защо не бяха неутрализирани от полицията малобройните подстрекатели на агресия, хвърлящите камъни срещу жандармерията, остана напълно неразбираемо и само в главата на Цветанов. По-лошото: Не се разбра за какво точно протестират останалите. Горяха се сметки за ток, с животинска настървеност се гореше единия от символите на държавността – конституцията. Гледах такива кадри. Помислих си: „Браво, бе, големи сте герои!“ Всеки може да стори това, но замисляли ли сте се защо досега даже не ви е минавало през главата? Ами отговорът е равнозначен. Някой ако си мисли, че като изгори конституцията или отиде на улицата да протестира с плакати на Левски и Ботев, за да се направи на родолюбец, дали така наистина отдава уважение към далите си живота за свободата на страната българи, или точно обратното? По мое мнение двете неща си приличат, макар да не се запалват изображенията, и слава богу. Ще кажа защо си приличат. Първо: в добавка с плакатите на именити революционери протестиращите внушават, че пак сме в робство, като турското, и трябва да се надигнем, да яхнем пушкалата и да се лее кръвопролитие. Второ: ликовете се използват от протестиращите не да почетат героите от по-новата българска история, а да ги унизят. Знам, че може да остана неразбран, но аз така ги виждам нещата. С показността на техните ликове, дали го съзнават или не, но на мен ми изглежда опит за съревнование. „Ето, вижте ме! Като тях съм! И те са се борили, и аз сега правя същото!“ Това е остра проява на неуважение към историята, към незачитане на жертвите, на страданието на всички знайни и незнайни сънародници в робството на османлиите. Тези хора за мен са смешни. Те не съзнават, че времената са други, че не можеш да си позволяваш такова своеволие, ако ще днес да нямаш пари за кръчма и да нямаш представа какво е истинско робство. Та именно с кръвта на нашите предци е заплатена свободата. Факт е обаче, че мнозина от нас живеят в друго робство, удобно и самодоволно, и то се намира в главите им. Невежеството. Невежеството, с което дори не почетоха националния празник 3 март, а побързаха да организират най-големите протести точно на тази дата. Народ, незачитащ светлите дати от историята си, не заслужава светли бъднини.

 Така на 3 март се продължи с хвърлянето на обвинения от застаналите по трибуните на площади, крещящите микрофони, сиреч озверелите хора, заради ситуацията в България. Първо виновен поименно беше премиера, после виновен: че доброволно сдаде властта. Накрая, като сме тръгнали, решихме да протестираме за всичко и срещу всичко. Ако беше и ставаше толкова лесно…

 В развитите страни обществата никога не си позволяват да се протестира за всичко срещу всичко. А ние тук пак блеснахме с нещо ново, но не с акъл.

 Много интересно как само няколко месеца преди парламентарните избори се случи това. Естествено, че хората от улицата бяха използвани, подкрепени от опозицията, която навреме си е свършила работата с монопола на енергоразпределителите, за да го доведе до просешка тояга. С един куршум два заека. Хем някои, следвани от личния интерес, без никакви скрупули са се облагодетелствали, без изобщо да ги е грижа какво причиняват на хората, хем така свалиха омразния опонент. (Отварям скоби: Президентът Плевнелиев намекна в интервю за Би Би Си, че може би в процесите на протестите има външна намеса. Неназованата възможна загатната сянка е дългата ръка на Москва, чийто интереси са засегнати.) Далеч съм от мисълта да придавам геройска осанка на премиера в оставка Борисов, така или иначе такава му бе създадена от самия български народ, а после последният започна да се вайка: „Аджеба, как така, за бившия пожарникар ще се говори все едно е месия!“ Казва го същият, дето твърдеше по-рано, че не друг ще даде от джоба си пари на всички бедни. Излезе, че народът започна да се противи и да се възмущава на собствените си думи, а после медиите му били виновни. Започнаха се едни водовъртежи типични за нашата страна, където издиганите политици силно се любят, останало от съветската епоха, а вече овластени силно се мразят – по криворазбрания нов демократичен модел. Нещо, което е наказвано в комунизма, ала стана модно след 1989 година. Действително е станало модно след 1989 година да се въздига самодеградацията в душевността ни в култ. Само не мога да разбера къде се корени причината. Иначе народът все бил лъган, все се прави на ощипана госпожица, но не е така. Макар, че има за какво да негодува, срещу себе си.

 Никой не е бил излъган, а е неграмотен. Ето там е отговорът защо буксуваме в един и същи гьол. Но не е само неграмотността, де да беше. Манталитетът трябва да се премахне, а за това се искат години. Е, не съм чул някой да е проявил желание да се вгледа в себе си персонално и да си даде отговор какво той самият дава на това общество. Вечно съседът ни е виновен за нещо. Дори е виновен за това, че заплатата му е по-висока от нашата. Вечно чакаме някой да ни направи щастливи, като че ли това задължение е на другиго. Четем по половин книга на година, а иначе все стандарта на живот на германеца ни е в устата. Българите сме едни от най-нечетящите и безпросветените в света. И на мен не ми се ще да го повярвам.Само дето, като чуя как мои връстници не влизат в книжарница, защото, оплаквайки се нагло, са им били скъпи книгите, в същото време всяка седмица са по нощните заведения, е ми какво да си мисля?

 А като говорехме за протестите, къде беше народът, когато бяха подписани тези договори с монополите? Спеше, спяхме. И мрънкахме.

 Чувам сега от телевизионните екрани и от улицата коментари от рода на: „Народът обедня!“. Добре че по времето на предишните правителства е бил по-богат. Единствено, задето не съм напълно убеден. Бедният народ в най-голямата криза купува масово автомобили и спестяванията му растат с рекордните 35 милиарда и 300 милиона лева към 30 декември 2012 година, по данни на БНБ. Погледнете какво става по пътищата на градовете и сами ще се убедите, а ако се вгледате и в самите модели автомобили, пак ще е достатъчно показателно. Явно аз нещо съм се объркал, че живеем много бедно. Явно всеки в тази страна понятието живот на прага на бедността мери по собствено мерило.

  Гледам 41-вото последно заседание на Народното събрание. Политици от всички партии, опоненти на ГЕРБ, твърдяха високопарно от сорта на: „Нужно е да се възвърне демокрацията!“; „Да възобновим демокрацията!“; „Да върнем демокрацията!“. Все едно чета цитати от стенограми на старите съветски вождове, които с терор, изпитвайки блян по Сталиновия режим, уж са искали да върнат свободата на най-щастливия човек на света – комуниста, която всъщност капиталистите са му откраднали. Виждате ли колко много противоречия? Добре, че времената се променят и няма как да реализират плана на практика, създавайки наново ГУЛАГ. Чакайте малко, каква демокрация, какви пет лева? Кога преди е имало демокрация в България? По времето на Тройната коалиция сигурно или преди това? Може би по Живково време. Вече никак не ми е интересно да следя политическите събития, понеже какво като преминават всякакви граници, щом хората сами не забелязват патовата ситуация. В Народното събрание се разиграва театър за малоумници, но в същото време зрители и слушатели са се втурнали да се правят на интелигентни и истински загрижени за процесите в страната, като за пример – доброжелателно влизат в тези тъпи сценарии, струващи им надеждите.

 На мен не ми харесва дебата, който се води в обществото по отношение на кабинета в оставка ГЕРБ. Критики, естествено – има за какво да се критикуват и то не е малко. Ала не може да хвърляш вината за състоянието на държавата на тях, само защото не искаш да си припомниш какво е било преди да дойдат на власт. Опитвам се и не мога да си спомня какво са свършили предишните правителства, за да повишат стандарта на живот. Пребоядисаните комунисти и проруски настроени партии, типично в техен стил, без капка наглост крещят по микрофони:  „Диктатурата на Борисов“. Лъжат главоломно как ще увеличат минималната заплата едва ли не двойно или ще намалят годините за излизане в пенсия, което на практика няма как да стане в България, предвид демографския срив и икономическата немощ. Не ми се говори отново за референдума, похарчил милиони от хазната за нищо. Явно разчитат на това, че българинът чете по половин книга на година. Толкова, колкото на късата му памет. И друго: всеки удобно забравя, че ГЕРБ дойдоха на власт само година след финансовата криза в цяла Европа. Но българинът не се интересува от останалите, не се вглежда в миналото, свикнал е да гледа само към настоящия момент. Той се сравнява с европееца, единствено когато последният има добре платена работа. Любимо занимание на нашенеца е да се съревновава с най-развитите икономики в ЕС. Не го прави от желание за прогрес, а от мазохизъм да страда, да завижда. Вечно се чуди кога ще ги догони, сякаш това става за година-две. А не знае, че там не се чудят, а работят. Никой не чака и не си задава въпросът кога. Не е достатъчно само да искаш, а и да си го заслужиш, но за нищо на света нашенецът няма да започне да живее като онези, които са първенците по стандарт на живот. Естествено, че удобната нему страна, която да продължи да заема, е да чака.

 Така забравя, както и за присъединяването си в ЕС – още през 2007-ма се твърдеше и предупреждаваше, че в България предстоят тежки години на реформи, за които ще плати именно народът. Обаче народът в това време, докато вее симпатичното синьо знаме на Европейския съюз беше зает да си мисли как ще прави далаверите си в чужбина по същия начин като у дома, но ще изкарва от тях двойно повече. Та даже, ще научи чужденците на кючек. После се сърдим, че навън ни питат дали сме мюсюлмани и дали говорим турски.

 У дома се сърдим на ГЕРБ. Те ли прецакаха българина? Вярно много неща не свършиха, но и много неща не останаха незабелязани. Няма смисъл да ги изреждам. Днес на някои им е удобно да прикрият.

 Не ми пука, че премиерът направи такива глупости, главно с изказванията си. Предпочитам такъв премиер пред премиери, които знаят как и какво да говорят, но не вършат нищо. Примери през годините – много. По отношение на гафовете при избора на неуспешните министри, никой не е безгрешен в избора си и трябва да признаем, че само който не работи, не греши. Ясно е, че в самите редици на ГЕРБ има гнили ябълки, важното е на какви основи се крепи амбицията на управляващите, от личностна или обществена изгода, и ядрото да отразява това. За разлика: в самите ядра на останалите партии са гнилите ябълки, които вече са имали възможността да покажат червеите в себе си и успешно са го сторили – как тогава да се очаква алтернатива на ГЕРБ? Ако има такава, аз веднага ще я подкрепя. Ние трябва да се научим да избираме най-доброто от това, което ни се предлага, а не да живеем с илюзията, че щом нещо не ни хареса в най-подходящия кандидат за високия държавен пост, да го свалим, така, както сме си го издигнали. А пък после да му мислим. Трябва да престанем да гласуваме обладани от омраза и емоция. Нужно е само едно: разум.

 Изведнъж народът разбра, че държавата е корумпирана. Изведнъж народът разбра, че е беден. А като се замисля самото общество в каква деградация се е упътило се притеснявам как ще се намерят по-добри и достойни управляващи и как то самото ще успее да ги види, ако такива се появят на новите парламентарни избори.

 Връщам се на протестите, те се случиха в най-неподходящият момент. Макар, че народът узряваше за тях и стискаше зъби прекалено дълго време. Тук не важи правилото по-добре късно, отколкото никога. Времето ще го покаже, сигурен съм в това. В България за съжаление невинният се анатемосва, а виновният твърде лесно постига успех, като се прави на жертва. Свикнали сме винаги да излизаме с маските си навън, но никога да бъдем себе си. Защо народът не наказа ГЕРБ изчаквайки следващите парламентарни избори? Все едно ГЕРБ са подписвали договорите за монополите. Защото българинът действа под влияние на вливаната на тъмно пара и лесно се шантажира. Така че до голяма степен тези протести, в които безспорно участват умни и съвестни граждани, са поставени. Лостът не беше масовото недоволство, а благодарение на масовото недоволство не народът, а някой друг, го наклони надолу, за да заработи. И постигна своето.

 Вече четвърти човек се самозапали показно пред държавна институция, а на втория от тях напълно необяснимо за мен излъчиха ден на национален траур. Демонстративно изливане с бензин най-напред се случи на 18 февруари във Велико Търново. Напълно очаквано последваха още няколко. Тъжните дати са 20, 26 февруари и 13 март. Странно как не злощастният случай с първия проявил подобна „смелост“ от самоубилите се мъже озвери медиите с отдаване на целият съществуващ спектър от внимание и жеста на правителството със свалянето наполовина на националния флаг. Отчаяните актове на първия и последвалите няколко, на третия и четвъртия мъж, не получиха подобни съболезнования, както и сериозна дискусия и хвалебствия, каквито хората дадоха на варненеца Пламен Горанов.

 Започнаха да го сравняват с чеха Ян Палах, пожертвал се срещу Съветската окупация над Чехословакия през 1968 година, да го сравняват със самозапалилите се тибетски монаси, които до ден днешен се заливат с бензин в протест срещу китайското подтисничество. Освен с „българският Ян Палах“, варненецът стана известен посмъртно с прозвището – „новият Левски“, защото умрял за майка България. Имаше и сравнения със самият Исус Христос, понеже си е отишъл от земния свят на „христова възраст“ без коментиращите в интернет да са запознати на колко години е починалият варненец. Това обаче не е толкова важно.

 В деня на траура гледах сутрешни блокове и по един от тях излъчваха репортаж направен с почернените приятели на простилия се със земното битие от тежките обгорни рани гражданин. Оскърбените близки коментираха пред камерите колко много обичал живота приживе, че именно чрез себе си устоявал принципа човек да не се предава, да не се отказва, да се бори срещу несправедливостите му. Тогава се запитах, в противоречие, защо се е решил показно да даде обратния пример. Защо го стори, когато и без туй протестите вече бяха започнали, масовото непримирие – отпушено? Защо самата държава под влияние на стремежа да усмири масите стори този глупав траурен ден? Как така ще обявяваш траурен ден на човек, който е протестирал срещу теб? Нима управляващите си мислят, че се е запалил случайно, докато е търсил опит за диалог с тях, за да им каже колко много ги обича? Пак не мога да разбера. Траурни дни не се дават на самоубийци. В свободна държава не е разумно да се създават изкуствено „мъченици“, защото така се изпращат погрешни послания, които под влияние на психическа неустойчивост, безволеви граждани могат да последват грешния импулс за решение на проблемите. Както и междувпрочем се случи.

 Няма нищо геройско в извинението да спреш да се бориш. България няма нужда от самозапалващи се хора-факли, а силни психически, които имат доблестта да живеят и работят за нейното благо.

 Владмир Домозетски

16-03-2013

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6310

Posted by on мар. 16 2013. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.