ВАХДЕТИН ИНЧЕ: ТУРЦИТЕ СТРАДАТ ОТ ФОБИЯ ОТ СЕПАРАТИЗЪМ

Vahdetin Inche

ПРИ КЮРДИТЕ ЛИПСВА РЕД. ИНДИВИДУАЛИЗМЪТ, КОЙТО Е НАСЛЕДСТВО ОТ СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ, СЕ ОТРАЗЯВА И ВЪРХУ РЕЛИГИОЗНИЯ.

Вахдетин Инче е интелектуалец, специалист по кюрдските въпроси.

По какво се различват турците и кюрдите в тяхната религиозност?

Има известна разлика в ислямската юриспруденция и отразяването на фундаменталните предписания на религията в индивидуалния и социален живот. Това е по-скоро социологическа, отколкото сектантска разлика. Исторически турците имат подреден начин на живот. При местата, където те предимно живеят се наблюдават ред и религиозните им групи изповядват религията заедно, без да се делят. При кюрдите липсва ред. Шест месеца от годината те живеят в планините и прекарват останалите шест по платата. Индивидуализмът, който е наследство от социалния живот, се отразява и върху религиозния. Съвсем естествено е да видите мъж да се моли сам на една скала. Гледано отвън, може да си направите извода, че това не е силна религиозност, но кюрдите имат един вид религиозност, която е присъства, вродена е във всяка част на социалния им живот.

Ирония  ли е, че религиозните кюрди подкрепят ПКК (Кюрдската работническа партия), която е свързана с насилие?

Това, което подкрепят не е ПКК, а исканията на партията. Повечето кюрди споделят тези искания. Всяка група, които прокарва тези искания ще намери подкрепа сред кюрдите. Това, което кюрдите не споделят са действията на ПКК свързани с насилие. Възприемането на турците и на държавата не се базира на омраза. Дори държавата не се разглежда като враг в очите на кюрдите. Те не са ядосани на държавата, а само се чувстват обидени. Когато са ядосани се появява враждебността. Да си обиден означава, че партията, от която се чувстваш част е допуснала грешки. Кюрдите няма да подкрепят ПКК ако разчита да реализира исканията си с гняв. Те не гледат на турците, като на хора, които ограничават техните права, а като едно цяло със самите тях. Няма разлика помежду им. Подходът на ПКК е да се опира на социалната база на подобна лудост и да насажда разделение в главите на хората.

Как бихте коментирали факта, че 2000 млади хора са се присъединили към ПКК?

Дали са се присъединили, за да може партията за продължи бойните си действия или, за да са сигурни, че ще оцелее като политическо движение е въпрос на изследване. Може би това наградата за обезоръжаването на организация, която се разви чрез въоръжена борба. Те може би казват: „Ние сме с вас по въпроса за новите искания ако вие останете политически активни и изоставите насилието“. Ако те разглеждат това като призив на ПКК да се продължи борбата с по-силната армия, то тогава лидерите на ПКК не са наясно с обществото.

Страхът от разделение остава.

Параноята за разделение беше създадена по време на Републиканската ера, за да може да се отложи изпълнението на естествените искания на кюрдите. Не е лесно да накараш турците да се сблъскат с кюрдите в едно мюсюлманско общество. Също важи и за кюрдите. За да го направите, трябва да измислите нещо, което да отчуждава хората. Турците страдат от фобия от сепаратизъм. Може да мотивирате населението на малка Анадола като им кажеш, че страната им ще бъде разпарчетосана.

Кой създава този механизъм?

Бащите основатели на републиканския режим. Имало е установена система, която е била изоставена в последната минута.  Станало е ясно, че кюрдите не искат да се отделят от Турция. Ако са искали, кюрдите са можели да основат своя държава през Първата световна война. Имали са необходимата сила и квалифицирани кадри да го направят. Не са имали обаче разбирането за отделяне от мюсюлманските нации, което е било наложено от Западняците. Останали са интегрирани с Турция. В Съветска Русия, държавата се опита да направи всички атеисти. След разпадането й, стана ясно, че нищо не се е променило. Мюсюлманите си бяха мюсюлмани. По време на Републиканската ера, всеки беше разглеждан като турчин и сунит. Бившият президент Тургут Йозал се опита да го премахне. Това стана ясно, когато администрацията на Партията на справедливостта и развитието откри, че алевитът продължава да си е алевит и кюрдът да бъде кюрд. Нищо не се е променило.

Доколко ориенталски са турските интелектуалци по отношение на кюрдския въпрос?

Те има ориенталски подход към хората с които живеят заедно от векове. Той е изкривен. Познавам едни националистически писател, който посвети живота си на единството на Турция. Той толкова се интересуваше от тези въпроси, че казваше че кюрдите са преки потомци на Огуз Хан. Веднъж каза: „Според немски изследователи, броят на кюрдите в Турция е 8 милиона.“ Турски автор, който е навътре в тази проблематика получава тази информация от германци. И левите, и десните турски интелектуалци остават слепи по този въпрос. Те приемат западната гледна точка по този проблем.

В. Заман

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=7225

Posted by on окт. 22 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.