ВАЛТЕР ЛАКУЕУР: ПОВЕЧЕТО ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ ДОРИ НЯМАТ ТОПКИ ДА ПРИЗНАЯТ, ЧЕ ИГРАЯТ ДВОЙНА ИГРА

Walter Laqueur

ЕВРОПА Е ТВЪРДЕ СЛАБА, ЗА ДА ИГРАЕ ЦИВИЛИЗАЦИОННА ИЛИ МОРАЛНА РОЛЯ В СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА, КАЗВА ВИДНИЯТ ИСТОРИК

Валтер Зеев Лакуеур е роден на 26 май 1921 година в Бреслау, Долна Силезия (днес Вроцлав в Полша) в еврейско семейство. През 1938 г. заминава за Британския мандат в Палестина. Живее в Израел до 1953 година, където работи като журналист. От 1955 живее в Лондон. От 1965 до 1994 г. е директор на Института за съвременна история и Виенската библиотека в Лондон.  От 1969 до 2000 е член и по-късно председател на Съвета за международни изследвания на Центъра за стратегически и международния изследвания във Вашингтон. Професор по история. Пише за германското младежко движение, ционизма, историята на Израел, Ваймарската република, Русия, комунизъм, Холокоста, фашизма и дипломатическата история на Студената война. Един от основателите на изследванията за политическото насилие, партизанската война и тероризма. Интревюто е дадено за сп. Шпигел. (със съкращения)

Господин Лакуеур, вие сте свидетел на Европа и европейците в най-добрите и най-лошите им моменти. Горещите исторически точки и криволиците на личната ви биография са близко, а понякога и драматично преплетени. Какви изводи си правите днес, когато сте на достолепната възраст от 92 години?

Станах историк в следвоенна Европа, но Европата, която познавам вече не съществува. Моята книга „От руините на Европа“, публикувана през 1970, завършваше с оптимизъм за бъдещето. По-късно, през 2008 беше публикувана книгата: „Последните дни на Европа: Епитафия за Стария континент“. Върнах се към темата на моята последна книга: „След рухването: краят на европейската мечта и упадъкът на континента“. Тези заглавия вероятно казват всичко.

Заглавията, в някаква степен, звучат така, като че ли смъртта на Западния свят е неизбежна.

Европа няма да бъде погребана под пепелищата като Помпей или Херкулан, но Европа е в упадък. Наистина е ужасяващо да виждаш нейната безпомощност пред лицето на приближаващата буря. След като е бил толкова дълго център на световната политика, Старият континент сега е изправен пред риска да стане обиконовена пионка.

За щастие Европейският съюз се въздържа от преследването на имперски амбиции. Въпреки това остава нещо впечатляващо, и политически и икономически, независимо от финансовата и дългова криза.

Вероятно Европа ще остане влиятелна и бъдеще като икономическа сила и търговски партньор. Но континентът днес не стои политически и военно на своите крака. Това не би било толкова важно ако политиката на силата нямаше роля и конфликтите се разрешаваха  мирно от ООН и Международния съд. Но конфликтите не намаляват. Техният вроден фанатизъм и страст продължават да горят, както виждаме сега в Сирия и Египет. Дали при тези обстоятелства е реалистично да се призовава за европейска независимост в глобалната политика?

Защо Европа не може да е шампион на меката сила?

Свободата, човешките права, социалната справедливост да прекрасни и аз не искам да омаловажавам достиженията на европейските общества. Но ролеви модел? Европа е твърде слаба, за да играе цивилизационна или морална роля в световната политика. Красивите речи и добронамерените смъмряния имат много малко тежест ако са правени от позицията на слабия. Всъщност, те само раздразват Китай и Русия. Подобни предупреждения са самонадеяни, лицемерни и, за съжаление, често и смешни. При тези обстоятелства, един добър съвет за Европа е да държи нисък профил.

Това е съвет, който друга високопоставена личност (бивш канцлер на Германия) – Хелмут Шмид дава с удоволствие.

Страхувам се, че Ервопа до голяма степен пропиля своя морален кредит. Тя се страхува да налага санкции; не може да се намесва в кризи извън Европа; и дори демонстрира своята цялостна импотентност спрямо войни в задния си двор. Повечето европейски страни дори нямат топки да признаят, че играят двойна игра.

След две световни войни, е безспорно, че Европа е в пост-героично състояние.

Да, но как постомодерната епоха ще оцелее в свят, в който твърде често доминира хаоса, за сметка на международното право? Шампионите по постмодернизъм ще трябва да действат в съгласие с два различни метода: първият, използването на тези, които регулират нашето отношение един към друг, и второ, да използват методи да се справят с кавгаджиите и престъпниците, които все още трябва да достигнат просветеното състояние на постомодерната епоха.

Вие изглежда пропагандирате един вид либерален империализъм, който изглежда противоречив във себе си.

Това всъщност е ненудно провокативна концепция, която също не се въплъщава в реалистична политика. Подход към международната политика, който включва два отделни кодекса с правила, ценности и стандарти не просто въвежда дискриминация, но също изисква хладнокръвна решителност, която Европа не притежава. Европа често е мотивирана от страх, който и двете страни разпознават – и тираните, и тези, които се нуждаят от помощ.  

Въпреки това, ЕС може да е повече от приветства като играч в глобалната игра на редица места по света.

Със сигурност, но европейската криза не основно само дългова криза. Истинският въпрос е: иска ли Европа, с нейната апатия, да играе роля в глобалната политика? Артур Шопенхауер, великият философ на песимизма, казва, че е по-лесно да искаш, а да „искаш да искаш“ е фактически невъзможно. Без значение колко често европейските ценности са търсени или хвалени, слабата воля, инерцията, умората, само-съмнението и липсата на самочувствие са признак за психологическата диагноза на едно слабо его.

Не е ли прекалено лесно да се обвинява Европа в декаденс? Европа винаги се е движела от една криза към следващата?

Един циник от XIX век някога беше казал, че кризата е период между други две кризи. Историците вероятно са консервативни по природа, и са склонни на скептицизъм. Конрад Аденауер някога каза, че има безброй начини да направиш нещо грешно, но само един да го направиш правилно. Държа на моята диагноза, че Европа е в упадък, особено ако се мери с очакванията, които нараснаха след края на Студената война и падането на Желязната завеса.

Все пак има надежда за Европа?

(Смее се). Винаги има надежда. Това е един от най-често цитираните строфи от английската поезия. Поетът е Александър Поуп, един изключително предпазлив човек. Той имал много врагове и знаем от неговата сестра, че никога не е излизал на улицата без своето голямо, агресивно куче и винаги с два заредени пистолета в чантата.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6856

Posted by on сеп. 10 2013. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.