БРИТАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ В БЪЛГАРИЯ (1964 – 2004)

VelikobritaniaАвтор: д-р Калоян Методиев (сп. Дипломация – електронно издание)

От идеологически противници до съюзници в НАТО и партньори в ЕС, българо-британските отношения преминават през различни етапи. Линията, която свързва България и Великобритания на географската карта е диагонал, който  буквално разсича Европа от югоизток на северозапад. Той до голяма степен е символ на дългото взаимно неразбиране и понякога сложни отношения между Острова и последната европейска държава преди границата с Азия. Заложените от историята различия могат да са пречка за взаимно разбиране, но в цялостната европейска координата могат да се намерят и много общи моменти за разбирателство, сътрудничество и диалог. Именно тук е особено важна ролята на дипломатите, с техните умения и специфични компетенции, които могат да се превърнат в своеобразен мост в процеса на опознаване и съпричастност между две отделни страни и народи. Това важи с още по-голяма сила в днешната епоха, която се характеризира с огромно количество по обем достъпна и циркулираща информация. Тя е още по-ключова на фона на общите европейски предизвикателства.

За всеки човек или народ е от изключителна важност да може да се види отстрани, през очите на другите. Това е особено полезно при политическия процес и особено във външната политика, където трябва да се отчитат редица фактори за вземане на най-правилните за дадена страна или управление решения.

Настоящата статия има за цел да изследва отношението на британската дипломация към България през погледа на британските дипломати с назначения в София. За постигането на целта следва да се решат две основни задачи. На първо място е определянето на британския интерес към  страната. На второ – доколко и как той се променя през годините.

Времевите рамки на изследването обхващат период от четиридесет години – от възстановяването на пълните дипломатически отношения през 1964 година, когато легацията в София става посолство, до 1 януари 2004 година, когато България и Великобритания стават фактически съюзници след присъединяването на първата към НАТО. В него могат да се откроят три етапа в отношението на британската дипломация към България. Първият може да се определи като дистанциран, без особен интерес към случващото се в България и продължава от началото на 60-те до първата половина на 80-те години. Вторият започва от средата на 80-те години до втората половина на 90-те години като при него основен фокус е случващото се с турското малцинство и началото на демократичните процеси в страната. При третия етап, който продължава и до днес, основен акцент вече са икономическите връзки и връзките в сферата на сигурността между двете страни, както разбира се и отношенията в рамките на НАТО и ЕС. Динамиката през тези години по отношение на България се променя рязко, като обаче се запазват някои основни линии на интерес от британска страна.

Основните източници, които са използвани в статията са интервюта, мемоари и телеграми на британски дипломати, които са работили в България. Във всички материали преобладава субективният момент, който се има предвид при настоящия анализ. В подобен подход, разбира се, се съдържат немалко рискове. Един от добрите приятели на България – сър Роджър Керик, понякога в своите спомени (Diplomatic anecdotage) обърква места, събития и личности. Така например дипломатът пише, че е имал лична среща с патриарх Евтимий, на когото след смъртта му е наречен известен софийски булевард и площад. Изглежда става въпрос за объркване и е по-вероятно срещата да е била с патриарх Кирил (Carrick 2012:55). От друга страна, живописно описаната история за правостоящи пътници, прасета на последните седалки, пърхащи кокошки и блеещи кози в пътническия самолет София-Бургас през 1963 година, изглежда доста преувеличена. (Carrick 2012:11). Подобни интерпретации и обърквания не са рядкост в мемоарната литература. По-големият брой използвани източници цели в субективните моменти да се открият общи тенденции и оценки, които са реалистични и с висока степен на достоверност.

Някои от източниците се използват за пръв път, като например телеграмата /valedictory despatch/  с първите впечатления на посланик Дезмънд Кроули от България, която е публикувана от британски журналисти от ББС след искане въз основа на британския Закон за свобода на информацията от 2006 година.  Дипломатическите телеграми са класифицирана информация, което ги прави ценни за всяко едно изследване, което търси дълбочина и по-голяма истинност.

В анализът се има предвид фактът, че дипломатическият пост ограничава правото на самостоятелност в действията и изказванията. Дипломатът защитава интересите на своята страна и докато е на служба следва да се подчинява безпрекословно на заповедите, които му се дават. Затова е важно е да се отбележи една съществена разлика сред източниците на информация – гледната точка на пенсиониран и действащ дипломат. Интервютата, спомените, мемоарите, изказванията на оттеглили се служители са много по-откровени, съдържат нелицеприятни истини или спестявани по време на действителната служба факти, тъй като мантията на политическата коректност вече не тежи в такава степен и много от страховете и зависимостите на институцията и/или зрелостта са си отишли.

Дипломатическото назначение в София

България никога не е била първостепенен приоритет за британската външна политика. Дипломатическият пост в София сред дипломатическия корпус се смята едновременно за лек, но в отделни периоди и за тежък поради мнението на британците, че страната е изостанала. По време на Студента война назначението в София се смята за по-добро в сравнение с това в Букурещ, Тирана или бившия СССР, защото според британските дипломати качеството на живот в България е много по-високо в сравнение с тези страни.

България е място, където често са изпращани дипломати без особено сериозна кариера или в самия й край. Единственото изключение през изследвания 40 годишен период е това на посланик Ричард Стаг, който попада в т.нар. категория външнополитически мандарини – високопоставени британски дипломати със съществено влияние във Форийн офис.

Необходимо е и да се прави разлика между нивото на контакти преди и след 10 ноември 1989 година. Британските дипломати и през двата периода имат официални отношения с българското правителство. Преди промените, обаче, органът, който реално управлява страната и взима всички важни решения във външната политика е ръководството на Българската комунистическа партия (Политбюро и ЦК). По време на комунистическото управление те почти нямат достъп до властовия център на българската политика, освен на официални откривания или други чисто протоколни мероприятия.

При комунистическия режим

През 60-те и 70-те години новоизбраният румънски лидер Николае Чаушеску показва независим от Москва стил на управление, който импонира на Запада и прави Румъния по-интересна за британската външна политика. Югославия традиционно е ухажвана от двете страни на Желязната завеса в ролята си на балансьор между двете системи. Турция е стар и близък британски съюзник, което до голяма степен важи и за Гърция. Сред страните от Източния блок България е най-малко създаващия неприятности съюзник на Съветския съюз. Няма опозиционни групи (младежки, интелектуални, студентски, религиозни, синдикални) с които британската дипломация да работи. Режимът успява да контролира редките контакти на индивидуално ниво.

В този контекст липсва основание за сериозен британски интерес към България и случващото се в нея. Страната е смятана за изостанал, беден, забравен от Бога руски сателит. „Форийн офис разглеждаше България като най-робската от сателитите, най-лошия от лизачите (lick-spittles)“ (Thomas 2002:19); „…холографско копие на това, което Съветския съюз искаше да установи отвъд своите граници“ (Bache 2000:5), „…тотална лоялност към СССР“ (Carrick 2012:2). Основното изискване на Форийн офис е посолството в София да не забърква в неприятности и да не изпраща положителни неща за България – end of the story[1], пише сър Дерек Томас (Thomas 2002:20).

 Това че е именно руски сателит, обаче, предопределя един специфичен интерес, който продължава през целия изследван период – руското влияние, което е сред основните приоритети за британската външна политика. Една от причините да се поддържа британско посолство в София – listening post (пункт за следене, слушане) или watching post (наблюдателен пост) е именно близостта със Съветския съюз, както разбира се и специфичното географското положение на страната като външна граница на Източния Блок и Европа като цяло.

На пръв поглед британците считат българската политика за абсолютно производна на руските интереси, но не толкова като съобразяване с тях, колкото като подчинение пред техните цели и задачи. Това е важен нюанс, който може да се открие след внимателен анализ на спомените на някои британски дипломати. Фактът, че България е смятана за най-близкия съюзник и няма опозиционни групи дава на ръководството на комунистическата партия известна независимост от Москва, с която не се ползват ръководителите на останалите източноевропейския страни. Съветският съюз може да си позволи да отхлаби примката единствено по отношение на България, но не и спрямо Унгария, Чехословакия, а в още по-малка степен Източна Германия (Longworth 2006:20). Така например въпреки налагания в Източна Европа абсолютно централизиран икономически модел британците забелязват, че на различни фирми с България (авиопревозвачът, винопроизводители и др.) се дава известна степен на самостоятелност в търговските дела, както и възможност да задържат част от печалбата си, която да реивестират и да стимулират с пари служители си. Макар и малък между България и Великобритания има търговски обмен. Основен интерес и ценност за внос от България неизменно остава продукцията на българското земеделие. Въпреки това всички отбелязват лошото качество на стоките и дефицита в търговската мрежа, дори такива, които страната традиционно произвежда – „българите не бяха много умни по отношение на своите търговски операции“ (Gray 2001:12)

Едно интересно мнение изказва сър Дерек Томас за българо-руските отношения, което е ценно, защото е рядко: „В известна смисъл, те (българите – бел.авт.) чувстваха едно дискретно, историческо, леко превъзходство спрямо руснаците“ (Thomas 2002:20).

Сред британските дипломати се наблюдава известна завист спрямо влиянието на Съветския съюз върху България от гледна точка на загубеното имперско влияние на Обединеното кралство. В своята първа секретна телеграма посланик Кроули прави паралели между Великобритания и настоящата Съветска империя, чиито служители са обгрижвани  в България, а в страната се издигат паметници на руснаци, докато британските монументи в бившите колонии биват разрушавани (Crawley 1967: 309,311-321).

През 1980-те години централните теми остават продължаващата Студена война, връзките със Съветския съюз и отношенията Изток-Запад. Вътрешната политика на България сама по себе си не е от особен интерес за Лондон. (Longworth 2006:18). За влошаване на образа на страната допринасят приписваните на ДС убийство на писателя емигрант Георги Марков (1978) и  връзката с покушението срещу папа Йоан Павел II (1981). Евентуалното участие на българската страна и в двата случая обаче и до днес не е изяснено, но те са активно използвани в британската външна политика. Инцидентите обаче не променят радикално отношението на британските дипломати към България. Стигмата на руски сателит сред просветените външнополитически служители автоматично препраща въпроса за отговорността към Москва. Мнението е, че Държавна сигурност просто тества различни машинки (gimmicks) от името на КГБ.

Въпросът, който се превръща в централен за британската външна политика по отношения на България в този период е темата за положението на турското малцинство. Поводът е започването на Възродителния процес. Причините са по-дълбоки и имат геополитически характер, но те не са обект на настоящото изследване. Традиционните съюзнически турско-британски отношения автоматично поставят британската дипломация в активна страна по темата. Британците гледат на процеса като на ранна форма на етническо прочистване на етническите турци и другите мюсюлмански малцинства от страна на Живков (Thomas 2006). Въпреки това, посланиците през 80-те години остават дипломати идващи от близкоизточни или африкански назначения, без значима следа с британската дипломация и в предпенсионна възраст.

По време на прехода

Промените след 10 ноември 1989 г. променят рязко динамиката на британския интерес към България. Това е началото на изграждането на нови отношения между двете страни. От минорни контакти, основно в сферата на културата, те започват да преминават във връзки в сферата на политиката, държавната администрация, сигурността, икономиката. Изходната точка за отношения на ново равнище не е добра и това се осъзнава от британската страна – двете страни не са били съюзници, а най-често врагове през последното столетие. Както казва посланик Шорт: „Отношенията между България и Великобритания не са били особено добри в хода на една продължителна традиция“ (Шорт 1995:12).  България поддържа близки контакти с Германия и Русия и е дистанцирана от Великобритания, като това важи и за политиката на големите държави към нея. За взаимното неразбиране дипломатите отчитат решенията на Берлинския конгрес, двете световни войни, бомбардировките над София, Студената война.

Допълнителна причина, поради която България става ключова за британците, освен началото на демократичните промени, е близостта на страната до разпадаща се Югославия, която се превръща в арена на различни военни конфликти и етнически сблъсъци през цялото последно десетилетие на ХХ век в обширна територия от границите на Централна Европа на север до Гърция на юг.  Евентуалното включвате в подобни събития или дестабилизация на България би могло да създаде условия за нестабилност и в цяла Европа. „Стабилността в тази част на континента е много ценна и дефицитна стока“(Стаг 1998:5).

Британският посланик в София – Ричард Томас остава на поста почти 5 години (1989 – 1994), което е изключение в дипломатическата практика. Очевидно неговият мандат е момент на ориентиране за това накъде и как точно ще поеме България в своето политическо и социално-икономическо развитие. Наследникът му Роджър Шорт също остава необичайно дълго (1994-1998).  Техните два мандата могат да се определят като първия етап на прехода на британската дипломация в българския преход, като това време се определя от техния наследник Ричард Стаг като загубено време за България (Стаг, в. Демокрация 2000).

Назначаването на Роджър Шорт за посланик в София показва продължаващия, дори може да се определи като подчертан, интерес на британската страна към турската тематика в българската политика. Шорт е един от тесните специалисти по Турция във Форийн офис, говори брилянтно турски. Загива трагично при бомбен атентат в Истанбул през 2003, докато е генерален консул в града. В публикуваните некролози във всички основни британски вестници основният акцент е неговата любов към Турция, въпреки че той никога не достига позицията на посланик в азиатската страна. Вестник „Гардиън“ излиза с материал озаглавен „Кариерен дипломат със специални любов към Турция и нейното османско-ислямско наследство“ (The Guardian 2003). Подобни са материалите в Таймс, ББС, Телеграф. Трагичната съдба на Шорт не му позволява да се пенсионира и да издаде свои спомени, да даде интервюта, подобно на повечето служители на Форийн офис.

Проблемът с турското население в края на 90-те години се смята за решен, отчита се напредък в отношенията между България и Турция, което се разглежда като съществен компонент за да има добрите отношения с турското малцинство (Стаг 1999f:11). От този период фокусът в малцинствената парадигма започва да се измества към положението на циганското малцинство в страната, което британските дипломати започват да наричат ромско (Стаг 2000а:12)

По време на мандата си Шорт е пестелив на публични изяви и оценки. В едно от редките си интервюта отбелязва, че британските инвестиции са на второ място в страната след тези на Германия, която е традиционен партньор на България (Шорт 1996:13). Германия, наред с традиционната Русия, отново се превръща в страна със специален интерес на Великобритания във връзка с политиката й в България. Старите съперничества се трансформират в конкуренция, най-често за нови икономически територии.

Ричард Стаг: Важното е да се върши работа

С личността на Ричард Стаг като посланик в София (1998 – 2001) се открива качествено и количествено ново ниво в отношенията между двете страни и особено от британска страна към България. Външнополитическият мандарин е роден през 1955 година. Самата му кариера показва новият интерес към страната ни сама по себе си. Първото дипломатическо назначение на Стаг е трети секретар в посолството в София, който отговаря за политиката и информацията (1979 – 1982). За разлика от предшествениците си той е свързан с България кариерно, емоционално (доколкото позволява британската дипломатическа традиция) и теренно. От косвени източници може да се съди, че продължава да следи какво се случва в страната и след отпътуването си.

 Сравнително млад (42 годишен  оглавява мисията в София), което може би е фактор допринасящ за по-голямата му активност на посланическия пост. Той е най-динамичният британски посланик в България до този момент, а освен това е британският дипломат, който впоследствие прави най-сериозна кариера във Форийн офис (управленски пост в министерството, комисар в Индия, посланик в Афганистан) в сравнение с колегите си по време на прехода. Количественото измерение на ускорената дипломатическа динамика се изразява в много по-голямата публичност и активност на посолството в София. Посланикът е чест медиен гост, лектор на различни събирания, участник в редица срещи. Броят на интервютата му пред национални медии е неколкократно по-голям в сравнение с колегите му преди него, а и спрямо наследилия го на поста Йън Сутър (2001-2003). По време на неговия мандат за пръв път в историята на двете страни британски премиер министър посещава България – Тони Блеър (1999).

Качественото измерение на промяната се наблюдава най-вече в преориентацията към теми като икономика и национална сигурност. Политическата линия, особено геополитическата, остава важна и централна, но икономическата сфера и сигурността вече са основен фокус предвид войните в бивша Югославия и предстоящото приемане на страната в ЕС и НАТО.

Икономическата тема е с централно значение. За това свидетелстват не само отправяните от Стаг послания, но и типът издания (с финансова насоченост) пред които често избира да дава интервюта (в. Пари, в. Кеш, в. Капитал, в. Банкеръ). Разбира се и пред националните всекидневници линията на даването на икономически препоръки и съвети има трайно присъствие в публичното му говорене. Причините за нарасналата атрактивност на българската страна е принадлежността й към Европа, бързо развиващия се нов пазар и не на последно място фактът, че в Западна Европа, ерго Великобритания, има много свободни капитали, които трябва да бъдат инвестирани някъде. Колкото по-малко риск крие всяка инвестиция, толкова по-добра възвръщаемост има тя. Стаг, обаче, е наясно с променящата се роля на дипломацията в съвремието, която дефинира в своя авторска статия (Стаг 1998b:15). Тя постепенно губи своя монопол върху контактите между две страни, най-вече за икономическата сфера и това до голяма степен се дължи на развитието на комуникациите.

Руското влияние като основен проблем за България от британска гледна точка се запазва през целия период. Стаг е дипломатът, който говори най-директно по този въпрос и казва нещата почти в прав текст. Кулминацията на това говорене е негово интервю от 1999 година –  „…ако търсите компании, които могат да работят успешно в пазарна икономика, естествено е да не ги търсите в Русия“ (Стаг 1999e:13). За пръв път британски дипломат си позволява толкова откровено изявление по тема, която в най-добрия случай се коментира от отдавна пенсионирани външнополитически служители. Посланието на Стаг е с ясен адресат – българското правителство. Приватизацията по време на управлението на Иван Костов (1997-2001) се разглежда от британската страната като ключов  момент за бъдещето на страната, а ограничаването на руското участие в нея е първостепенен британски интерес. Конкретният повод е раздържавяването на нефтената рафинерия в Бургас, която се смята за стратегическа за сигурността в държавата и недвусмислената реакция на посланика показва, че Обединеното кралство не желае тя да стане притежание на руски фирми. Руското влияние  се възприема от британците с подозрение на много нива, освен икономическото, което изкристализира при Стаг, за такова все още се счита и военното: „Русия притежава огромна военна машина, която е потенциална заплаха“ (Стаг 1999а:9)

Бързият разпад и ускорена динамика в Югославия през 1990-те години поставят британската страна в позиция на търсене на близки съюзници в буквалния и преносен смисъл. Така България се превръща в необходимия географски съюзник на Обединеното кралство срещу режима на Милошевич. Британските дипломати отдавна са наясно с взривоопасния потенциал на мултикултурния югославски конгломерат, който съдържа разнородни етнически и религиозни групи. Посланикът на Короната в Белград пише в своя телеграма, че ако двамата англичани вече са клуб, то трима сърби означава гражданска война (Wilson 1964: 312).

Закономерно британските дипломати започват едновременно да използват България като подиум за спечелване на българското обществено мнение и като плацдарм за критики по отношение на управлението на сръбския президент: „България беше като растение, което не може да избуи, защото е в сянката на голям бурен (Милошевич)“ (Стаг 1999а:9).

Относно Косовската криза Стаг дава кратко и ясно обяснение на ситуацията, като я вплита в по-широк геополитически контекст в който се открояват британските интереси в региона: „По щастливо стечение на обстоятелствата вие се освобождавате от съветската империя по време, когато Милошевич се слива с нея в Белград“ (Стаг 1999f:13). Посланието е, че Русия трябва да се изолира от Югоизточна Европа, за да може последната да се интегрира към останалата част на континента.

Важен акцент е междуинституционалното сътрудничество, особено с МВР и МВнР – „след присъединяването към ЕС България ще бъде границата на ЕС с Азия“ (Стаг 2000b:13). Контролът на границите е от изключително значение за сигурността на всяка страна, а оттам и за цялостната сигурност на съюза към който принадлежи. Това важи още повече за страна, която е буферна зона между два континента. Британската страна категорично иска ефикасен контрол върху границите. Опасностите са свързани с трафика на наркотици, хора, оръжие, тероризъм.

Любопитно е, че Великобритания се превръща в една от страните усилено подкрепящи присъединяването на България към ЕС, при положение, че островната държава винаги е стояла една идея встрани от европейската интеграция и самата идея за обединена Европа.

Чрез откровеността си Стаг обобщава в типичния си директен стил философията на външната политика на Обединеното кралство. На журналистически въпрос защо британски премиер 120 години не е посещавал България той отговаря: „Британската дипломатическа практика не е привърженик на подобни протоколни събития. Важното е да се върши работа“(Стаг 1999d:11).

Политика, култура, народ

До 10 ноември единственото относително свободно поле за действие на британската дипломация са културните отношения. България безспорно предлага много и разнообразни форми на подобно сътрудничество. Всички дипломати отбелязват културния живот на страната, независимо от периода, като една от силните й страни – театри, литература, опера, концерти, скулптура, живопис. Нещо, което не отстъпва на западноевропейските им еквиваленти. Особено често се срещат коментари за впечатляващото ниво на българските оперни и хорови традиции.

Преобладаващо е мнението, че българските власти се отнасят към британските дипломати с уважение. Разбира се, винаги, във всички източници за времето на комунистическия режим, се споменава ролята на българските тайни служби, които постоянно ги следят. Спомените на повечето представители изобилстват от множество истории за конфузни ситуации, проследявания, подслушвания.

Отношението към българите е по-скоро положително, но не и лишено от известна доза критицизъм. Интересни са наблюденията за българския характер – здрави, подредени, любезни, приятелски настроени хора, въпреки че са със селска предпазливост и селска подозрителност към непознатите (Crawley 1967:310). Той отбелязва, че това, което го е поразило и трябва внимателно да се има предвид в отношенията с българите е нещо като прекалена стеснителност, почти чувство на малоценност в природата им.

Внимание заслужава цитираната от Краули максима, че ако някой иска да спечели войната би било мъдро първо да види коя страна ще вземат българите и след това да се присъедини към другата. За Карик пък България не е взимала правилни стратегически решения повече от 800 години.

Сър Дерек Томас, който работи като секретар в посолството в София в края на 1960-те години, отбелязва по повод реакцията на българската страна спрямо смяната на Хручшов с Брежнев начело на КПСС – „българите са най-големите майстори на това, което сега се нарича лупинг: приеманото вчера е история днес“(Thomas 2002:17)

Общите оценки, по които може би двете страни си приличат, са, че българите, подобно на британците, са безкрайно прагматични хора.

Заключение

Британските дипломати в изследвания период променят отношението си към България на политическо, икономическо и в сферата на сигурността ниво. Страната се премества от дълбоката периферията на британския интерес много по-близо до неговия център. Пикът в двустранните отношения, не само през този 40 годишен отрязък, е мандатът на посланик Ричард Стаг, който има ключова роля в процеси като Косовската криза (1999) и подготовката за приемането на България в НАТО (2004) и ЕС (2007).

Двете страни все още има много какво да научават едни за други и дипломатите с тяхното специфично знание за живота могат да играят роля в тази посока, още повече отвъд политически коректното говорене. Интерес за българската страна би представлявало разсекретяването на телеграмите за първите впечатления и при отпътуването на определяния като ексцентричен британски посланик Джон Фосет (1986 – 1989), чийто депеши от времето, когато е посланик в Ханой предизвикват интереса на британската общественост с любопитния си език и интересни впечатления.

Въпреки че в политиката и дипломацията моралните категории са относителни, посланик Уилям Харфам (1964-1966) може да се определи като добър приятел на България, което е рядкост сред британските политици, общественици и дипломати. България никога не е имала свое лоби в британските външнополитически среди за разлика например от арабските държави (т.нар. Камилски корпус). Харфам два пъти е награждаван с високи български ордени – Мадарски конник и Стара планина и то по време на комунистическия режим. Освен, че е първият британски посланик в България той е сред малцината британци, като например Баучър, Гладстон, с принос за българското развитие и национална кауза. Усилията му за задълбочаване на отношенията между двете страни продължават до края на  дългия му живот (1906-1999). Затова би било справедливо е да се почете паметта му с паметна плоча или назоваване на улица на негово име.

 

Приложениe:

Британски посланици в София (1964 – 2004) 

1964–1966: William Harpham

1966–1970: Desmond Crawley

1970–1973: Donald Logan

1973–1976: Edwin Bolland

1976–1980: John Cloake

1980–1983: Giles Bullard

1983–1986: John Snodgrass

1986–1989: John Fawcett

1989–1994: Richard Thomas

1994–1998: Roger Short

1998–2001: Richard Stagg

2001–2003: Ian Soutar

Други дипломати:

1962-1965:  John Carrick

1964-1966: Derek Thomas

1966-1968: Andrew Bache

1967-1969: John Hutson

1974-1978: John Gray

1981-1984: Peter Longworth

The British Diplomatic Oral History Programme (BDOHP)

http://www.chu.cam.ac.uk/archives/collections/BDOHP/

The British Diplomatic Oral History Programme (BDOHP) provides research material for the study of British diplomatic history. It was established in 1995 by Malcolm McBain, a retired Diplomatic Service officer, with the approval and co-operation of the Foreign and Commonwealth Office (FCO).

Библиография:

На латиница:

Bache (2000): Interview with Andrew Bache at his flat in London on Monday 28 February 2000 by Malcolm McBain (BDOHP)

BBC (2003): Obituary: Roger Short, BBC, 20 November 2003, http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/3224062.stm

Carrick (2012): Carrick, Sir Roger.  Diplomatic Anecdotage: Around the World in 40 Years, London: Eliot and Thompson Ltd, 2012

Carrick (2004): Interview with Sir Roger Carrick on 8 January 2004 by Virginia Crowe. (BDOHP)

Crawley  (1967): Crawley, Desmond. Mr. Crawley’s first impressions of Bulgaria, 13 Febraury 1967, (confidential) – In:  The Spanish Ambassador’s Suitcase: Stories from the Diplomatic Bag by Matthew Parris  and Andrew Bryson, London: Viking and Penguin books, 2012

Gray (2001):Interview with Sir John Gray by Malcolm McBain on 29th October, 2001. (BDOHP)

Hutson (1996): Interview  with John Hutson –  1 March 1996(BDOHP)

Logan (2002): Excerpt from Logan’s Sir Donald Arthur Logan’s  memoirs – Book Three  – A Diplomatic Career  (1945 – 1977), 2002 (BDOHP)

Longworth (2006): Interview with Peter Longworth CMG – 18 January 2006 by Jimmy Jamieso (BDOHP)

The Guardian (2003): Obituary: Roger Short. Career diplomat with a special love for Turkey and its Ottoman Islamic heritage. The Guardian, 21 November 2003, http://www.theguardian.com/news/2003/nov/21/guardianobituaries.politics

Thomas (2002): Interview with Sir Derek Thomas in his office at N M Rothschild’s in London on 10 July 2002 by Jill Sindall (BDOHP)

Thomas (2003): Thomas, Derek. Obituary by Derek Thomas: Sir William Harpham. The Independent, 28 July 1999, http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-sir-william-harpham-1109106.html

Thomas (2006): Thomas, Richard. Shameful British bar on workers labels Bulgaria as second-class, The Independent, 6 December 2006, http://www.independent.co.uk/voices/letters/letters-bulgarian-workers-427240.html

Wislon (1964): Wislon, sir Archibald, HM ambassador of the Socialist Federal republic of Yugoslavia, Valedictory dispatch, November 1964 – In: The Spanish Ambassador’s Suitcase: Stories from the Diplomatic Bag by Matthew Parris  and Andrew Bryson, London: Viking and Penguin books, 2012

На кирилица:

 

Стаг (1998а):  Стаг, Ричард. България е ключът за Балканите. Интервю на Антоанета Нешева, в. Стандарт News. 2201 (14 ноем. 1998), с. 5.

Стаг (1998b):  Стаг, Ричард. Посредническата роля на протокола постепенно отмира. Сп. Сега. Брой 47 (26 ноември – 2 декември 1998), с. 15

Стаг (1999a): Стаг, Ричард. Буренът Милошевич пречи на България да избуи: интервю на Георги Шарабов; в. Дневен труд. LIII, 102 (15 апр. 1999), с. 9.

Стаг (1999b): Стаг, Ричард. След зимата на войната ще дойде пролетта на просперитета. Интервю на Станка Тошева, в. Капитал, 19 (15 – 21 май 1999), с. 13.

Стаг (1999c): Стаг, Ричард. Мирът в Косово не може да бъде сделка с Милошевич. Интервю на Петя Владимирова; в. Демокрация. X, 138 (31 май 1999), с. 6.

Стаг, Ричард (1999d): Стаг, Ричард На път сме да станем съюзници. Интервю на  Васил С. Сотиров,  в. 24 часа. IХ, 198 (23 юли 1999), с. 11.

Стаг (1999e): Стаг, Ричард Не си продавайте предприятията на руснаци!: Ролята на британското посолство в София нарасна заради югоконфликта, смята посланикът на Нейно кралско величество. Интервю на Георги Готев; в. Сега. II, 186 (12 авг. 1999), с. 13.

Стаг (1999f): Стаг, Ричард. От полза за всички ще е етническият модел в България да се запази. Интервю на Ива Рудникова, в. Капитал. VII, 43 (30 окт. – 5 ноем. 1999), с. 11.

Стаг (2000a): Стаг, Ричард. Управляващите трябва да покажат, че се борят с корупцията. Интервю на Десислава Стоянова; в.Сега. III, 115 (18 май 2000), с. 12.

 Стаг, Ричард (2000b), Стаг, Ричард. България е блестящ пример за модерна демокрация: Великобритания въвежда 6-месечни визи за българи. в. Демокрация, ХI, 259 (11 окт. 2000), с. 13.

Стаг (2000c), Стаг, Ричард. Предизвикателството е капиталите да бъдат докарани тук. интервю на Атанас Матев, в. Банкеръ. VIII, 51 (23 – 29 дек. 2000), с. 39.

Стаг (2001a): Стаг, Ричард. Изведнъж България стана интересна. интервю на Ирина Гроздева; в. Дневен труд. LIV, 219 (15 авг. 2001), с. 9.

Стаг (2001b): Стаг, Ричард. Не гонете инвеститорите. интервю на Васил С. Сотиров, в. 24 часа. ХI, 282 (17 окт. 2001), с. 36.

Сутър (2003): Сутър Йън. Срещата Симеон – Буш е важна за влизането ви в НАТО. в. Стандарт, брой 3645, 24 Февруари 2003, стр. 18.

Шорт (1995): Шорт,  Роджър Гай. Философията предлага нравствени ориентири за човека. Интервю на Иван Калчев; в. Философски вестник.  6 (1995), с. 12.

Шорт (1996): Шорт,  Роджър Гай. “Вие ще намерите пътя за излизане от кризата“. Интервю на Владимир Игнатов; в. Банкеръ. IV, 47 (25 ноем. – 1 дек. 1996), с. 13.

Шорт (1998): Шорт,  Роджър Гай. Великобритания насърчава бързото придвижване на България към ЕС и НАТО. Интервю на Иван Нанков; в. Континент, VII, 99 (4 май 1998), с. 7.


[1] Край на историята (англ.)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=9031

Posted by on мар. 12 2014. Filed under Анализ, Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “БРИТАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ В БЪЛГАРИЯ (1964 – 2004)”

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.