БЕЗ ИЗБОР И БЕЗ БЪДЕЩЕ

Fiodor LukianovФЬОДОР ЛУКЯНОВ: В УКРАЙНА СЕ СЪЗДАДЕ БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО ОПАСНА СИТУАЦИЯ

Фьодор Лукянов е главен редактор на списанието „Русия в глобалната политика“ («Россия в глобальной политике»), възпитаник е на филологическия факултет на МГУ (Московският държавен университет) през 1990 година, журналист – международник, работил в Международното московско радио, във вестниците „Сегодня“, Время МН“, „Время новостей“. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика (СВОП).Един от хората, които влияят силно върху външната политика на Кремъл.

Украйна премина чертата. Напрежението, нагнетило се от последната есен, завърши с киевския „4 октомври“. Малко повече от 20 години назад по улиците на Москва властта и опозицията се разбираха помежду си с помощта на масово насилие, чак до използване на тежка военна техника. Неотдавна изглеждаше, че в Украйна това е невъзможно, друга е политическата култура, нравите, умението да се договарят…

Но е по-лошо. В Русия октомври 1993-г. става трагичния завършек на борбата за власт, поставя се точката на спора за по-нататъшния вектор на движение на страната, независимо от оценкатаз за него. В Украйна никаква точка не е поставена – напротив сега под въпрос е не само направлението за развитие, но и самата съдба на държавността в този вид, в който тя възникна след разпадането на СССР.

От фаталната криза на украинската държава, в която неизбежно ще бъдат вкарани и външни сили, ще последват огромни усложнения в целия регион на Източна Европа.

От момента на възникване на „Евромайдана“ мнозина правеха паралел между настоящите катаклизми и „Oранжевата революция“. Но ситуацията сега е съвсем друга. Преди десет години, при цялата хаотичност и драматичност на президентските избори, и това, което се случи след тях, ставаше въпрос за обновление на политиката, икономическия живот, държавното бъдеще. С други думи: за бъдещето.

Днес такава категория, като „бъдеще“, в потока на случващото се, въобще няма.

Тя все още присъстваше до края на миналата година като мечта за митичния „европейски избор“, който щеше да направи Украйна, като подпише споразумението за асоциация с ЕС. Но това всичко вече не е актуално, доколкото противопоставянето наглядно показа, до каква степен ебезсмисленода се разсъждава за интеграция на такава страна, където и да е било – било то в Европейския, било то Митническия, било то в който и да е друг съюз.

Не съществува здравомислеща организация, която да тръгне на собствен риск да приеме член, който не може да носи отговорност за самия себе си.

Страните на ожесточеното противопоставяне, разгърнало се в Киев, от самото начало не са имали стратегически цели. Президентът и неговият екип са загрижени само за удържането на властта. Разнообразните опоненти от десния конгломерат, който е много пъстър се стреми да я завладее, изглежда нито за секунда не се замислят какво ще правят в този случай.

Привличането на външен патрон е основната задача. За Янукович е  критично важна подкрепата на Русия, доколкото това е единственият източник на запушване на бюджетните дупки и икономическото оцеляване. Може да се гадае, изиграл ли е роля в ескалацията тази седмица стремежът на правителството да доказва своята способност да управлява, за да получи следващия транш от руския кредит.

Опозицията се уповава на Запада,койтое длъжен да сформира за нея и тактиката, и стратегията. Самостоятелно тя не може да го направи. Неслучайно рязкотоизострянесе случи на следващият ден след като Владимир Кличко и Арсении Яценюк публично са приети от Ангела Меркел и практически отцялото немско ръководство.Радикалнитепротестиращи възприеха това като благословия –чужбина е с нас“, и преминаха в атака след доста дългото затишие. Остава да се поздрави Евросъюзът с триумфът на негована „мека сила“…

Украйнае жертва на съдбоноснопротиворечие.

Нейните проблемия носят вътрешен характер. За 20 и повече години на независимост в страната не е намерен отговор на фундаменталните въпроси за целите и формите на националното развитие. Това е трудно, отчитайки социално-икономическата и менталнатанееднородност, но обективните обстоятелства не оправдаватинтелектуалния банкурт на целия политическиистабилишмънт. Последниятпрез цялото това време подмени темата за националното държавно строителство с необходимоста да се направи съдбоносен избор – с Русия или с Европа. Не стига, че на практикатакъвизбор и не съществува – нитоЕвросъюзът, нитоРусияв момента са готови да разграбятукраинскитезалежи, въпреки твърде голямата им привлекателност.

Най-печалното е,че страната на практика не е в състояние да избере, максимумът е да лаврира, отлагайки решението. Заради това, когато на външните сили им омръзна да търпят  непрекъснатото криволиченена Киев и от двете страни на украинските граници поискаха да се ориентират, Украйназапръщя по шевовете.

Неуспехът от построяването на дееспособнидържавни институции доведе до това, че Украйна стана страна, където първичното не е държавата, а своеобразното гражданско общество. Тоест съвкупността от различни неформални или по формални общества, групи от интереси,  практики на взаимоотношения. Беше период, когатотоваеластично устройство служеше като гаранция срещу разпадане:централизираният модел бързо ще доведе до непримирими вътрешни противоречия, а блатистатаполитическата субстанция ги постискаше. Но свремето безкрайните конюнктурни сделки между користните групировки и кланове се превърнаха в основното съдържание на политиката, нейната самоцел, а въпросът за националното развитие въобще не се поставяше.

Темите,коитообсъждат в украинската политикапрез 2014 година са идентични с тези, които обсъждаха през 1992 година. Такавае степента на прогреса за два и повече десетилетие.

Можеше ли постепенно да се формира обща социално-политическа тъканвъпросът едискусионен. За това във всеки случай трябва време и покой, който трябва да обезпечи институтът на държавата,да прикрие процеса на срастване на сметкаджийската политика дистанцирайки я от външни сътресения.

Тя не само, че не се справи с това, но и рязко влоши ситуацията, тъй като се опитваше за решаването на собствените си цели да се обръща ту към едните, ту към другите външни сили, както и към всички едновременно. Ръководеха се това не от нуждите на Украйна (което е съвсем естествено) и даже не от ясно определени прагматически интереси, аосновно от съображението на съперничеството един с друг. Съответно различно насочението групи в Украйна не се сближаваха, а се поляризираха, опитвайки се при това да спечели повече от съперническтвото на гранодвете.

„Оранжевата революция“ показа, че Западът  е попадналточно в спецификата. Украйна просто следвасвоите идеологически постановки и се опира на гражданското общество. Достатъчное да си припомним нашето роптаене срещу американските и европейски фондове, активно работещи в съседната страна. Русия никога не се е славила стакива умения.

Все пак апелите направо към обществото помогнаха да се катализират нужните процеси, но не гарантираха желания резултат, както го показа същата тази „Оранжева революция“. Защото за да се превърнат тези процеси в политическа реалност е необходима функционираща държава. А държавните институти в Украйни това не могат да го направят, доколкото те така и не се оформиха в структурата за приемане на решение. И пощрявайки протестните действия от страна на Европа и САЩ обективно доведе да разклащане не само на политическия, а и на държавния скелет на Украйна, макар че съхраняването на нейната самостоятелност е приоритет на американските и европейски политици от началото на 90-те години на 20 век.

Ситуацията е много опасна.

Институционалното срутване на Украйна, което може да стане в следствие на настоящите събития, създава висок риск от непосредствено въвличане на външни играчи, даже и ако те отначало към това не са стремяли. Желанието на Германия да проявят своя новопридобит вкус към европейско лидерство, американският инстинкт, който изисква внимателно да се следи за потенциалното усилване на Русия, стремежът на Москва да докаже своето преимуществено право в постсъветското пространство… Всичко това заплашва със спиралата на изострянето, което въобще-никой не е искал. Но геополитическите премествения от такъв видУкрайна е огромна страна на кръстопътя на сферите на интересите) имат своя логика. Даже и ако страната днес съвсем не е в центъра на световното внимание, както в миналите столетия.

Отчитайки качеството на потенциалния трофей и вероятните разноски, нищо по-ненужно от борбата за Украйна, сега не може да се измисли.

Идеалният сценарий се заключава в товаРусия и Евросъюзът да се договорят за неформален протекторат, който да гарантира съхранението на Украйна в настоящите и граници и да поемат отговорността, с която не са справилили провалилият се национален елит.Обаче, за нещастие най-вероятно сценарият е друг: Русия и Западът да са обвиняват един друг за украинскотоизостряне и да започнат битката „за доверието“, поддържайкипротивопоставящите се страни и увеличавайкиразкола.

През 2008 г.,когато по инициативана администрацията на Джордж Буш бе поставен въпросът за предоставянето на Украйна и на Грузия план за действие за членство в Северноатлантическият алианс, голям резонанс имаше изтеклия разговор на Владимир Путин със събеседниците от срещата Русия-НАТО. Руският президент  посочва искуствените граници на Украйна и призовава да не се мъти ситуацият, за да не се провокиравътрешнопротивопоставяне.

На Запад тогава това го преценяват като заплаха, между впрочем Путин провежда нещо като ограмотяване на американските колеги. За Буш кратката история за възникването на Украйна в настоящите граници бе очевидно откритие. Колизията 2013/14 показва, чесериозността на ситуацията около Украйна Западът така и не е осъзнал.

Геополитическите рефлекси в съчетание с идеологическите шаблони („европейски избор“ и пр.)водят къмголям криза, кръговете от която може да се разтворятмного широко.

Материалът е публикуван в  „Газета.Ру“ 

Превод от руски: Борислав Ангелов (политолог) – 19 февруари 2014 г.

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8838

Posted by on февр. 20 2014. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.