АНИЛА ДАУЛАТЗАЙ: ОСЪЗНАХ ДО КАКВА СТЕПЕН НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ ДНЕВЕН РЕД Е ЧАСТ ОТ ХУМАНИТАРНАТА ИНДУСТРИЯ

Anila DaulatzaiЛИБЕРАЛНИЯТ ХУМАНИТАРИЗЪМ СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА СТИПЕНДИИ ФУЛБРАЙТ ЗА ТАЛАНТЛИВИ АФГАНИСТАНЦИ И ПОДКРЕПЯ УЧЕНЕТО В САЩ, КОЕТО СЪЗДАВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ НЕОЛИБЕРАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ БЮРОКРАТИ. ТЕ НЯМА ДА СА АФГАНИСТАНСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, А ЩЕ БЪДАТ НЕОЛИБЕРАЛНИ БЮРОКРАТИ.

Анила Даулатзай е антрополог, която прави докторската си дисертация в университета „Джон Хопкинс“ на тема „Етнография на вдовството и грижата за него в Кабул“. В момента пише книгата „Войната и какво остава: всекидневния живот в съвременен Кабул, Афганистан“. Интервю на Меена Менон за индийския в. Аутлук.

Какво ви накара да изберете Афганистан за ваша изследователска тема?

Исках да разбера и внимателно да документирам какво е причинила продължителната война на Афганистан. Почувствах, че антропологията е най-подходящата дисциплина за тази цел. Родена съм и израснала в Съединените щати, а семейството ми произхожда от Пакистан. Тези две страни систематично създават условията, които градят и разрушават съвременен Афганистан. Помислих си, че трябва систематично да изучавам войната и това, което причинява. През 2003 за първи път пристигнах в Афганистан, за да работя на място. Върнах се през 2006 и останах (с някои прекъсвания) до 2011, което наистина ме накара да променя целия си начин на живот.

Докъде стигнахте с изследването и какво преживяхте в Кабул?

Първо мислех за всекидневния живот на афганистанците, какво правят, къде ходят и къде мога да намеря големи групи вдовици. Чух за проект за пекарна за вдовици на Световната програма за храните. Исках да работя там. Отне ми 6 месеца да получа разрешение. Попитаха ме: „значи искате да сте като тези захвърлени във военните зони репортери?“. Те не знаеха какво е това антрополог. Познаваха само работници и журналисти. Отнеме ми и доста време да обяснявам на вдовиците, че не съм част от международната благотворителна индустрия.

Отделно от пекарната, посещавах няколко места, където срещах вдовици. Едно от тях беше на улиците, където жени, твърдящи, че са вдовици просеха. Някои искаха да се представят за такива, а не бяха такива.

Afganski vdovitzi

Защо се концентрирахте върху вдовиците? Какво открихте и как това резюмира военния опит?

Исках да проследя какво е причинила войната на афганистанското семейство чрез изучаване на вдовиците. По обичай те могат да се омъжат отново за своя зет (шурей) – но това вече е рядкост. Семействата вече нямат средствата, за да изпълнят това задължение. Открих много вдовици, които живеят сами, и къщи, където няколко живеят заедно. В Кабул дори има едно място известно като мястото на жените, където основно живеят вдовици.

Избрах темата за вдовиците, защото не може да говориш за войната без да изследваш хуманитарните практики в Афганистан. Бомбардираш страната, създаваш много вдовици и после се грижиш за тях – това описва жестокостта и състраданието на либералната държава прочутият антрополог Талал Асад

Какво ви изненада в изследването ви?

През октомври 2001, когато започнаха да пускат бомбите, военните хвърляха с тях и хуманитарни пакети. Хуманитаризмът като понятие умря по време на това смесване между помощ и военен удар. Армията строи училища, така че да изглежда като хуманитарна организация. Междувременно, хуманитарните организации бяха по-заинтересувани от запазване на паричните потоци от донорите, отколкото от службата в името на афганистанците, въпреки че имаше някои изключения.

Осъзнах до каква степен неолибералния дневен ред е част от хуманитарната индустрия, и това се отнася и до възстановяването на Афганистан. Неолибералният дневен ред фундаментално променя значението на това да си вдовица. Афганистанците изведнъж започват да казват неща като: „Защо не ходят да работят?“. Никога не съм виждал подобно нещо преди. Това е, защото джендър програмите основно са насочени към работните места. Единствената идея да се помогне на вдовиците е да ги накарате да си намерят работа. Разбира се, има вдовици, които искат да работят, като казват, че това им изпълва времето и т.н. Но ако това е единствената форма на грижа, която може да получиш, това фундаментално променя много, а това е в основата си неолибералния и неконсервативен дневен ред – а социалните институции като Ислямската благотворителност се разглеждат като неуместни и/или подозрителни. В Америка и навсякъде другаде това е огромен проблем, но тук имаме страна, която е подложена на перманентна война. В основата си има много малко програми, които да са насочени към места със серийни войни и да са ориентирани към хора, които се смятат за мюсюлмани.

Донорите настояват, че за да подобрят страната, афганистанците трябва да създадат успешна пазарна икономика – но дали ще бъде по-производителна ако нямаше война? Казвате на афганците да са успешни сякаш те не знаят как. Те са преживели и са се справили с всякакви ситуации, което със сигурност мога да приема за успешно (продуктивно) – много хора в други части на света не биха били в състояние да се справят и оцелеят на тяхно място.

Хуманитарните работници пускат джендър програма за 5 милиона долара, но не са в състояние да се срещнат с афганистанските жени от съображения за сигурност – освен жените, които сервират чай. Много международни организации искат да наемат жени, дори по-ниско квалифицирани, за да насърчават равенството на половете.  И днес, една афганска жена да работи в офис с мъже, предизвиква подозрение и напрежение в много семейства. Хората, които организират тези програми нямат идея за динамиката в афганското семейство – много братя стават подозрителни, когато дори техните сестри са „набелязани“ за работа в международни  инициативи за джендър равенство. Донорите се интересуват само от броя на жените, които могат да наемат, много малко отвъд това.

Как войната повлия на афганското общество?

Продължителната (серийна) война създава подозрение – всеки е подозрителен към всеки. Много активисти бяха изкушение от атрактивните международни заплати, и работят по дневния ред на работното място. Не ги обвинявам, но вече няма истинско афганско феминистко движение. По същия начин работят и няколкото изследователи (афгански и други) – антрополозите за Съединените щати, а другите за хора, които вземат политически решения.  Парите със сигурност са сериозни, но Афганистан загуби своите учени, и има много малко усилия да се създадат нови. Със сигурност това съкрушително. Либералният хуманитаризъм съществува под формата на стипендии Фулбрайт за талантливи афганистанци и подкрепя ученето в САЩ, което създава още повече неолиберални политически бюрократи. Те няма да са афганистански интелектуалци, а ще бъдат неолиберални бюрократи.

Как виждате бъдещето на Афганистан и ролята на талибаните?

Армията на САЩ ще остане, помощта ще бъде намалена. Когато Съединените щати символично се изтеглят, всяко насилие ще бъде определено като „гражданска война“. Не съм съгласна с определението „гражданска война“, като приложимо за Афганистан (за 1990-те години или за след 2014 година), защото това понятие не може да улови международната вина и ролята на чуждите сили за въоръжаването и финансирането на стратегическите им партньори в Афганистан. Очаквам администрацията на Обама, и други, да заявят, че всички е направено, за да се донесе стабилност на страната и после да се пусне старото клише: афганистанците живеят в мир само, когато са във война. Надявам се да не съм права.

Талибаните се правят, че са тук, дори, когато ги няма, заради страха, който предизвикват и който трябва да представляват – нечовешки призрак. Може да бомбардираме и окупираме Афганистан (сега и Пакистан), заради тази безчовечност, може да извършим най-нечовешките неща, парадоксално, но законно в очите на международната общност, чрез дрони и друго насилие в Афганистан, федерално администрираните племенни райони и Хибер Пахтунхуа. Голямото насилие се извършва и оправдава, за да се отърве региона от недържавните актьори, които извършват голямо насилие. Насилието е лекарство за насилието. Сега всичко е сигурност, глобална сигурност, сигурността на афганистанците никога не се вземе предвид. Винаги става въпрос за сигурността на Съединените щати или някъде другаде. Сигурността на афганистанците никога не влиза в ничии сметки, наистина.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8519

Posted by on ян. 16 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.