АЛЕН ФИНКЕЛКРАУТ: ЛЕВИЦАТА НЕ ИСКА ДА ПРИЕМЕ, ЧЕ ИМА СБЛЪСЪК НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Alain-FinkielkrautМНОГО МЮСЮЛМАНИ В ЕВРОПА СЕ РЕИСЛЯМИЗИРАТ САМИ.

НИЕ НЕ САМО ТРЯБВА ДА ЗАПАЗИМ ПРИРОДАТА, НО СЪЩО И КУЛТУРАТА, КАЗВА ПРОЧУТИЯТ ФРЕНСКИ ФИЛОСОФ

Ален Финкелкрауте един от най-противоречивите френски философи. Роден на 30 юни 1949 година в еврейско семейство избягало от Полша. Живее във Франция. Преподавател в Екол политехник. Определя се като класик и романтик. Често заема консервативни позиции. Силен поддръжник на Израел в близкоизточния конфликт. Най-новата му книга – „Нещастната идентичност“, предизвика разгорещен дебат във Франция. В нея той вижда френското общество като разкъсано от конфликт между местните французи и емигрантите. Интервю в парижкия му апартамент за немското списание Шпигел.

Мосю Финкелкраут, чувствате ли се нещастен за днешна Франция?

Изпитват болка като гледам как френския начин на живот и френската цивилизация са заплашени. Франция е в процес на трансформация към пост-национално и мултикултурно общество. Струва ми се, че тази огромна промяна няма да донесе нищо добро.

Защо? Пост-национално и мултикултурно звучи доста обещаващо.

Това ни се представя като модел на бъдещето. Но мултикултурализмът не означава, че културите се смесват.  Недоверието доминира, комунитаризмът е необуздан – формират се паралелни общества, които продължават да се отдалечават едно от друго.

Не се ли поддавате на десни страхове?

Долната средна класа – французите, които вече не смеят да се наричат Fran?ais de souche (етнически французи) – вече се изнасят от парижките предградия по-далеч към провинцията. В някои квартали те се оказаха малцинство в тяхната собствена страна. Те не се страхуват от другите, но от това самите те да станат други.

Но Франция винаги е била страна на емигрантите?

Постоянно ни повтарят, че емиграцията е съставна част от френската идентичност. Но това не е истина. Трудовата миграция започва през 19 век. Границите се отварят широко след кървавата Първа световна война.  Емиграцията трябва да върви ръка за ръка в интеграция към френската култура. Това бяха правилата на играта. Много от новопристигналите вече не искат да играят по това правило. Ако емигрантите са мнозинство в техните квартали, как можем да ги интегрираме? Имаше смесени бракове, което е ключово за смесването на расите. Но техният брой намалява. Много мюсюлмани в Европа се ре-ислямизират сами. Жена, която е забрадена обявява, че отношенията й с не-мюсюлманин са изключени.

Дали много емигранти са изключени от обществото основно поради икономически причини?

Левицата иска да решава емигрантския проблем като социален въпрос, и пропагандира, че бунтовете в предградията са един вид класова борба. Казват ни, че тези младежи протестират срещу безработицата, неравенството и невъзможността им за социална реализация. Истината е, че виждаме взрива на враждебност към френското общество. Социалното неравенство не обяснява антисемитизмът, нито омразата към жените в предградията (мисогиния), нито обидата „мръсен французин“. Левицата не иска да приеме, че има сблъсък на цивилизациите.

Гневът на тези млади хора може да се повишава от високата безработица. Обръщат гръб на обществото, защото се чувстват изключени.

Ако безработицата е толкова висока, тогава емиграцията трябва да бъде ефективно контролирана. Очевидно няма достатъчно работа за всички. Но само попитайте учителите в тези проблеми квартали – те имат огромни трудности да преподават там. В сравнение с рапърите и дилърите учителите печелят толкова смешно малко, че на тях се гледа с презрение. Защо учениците трябва да правят усилия да вървят по техните стъпки? Има огромен брой млади хора, които не искат да учат нищо за френската култура. Този отказ прави още по-трудно намирането на работа.

Тези квартали за които говорите, виждали ли сте ги със собствените си очи?

Гледам новините; чета книги и изследвания. Никога не разчитам на своята интуиция.

Американците правят така, че новопристигналите лесно да се почувстват американци. Дали Франция не вдига твърде високо бариерата?

Франция забранява на учениците да носят забрадки в училище. Това е от полза за всички мюсюлмани, които не искат да стоят затворени в религиозна клета, за дъщерите им и техните съпруги. Франция е цивилизация и въпросът е какво означава да си част от нея. Дали това е местните да станат толкова мало, така че другите лесно да се разпрострат над тях?

Но дали френският секуларизъм днес служи и за оправдание на агресивното отхвърляне на исляма?

По какъв начин? Ние забранихме фереджетата; не забранихме индивидуалността. Преди ученичките бяха принуждавани да крият под дрехите си своите кръстчета или медальони с Дева Мария, които носят на врата си. Всеки прави жертви. Това няма нищо общо с агресията срещу мюсюлманите.

Не стана ли отдавна ислямът част от Еврова, част от Франция и Германия, както някога каза германския президент Кристиян Вулф?

Бившият президент Жак Ширак направи подобно изказване. Един ден ислямът може да принадлежи на Европа, но само след като европеизира себе си. Не е обида към другите да посочваш тяхната другост.

Е, мюсюлманите  вече са тук. Така че не принадлежат ли на Европа?

Въпросът е: как са тук? Емигрантите не губят нищо, когато признават своята различност от основното население. Днес мюсюлманите във Франция обичат да крещят като акт на самовнушение: Ние сме французи също като вас! На моите родители (полски евреи) никога не би им хрумнало да кажат нещо подобно. Аз също никога не бих казал, че съм толкова французин колкото беше Шарл де Гол.

Какво бихте казали на хората, които ви наричат реакционер?

Стана невъзможно да гледаме на историята като на постоянен прогрес. Запазвам си възможността да сравня вчера и днес и да задам въпроса: какво запазваме, какво изоставяме?

Не е ли това просто носталгия по един изгубен свят?

Подобно на Албер Камю, аз съм на мнение, че  задачата на нашето поколение не е да забавлява света, а да го предпазва от неговият упадък. Ние не само трябва да запазим природата, но също и културата. Ето, че имате реакционност.

Когато виждате всички тези проблеми във Франция – дълговете, безработицата, кризата в образованието, кризата на идентичността – страх ли ви е за бъдещето?

Тъжен съм и изпитвам нарастващо чувство на тревога. Оптимизмът би изглеждал малко нелепо днес. Искам политиците да могат да казват истината и да погледат реалността в лицето. Тогава, вярвам, че Франция ще може да преживее истинско пробуждане – на размишление за политика на цивилизацията.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8238

Posted by on Дек. 6 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.