АЛЕКСАНДЪР КНЯЗЕВ: ОТКРИТАТА ВОЕННА НАМЕСА В СИРИЯ ЩЕ БЪДЕ НАЧАЛОТО НА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ЕДНОЗНАЧНО.

Alexander Kniazev

Александър Князев е координатор  на регионалната програма на Института по ориентализъм към Руската академия на науките (РАН). Професор. Доктор на историческите науки, действителен член на Руското географско дружество. Интервю за Новости (Азербайджан). Със съкращения.

Как оценявате ситуацията в Сирия днес? Как тя може да повлияе на по-големия регион?

Предполагам, независимо от това, че американският президент, като заяви, че военния удар срещу Сирия е неизбежен, се постави сам в безизходно положение, така че ситуацията за известно време ще остане неопределена. Ударът по Сирия би означавал голяма война в целия Близък и Среден изток – фактическо начало на световна война.

Днес против правителството на Асад, с подкрепата на Турция, Саудитска арабия, Катар  и с политическата подкрепа на западното общество, воюват маргинали – имат ли идели или са просто наемници, в конкретния случай няма никакво значение.

Това е тази заплаха, с която правителствените сили в Сирия при всички случаи ще се справят, която те са в състояние рано или късно да неутрализират. Нападението срещу Сирия от военните сили на някаква коалиция, дори да е от 3-4 страни, не е важно – само нанасянето на въздушни удари и поддържане по такъв начин на антиправителствените сили, или, което несъмнено ще усложни ситуацията, наземно нахлуване е всичко това, което принципно променя характера на войната.

От борба с незаконни бандитски формирования, ако гледаме строго юридически, тя се превръща във война с международен характер. Пренебрегването на решенията на Съвета за сигурност на ООН, както през 2003 при нахлуването в Иран, е възможно въобще да доведе да заличаване на ООН, по принцип, като последната световна площадка за диалог.

За това, независимо от очевидната недееспособност на ООН, засега никой не е готова, не са готови и американците. ООН е в задънена улицата – Русия и Китай, взели си урок от горчивия опит с Либия, едва ли ще отстъпят от своите позиции.

Косвено за това може да се съди и по последните инициативи на РУсия – предаването на химическите оръжия в Сирия под международен контрол. Изначално е ясна нереалността на подобно предложение, но то е и вид запълване на образувалия се търсене на изход от ситуацията вакуум, и, отчасти, знак към американците за необходимостта за искане на такова запълване и отказа от силови методи.

Ситуацията в Сирия и около нея е много показателно като констатация за кризата на международното право, в което живеем след края на Студената война. Краткият период, през който на някой му се струваше, че светът става еднополярен, с полюс, разбира се, в Съединените щати, категорично и отдавна свърши.

Началото му беше нахлуването на НАТО в Югославия, а точката се сложи от иракската война на САЩ и Великобритания. Правото може да се нарушава и това е ненаказуемо – това е безсистемна ситуация, това не е процес.

Това състояние в света не може да продължава дълго. В опитите да се изгради нов световен ред ние виждаме възникването на организацията БРИКС – да, тя все още е слаба, но това е тенденция. Подобен потенциал имаше, а е възможно и още да има ШОС.

Като не виждат в ООН регулатор на международните отношения, големите световни играчи търсят нови форми. Всичко това все още са по-скоро експерименти, но ето че в ситуацията със Сирия могат да се окажат катализатор на окончателния край на предишната система от международни отношения.

Какви нови геополитически тенденции биха се формирали в резултат на военна намеса от страна на САЩ в Сирия? Не смятате ли това като предпоставка за началото на Трета световна война? Каква ще позицията на Иран при тази ситуация?

Откритата военна намеса в Сирия ще бъде началото на Третата световна война – еднозначно. Независимо дали иска или не иска, сегашното ръководство на страната, Иран автоматично става участник във войната. Сирия плюс Иран – това далеч не е Афганистан, Ирак или Либия от гледна точка на военен потенциал. Тук вече няма да има блицкриг, както впрочем никъде не стана, защото от Афганистан за Америка ежедневно летят самолети с ковчези, както и някога се случваше в СССР, но американците успяват да скриват този факт.

Западната коалиция в Афганистан, в най-добрия случай, контролира от 5 до 10 % от територията на страната, а ние през 1980-те години доста повече. Иранското ръководство няма да имат трудности да включат във войната срещу американците в Афганистан и афганските шиити, които през годините досега са били лоялни към американското присъствие. Има шиити в Ирак, Бахрейн, Оман…

В шиитизма има институционални разлики от сунизма, които позволяват на аятоласите по-ефективно да управляват подобни процеси, има доктринални различия, водещи до по-висока степен на фанатизъм и преданост към идеи в определени ситуации. Военният конфликт в Иран ще означава много сложна ситуация в Персийския залив, заплаха на заплахите, а иранците са напълно в състояние да затворят Ормузкия проток.

САЩ и Великобритания могат да се противопоставят на това, като вдигнат против Техеран белуджиски терористични организации от типа на „Джундулах“. Не белуджите в Иран не се делят от пакистанските или афганистанските, което автоматично поставя въпроса за контрола над пакистански Белуджистан. Това е южната част на страната, където в пристанище Гвадар, де факто, се намира най-голямата китайска военно-морска база. Ето, че виждате как се включват и китайските интереси. По какъв начин,  под някаква форма, с какви средства Китай ще бъде включен в такъв сценарий – това вече са детайли…

Съществува и населена предимно със шиити, и съответствено напълно управлявана от Техеран, източна провинция в Саудитска арабия, което е отделен сценарий… Въпросите са повече от отговорите: как ще се държи Египет, какво ще правят „Хамас“, „Хизбула“…

Войната в Сирия моментално ще постави под въпрос съществуването на Турция и ще актуализира създаването на Кюрдистан, а в Туриця има и алетиви (според някои западни оценки те са до 30 % от населението на страната), които се отличават от сирийските алевити, но имат и много общо, така че настроенията за солидарност със Сирия ги има, недоволството от политиката Гюл-Ердоган нараства…

Процесът на изваждането на кюрдските бойци от територията на Турция е спрян, много сложни процеси вървят във военните среди… Войната със Сирия с голяма вероятност ще прекрои политическата карта на огромен регион, от Босфора до Кашмир, и на новата карта няма да има място за много от сега съществуващите държави.

Стремежът да се запази съществуващият ред, може би е консерватизмът, но това е хуманен консерватизъм, защото всяка териториална промяна в региона означава десетки и стотици милиони човешки животи…

Не бива да се допуска война в Сирия. Ако законното правителство е на Башар Асад – с него и само с него трябва да се разговаря и да се търсят пътища за решение на проблемите.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6953

Posted by on сеп. 20 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.