Яне Янев : Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира?

Яне Янев е роден на 22 април 1971 г. в гр. Сандански. Завършил е математическа гимназия, а после завършва с отличие Аграрния университет в Пловдив. От тази година е доктор хонорис кауза по икономика на Балканската академия за наука и култура. През 1997 г. се оттегля от БЗНС – НС поради разногласия с Мозер и до 2000 г. е директор на консервен комбинат.

Тогава се връща в политиката отново и става основател и председател на НС-БЗНС. Такъв е до 11 декември 2005 г., когато организацията се трансформира в партия “Ред, законност и справедливост”, на която Янев става главен секретар. Сега е Народен представител – член на две парламентарни комисии и зам. председател на ПГ на ОДС.

С какво свързвате управлението на тристранната коалиция една година след като беше сформирана?

Тя не беше сформирана, а сглобена от Георги Първанов, за да може ДПС да участва във властта, срещу което той да получи гласовете на движението на предстоящите избори. В коалицията на подменения вот почти всичко е подменено – приоритети, лидерство и програмни ангажименти. Трите партии до такава степен са се видоизменили, че са станали почти неразпознаваеми дори за тези избиратели, които ги подкрепиха на 25 юни миналата година. Още от първия ден на създаването й, както и до днес, свързвам тази коалиция с лъжата във всичките й форми на проявление. Никога досега след избори не бяха така грубо и безцеремонно погазвани доверието и търпението на избирателите. Помните ли как НДСВ заклинателно твърдеше, че е невъзможно да управлява с БСП? А помните ли как БСП се кълнеше, че до края на 2005 г. ще изтегли контингента от Ирак и ще увеличи с 20% заплати и пенсии?


Не е ясно кой точно носи отговорността за управлението – БСП като най-голяма политическа сила, ДПС като мандатоносител или пък НДСВ.


Що се касае до конкретната формула за управление на държавата и по точно на самия й връх, се вижда, че Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира.


Всъщност през тази една година в България нищо не се промени и не можем да свържем управлението на правителството с нищо положително. Веднага след влизането ни в ЕС предвиждам сериозни проблеми за тройната коалиция. Не изключвам и възможността за предсрочни избори догодина, тъй като досега правителството се държи все едно е тук за малко. Пред страната няма ясни стратегии, включително в жизнено важни отрасли като земеделие, екология, туризъм и енергетика. Така правителството дава първите реални симптоми, че тласка народа към все по-голяма бедност, корупция и престъпност, а в чисто политически план към прийомите на партията от споменатата абревиатура. В държавата ни за съжаление се задава финансова стагнация, липса на административен и експертен капацитет за усвояване на еврофондовете и все по-завоалирани престъпни схеми за източване на пари от държавата и европрограмите. Прогнозирам, че веднага след влизането ни в ЕС, Европейският антикорупционен офис към ЕК (OLAF) ще направи сензационни корупционни разкрития. И така огромна част от вече раздадените субсидии ще станат изискуеми.


Чувството на несигурност у хората във всяка една сфера на живота нараства ежедневно. Изключителна тревога впрочем буди и рязкото нарастване на външния дълг през последната година.


Тази коалиция се строи върху гнили основи и няма как да произведе стабилна политическа или икономическа конструкция. Краят й ще е особено грозен. Страната може и да стигне до нов банкрут.


Вие сте най-яростният защитник на тезата, че царските имоти са придобити незаконно. Нещо, което остана скрито от обществеността досега?


Яростта тук няма място. Предпочитам квалификацията “твърд и последователен” защитник на тезата, защото съм отдавна и безусловно убеден в нейната правота. Още когато Симеон се върна от мадридско изгнание, аз заявих публично, че е дошъл в България не да я спасява, а да я граби.  Това отдавна се видя от всички мислещи хора в страната. Не можа да си затвори докрай очите пред този факт дори и царедворското мнозинство в парламентарната комисия. То принуди комисията да избяга от даването на каквото и да било определено становище по въпроса. Така тя не отрече, че реституцията на имотите е незаконна. И тъй като тази неутрална (разбирай – никаква) позиция е приета с гласовете на зависимите от Сакскобургготски  депутати, комисията всъщност потвърди правилността на защитаваната от мен теза.


Впрочем, въпросните имоти въобще не са царски, а са си абсолютна публична държавна собственост. Сигурно има скрити неща, на мен лично ми е особено интересно да наблюдавам как когато статуквото бъде сериозно застрашено, изведнъж понятия като „ляво”, „дясно”, „център”, „принципи”, „предизборни обещания”, „морал” и т.н. губят контура си и се превръщат в някаква аморфно-пембяна маса, чиято единствена цел е да запази съществуващото положение, за да не бъдат накърнени интересите на пост-комунистическата олигархия. Междувпрочем питали са ме неведнъж – няма ли и наследниците на комунистическата върхушка да си реституират резиденциите на ЦК и Политбюро. Отговарял съм – те отдавна си ги „реституираха”, ама се оказаха по-хитри дори от лукавия Симеон. Макар и на безценица, но все пак възмездно си ги купиха с боновете на обикновените хора от т.нар. масова приватизация. Помните ли този шедьовър на грабежа по времето на „неподкупния” и „честния” Жан Виденов?


Къде според вас се позиционира в политическото пространство Бойко Борисов и какво е неговото бъдеще?


Несъмнено о.з. генерал Бойко Борисов е една от най-атрактивните фигури на днешната политическа сцена. Неговата поява и подкрепата, на която се радва, показват две неща. Първо, че значителна част от избирателите са разочаровани изобщо от функционирането на сега действащата политическа система и са склонни да го припознаят за свой лидер, който впечатлява не с определена политическа позиция, а с персоналното си присъствие, каквото и да е то. Второ, че избирателят търси мажоритарния избор и личните достойнства на кандидата (за какъвто и да било пост, а най-вече за едноличен) са изключително важни за решението му. Оценявам желанието му да повдигне завесата в общината, но е важно да не допусне това да става избирателно. Кметът на София е нещо като премиер на града, а ресорните му заместници са като министри. Нямам отговор за себе си как така предишният кмет и екипът му бяха определени като провалени в предизборната кампания, а после основните заместници на Софиянски днес са стълбове в екипа на Бойко Борисов. От само себе си се налага аналогия с декларациите на НДСВ преди изборите и точно обратните им действия след това. Скептичен съм, че със старите кадри, може да се направи нов и модерен пробив в управлението на града. Иначе в политически аспект пожелавам успех на формацията ГЕРБ, но след като се регистрира като партия, съобразно изискванията на закона. В настоящия си вид ГЕРБ  е нещо като политическа офшорка – хем развива политическа дейност, хем не плаща политически данъци. Вярно е, че в случая законът не се нарушава, а само се заобикаля, но не считам, че от подобни ловки практики печелят устоите на демокрацията. Самият Борисов досега не е показал своя специфична политическа програма –  когато тя стане публично известна, тогава могат да се правят по-задълбочени изводи.


Колкото до бъдещето му, то зависи от избирателите и от това дали политическата система ще бъде реанимирана, а след това и унифицирана с европейската или ще остане в дълбоката кома, в която се намира в момента.


А бъдещето на десницата? Кой ще “изпадне” от борда и кой ще продължи според вас ?


Както вече споменах, “старата десница” е тежко болна. Тя се е изчерпала идейно и не може да предложи нищо ново на десния избирател. Няма потенциал да управлява и не може да бъде обединена по формулите, предлагани до момента. Доказаха го и всички тези договорки, преговори и всякакви консултации около общата кандидатура за президент. Така “старата десница” е на път да  подари изборната победа на Георги Първанов и можем да кажем, че общият кандидат на тази десница е именно действащият президент. Затова  една нова българска десницата е призвана да отговори на голямото и вече изстрадано от българския народ очакване. Очакването да се запълни тоталният дефицит на ред, законност и  справедливост в обществото. Все повече хора интуитивно усещат, че не толкова формалното ни еврочленство, колкото запълването на точно тази липса, ще реши не само моралните проблеми на обществото ни, но и ще отвори вратата към една автентично европейска действителност, която е и по-богата, и по-модерна, и по-сигурна. България в Европа – да! Но като сигурна, модерна и богата страна!


Кой обаче може да я осъществи и реализира на практика? Десницата – твърдо да! Старата десница – твърдо не! Защо? В началото на прехода тя можеше, но не поиска, днес вероятно й се иска, но вече не може! Единствено нова десница, водена от нови хора, съхранили морал и чест, устояли на изкушенията би имала потенциала и енергията да превърне България в нормална държава! И още веднъж ви казвам как – на първо място чрез ред, законност и справедливост.


Ще „изпадне”, както се изразихте, от борда този, който загуби доверието на избирателите. Като цяло очаквам старото статукво да освободи пространства не само в дясно, а и в центъра. Вероятно е политическата легитимация на новата десница да се случи още на следващите местни избори.


Вие сте за първи път народен представител. Как изглежда парламентът отвътре?


Наблюдавал съм и преди това политическия живот от непосредствена близост. Можех да съм вече два мандата депутат, но не приех моралната цена, която трябваше да платя. В настоящия парламент не виждам нищо старо да е забравено и нищо ново да е научено от депутатите. Със сигурност мога да заявя, че това не е парламентът, необходим на България! Стратегическа цел на партия „Ред, Законност и Справедливост” е да работи за разбиване на това порочно статукво!


Трябва да призная, че това, което установих, когато влязох преди година в Народното събрание, ме разочарова повече, отколкото очаквах. Парламентът изглежда зле. Той нито е най-висшата власт, произтичаща пряко от народа, нито е законотворческа институция, а още по-малко е арената на голямата битка на идеи в полза на държавата и обществото. Примери – предостатъчно.


Парламентарният контрол е превърнат във фикция. Десетки от “актуалните въпроси” са като изрязани по шаблон и съвсем очевидно не касаят никого. Понякога си мисля, че онези набедени колеги-депутати, които са намерили място в партийните изборни листи по благоволение, по нареждане или по недоразумение, по този начин показват, че ги има. По-лошото ми подозрение е, че така те наистина вършат работата, за която скритият им покровител ги е довел тук – да запълват с глупости часовете за парламентарен контрол, за да не остава време за сериозни питания.


Парламентът затваря вратите си пред независимите експерти. Той изолира от законотворческия процес онази част от интелекта на нацията, която не е пожелала да влезе в номенклатурните списъци на чиновничеството – т.е. тъкмо онази, чийто ум може да работи на пълни обороти, тъй като е свободен от партийни пристрастия и задължения.


Говори се, че депутатите ходят на море на ротационен принцип. Знаете ли за свои колеги, които гласуват от плажа?


Не бих искал да коментирам. Всеки депутат носи лична отговорност, както пред съвестта си, така и пред избирателите си.


Тягостно ли е в парламентарната стая на ОДС? В малката парламентарна група вече има поне 3 различни кандидатури за президент.


Позитивен човек съм и не бих говорил за тягостно усещане.  Личното ми мнение е, че постановката “единна дясна кандидатура на всяка цена” беше наложена, дори натрапена като едва ли не вълшебна панацея, магическа реанимация на старата десница. И на архитектите на тази постановка вече им е ясно, че няма да има подобен ефект, но за тях сякаш е по-важно алибито, „че са се опитали да направят всичко възможно”. В момента дори си мисля, че излъчването на единен десен кандидат би отвратило хората, заради очевидното лицемерие и двуличие, съпроводило номинирането му. Няма по-прецизни и по-справедливи предварителни избори от първия тур на самите президентски избори.


“Ред законност и справедливост” ще участва със самостоятелна кандидатура на предстоящите президентски избори. Визията ви за кандидат за президент и вицепрезидент?


Да, действително ни предстои много сериозно обсъждане и е възможно взимането на такова решение.


Съвсем естествено би било да издигнем нашия председател Георги Марков, който освен качествата на автентично-десен политически лидер има и много личностни и безспорни професионални качества, с каквито не би могъл да се похвали нито един от бившите ни президенти, които уважавам, а за настоящия пък въобще да не говорим. В този смисъл персоналната визия за президент на РЗС е олицетворена. Не по-малко важна от нея е каузата, в името на която се участва в президентската надпревара.


Наскоро мой колега депутат от ОДС изрази публично мнението си, че „десният кандидат-президент трябва да предложи новата архитектура на десницата, ако бъде избран”. Това е неприемливо разсъждение. Последното, с което трябва да се занимава един вече избран президент, е да решава партийните проблеми на отделни части от политическия спектър. Това е недопустимо! Първо, който и  кандидат да бъде избран, след като се закълне в Конституцията, няма да има право да обгрижва в по-голяма степен тази или онази част от политическия спектър, нито като архитект, нито като строител или зидаро-мазач. Моята и на партия „Ред, законност, справедливост” визия е за президент, който след избирането си ще отстоява заявеното пред нацията в предизборната кампанията. Според мен това трябва да бъде онази задължително общонационална и над-политическа кауза, която ще донесе и гарантира на всички български граждани по-добър, по-богат, по-сигурен и по-модерен живот. Разликата между отделните кандидати ще бъде основно в отговора на въпроса „Как да се постигне това?”. Моят и на партията, която представлявам отговор е ясен и категоричен – чрез Ред, Законност и Справедливост!


Вашата прогноза в проценти за предстоящите президентски избори?


На този етап точна прогноза, особено пък в проценти, не може да се даде. Преди всичко Първанов е единствената засега твърдо обявена кандидатура. Има огромно значение кой или кои ще застанат срещу него. Още не е ясно ще има ли общ десен кандидат и кой ще бъде той, всъщност остава двусмислена позицията на Бойко Борисов и т.н.  Затова всякакви публични предвиждания са само опити да се внуши в съзнанието на избирателя някаква определена теза – и най-често тя е, че Първанов бил безспорният фаворит.


В действителност това далеч не е така. Не мисля, че досегашният президент ще спечели втори мандат толкова лесно, колкото се опитват да ни убедят. На първия тур той има явно предимство, затова е съсредоточил всичките си усилия да се наложи още тогава, и цялата държавна машина работи за него.


Убеден съм, че тя ще приложи и други, вече съвсем непозволени хватки. Обаче хората, които искат промяна на статуквото, са доста повече от тези, които биха гласували за него. Техният вот е разединен, но ако те не останат на 22 октомври в къщите си,  сумата на гласовете им ще изпрати Първанов на втори тур. Там той ще бъде бит.


Как ще коментирате появата на нова лява партия около ген. Любен Петров? Тя беше обявена във вашия избирателен район.


За мен това означава, че кризата в левицата вече е дълбок и осъзнат процес. Самото „сглобяване набързо” на подобна формация прилича на аварийно действие, непосредствено преди изборите. Очевидно левицата си дава сметка, че управлението й, основано на лъжата, не може да разчита на късите си крака. Грешката тук е в това, че отново се използва лъжа. Заявката, която прави ген. Петров е „уж различна”, „уж принципна”, „уж по-лява”… Истината е, че се прави опит преди изборите да се разтвори ветрило в левия спектър. Нямам никакво съмнение обаче, че това се прави отново с цел да се обслужи статуквото. Целта за мен е проста – да се спаси отливът на електорат към формации като “Атака”, както и да не се умърлуши и отврати до крайност левият избирател.


Сигурно, за да дърпат тази струна, ген. Петров и компания са избрали Пиринския край. Сбъркали са – моите съграждани не се лъжат толкова лесно, защото са достатъчно мъдри.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?


Книги чета според настроението си, а напоследък и според това дали имам време за това. Имам любими автори, най-вече от световните майстори на перото. С удоволствие чета Съмърсет Моъм, Мороа, Стайнбек. Впечатляват ме с мащабния си поглед Маркес и Умберто Еко. Сега чета “Войните на семейство Буш” на Ерик Лоран. Разбира се, още повече ценя българските класици, които нямат аналог в света. Те са уникални със своето творчество и всеки един от тях, от Вазов до Радичков, се докосва по свой начин до душата на българина. Бих искал отново да прочета нашите – Йордан Йовков, Елин Пелин, Чудомир, Димитър Талев и Димитър Димов, защото ме изпълват с умиление и ме карат да се чувствам горд, че съм българин.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Ген. Васил Василев: КАТ се нуждае от нова формула, от нова философия 

Велислава Дърева : някои се разплащат с истината, други си плащат за нея 

Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава 

Васил Филипов : Енергийната мафия царува в България 

Иван Костов : Управлява ни коалиция на корумпираните  

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=170

Posted by on авг. 10 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24782 лв
 CHF =  1.67466 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21624 лв
100  RUB =  2.80223 лв
 USD =  1.65805 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.