ЯВОР ДАЧКОВ: В МОМЕНТА СЕ ВОДЯТ ПЕТ РАЗЛИЧНИ РАЗГОВОРА ЗА НОВО ДЯСНО, НО ОТ ТЯХ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ НИЩО

ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ ПРИЛИЧА НА ПРАВИЛНИКА НА ДВИЖЕНИЕ, КОЙТО ГО ИМА, НО НИКОЙ НЕ ГО СПАЗВА

Явор ДачковЯвор Дачков е роден на 24 декември 1971 г. и е завършил богословие в СУ “Св. Климент Охридски”. Има 12-годишна практика като журналист, работил е в Дарик радио, радио “7 дни”, програма “Христо Ботев”, бил е водещ на “12 плюс 3”, както и на нощния блок по “Хоризонт”. Познат е и като телевизионен водещ по Нова телевизия, БНТ и ТВ Европа. В мамента е главен редактор на в. „Гласове”.

В едно интервю казвате, че западът се е оказал много по-циничен отколкото сме си мислили? Защо?
Защото избра да прави прехода в посткомунистическите страни с елитите от тези постокомунистически страни, с хората от комунистическата партия, които обявяваха едно време западът за враг и за империалист. Западът предпочете да прави преход с  Луканов, с Огнян Дойнов, с Любен Гоцев, с ДС и с целия мутренски бизнес, отколкото да насърчава или отглежда, обучава хора, които да са истинска алтернатива на старото. Тук западът е много общо казано, разбира се, има различни страни, различни политики. Ние сме свикнали от едно време, от времето на комунизма да възприемаме запада като едно цяло, което не е вярно и не е правилно. Той не може да бъде третиран в цялост, едно е Америка, друго е Европа, трето е Франция или Германия, но никоя от тези страни не намери за необходимо да провежда последователна политика в бившите комунистически страни и предпочете цинично, за да избягва различни конфронтации, да работи с бившите елити, които пък от своя страна много цинично се преобразуваха от борци срещу империализма в борци за капитализъм.

А ако направим класация на страните, коя ще е най-циничната страна?
На първо място е нашата родна България. Хората, които ни учеха в училище, родителите ни или пък дядовците ни…, едно се учи, прави се точно обратното след това. Това е много грозно. Затова аз намирам тях за най-цинични. После подреждам по цинизъм хората от другата страна, защото те всъщност не са имали информация и не знаят какво е комунизмът.

От погледа Ви в настоящето как виждате бъдещето на десницата в България?
Ако тръгнем от настоящето, бъдеще не се вижда. В друг смисъл, може би ще има. Нямам категоричен отговор за десницата, за която Вие питате, защото следя вашето издание, т.е. нормална, класическа партия, която е основана на политически принципи и относително нормални критерии за функциониране, тя трябва да има достатъчна маса от хора, които да членуват или да правят такава партия, в България не е ясно дали има такива хора, за това не знам.

Дали е възможно съществуването на нова формация?
Не мога да кажа. В момента се водят на пет различни места пет различни разговора за ново дясно с различни хора, които са събрани механично помежду си. От всичките тези няма да стане нищо. Затова не бързам да казвам, но във всеки случай сегашното състояние е очевиден финал, очевиден край.

Ясно е, че сега няма кауза. Каква трябва да е каузата на десницата днес?
В България не е толкова трудно да си намериш кауза. Всичко е толкова разпиляно и разпаднато, че можеш да намериш каузи от прокарването на канализация в квартала на богатите (Драгалевци или Бояна) до опазването на природата. Има всякакъв диапазон от неща, които трябва да бъдат свършени. Общото във всички тези неща е желанието за пълноценен и активен живот, защото повечето партии, следователно и българи предпочитат да се носят по течението и да не живеят активно, т.е. да не правят нищо, за да подобрят положението си. Кауза може да се намери, но няма хора, не е въпросът в каузата. Няма достатъчен брой хора, които могат да бъдат не до там егоисти, да бъдат съмишленици, да направят общност, която вече да направи партия.

Колко време давате на ГЕРБ?
Пак няма да кажа точно, защото за НДСВ се надпреварвахме да даваме къс срок, а тя пак се разпадна, но в по-дълъг срок. Затова не се наемам да говоря, но ГЕРБ очевидно е партия, която няма да съществува кой знае колко дълго. За сега всичко ни говори, че ГЕРБ повтаря модела на НДСВ, не механично, а просто защото в България такъв политик, поведение и история е логичен. Има краткосрочна цел – „Да вземем властта”. Имаме лидер, който е харизматичен или поне така се казва или събира много симпатии, проценти. Всички се вкупчват около него, за да могат да влязат във властта, да направят и те нещо за себе си. Но това е като сезонно затваряве на буркани и трупане на трушия, а не сериозна политика. Не знам колко ще изтрае това, може да е две години, може след това да вземе властта и да изкара още четири, както беше станало с НДСВ, което чак сега минава под бариерата от 4% – т.е. 7 години. Зависи от много неща. Може и да изтрае много малко. Ако примерно, не дай си боже, някаква бала със софийски боклук  затрупа Бойко Борисов, тази партия ще спре да съществува още на другия ден.

А на ДСБ?
ДСБ го няма. То умря. Практически. На тези избори се показа, че такава партия няма, а има само един лидер Иван Костов, който дава интервюта от свое име, но не и от името на партията си, защото тя отсъства, тя не излъчи нито един собствен кандидат за кмет освен Спас Гърнински, който ако се брои за сериозен кандидат за кмет, удвоява верността на констатацията, че тази партия я няма и се движи като призрак. А в по-големите градове ДСБ не участваше със свои кандидати, не можа да вкара дори свои общински съветници, където се яви самостоятелно с листи. И всъщност какво означава заглавието „Демократи за Силна България” при положение, че имат 0,5% одобрение. Това е смешно, няма такава партия.

Вие сте един от т.нар. морални журналисти. Как виждате от морална гледна точка демокрацията днес?
Не мога да бъда Стефан Цанев или Недялко Йорданов и да морализаторствам. Аз съм много далеч от моралната представа…, не, всъщност не съм мнаго далеч, но не мога да претендирам за това. Морал и журналистика…. Все едно да питате „Вие сте морален политик..”. Добре де, това си е ирония. Искам да избятам от това клише, от рамката, никакъв морал. Въпросът е до очевидност. А демокрацията е естественото развитие на едно общество, нормализацията на едно общество, тя е такава, каквито са хората. Хората обвиняват системата, демокрацията по инерция, защото преди това имаха система комунизъм, социализъм и тя им беше виновна, защото беше диктатура. Демокрацията е свобода и когато хората виждат, че имат свобода, но не могат да направят нищо, обвиняват системата по стар навик. Демокрацията не е лоша, тя е такава в България, каквито са българите. Тя не е нещо, което ни е връхлетяло внезапно, а е форма на живот и тук тя се развива общо взето нормално, ако се погледне историята от близките дори 150 години, има съвсем нормално развитие на демокрацията, защото както отбеляза Румен Аврамов в една великолепна своя книга  – от 120 години свобода повечето – около 60% са в робство или в диктатура, независимо каква е. Ние нямаме опит в демокрацията, за да говорим за нея. И е смешно, когато някакви разгневени червени или сини бабички, разочаровани от собствения си живот хора, казват: „това ли ви е демокрацията”. Това е, защото този, който пита, е на това ниво. В България нямаше и елит за тази демокрация, за да протича по-бързо. Жельо Желев беше елита или Петко Симеонов или покойния Георги Спасов или Румен Воденичаров, това беше елита на дясното, на модерна България. Другия елит го знаем, той роди мутрите, говоря за червените и за БСП и цялата селяндурщина на днешна България. Затова в България има една поговорка, че само циганите карат до края, това е музикантска поговорка, но е валидна и за българите, защото прекъсват всичко посредата и от 120 години, дори такава малка история, тя е накъсана, абсолютно безмислено, с няколко коренни обрата. Затова не може да се говори за демокрация, имаме 17 години опит, но тя е такава, каквато е. Аз предпочитам да живея в демокрация, околкото да гледам руска телевизия в петък, единствената, и да слушам Тодор Живков по радиото, както и симфония от Чейковски от 12 и половина на обяд. Това не е демокрация, това беше кошмар. Да знам как ще ми протече живота, че ще стана началник отдел, а след това началник на завод, ако се запиша в ДС и че моите деца ще се запишат в комсомола по-рано отколкото аз.

На какво бихте оприличили българската демокрация?
На българите. На правилника на движение, който го има, но никой не го спазва. Имайте предвид, че хората, демокрациите, за които ние говорим, са живели абсолютно див и необуздан живот и са се изтребвали, история на Франция, на Англия, на Германия, на Нова Европа, която се бе хванала за гушата само преди 60 години и воюваше с ужасна жестокост. Това е човешката природа. Да мислим, че България изведнъж е тръгнала по мед и масло и че тук ще се развият нещата прекрасно, без да имаме дори един хулав опит от гражданска война, да изясним кой кое е, е повече от наивно. Демокрацията е такава, каквито са хората.  Като правилника за движение – сблъскат се на едно кръстовище, много ракомахат, малко се бият и няма никави последици за никого и всички си отиват някак си ударени от това, че не са спазили правилника, като няма големи успехи, но няма и големи наказания.

Как гледата на културата днес? А на българската литература?
Аз никога не съм обичал българска литература. Аз я ненавиждам. Дължа някаква култура благодарение на български преводачи, които са превеждали чудесно чужда класика. Така че не е до езика. Има един виц – Двама стоят в един ресторант и слушат музика. Свършила тя и единият отива при оркестъра и казва „Г-не, каква Ви е китарата”. Отговарят му „Фендер”. И тогава той се обръща към другия и казва „Аз ти казах, че не е от китарата”. Не е до езика за това, че българският език е беден, просто няма писатели в България. Тя не е страна надарена с култура и това личи първо по материалната и култура, тя винаги е била грозничка странта. Хубава е природата и, която българите унищожават. Материалната и култура е под всякакво ниво и това ще го разберете дори, когато пресечете със самолет територията на България и виждате, че земята от онова безформено сиво, което  виждате отдолу, започва да се парцелира и е цветно в другите страни. Да не говорим за постройки и архитектура. България няма голяма култура и никога не е имала. Това са глупости, за да си хвалим  културата. За писателите и за днешното писателство – мисля, че най-глупавият и скучен български писател е този, който най-много хвалят по медиите – Антон Дончев. От друга страна има един роман на Георги Господинов, който е писал една история за разводи, той се чете лесно и е хубав. Но това не е литература, която може да промени живота ми, затова аз не я чета. Губене на време е, което предпочитам да прекарвам в теглене на торенти и музика, музиката е моята страст. Аз не мисля, че има стойностна българска култура. Има накакви много малки откъслични прояви, неща, които се случват въпреки всичко и то обикновено не и в България. Тук човек трябва малко да се смири и да приеме, че след като се е родил българин, живее тук и няма да прескочи тази граница. Посочете ми един български писател, който е променил света или един българин на историята, няма такова нещо. Всичко са  глупости, че ние сме дали нещо на света, за българските компютри, за българските музиканти, художници, артисти, литератури и всичко това, затворено в една малка страна. На нас като на едни съвременни гърци не ни остава нищо друго, освен да си прекарваме просто по-весело живота. Но ние дори и това не можем да направим, защото се мразим един друг. Общо взето хубава страна, природа, но успяваме да я превърнем в малък земен ад.

Възможно ли е да се промени тази тенденция?
Възможно е доколкото знам тендецията е българите да измират, т.е. има отрицателен прираст на българското население, така че може тук да влязат холандци или англичани, които да населят тази природа и да направят нещо свястно от страната, но това, разбира се, е иронично. Важното е, че няма да се промени нещо, тъй като имаме лош късмет, не сме много талантливи, обикновенно закъсняваме, например влизаме в Европа, когато тя се разпада, влизаме в глобалния свят, когато той вече е деморализиран и свършен. Няма големи примери за подражание. Не може никой да ни изведе на боксир. Може просто да си прекарат времето добре, разбира се, ако имат талант за това. Хората с пари нямат кой знае колко талант, а все пак сме зависими от парите. Ако е до оптимизма, аз го имам, защото се чувствам добре. Но що се отнася до нацията – струва ми се невъзможно, а защото ние нямаме време да се доказваме, че сме българи, тъй като тенденцията е, че сме обречени на обезличаване. За мен това е радостно, означава да излезем от собствения си провинциализъм.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Четях доскоро, сега по-малко. Предпочитаем да чета богословски книги, на руски при това. И на Румен Аврамов една книга, но бавно, тя е много голяма – тритомова. Трудно се задържам върху текст, с изключение на собствения си вестник, който трябва да чета по принуда и на списанието, което издавам, чийто текстове също трябва да чета по принуда. Надявам се вашите читатели да схванат иронията, която влагам в това. А иначе любими автори няма смисъл да изброявам. Един приятел ми беше казал нещо много важно – че си струва човек да прочете 10 книги, които са важни, нищо повече. И от тогава много промених отношението си към четенето. Но като цяло предпочитам да чета богословски книги.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ПАВЕЛ ШОПОВ: „ПРИНОС” КЪМ ТЕЗИ ИЗБОРИ ИМА КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ

МЛАДЕН ДОЧЕВ: СДС И ДСБ ОКОНЧАТЕЛНО ЩЕ СЕ КОМПРОМЕТИРАТ В ОЧИТЕ НА ДЕСНИЯ ИЗБИРАТЕЛ

Симеон Асенов : Изборният процес ще бъде затормозен и много избиратели ще искат…

ЮЛИЯН ТРАЯНОВ: КАНДИДАТИТЕ СЕ ЗАЛИВАТ С ПОМИЯ И ОТБЛЪСКВАТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

КАЛОЯН МЕТОДИЕВ: СТАРИТЕ СХЕМАДЖИИ СА НАШАТА МИШЕНА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=290

Posted by on Ное. 15 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.