ЩЕ СТАНАТ ЛИ СЪБИТИЯТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА БИВША ООН?

Реакцията на Съвета за сигурност за случващото се в арабския свят отново привлече вниманието към еднозначната роля, която играе в този регион Организацията на обединените нации.
Немалко въпроси предизвиква позицията на СС във връзка с гражданската война в Либия. Импулсът за намеса в събитията в тази страна бе даден от Франция. Веднага след началото на бунта в Киренайка в Париж стигнаха до извода, че режимът на лидера на либийската революция Муамар Кадафи ще рухне така, както рухнаха режимите на президентите Зин ал Абидин бен Алил  и Хосни Мубарак. Появи се перспектива за смяна на опърничавия Мумал Каддафи с послушен ръководител, който няма да възпрепрятства изкупуването от западните компании на активите на Националната нефтена корпорация, няма да настоява за преразглеждане в полза на ВСНЛАД (Великата социалистическа народна Либийска арабска джамахирия – б.пр.)  споразуменията за подялба на продукцията и да не дава предпочтения за руските изтребители пред френските „Рафали“. Важно бе да не се закъснее, навреме да се заяви подкрепа на въстаниците. Президентът Никола Саркози смяташе също така, че съдействайки за "победата на демокрацията" в Джамахирията  ще му позволи да си поправи леко в очите на избирателите рейтинга, паднал до 20%. Подобни съображения ръководеха, изглежда и Лондон. Допълнителна причина имаха във Вашингтон. Както заяви бившият заместник министър на финансите на САЩ Пол Грег Робъртс, "ние искаме да свалим Кадафи в Либия и Асад в Сирия, защото искаме да  изтласкаме Китай и Русия от Средиземноморието". В резултат, констатира "Дейли Телеграф" – "западните политици настояваха за военна атака над Кадафи, която трябва да завърши с неговото заминаване от Либия в изгнание".

Разбира се, ударът по ВСНЛАД можеше да бъде нанесен и без санкция на СС както бе направено по-време на агресията върху Югославия или нахлуването в Ирак. При все това бе за предпочитане подкрепа от Съвета, за да се придаде на акцията  привидност на законост. Тук наистина възникна юридическа несгласуваност, доколкото чл. 2, т.7 от Устава на ООН забранява на Организацията да се "намесва в работи, които по естеството си са от вътрешната компетентност на която и да е държава". Тази несъгласуваност я прескочиха, включвайки в преамбюла на Резолюция 1973 (2011) на СС положението за това, че случващото се в Либия представлява заплаха за международния мир и сигурност. Не е ясно обаче, защо? Заради потока на бежанци? Но от съседната на Джамахирията Тунис неотдавно също плисна вълна на бежанци и никой не видя в това заплаха за мира и сигурността. В Резолюция 1970 (2011) на СС на ООН, с която бяха въведени санкции срешу Либия, такова споменаване въобще отсъства и по силата на това нейното приемане противоречи на Устава, от който СС е длъжен да се ръководи в своята дейност. 
    Особеност на резолюция 1973 е нейната поразителна неяснота. Става дума, преди всичко за включването в нея по искане на Съединените щати т. 4, която упълномощава страните-членки да "вземат всички необходими мерки… за защита на гражданското население". Предизвиква удивление, защо Русия пропусна този пункт, докато заплашвайки с налагането на "вето" на проекта тя може да постигне нейното изключване. По неволя  се налага извода, че американците са ни изиграли… Не е безупречна и т. 4 от резолюция 1970 за предаването на  въпроса със ситуацията  в неяваващата се като член на Международния наказателен съд Либия на вниманието на Генералния прокурор на МНС, въпреки че  в т. 5 СС признава, че "държави, не явяващи се участници в Римския статут, не носят задължения по Статута”.
Изпълнението на резолюция 1973 започна с парадокс. Нейната т.6 въвеждаща забрата за полети във въздушното пространство над Либия, първа го наруши опозицията, чийто „Мираж” атакува позиции на правителствените войски и бе свален. По логиката на нещата след това би трябвало да се нанесе удар по авиацията на метежниците. Вместо това атакуваха системите на противовъздушната отбрана и военновъздушните сили на Либия. След това започнаха бомбардировки върху военната техника и позициите на либийската армия заради защитата на гражданското население (загубите като резулатат от авиоударите надвишиха 1 000 души убити). По-натам се стигна до открито нарушение на резолюцията под предлог … нейното осъществяване. Както разясни на 4 юли в интервю за ИТАР-ТАСС генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, в съответствие с издадедия от ООН мандат „ние ще продължаваме да провеждаме акциите до тогава…, докато всички сили на режима или полувоенни формирования не се върнат в своите бази” (макар в решението на СС за това въобще не се казва нищо). Едновременно западните държави обявиха своето намарение да водят войната до победен край, т.е. да се осъществява интервенция в интересите на една от страните, макар санкции за това Съвета не е давал.
С това нещата не се ограничават. Явяващата се постоянен член на СС Франция достави въоръжение на въстаниците, игнорирайки т. 9 от резолюция 1970 за въвеждане на оръжейно ембарго. Нейните действия бяха подържани от още един постоянен член на Съвета – САЩ: на 1 юли официалният представител на държавния департамент Марк Тонер заяви, че Администрацията на Президента не смята предостовянето на оръжие на опозицията за нарушение на решението на СС. Ембаргото го игнорира и Катар. Както призна на 27 юли началникът на генералния щаб на Преходния национален съвет Абдел Фатах Юнес, тази страна изпрати на метежниците оръжие и средства  за разминиране. На свой ред властите на Обединените арабски емирства предадоха на бунтовниците задържания от тях преди това либийски транспортно-десантен самолет ИЛ-76ДТ. Никаква реакция от страна на СС за тези действия на Доха и Абу Даби не последва.
На 30 юли авиацията на НАТО извърши  нападение върху сградата на държавния телеканал „Ал Джамахирия”, убивайки трима и ранявайки 21 души. Тази акция е в нарушение на приетата от СС през 2006 г. резолюция 1738, която осъжда насилствените действия срещу сътрудниците на средствата за масова информация в конфликтни ситуации. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в изявление от 9 августа определя акцията на НАТО като „противоречаща на принципите на женевските конвенции, установяващи граждански статут на журналистите във военно време даже и в случай, ако те се занимават с пропаганда”. Обясненията на алиянса не се отличаваха с оригиналност: на официалния им сайт на 1 август бе публикувано изявление, гласящо, че „бомбардировката е проведена в съответствие с резолюция 1973” и „намесата на НАТО бе необходимо, доколкото телевизията в момента се използва в качеството на съставна част от съществуващия режим на Кадафи, предназначена за систематичено потискане и сплашване на мирните жители”.
Удивително е, че и в едната, и в другата резолюция отсъства искане към страните в конфликта за прекратяване на огъня и регулиране на проблема по пътя на преговорите. В тях се съдържат неясно към кого обръщение с призив „да се свожи край на насилието” (т. 1 рез. 1970) и неясното положение, гласящо, че СС "изтъква” решението на Генералният секрета на ООН да изпрати в Либия своя Специален посланик и решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз да изпрати в Либия своя Комитет на високо равнище за улесняване на диалога (т. 2 рез. 1973), а също така подчертава (също там) „необходимостта от активизиране на усилията по търсенето на такъв изход от кризата, които да отговаря на законните искания на либийския народ” (без пояснения, какво означава терминът „законни искания”).
Създалата се ситуация причини сериозна щета по авторитета на Организацията. По оценката на американския конгресмен Денис Кусинич, отсъствиетно от нейна страна на каквито и да е предупреждения по адрес на НАТО „превръща в подигравка резолюциите на ООН, които  сякаш са насочени да защитават невините мирни жители от организираното насилие”. По аналогичен начин се изказа и президента на ЮАР Джейкоб Зума, подчертавайки, че резолюция 1973 е „ погазена по най-неприемливия начин”.
Не бива да се казва, че Русия никак не е реагирала на случващото се. Президентът Д.А.Медведев, министър председателят В.В.Путин, министърът на външните работи С.В.Лавров направиха изказвания, в които се акцентираше, че „резолюциите трябва да бъдат изпълнени в съответствие с буквата и духа, а не с тези интерпретации, които са дадени от отделни държави”. На 24 юни делегациите на РФ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка разпространиха проект на изявление на председателя на СС в подкрепа на разработената от Африканския съюз „пътна карта” на регулиране на конфликта, обаче против това излезнах западните държави и изявление не бе прието. В същото време Москва не посмя да иска свикване на Съвета за раглеждане на изпълнението на приетите решения, макар че такава възможност е предвидена в т.28 на резолюция 1973. Можеше да се внесе в СС проект на резолюция с искане към страните в конфликта незабавно да прекратят огъня и да започнат преговори. Даже ако и двата опита биха били блокирани, те щяха да демонстрират, че Русия се изказва в подкрепа на международното право и се стреми да прекрати кръвопролитието.
Действията на НАТО по отношение на ВСНЛАД нямаше как да не повлияят на позицията на СС за САР(Сирийската арабска република – б.пр.). „ Над нас, – поясни постояният представител на РФ при ООН В.И.Чуркин, – се задава сянката на събитията в Либия, когато с резолюция, приета от Съвета за сигурност се постъпи много фриволно, и ние трябва да го имаме това предвид, приемайки решение за това, какво СС може, и какво не може по отношение на Сирия”. Предприетият от Запада през юни опит да се сдобие с одобрена от Съвета твърда резолюция (не предвиждаща, наистина военна намеса) се натъкна на противодействие от  Русия, Китай, Индия, Бразилия, ЮАР и Ливан. При това, както призна на 8 юли министърът на външните работи на Франция Ален Жюпе, основното препяствие е била непреклонната позиция на РФ. В крайна сметка нещата се сведоха до приетото на 3 август достатъчно балансирано изявление на председателя СС, в което наред с изразената „сериозна загриженост за влошаващата се ситуация в Сирия” се подчертава, че единственият способ за регулиране е „организирания по инициатива на Сирия и открит да всички заинтересовани страни политически процес”. Осъждането на „използването на сирийските власти на сили против гражданското население” е балансирано с включването на текст по инициатива на Бразилия изразяване на загриженост за насилието срещу властите и държавните институти. Блокиран бе опита на европейските страни да искат провеждане на международно разследване на „ престъпленията на сирииските власти”. При все това, западните държави продължават да се опитват да засилят натиска върху режима в Сирия. Едно от свидетелствата на това е – изявлениета на официалния представител на Държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд от 10 август, че ООН трябва да приеме против  САР мерки от икономически характер.
Съвършенно различна позиця СС зае във връзка със събитията в Йемен, ограничавайки се с приетото на 24 юни изявление на председателя с призив към страните да „проявяват максимална сдържаност и да започнат всеобхватен политически диалог” и от 9 август изявление за печати с призив „да се придвижи от мъртвата точка… преходният политически процес”. Тази пасивност на членовете на Съвета я обясняват с това, че тази страна  е форпост в борбата с тероризма. Наистина на юг в Йемен се води бой с въоръжени формирования  на групите на Привърженици на шариата и на „Ал Кайда на Арабския полуостров”, но нали и в Либия против правителствените войски се сражават бойци от  Либийската Исляска Боева Група, „Ал Каида в страните на исламския Магриб” и „Ал Каида”, в същото време като председател на ПНС Мустафа Абдул Джалил не крие своите ислямиски възгледи. В Сирия на баасистите противостоят „Мюсюлманските братя” и „Ал Кайди”. В действителност объяснението за пасивността на СС се крие в това,  че в Йемен, за разлика от ВСНЛАД – няма нефт и че той, за разлика от САР – не е станал поле на борба за ослабване на влиянието на Иран в Близкия изток.
И съвсем индиферентно се отнесе Съвета към потушаването с помоща на саудитската армия на протестите на шиитите в Бахрейн. „Ние, – пояснява в тази връзка Пол Грег Робъртс, – не искаме да свалим правителствата на Бахрейн и Саудитска Арабия, където и двете правителства използват по отношение на протестиращите насилие, защото те се явяват наши марионетки, а в Бахрейн имаме голяма военноморска база”.
х х х
В продължение на 66 години, изминали от времето на създаване на ООН, дейността на СС съвсем не винаги е била ефективна, той не рядко се е оказвал не в състояние да реагира на възникващите заплахи, немалко негови резолюции не са изпълнявани. Но при това той е действал като орган,  стремящ се да отстрани заплахите за мира и сигурността, да прекрати актовете на агресия, да се осигурява спазването на международно право. Сега ситуацията се променя: в дейността на Съвета се появиха двойнни стандарти, а самият той се използва като параван за прикриване на акцията на НАТО. „Това отбелязва Д.А.Медведев, – е много опасна тенденция в международните отношения: с резолюция 1973, в действителност, ние наблюдаваме разширено тълкуване и превишаване на пълномощията, които произтичат от тази резолюция”. Създаден е прецедент за намеса на Организации във вътрешните работи на суверенна държава. По неволя се поставя въпросът, няма ли да стане реакцията на СС за събитията в арабския свят реквием за една бивша ООН, няма ли да означава нейното трансформирането в организация, обслужваща западните държави в ущърб на другите държави.

А.Б.Борисов – Институт за Близкия изток – Русия
Превод от руски Борислав Ангелов – политолог


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ОГЛЕДАЛОТО НА АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА –Борис ДОКТОРОВ

АЛЕКСАНДЪР ЛЕБЕДЕВ: В РУСИЯ, ТАКАВА ДРЕБОЛИЯ ПРОСТО НИКОЙ НЕ БИ ЗАБЕЛЯЗАЛ

ЛИБИЯ: ЗА ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНФЛИКТА

ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ И РЕСУРС В ГЕРБ ДА СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА? -Тихомир СТОЙЧЕВ

СКРОМНАТА СИЛА НА ГЕРМАНИЯМалте ЛЕХМИНГ

ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА?д-р Лъчезар АВРАМОВ
  

МЮСЮЛМАНСКОТО БРАТСТВО СЛАГА КРЪСТ НА АРАБСКАТА ПРОЛЕТ – Уалид Фарес

„АРАБСКАТА ПРОЛЕТ” Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ИРАН, ЗА ДА ПОЕМЕ КОНТРОЛА НАД БЛИЗКИЯ ИЗТОК – Бен ЩАЙН

ОТ КАКЪВ ПРЕЗИДЕНТ СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРИЯ? –Момчил ДОЙЧЕВ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ВСЕКИ БЪЛГАРИН ГОДИШНО ХАРЧИ ХИЛЯДА ЛЕВА ЗА ЗДРАВЕ

ГОРКО И ТЕЖКО НА НАРОДА, КОЙТО САМ СЕБЕ СИ ПОРОБВА

РОБЪРТ ФИСК: ОСАМА ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ОТ ПОЛЗА НА ПАКИСТАНЦИТЕ И ЗАТОВА ГО ПРЕДАДО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4055

Posted by on авг. 27 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31378 лв
 CHF =  1.72108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.13255 лв
100  RUB =  2.81479 лв
 USD =  1.66157 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.