ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

НИКОГА ГОРИТЕ НЕ СА БИЛИ ТАКЪВ ХАОС, КАКЪВТО Е СЕГА

ГЛУХАРЪТ У НАС Е НА ИЗЧЕЗВАНЕ И ТРЯБВА ЛОВЪТ МУ ДА СЕ ЗАБРАНИ,  КАЗВА ОЩЕ ЛЕСНИЧЕЯТ ВЕТЕРАН

Христо Христов – Референта е роден на 11 септември 1936 г. в Правец. Завършва горския техникум във Велинград. Работил в системата на горите общо 50 години. Прякорът Референта в превод означава специалиста. Останал му е от младини. Дългогодишен директор на едно от най-елитните ловни стопанства в България– „Кормисош”.

 
 

Г-н Христов, какво Ви мотивира, почти 20 години след 10 ноември, да напишете книгата "Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз"? Тя, междувпрочем, е много любопитна.
 Причината, поради която написах тази книга, е че след 10 ноември, а и след смъртта на Тодор Живков, много помия се изля върху него и върху целия период на строителството на социализма (казвам строителство, защото още не беше завършено), и до ден днешен продължават да се пишат и говорят неистини. Да се чуди човек как може интелектуалци, писатели и най-вече издатели да допускат подобни писания, при това, както казах, неверни. Вчера например прочетох в някакъв вестник, че Тодор Живков имал двойник, който бил погребан, а самият той се разхожда в Швейцария. Може ли така? Това е в края на краищата история, младото поколение нали трябва да я познава. Каква представа ще има то за събитията след като всичко се манипулира? С Тодор Живков съм контактувал в продължение на 20 години и наистина съм описал нещата такива, каквито съм ги видял. Контактите ми преди всичко са били по служебен път. Запознахме се в Родопите, по най-случаен начин, в ловно стопанство "Кармисош", където бях директор. Генерал Кашев, един достоен човек, му споменал, че аз съм от Правец и тогава Живков ме извика. Разговорихме се и той, като разбра кой е баща ми, каза в неговия си стил "Е, знам го, той беше един много беден човек!". Когато се върнах в Правец, казах на баща ми, какво е казал Живков. А той ми отвърна, " Че той беше по-беден и от мене". И това действително е така.

Наистина, Живков беден ли беше? Питам, защото се носят легенди за парите му.
Не беден, а последен сиромах. Тук, в Правец, имаше едно циганче Мехмед, което пасеше добитъка на чорбаджиите – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. То познаваше целия Правец и всичките му родове. И Живков, като малък, както всички останали, е пасъл добитъка. Когато добичарчетата изкарат животните на паша, събират се заедно по пладне, всеки отварял торбичката, а в нея лук, малко сиренце и кукурузник (царевичен хляб) или пък пшеничен бял хляб (имало го в торбичките на чорбаджииските пастирчета). Баба Маруца, майката на Живков, не му е месела чист (бял) хляб, а кукурузник. Затова често с циганчето си сменяли чист хляб с кукурузник. Та можете да си представите от къде тръгват нещата. Къщата им беше полусрутена, бащата, бай Христо беше по-особен, по-суров човек, а баба Маруца мога да я сравня с баба Тонка – природно интелигентна беше, въпреки че без образование, много човешки се отнасяше с хората. Бяха скромно семейство, дори когато Живков оглави ЦК на БКП, никога не са парадирали с нищо. Баща му направи една малка къща и когато го питаха защо му е, отговаряше, че може да не са все там… Да има къде да живеят някога. И то така и станаха нещата.
Целият бит на Тодор Живков беше много скромен, как да кажа, когато се заговори за одеалото и кърпените чорапи, може и да е било вярно. Това не е защото няма пари да си купи чорапи, а защото старият бит на старите хора беше да икономисват. На обяд, като се нахранят, събираха трохите, че е грехота да паднат на земята. Това е уважение към хляба!
Живков обичаше Родопите, понякога стоеше по 20 дни. Ходили сме на разходки по 10 км, а когато времето позволяваше на лов.

Добър ловджия ли беше?
Добър стрелец. Не бих казал толкова запален като някои, които стоят денонощно в гората, но имаше афинитет към лова. Е, ако трябва да кажа, бай Пенчо Кубадински си беше ловджия номер 1.

Някои разправят, че други са му набелязвали дивеча и са го оставяли само да гръмне…
Могат хората всичко да казват, какво ли не говорят, ама аз нали съм го видял. В ловното стопанство си има наука и някакъв ред. Крайната цел е крайният продукт – трофеите. И България с ловни трофеи участваше в международни изложения. Ние бяхме най-добри по света с елените. Имаме най-много златни медали за тях – и отборно и индивидуално. И ловни трофеи от Живков също имаше на тия изложения.

 
Политиците добри ловджии ли са?
Ами ще кажа съвсем откровено – ловът и жените винаги са били привилегия на управляващата класа. Най-отпред са те в това отношение. Имаше ловни стопанства, които бяха за гости, каквото беше и нашето. Отглеждахме животните, така че с трофеи да излезем на световните изложения.  А това не става за два дни. За тези ловджии интересът не беше да викаме  а-у, да гоним животните за мръвка.  Ловджилъкт за тях беше до чакалата, както е по целия свят, и се биеше, или най-лошото, което трябва да се извади или вече зрелия трофей. Благородният елен, примерно, всяка година през март хвърля рогата си и с всяка година новите идват по-големи. Това става до дванадесетата година и ако тогава не отстрелят елена, на тринадесетата година рогата растат по-малки. А ние целим точно това – трофея, с който да участваме на изложението. И в такъв смисъл, когато имаше вече готов трофей, викахме Живков или бай Пенчо да отстрелят. Това беше и при лопатарите или дивата коза и т.н. Така се случи, че когато една вечер чакахме да мине една мечка, минал глиган. Бях предупредил Живков, че мечката идва в 8:30 часа, но този път глиганът я беше изпреварил. Живков не се въздържал и стрелял в гърба му. След това чух два изстрела – Живков стрелял и по мечката. Както и да е, получи се конфузно положение, защото това се случи по време на възродителния процес, имаше вълнения в Родопите. Обадиха ни се по радиостанцията никой да не мърда от мястото си. Изправи ми се косата да не вземе някой да ни загради. Но… всичко се размина.
Сутринта намерихме глигана по настояване на Живков. Оказа се, че зъбите му са световен рекорд. Световният рекорд за дива свиня е установен през 1930 г. от Полша. Трофея обаче попаднал в сбирката на Гьоринг, която е изчезнала през Втората световна война и още не е намерена. Тя ще се намери все някога, но за много пари, така мисля! От 1930 г.световният рекорд- 153,68 точки не беше подобряван, българският, на Живков, през 1986 г. е 155,55 точки. Осем души международна комисия направиха оценка, за да бъде обявен рекордът и написаха 158 точки и малко отгоре.

Кои други политици, освен Живков и Кубадински сте приемали?
Александър Лилов, ловът на него не му беше хоби номер 1, но беше прецизен ловец. Идвали са и Тано Цолов, Чудомир Александров, Станко Тодоров, Гриша Филипов, който пък беше рибар.

Може ли по това какъв ловец е даден човек да се определи какъв политик е – добър или не? Задавам този въпрос, защото при вас са идвали все известни хора.
Не виждам никаква връзка в това.

А какво ще кажете за хобито на президента Първанов?
 Той се запали по лова по-късно, на възраст, както се казва.

Какви бяха пушките, с които ходеха на лов от Живковото обкръжение. Много се писа и говори за пушката на Първанов, интересно техните какви бяха…

Ами съвременни пушки бяха, не мога да кажа свръхскъпи. Това, което бих искал да кажа, е че при тия хора такива мръвкарски работи нямаше. Всичко беше умерено, ловните стопанства бяха на много високо ниво – подхранваха се животните, охраняваха се, обезпаразитяваха се, нямаше толкова много бракониерство. Имаше успехи, имаше и разултати. Имаше много животни, дори повече отколкото се полагаха. За да отгледаш добре един елем му се полагат 1000 декара! Сгъстиш ли животните не става нищо. Имахме и много диви прасета, правехме държавна доставка.

Кои олигарси и политици ходят на лов?
То ги има в пресата. Всички ходят, няма лошо. И Бойко Борисов ходи, виж за Цветанов не мога да кажа, нищо не знам.  Докато работех идваха и други държавни глави. Президентът на Молдова идва. Готвехме едно друго, но той налиташе на бобеца. Мислех си на шега – този човек е българин.
Чаушеско, Брежнев също идваха на лов, само че в друго ловно стопанство, във Воден, Разградско. При мен в стопанството е идвал синът на Брежнев.
 По онова време всичките тези ловувания носиха много кяр на държавата. Дойде например синът на Брежнев, тогава пръв зам. министър на външната търговия на Великия Съветски Съюз и каквото искахме, това ни даваше. Ловът е нещо много скъпо. И за външни туристи ловджии, и за вътрешни, тарифите са едни и същи. И олигарсите си плащат. Сега. Но 10 години до 2000-та нищо не плащаха. Каквото можаха, биха. Никой за нищо не ги закачаше. Пълен хаос.
 

Днешните политици ловуват ли?
Ходят, лошото е, че не се полагат грижи за ловните стопанства. След 1990 до 2000 г. такова безразборно ловуване, такава сеч, то е незапомнено. Всички стопанства до това време бяха на ниво, зарязаха ги и като започнаха тия с джиповете и златните ланци, с разни прибори за нощно виждане стой та гледай. Бяха стигнали до там, че на пазара в Младост, София да продават елени. Не можеше да ми го побере акълът. Навремето вкарваха в затвора за такива неща. За 10 г. съсипаха цялото ловно стопанство. И сега още се лутат дали да дават под аренда, дали не и т.н. В арендата няма нищо лошо. Някое олигархче ще вземе  някое стопанство, ще плаща аренда, но поне ще гледа животните. До 2007 г. бях консултант и ръководител на две ловни сгради на Ботевградското горско стопанство, което стопанисваше г-н Златев. Ама не мога да кажа нищо лошо, защото този човек даде милиони левове за храни, за огради и т.н. Нямаше извращения, не мога да си крива душата. През 2000-та година от стотици животни заварихме 30 – 40 и трябваше да започнем наново.

Мода ли е ловът?
Мода е, нали преди малко говорихме, че е привилегия на управляващата класа. На богатите. То затова е казва например благороден елен, че е за благородници.

Вие, след като  сте работили в ловно стопанство, имате представа какво става с горите?
С този въпрос ме напипахте на най-болното място. Всъщност ловната дейност ми е втора специалност, първата е лесовъдството. Животът ми премина през горите и смея да твърдя, че съм много компетентен в тази област. Докато навремето се сечеше повече отколкото трябваше, но не се правиха такива поражения, каквито се правят сега. Сечахме, но и залесявахме. В България, по времето на този лош комунистически период са залесени около 20 милиона декара нови гори. Това не го е правила нито една държава по света. Когато бай Пенчо беше секретар на ЦК се залесяваха по 700-800 хиляди декара. От първите дни след 9-ти септември 1944 г. започна залесяването. Тия 700 000 дка, дето изгоряха в последните години, а и останалите, бяха залесени с 30-40 %  доброволен труд на хората и останалото с нищожно заплащане. Сега няма залесяване. Толкова много писах, тичах по инстанции – глас в пустиня. През 2007 г. на 17 и 18 ноември се получи ледолом – от Своге до Тетевен. Бяха съборени над 500 000 кубика, поголовно. Настоявах да излезе министерско постановление да се спре всякаква сеч наоколо, да се насочи всичко там. Това е букова дървесина, която се похабява за една година и трябваше да я оползотворят. Нищо не се направи, съсипаха дървесината на дърва за огрев. Абсолютно безотговорно отношение. Писах и до прокуратурата. Нищо! А главните виновници, нищо че съм от БСП, са Станишев и Ивайло Калфин, който като вицепремиер отоговаряше за този сектор. Да оставим това настрана, но до момента не е залесена нито една фиданка по тези места. Къде отиват парите? Разни фирми, абсолютно безотговорно и безконтролно карат, влачат, съсипват. Жална й майката на гората. Няма никакъв контрол и в частните гори. Никога горите не са били такъв хаос, какъвто е сега. Жално ми е, ще си умра с отворени очи за тях.

 
Какво ще кажете за царските гори?
Ами, приказките за
горите на царя са една такава глупост. Как не ги е срам тези, които са
ги върнали? Какви гори има да търси той? Кой ги е купил? Как ги е купил?
Как са дадени?

По начало с горите
най-голямата мръсотия направиха Иван Костов и Петър Стоянов, които
извадиха новия закон за горите и ги реституираха. Това е такава голяма
глупост, че няма равна на себе си. По света не е така. Трябваше да се
направи следното: горите да се върнат де юре, но не и де факто. Твои са,
но ще ги стопанисва държавата и ще дава дивиденти затова. Това е
справедливото. Къде са тръгнали след царя? Сече и влачи… това е резил.
А защо впрочем тогава не върнат резиденцията на Живков? Нали
резиденциите, за които има претенции Симеон, ги е правила държавата, не
ги е правил вуйчо му, както има една приказка.
 
Вярно ли е, че сте ходили в Монголия, да купувате якове?
Да, ходих. Монголия имаше по някаква договореност да ни дава пари и понеже Живков се интересуваше от всички направления на живота (не виждам сега политик, който да се интересува от тая държава), но най-много държеше на животновъдството и селското стопанство. Въпросът беше да се задоволява населението. Бяхме стигнали до 60 кг. годишна консумация на месо, на глава от населението. Сега дали има 15-16 кг? Никой не говори на тия теми.
Бяха докарали в стопанството 17-18 яка и решиха за тоя дълг да се закупят още. С един човек от УБО заминахме за Монголия, трябваше да видим при какви условия живеят яковете. Монголия е колкото 12,5 Българии. Яковете са едни животинки, които приличат на говеда, но не мучат, а грухтят като свине. Козината им по корема стига до земята, от нея се правят най-сполучливите перуки. Живеят по високите места при най-неблагоприятните условия. Зимно време ровят снега и каквото намерят, това ядат. Но при заледяване умират, защото остават без храна. Живеят като полудиви, но могат и да се отглеждат. Млякото им е с 18 % масленост, като имате предвид, че овчето е 8 %. За един лактационен период дават до 700 литра мляко. Животни без масраф. Докарахме 164 яка от Монголия със самолет, сложихме ги в аклиматизационна ограда, защото някои от тях в Монголия имат бруцелоза. Три години ги хранихме затворени и на всеки 6 месеца взимахме кръвни проби.

Какво стана с тях?
Развиваха се добре, бяха стигнали 500-600. Демокрацията им видя сметката и на тях. Разбишкаха ги, изпотрепаха ги. Сега може някъде да има някоя единица само. А бяха едни перспективни животинки, които се отглеждат без масраф.

Какво се случва с глухара, на изчезване ли е?
Ами, жална му е майка и на него. На изчезване е у нас, но все още го има в Рила, Родопите, някъде в Стара планина. Разрешено е да се стреля по него, но би трябвало да има забрана.
Животът на глухара е много интересен. Живее при надморски височини 1500 м. В Рила и Родопите се изхранва главно с иглолиста, затова някои борове са опасени. Общо взето живеят в голяма мизерия, спят направо в снега. Лятно време са по-добре, хранят се с пъпки, боровинки, ягоди. Глухарът не се яде, защото боровите игли съдържат смола, един вид той се балсамира. Ако го оставите, месеци наред месото му не се разлага.Ако го сложите в тенджера, все едно че варите въже. Стрелят го, защото мъжките са красавци и ги препарират за декорации.

Има ли бракониери?
 Има. В нашето горско стопанство обаче не ги допускахме. Всеки горски си имаше определено токовище и всяка нощ излиза, отива там, стои и пази.

Какво предвижда законът в случаи на бракониерство?
Навремето санкциите бяха големи. Сега не че няма закони, те просто не се спазват. Това е пълна безстопанственост от където и да я погледнете.

Какво ви е мнението за днешните управници?
 Какво да кажа? Не искам да ги обидя, но ще кажа, че по нищо не им личи, че мислят за тази държава. Ако мислят, то е откъснато, на парче. Докато при Живков не беше така. Той за всичко мислеше, за всичко се тормозеше и взимаше отношение. Докато сега всеки това рекъл, онова рекъл. Живков намериха ли го да каже за някой нещо? За никой нищо не каза. Човекът си мълча. Александър Лилов каза, макар че имаше най-право да се сърди, Живков не е лумпен, той е политик.
 Освен това Искра Баева, която беше член на комисията по изучаване документите на партията, в интервю пред "168 часа" признава, че когато започнала работа в комисията, е смятала Живков за престъпник, а когато завършила изучаването се е уверила, че Живков е политик. И тогава започна едно разведряване по отношение на него, а дотогава беше масово оплюване. Това беше през 1996 г.
Преди 4-5 години писах писмо до Желю Желев и заради възродителния процес. Буквално му написах, че след като често казва, че трябва да се прочете страницата, за да бъде затворена, прочетохте ли страницата за възродителния процес? Четохте ли документите на ДС, за да разбере защо е станало това? Защо на следващата сесия на ООН щяха да поискат автономия и да стане като Косово. Това може би накара Живков да избърза с този процес.
Опасността не е отминала и сега, но политиците не искат да я видят. Като отиде Турция в ЕС, а тя ще отиде, защото Америка, ще я закара там, тия джамии, дето ги направиха къде ли не, и тия ходжи, които ги обучаваха в Саудитска Арабия и тук и там, ще се преброят и ще кажат ние сме един милион, искаме автономия. И ще я вземат, защото ЕС ще я даде без да ни пита нас. Това никой не го мисли и защо е така не знам.

 
 
Референта с любимото куче


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

О.Р. ГЕН. ЦВЕТАН ТОТОМИРОВ: АРМИЯТА ДНЕС ОСТАВА В СЯНКАТА
НА
ПОЛИЦИЯТА

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3332

Posted by on авг. 5 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.