ХРИСТО – ЕДИН БЪЛГАРИН, ТРЪГНАЛ ДА ТЪРСИ КЪСМЕТА СИ ИЗ ЗАПАДНА ЕВРОПА

Дълго време се чудих кой ще бъде най–добрият начин да ви представя историята на Христо. Един българин от Разград, тръгнал да търси късмета си из Западна Европа. Дали би било подходящо сравнението с други емигранти… едва ли. Христо не е нито бояджия, нито може да реди паркет, нито плочки. Малко отникъде, на ума ми идва веднага друг пример – „Жажда за живот”, на Ървинг Стоун, е една от не чак толкова известните книги, посветени на велики писатели, художници или музиканти. Книга, представяща тежкия, изпълнен  с мъка живот на един от смятаните за гении на 19-ти век – Ван Гог. Няма човек, който да не е виждал поне малка част от невероятното му творчество, мнозина са чували и за отрязаното му ухо и т.н. Славата му ще се носи вечно. За разлика от него Христо няма талант, нито притежава някаква дарба, която да го прави уникален. Но за сметка на това у него има нещо друго – доброта. Чиста, неопетнена доброта. И вяра, че ще успее.

Неговата история е малко неприятна и тежка. 35-годишен мъж,  решил да търси работа в мечтаната и желана Западна Европа. Няма почти никакви пари. Пътува от Разград до Аркашон, град в югозападна Франция, на автостоп. На 3000 км от родния си град той е твърдо решен и уверен в себе си, крачи бодро по междуградския път, с вирнат нагоре палец на лявата си ръка. Стопира. Чака някой да се смили над него и да го вземе в колата си, за да не се налага да върви 60 км до най–близкия град. Изненадан и леко стреснат от колата, която отбива до него, за да го качи, Христо поздравява културно и сяда. За разлика от голяма част от хората, коите се намират в трудно положение, Христо не се оплаква, напротив, той се усмихва. Изминал е 3000 км на стоп, но изглежда спретнат, поне на пръв поглед. Панталон на видимо 20 години, бяла риза, черен пуловер, вълнено елече и измачкано, старо кепе. Качвайки се в колата, той си сваля кепето и небрежно се поглежда в огледалото, за да види рошавата си коса и на шега да обвини любимото си кепе, че му е съсипало прическата. Този човек не изглежда обременен, с все още младолико лице, по което не са се изписали тревогите, които таи в душата си, той по нищо не издава това, което го мъчи. Учтиво започва да разпитва своите спътници в колата с какво се занимават, от къде са и т.н. След няколко минути Христо решава да разкаже своята история. Оказва се, че е прекарал последните 4 седмици, скитайки из Европа. „Работа си търся, семейство имам да храня, а в Разград и Варна, дори в София – не успях, нямам образование, не се изучих и така” – споделя Христо. „Но пък хубава къщичка си имам, липсва ми, ама какво да се прави, нали трябва да се изкарват пари” – добавя с усмивка.

Разочарован от дългия ден, поредния, в който не е успял да намери работа, той леко си отдъхва и продължава да разказва. „За Бордо пътувам сега, там някъде ще търся място да преспя и на следващития ден ще обикалям ресторанти, строителни обекти, пък ако имам късмет може и да излезне нещо, а аз съм късметлия, ще се справя, не ме мислете”- продължава новият ни спътник, потупвайки небрежно кепето си леко замислен. „Ама дали няма да е по – добре да замина за Ница или Марсилия, там предполагам има повече работа, дали да тръгна натам или не…”- размишлява той на глас, чакайки съвет от другите в колата. В крайна сметка Христо не остава в Бордо, а поиска да бъде оставен до някоя бензиностанция, за да продължи към Ница.  Взимайки малката си чанта от багажника, в която се намираха всичките му лични вещи, дрехи и храна, той благодари учтиво на непознатите в  колата и с широка усмивка се насочи към бензиностанцията. „Може някой българин да намеря тук или пък русин, с късмет съм роден аз” – доволно споделя Христо, отдалечавайки се от колата, махайки с кепето в ръка. Така разградчанинът взе решение, което би могло коренно да повлияе на живота му, за не повече от 5 минути. Но както самият той казва -„късметлия съм аз”.

Какъв е тоя късмет? Да обикаляш непознати земи без пари, с малко останал салам, твърд като камък хляб и бутилка вода и да се чудиш как да свържеш двата края… Животът ще продължи да мачка Христо и всички други, които като него обикалят немили, клети, недраги, далече от родината, в стремглаво търсене на един по–добър живот. Ще го намерят ли?

автор: Богомил Любомиров

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4780

Posted by on юли 5 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “ХРИСТО – ЕДИН БЪЛГАРИН, ТРЪГНАЛ ДА ТЪРСИ КЪСМЕТА СИ ИЗ ЗАПАДНА ЕВРОПА”

  1. Никола

    За съжаление това е участта на много българи в момента.Аз имам образование и мога да работя различни неща ( мебели,дървени лъжици,боядисване железарство и др.).Но тук в България живота е отровен и хората са отчаяни.Това пречи най-много .Затова и аз мисля да постъпя като Христо.“Да сменя въздуха“ както казват старите хора.Пък дано имам късмет като него.Важно е човек да има силна вяра в това което прави.
    Ще цитирам и един учител на сина ми ,който казва „Когато човек се захване с нещо ,умът се пали и всичко завършва добре “
    Понякога трябва да се отделиш от всичко познато и удобно ,за да видиш живота си отстрани и да решиш какво искаш.

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.