Хаосът като част от един улесняващ сценарий за специалния съд

 Milazim KrasniqiЗа да се излезе от тази криза и от неоколониалната рамка, е нужно едно ново противопоставяне с международната общност (която цели да възстанови УНМИК в Косово!) и едно ново изостряне на отношенията със Сърбия. Но по-добре това остро противопоставяне с другите, отколкото хроничната криза на институциите и заплахата от един междуалбански граждански конфликт, който би застрашил и съществуването на тази държава.

Автор: Милазим Красничи

Опозиционните партии в Косово и някои вманиачени интелектуалци, с техните истерични реакции, които целят свалянето на правителството с насилие, приличат на лицата, които са най-агресивни, когато им минава опиянението, отколкото когато са пияни. Анархофашистките протести на тези камарили, във връзка с асоциацията на общините със сръбско мнозинство и демаркацията на границата в Черна Гора, са точно като залитането на пияницата след една фикс идея, от която не може да се откаже, даже ако иска, понеже не му работи интелекта. Иначе казано, споразумението за асоциацията на общините със сръбско мнозинство, а и демаркацията, са последици от политики и споразумения, в които повечето от тях (освен някои насилници от Движението за Самоопределение) са участвали активно. Някои лица са били или в други партии (Фатмир Лимай, Якуп Красничи, Реджеп Селими и др.), или те самите и съществуващите партии, са били част от формациите и коалициите, които са направили всички тези компромиси в ущърб на Косово (Р. Харадинай, А. Исуфи и др.). Сега, когато останаха в опозиция, измамени от техния някогашен идол Иса Мустафа, когото по неконституционен начин бяха направили и председател на парламента на Косово, дрънкаха оръжията на политическата истерия и заедно с анархистките партизани на Движението за Самоопределение, започнаха война срещу правителството. Естествено, сега всички те се правят на забравили, уж, че цялата политическа и държавна деградация на Косово започна с подписването на споразуменията в Брюксел и Виена, нещо, което изобщо не е истина. В края на краищата, тези две споразумения не са реализирани все още. Споразумението за асоциацията на общините със сръбско мнозинство вече има едно условие от Конституционния съд. Затова, за едно споразумение, което все още не е нито валидно, нито функционира, не е логично да се опитва да се изгори сградата на правителството, така както се опитаха протестиращите анархофашисти на протеста от 9 януари 2016 г. Нито за едно споразумение относно демаркацията, което правителството е готово да провери отново и Черна Гора също така да очаква с добра воля неговото преразглеждане, не е нормално да се правят опити за свалянето със сила на правителството. Фактически, и тези две споразумения, едното не минало процедурата, а другото нератифицирано, дойдоха като продължение на по-ранните компромиси, в които и много от насилниците от опозицията бяха ангажирани. Става дума, че бившият първи заместник-секретар на Съюза за бъдеще на Косово, Блерим Шала, беше дясната ръка на предходното правителство в процеса в Брюксел, естествено с пълното одобрение на Рамуш Харадинай и неговата партия. Но, сега се държат, че не са били част от този процес, разкривайки лицето на лицемерната политика, която в тази страна е станало доминиращото лице на политиката.

Вирусът на Споразумението Хакеруп – Чович

Дългият Път на големите компромиси на политическите и военните фактори в Косово, започна още в Рамбуйе/Париж, където четирите делегации на Косово (Демократичния съюз на Косово: Ибрахим Ругова, Идриз Айети, Фехми Агани, Едита Тахири, Буяр Букоши, АОК: Хашим Тачи, Азем Сюла, Якуп Красничи и Рам Буя, Обединеното демократично движение: Реджеп Кьося, Хюдайет Хюсени, Байрам Косуми и Мехмет Хайризи и две частни лица: Ветон Сурои и Блерим Шала), подписаха съществената автономия на Косово. Неприлагането на това споразумение за съществена автономия и по-късният процес на независимостта на Косово, дойдоха по причина на неговото отхвърляне от страна на Милошевич. Но, термините на този компромис се използват в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност (10 юни 1999), с която се изкова желязната рамка, която не позволява Косово и днес да не бъде нормална държава и да не бъде член на ООН. Въз основа на тази резолюция, властта, която се инсталира в Косово, е крайно колониална и антиалбанска, защото изключва всички политически и военни фактори и всички албански приноси за освобождаването на Косово. Основните участници на Конференцията в Рамбуйе/Париж (Ругова, Кьося и Тачи) се снимаха със Специалния представител на ООН, Бернар Кушнер, който по това време успяваше да ги пита добре ли са със здравето, но не ги питаше нищо за процесите в Косово. Тази практика на игнориране на албанския фактор продължи и от другите специални представители, чак до 2008 г. От този аспект, властта на УНМИК беше още по изключваща отколкото властта на Рахман Морина, към когото някои от подбуждащите към насилие, насочват своите насилнически бълнувания. Като резултат от арогантността на неоколониалната власт на УНМИК и снишаването на албанските лидери от този период, последва катастрофата на споразумението Хакеруп – Чович (5 ноември 2001), което започна отново процеса на новата и агресивна намеса на Сърбия в работите на Косово. За умилено забравящите си заслужава да се напомнят някои от точките на това споразумение: 1. „установяването на съществено самоуправление” (т.е. съществената автономия на Рамбуйе/Париж и Резолюция 1244). 2. „конституирането на мултиетническо правосъдие в Косово” (не професионално и независимо, а мултиетническо!), 3. Сръбските съдии и прокурори ще работят в общините със сръбско мнозинство (т.е. разделение на съдебната система по етническа принадлежност!), 4. Образованието на сърбите от началното училище до университета ще бъде според образователната система на Република Сърбия, 5. Основаването на независими сръбски медии, 6. Даването на безплатни автомобилни номера за сърбите. Даже и само тези елементи, които се споменаха, свидетелстват, че това споразумение стартира процеса на самоуправление на сърбите в Косово, съответно елементите на конституирането на една специална сръбска единица в Косово. Лидерите на Косово през този период, приеха без много отхвърляне цялото това изкривяване на процеса на изграждане на държавата, която с тези елементи не можеше да стане една автентична унитарна държава. Върху тази проблематична рамка след това са лансирани други идеи и проекти, като Шестте точки на Бан Ки Мун, Всеобхватният план на Ахтисаари (26 март 2007) и Конституцията на Косово (9 април 2008). Във всички тези идеи и проекти е узаконено сепарирането на интересите на сърбите и поставянето на техните интереси над държавния интерес на Косово.

Стерилизираната Конституция

Естествено, последствията от това сепариране вече са запечатани в Конституцията на Косово. Тази Конституция поставя основното ударение върху защитата на общностите (на сърбите най-вече) и систематичното потискане на правата на народа мнозинство в Косово, на албанците. Още от член 1, Конституцията на Република Косово отрича правото на албанците да бъдат държавообразуващи и носители на суверенитета, замествайки нормалното понятие „албанец” с термина „гражданин”. Всички заключения и определения са фанатични опити да се елиминира всеки знак, който може да направи асоциация с албанската национална идентичност и ценности. Накратко, това е една стерилизирана Конституция. Затова, позоваването на тази Конституция, в никакъв случай не може да предложи сигурност за защитата на суверенитета, целостта, нито на ценностите на албанците, като народа мнозинство в тази държава. По причина на тази природа, тази Конституция трябва спешно да се промени, елиминирайки остатъците от Споразумението Хакеруп – Чович и многобройните добавки от Плана на Ахтисаари.

За да се илюстрира абсурдната природа на тази Конституция, в контекста на дебатите за асоциацията на общините със сръбско мнозинство, е достатъчно да се позовем и цитираме член 44, който позволява формирането на асоциации, без да се вземе разрешение от никого: „Член 44 (Свободата на сдружаване) 1. Свободата на сдружаване е гарантирана. Свободата на сдружаване съдържа правото на всеки да основава една организация, без да има нужда да си осигурява разрешение, да бъде или да не бъде член на организация, както и да участва в дейностите на една организация”. Парадоксално, според този член, и асоциацията на сдружението на общините със сръбско мнозинство (ако се наименува асоциация!) няма никаква нужда да вземе разрешение от някого! Точка 3 на този член предвижда възможността от намесата на съда, но след като са формирани и са функционирали, без никакво разрешение. Такива вакууми има тази Конституция от началото до края, защото повече е устав на една НПО, отколкото на една автентична държава. Конституцията на Косово повече посвещава внимание на правата на общностите (и като текстово подреждане), отколкото на парламента, президента и правителството. Конституцията повече се грижи за адвоката на народа (омбудсмана), отколкото за защитата на страната. Конституцията повече има ограничения за волята на народа (точка 3 на член 1 забранява изразяването на всяка воля на Косово за обединение с някоя друга държава, т.е. изцяло в противоречие с правото на самоопределение на народите), отколкото улеснения. Затова, и сегашната криза в Косово е конституционна криза, т.е. криза, която произтича от Конституцията, на първо място. Тази Конституция вече е надхвърлена от самото развитие на държавата Косово, колкото и крехка да е тази държава и колкото и бавно да е нейното консолидиране. Фактически, това е конституция на една територия под международен протекторат. (Става дума, въпреки че е премахнато с допълнение 4, член 143, където Конституцията решително се подчинява на Плана на Ахтисаари, духът на това подчинение се чувства в цялата конструкция на този документ, защото той е планиран и изработен в този дух).

Какво се очаква да стане?

По тези причини, ние се придържаме към позицията, че цялата Конституция трябва да се измени от началото до края, нагаждайки я към днешната реалност на една независима държава, където албанците съставляват мнозинството от населението и заради които е създадена тази държава. Начинът, по който може да започне този процес, е стандартен: консенсус на албанските парламентарни партии за промяна на Конституцията и обезсилването на всички абсурдни документи и предимства, които са направени на сърбите, още от споразумението Хакеруп – Чович до днес. Ако албанските партии, които са в парламента, нямат смелостта да започнат този процес, те поемат върху себе си една голяма заплаха: застрашават да доведат до абсурд вътрешноалбанските конфронтации, като последица от есенциално неоколониалистката конституция. Затова, за да се излезе от тази криза и от неоколониалната рамка, е нужно едно ново противопоставяне с международната общност (която цели да възстанови УНМИК в Косово!) и едно ново изостряне на отношенията със Сърбия. Но по-добре това остро противопоставяне с другите, отколкото хроничната криза на институциите и заплахата от един междуалбански граждански конфликт, който би застрашил и съществуването на тази държава. В пакета на тези конституционни изменения, би трябвало да се вкара, разбира се, и декриминализацията на политиката и една съществена избирателна реформа Избор на президента с преки избори, разделянето на страната на избирателни зони и др.), за да се постави страната на една стабилна основа. И след това организирането на свободни и честни избори, колкото се може по-рано.

След като Сърбия ще проведе предсрочни избори тази пролет, почти е сигурно, че и Косово ще отиде на избори през тази година, но малко по-късно, след като се активизира Специалният съд. Косово на избори го водят насила „партньорите”, без изобщо да вземат разрешение. От начина, по който създават причината за изборите, може да се разбере кого искат в бъдещето правителство: ако позволят хаосът да излезе извън контрол и да завърши с някаква версия на кръвопролитие, това ще означава, че „международните партньори” са за смяна на властта. Докато, ако управляват кризата и обявят предсрочни избори, без да има кръвопролитие, това ще рече, че искат да имат същия местен партньор и в бъдещето правителство. Досегашният сценарий на контролиран хаос, според всяка вероятност, е бил и все още е във функция на улесняването на създаването и ускоряването на ефикасната работа на „Специалния съд“.

2 февруари 2016

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=12988

Posted by on февр. 2 2016. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30059 лв
 CHF =  1.79632 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24318 лв
100  RUB =  3.06572 лв
 USD =  1.7469 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.