ФИЛИП ДИМИТРОВ: ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ ПОВТАРЯТ

БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ ЧАСТ ОТ ЗАПАДНИЯ СВЯТ БЕШЕ МОЯТА КАУЗА. И ТЯ ПОБЕДИ, КАЗВА ОЩЕ ФИЛИП ДИМИТРОВ
 

Филип Димитров е роден на 31 март 1955 г. в  София. Учи в Английската езикова гимназия. Завършва право в Софийския университет през 1977 г., след което работи като адвокат. Като лидер на СДС през 1991 г. Филип Димитров става премиер на страната.  След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС. Представител на България в  ООН (1997-1998) и посланик на България в САЩ (1998-2001). След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста.  През 2005 е избран за депутат от СДС, а през 2008  заявява намерението си да се оттегли от политиката, тъй като възможността му "да влияе на процесите не е чак толкова голяма" и понеже не смята, че трябва да изкарва прехраната си като депутат, на 10 юли парламентът прекратява предсрочно пълномощията му.

 
С какво се занимава днес Филип Димитров?
Преподавам. Изглежда на определена възраст на мъжете започва да им се иска да учат някого на нещо. Та и аз така… От друга страна е полезно да сравняваш какво е близко или интересно на студентите в България и в САЩ. Струва ми се ,че това разширява кръгозора на човека.

Вие сте един от малкото, които се оттеглиха доброволно, нескандално и с достойнство от парламента и политиката. Как оценявата решението си днес, две години по-късно,  в разгара на една предизборна кампания?
Аз взех това решение  не под напора на някаква емоция, а защото осъзнах, че неща, които според мен са важни не са важни за околните и обратно. Демокрацията позволява да се опиташ да тласнеш хората в различна посока, но това изисква да имаш подкрепа и степен на доверие, каквито очевидно нямам.

Може ли да се говори за морален дефицит в политиката на България днес?
Моралът е характеристика на личностите, не на политиката.

Как ви се струва предизборната кампания?
Мисля, че е малко вяла – може би защото преди това имаше друга.

Как гледата на формирането, съществуването и евентуалното бъдеще на коалицията СДС-ДСБ?

Както е добре известно винаги съм бил привърженик на това, което тук наричат „двуполюсния модел” и винаги съм смятал роенето на партии за израз на самомнителност и незрялост. Така че по принцип намирам събирането на партии особено преди избори за полезно. Какво ще стане в конкретния случай зависи от това дали новата конструкция ще изглежда привлекателна и достойна за доверие.

В „Митовете на българския преход” разказвате историята на преходните отношения, личности, неудачи, заблуди… Кой мит бихте добавили днес?
По-скоро проблемът е, че твърде много неща се повтарят. През 2004 излезе книгата ми Новите демокрации и Трансатлантическата връзка. Тя започваше с думите: „Деветдесетте години на миналия век и за САЩ, и за Западна Европа са сравними само с двадесетте години на Америка. Време на неудържимо благоденствие, опияняващо се от илюзията за собствената си трайност. Но то е още и време на увереност, че просперитетът може да се развива линейно, че сме способни да се справим с всеки проблем (който вече се нарича просто предизвикателство), че добрите решения трябва да правят всички доволни (т.е. че може да няма губещи), че всичко може да се договори (и да стигнем до “да”).” Сега когато кризата е вече факт остава да приемем, че това също е било мит.

В книгата говорите и за премиера Жан Виденов. Двамата бяхте най-младите лидери на страната в преходното време. И двамата останахте донякъде неразбрани. Защо?
Няма място за сравнение: Аз спечелих, Жан Виденов загуби. Някои днес говорят, че от промените само компартията е извлякла полза. Това са глупости. Тя владееше безразделно страната и живота на хората, сега може само да ги граби. Но историческата промяна, това България да стане част от Западния свят беше моята кауза. И тя победи.

Много от средносрочните ви прогнози за политиката на страната се сбъдват към днешна дата. Какво е усещането ви за следващото правителство на страната?
Правенето на прогнози преди избори се казва „кампания”. Мисля, че след като съм се оттеглил от политиката не е редно да правя това.

 

Последни интервюта:

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: БЪЛГАРИЯ Е БОЛНИЯТ ЧОВЕК НА ЕВРОПА

НАУМ ШОПОВ: НЕНАВИЖДАМ ФАШИЗМА И КОМУНИЗМА

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ВЪРНАХА СЕ ЮПИТАТА И НИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА

ЕВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: ТРЕВОЖИ МЕ ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: КАДРОВИЯ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА Е ИЗЧЕРПАН

ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2332

Posted by on юни 22 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.