Учебниците в Република Северна Македония съдържат етнически стереотипи

Професор Арбър Челику

Интервю с проф. Арбър Челику, специално за Общество

Проф. Челику е филолог, преводач, поет, общественик от Република Северна Македония. Той е бил декан на Филологическия факултет и заместник-ректор на Тетовския държавен университет. През 2013 г. е бил член на Комисията за изданията към Министерството на образованието и науката на Северна Македония

Уважаеми проф. Челику, може ли да ни разкажете повече за скандала с учебниците в Република Северна Македония и защо албанците се чувстват обидени?

Проф. Челику: Балканите са може би единственото толкова малко пространство в света, в което живеят заедно толкова много етноси, но които абсорбират повече национализъм отколкото могат да носят върху гърба си. Национализмът, следователно, има една дълга традиция, той векове наред характеризира духа на балканските народи и, като последица, се случват толкова грозни явления като: неприемането и нетърпимостта към другия, омразата един към друг, конфликтите един с друг и така нататък. Още от независимостта на Северна Македония като държава, се направи грешка в политическо-обществената представа. Македонските правителства, независимо десни или леви, следваха с фанатизъм традицията на югославското управление, което беше агресивно и изключващо спрямо неславянските народи, специално към албанците. Тази ситуация произведе непрекъснати земетресения (да се изразим така) още от обявяването на независимостта до днес. С Конституцията от 24 януари 2001 г. албанците, въпреки количественият факт (официално 25.4%, а фактически представени с 35-40%), се окачествиха като юридическо малцинство, но с нарушаване на елементарните човешки права и по-зле отколкото в бивша Югославия. Естествено, че отхвърлянето и изключването причиняват недоволство и водите няма да се успокоят, докато се постигне етническа нормалност.

Формата на такъв начин на правене на македонската политика се отрази широко и в целия спектър на македонското общество, и там, където не трябваше: в интелектуалните среди и гражданското общество. Аз неуспявам да разбера как омразата обхвана толкова тежко интелектуалците, лекарите, писателите, артистите, спортистите, журналистите и публицистите. Науката, медицината, литературата, изкуството, спортът, журналистиката и публицистиката нямат граници, докато в Северна Македония тези структури са оградени с националистически граници (за да не съм враждебен и да кажа: шовинистки).

Аз, за известно време, бях активен актьор в такива кръгове, бидейки декан на Филологическия факултет и след това заместник-ректор за международното сътрудничество в Тетовския университет и по професия филолог, литературен преводач, поет и публицист, участвал съм в няколко държавни комисии, сред тях и в Комисията за изданията, която функционираше под шапката на Министерството на образованието и науката на Република Северна Македония, докато един ден, след десетилетие работа, по причина на институционално-формалистичното отношение към образованието, науката и културата, реших да се оттегля от всякаква публична функция и да се отдам на професионалната индивидуална дейност.

В съответната комисия бях делегиран през 2013 г. от Тетовския университет и участвах само в две заседания, тъй като не действах според командите на тогавашния албански, вече бивш заместник-министър от редиците на Демократичния съюз за интеграция. На първото заседание имах един остър дебат с една македонска историчка от Института по история в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие за учебника по музика за начално образование, който имаше осакатено съдържание. Помислете си, албанските детски песнички съдържаха македонски имена, нещо, което не се беше случвало даже във вековния югославски режим. Аз, просто не можех да повярвам на ушите си. На второто заседание поисках да се повдигне въпросът за Албанския общонационален буквар, който дори беше позволен за използване и от Сърбия за 2-3% албанци в Долината на Прешево. Албанският общонационален буквар и до днес не се използва в Република Северна Македония, макар че тогавашният албански заместник-министър, вече бивш, ме увери, че политически щяло да има бързо решение. Трето заседание нямаше за мен, понеже политиката (албанската) беше решила да ме оттегли заради вдигнатия шум по толкова наши легитимни и жизненоважни национални въпроси. 

Тази комисия по това време беше съставена от ¼ представители на общностите и ¾ македонски. Албанци бяхме всичко 5 членове, главно университетски професори, но безразлични и мълчаливи като надгробни плочи. Направи ми впечатление декларацията на г-н Ахмети днес (17 февруари – б.пр.), който оневиняваше своите министри, с оправданието, че не са редактори и лектори, а същевременно обвиняваше непряко мълчащите членове на различните състави на комисиите, университетските професори в качеството на експерти, които или ги смълча политиката, или ги махнаха като моя случай, ако не мълчат. Вие, като журналист, ако направите едно медийно изследване, доста лесно ще стигнете до информации, които доказват кой контролира непрекъснато търговете за издаването на учебниците и на другите учебни материали и бързо ще разберете, че там няма такива грешки като в училищните текстове, там министрите не оставят да отиде напразно нито една стотинка. Разследвайте, например, проектите за 1000 преведени книги от престижните световни университети, съсипани напълно, които са направени с Google Translate и в резултат са неразбираеми на албански език, но са изтекли милиони евро за техния превод и днес гният из мазетата на държавните институции.  

С това искам да кажа, че политиката, от една страна, цели да смълчи интелигенцията, да я превърне в свой слуга, а от друга страна, с повдигане на техните пръсти да се обогати, без да се измъчва за важни национални въпроси каквито са: езикът, изкуството, културата и историята.

Според Вас кои са необходимите мерки за разрешаването на този проблем и имат ли албанските партии ясни стратегии в тази посока?

Проф. Челику: Малко по-горе ви очертах накратко стратегията на албанските партии, докато проблемите, колкото и малки да са, те умишлено се преувеличават, манипулират се и се изсмукват политически, та накрая, както казва народът, от бълхата да се изкара мас. По-ясно: Учебниците, които съдържат етнически стереотипи, които стимулират езика на омразата и засягат националните чувства на албанците, трябва веднага да се изкарат от употреба. Това може да се случи само с едно решение на правителството, но правителството трябва да изрази и воля. От друга страна, албанските членове на комисиите (експертите) трябва да започнат да четат съдържанието на тези текстове, а не да участват и да гласуват по небрежен начин за толкова важни обществени и национални въпроси. Убеден съм, че само в Северна Македония се случва нещо такова, когато членовете на комисиите не четат никакво съдържание и го гласуват. Това се случва и в оценяването на темите на магистрите, на докторантите, случва се и в рецензиите на списанията, университетските текстове и така нататък.

В Република Северна Македония трябва да се проведе преброяване на населението през пролетта, но отхвърлянето на промените в Закона за гражданството, с които трябваше да се улесни начинът на получаване на гражданство, изключва ли много граждани от този процес?

Проф. Челику: Преди няколко седмици аз разгледах проблема за преброяването на населението в Северна Македония (публикува се в над 30 портала), прегледах европейските конвенции и директиви и забелязах, че в предложения закон за предвиденото преброяване на населението има пропуски.В Директива 2003/109/ЕО на Съвета, одобрена на 25 ноември 2003, която регулира въпроса за престоя в ЕС, не е задължително предусловие отсъствието от 12 месеца подред в една страна от ЕС, та едно лице да загуби правото на престой, а 6 години. След това, ако това би важало за албанците, тогава би ли важало и за македонците с българско гражданство, когато се знае, че България не позволява двойно гражданство, освен в случаите, когато става дума за българските малцинства в съседни страни?

Аз се страхувам, че тъй като албанците нямаме нужната политическа сила, ще ни се повтори историята и загубата ще остане на наша сметка. Въпреки това, колкото и да се тръби, че преброяването няма да бъде политическо, по причините, споменати по-горе, то е невъзможно да не се политизира.

По този случай, говоря за тези граждани, които имат гражданство и работят и действат извън страната по причини на политическите репресии в миналото и които са над 300 000 албанци, докато за тези, които нямат гражданство, може и сам да предвидите хода на събитията.

През последните месеци се говори за падането на правителствената коалиция и за предсрочни избори в Северна Македония. Има ли шансове това да се случи?

Проф. Челику: Преди години из медиите циркулираше една реклама на бира „Скопско”, която казваше така: „Скопско и всичко е възможно”. Следователно, в Северна Македония всичко е възможно, вземайки предвид политико-обществените обстоятелства.

Груевски избяга като последица от нелегалните подслушвания, докато Заев дойде на власт заради тях. Той съживи надеждата не само сред македонците, но в голяма степен и сред албанците, въпреки че се провали в създаването на балансирана междуетническа политика. По други въпроси, както и се говори, различните корупционни афери, аз не съм компетентен да говоря.

Заев създаде една погрешна представа за албанците като цяло. Със сигурност това впечатление той го формира от подслушванията, които изтекоха в голяма степен и в общественото мнение и смята, че албанците се продават и се купуват евтино също като политиците. Най-лошото, когато му трябва албанският вот, се позовава на гражданската концепция, докато, когато трябва да възпрепятства нашите елементарни права, той се позовава на юридическите актове, т.е. на Конституцията от 1991 г., която, в сравнение с Конституцията на СФРЮ от 1974 г., албанците от народност ги превръща в малцинство. И, в една държава не може да има две паралелни конституции: една юридическа и една политическа.

Дали Заев или който и да дойде след него в Република Северна Македония, но и другите политици от региона, дали, албанци, сърби, турци, българи и други, трябва да разберат, че освен територията, имаме и един корпус от общи ценности: различните обичаи и традиции, историческите и обществените преплитания, езиците, религиите и етносите са нашите богатства и те трябва да ни стимулират да издигаме мостове на сътрудничество в бъдещето, особено за благото на новите поколения, които растат и се образоват в духа на интернет и комуникационните технологии.  

Смятате ли, че победата на Движението за Самоопределение може да донесе промени и в Република Северна Македония?

Проф. Челику: До днес имах аполитично отношение, защото съм отдаде на академичната и културната сфера и, наблюдавайки обществено-политическите процеси от ъгъла на един пасивен наблюдател, не съм си създал симпатия към някой друг политик, освен към г-н Курти. За мен той е един качествен политик, умен, смел, патриот, некорумпиран и, преди всичко, предизвикваше десетилетия наред деградиращия режим на косовското общество.С абсолютната победа на г-н Курти не спечели неговата партия, а целият народ на Косово и региона. Аз съм убеден, че той ще изгради правовата държава, която е главната предпоставка за едно благоденстващо общество и добросъседство.

Трудно е да се каже, че промяната в Северна Македония ще се случи бързо, но вече започна да дава първите искри. Проблемът се състои в това, че Косово има едно установено интелектуално и медийно обществено мнение, но и едно силно гражданско общество, нещо, което ние не успяхме да постигнем, заради назадничавата политическа архитектура за почти две десетилетия. Дори, заради тези деструктивни политики и отварянето на страната към ЕС, за един по-добър живот, емигрираха много младежи и без тази витална сила, промяната е почти невъзможна мисия. Въпреки това, много зависи и от външния фактор. Ако ЕС и САЩ окончателно желаят да задвижат функционирането на правовата държава и в Република Северна Македония, както започна да се случва в региона, както в Черна гора, Косово и Албания посредством Специализираните съдебни органи срещу корупцията, тогава тези структури бързо ще ги отнесе вятърът. И, аз вярвам силно в това, че и ние, народите на Северна Македония, особено ние, албанците, да вкусим какво е меритокрацията, демокрацията и свободата.

Благодаря много!

Благодарности и на Вас!

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16868

Posted by on фев. 19 2021. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.