„УПРАВЛЯВАЩИ” ИЛИ „ПРАВИТЕЛСТВО”?

НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯ ЕЗИК ДНЕС

За българския журналистическия език след 1989 г. може много да се разсъждава и пише. Безспорен факт е масовото, безцеремонно нахлуване на жаргонния стил в медиите, едно крайно отрицателно явление. В случая обаче ще се спрем не на общото езиково ниво на българските медии, а на разпостранената, направо паразитна употребата на някои отделни изрази, включително от сериозни политици, журналисти и анализатори, които следва да се избягват. И така:

„Управляващи” е сегашно действително причастие, което звучи доста претенциозно и изкуствено и е добре да се замени със съществителното „правителство”. При това „управляващи” е твърде мъгляво понятие, което само обърква аудиторията и в някава степен размива отговорността. Какво точно обхваща този термин? „Правителство” е много по-ясно и конкретно. Съответно не „управляващо мнозинство”, а „правителствено мнозинство”. Казаното за „управляващи” важи и за т.нар. „властимащи”.

В България по принцип се наблюдава едно прекалено втренчване в работата на Народното събрание. Наистина страната е парламентарна демокрация и Народното събрание с право се смята за ядро на демократичната система. Но истината е, че в развитите демокрации не парламентът, а правителството стои в центъра на общественото внимание. Парламентът функционира повече на заден план, докато гражданите следят много по-зорко работата на министрите. При това не на всички министри. Доста странно и може би остатък от комунизма е например засиленото внимание към дейността на МВР и прословутата „национална сигурност” в България. За гражданите в демократичните страни далеч по-важни са традиционно други две министерства, а именно на социалните грижи и здравеопазването. Наред със самия премиер именно това са ключовите ресори, които не бива да бъдат изпускани от очи, а не толкова МВР и тайните служби.

Разбира се, никой не отрича, че вътрешното министерство е важна институция, още повече предвид критиката на ЕС към страната по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. Ала не е нормално в една демократична, немилитаристична държава с население под осем милиона, където едва ли не всеки познава всеки и всеки знае всичко за всички, постоянно да се обсъжда работата на полицията и тайните служби. Или обществото и медиите са фокусирани неправилно, или пък нещо в самото МВР не е наред, та да дава повод за това.

„Политика” винаги само в единствено число, никога безсмисленото множествено число „политики”. Много други, често абстрактни думи също нямат множествено число: „морал”, „омраза”, „любов”, „глад” и т.н. Езиковедите наричат такива съществителни, употребявани само в единствено число, „singularia tantum”, т.е.  буквално „единствено само”.

Няма „основни принципи” и „основни приоритети”, принципите и приоритетите сами по себе си са фундаментални и основни.

„Спрягам” е понятие от езикознанието – спрягат се глаголи – и от квантовата механика – там се спрягат елементарни частици, но не се „спрягат” имена на хора за евентуални длъжности. Такива имена се обсъждат.

В пленарнаТА зала, не в „пленарна” зала. Използването на определителния член е много повече в духа на българския език. В противен случай повечето институции биха могли да бъдат схващани като собствени имена и да се казва „в Народно събрание”, „в университет”, „в Академия на науките”, „в Институт по социология” без членуване, което е недопустимо.

„Публично пространство” не съществува. Има общественост. Любимият на някои журналисти израз „лансирам в публичното пространство” се превежда просто като „лансирам сред обществеността”.Също толкова малко има „дясно” и „ляво (политическо) пространство”. Има леви или десни партии или максимум ляв и десен политически спектър. Трябва да се изтъкне, че в България прекалено много се теоретизира върху „леви” и „десни” партии и „пространства”. Разбира се, формално политологически партиите може да са по-леви и по-десни – по-точно впрочем е да се каже „дясноцентристки” или „лявоцентристки”, защото в модерната демокрация всички партии са повече или по-малко центристки, докато термините „ляво” и ‘”дясно” имат малко екстремистки привкус. В действителност обаче задачата на партиите не е да разсъждават непрекъснато и публично върху това, колко са „леви” или „десни”, а да предлагат решения за проблемите на хората. Доколко тези решения носят повече лявоцентристки и дясноцентристки характер или са политически неутрални е абстрактен въпрос, който може да е интересен за специализираните академични среди, но не бива да стои в центъра на вниманието на действащите политици и избирателите. Избирателят не разсъждава експлицитно в отвлечени категории като „ляво” и „дясно”, а гледа конкретно кое решение и програмата на коя партия в съдържателен план са най-добри за самия него.

Това са може би най-фрапантните лоши примери, иначе списъкът може да бъде продължен. Но дори само тяхното елиминиране от езиковата практика ще е успех.

 


 ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

БРЮКСЕЛ 3 В 1Калоян МЕТОДИЕВ 

ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА И ЕФИМЕРНИЯ МАЖОРИТАРЕН ВОТКалоян МЕТОДИЕВ 

НОВИЯТ ДЕМОКРАТ – Калоян МЕТОДИЕВ

ЗА ИЗБОРИТЕ В ЕДИН ДЕН, МАЖОРИТАРНИЯ ЕЛЕМЕНТ И ДЕСНИЯ ПАСИАНС – АНКЕТА СРЕД ПОЛИТОЛОЗИ

ТУРЦИЯ В ЕВРОПА… ВСЕ ПО-ДАЛЕЧ Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2096

Posted by on мар. 5 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.