УОЛТЪР РЪСЕЛ МИЙД: МИТЪТ ЗА АМЕРИКАНСКИЯ ЗАЛЕЗ

ВАШИНГТОН ВЕЧЕ ДОБАВИ НА БУТОНИТЕ ЗА БЪРЗО НАБИРАНЕ – КИТАЙ, ИНДИЯ, БРАЗИЛИЯ И ТУРЦИЯ, ЗАЕДНО С ЕВРОПА И ЯПОНИЯ. НО СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ОСТАНАТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАШИРЕНИЯ СЪВЕТ.

 ТИНК-ТАНКОВЕ, УЧЕНИ, СТУДЕНТИ, АРТИСТИ, БАНКЕРИ, ДИПЛОМАТИ И ВОЕННИ ТРЯБВА ДА СПЕЧЕЛЯТ ТЕХНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ В СЪОТВЕТНИТЕ СТРАНИ, ЗА ДА ИЗРАБОТИМ ВИЗИЯТА ЗА ОБЩ ПРОСПЕРИТЕТ В НОВИЯТ ВЕК.

ТРИЛАТЕРАЛНА СИСТЕМА – А НЕ АМЕРИКА – ЗАЛЯЗВА ДНЕС

 Световният баланс на силите се променя. Гласът на страни като Китай, Индия, Турция и Бразилия се чува все повече и по-голям кръг от теми. Най-амбициозният  глобален проект на Европейският съюз беше да се създаде универсален договор за намаляване на въглеродните емисии, но той се сгромоляса и експанзията на ЕС достигна скоростта на пълзене като го обърна навътре, за да се занимава със собствената си дългова криза. Япония отстъпи своето място на икономически лидер в Азия на Китай и преминава с отстъпление в региона под напора на нарастващата твърда и мека сила на китайците.

Световната говорилня си има етикет за тези промени: американски залез. Точките изглеждат толкова свързани: финансовата криза, казват умните глави, ясно показват провала на „англо-саксонския” капитализъм. Войните в Афганистан и Ирак изсмукаха американската сила и според слуховете разрушили американската възможност за действие в Близкия изток. Китайският модел на „държавен капитализъм” е на мода.   Вкарайте и настъпващите нови сили и портрета на залязваща Америка е готов.

Всъщност, това, което се случва, колкото е трагично е много повече комплексно. Съединените щати не залязват, а са по средата на голямо пребалансиране. Съюзите и коалициите, които Америка изгради по времето на Студената война вече не са ефикасни за изпълнението на предстоящите задачи. В резултат на това по времето и на двамата президенти Джордж Буш и Барак Обама американската външна политика се движи към създаването на нови, понякога трудни партньорства за своите цели напред.

От 1970-те години до началото на това десетилетие светът беше в състояние, което бъдещите историци могат да нарекат Трилатерална ера*. В началото на 70-те, като отговор на поражението във Виетнам и края на Бретън Уудската ера, американците поканиха ключови европейски съюзници и Япония да се съберат и да създадат трилатералната система. Западна Европа, Япония и САЩ си даваха сметка за съкрушителната  пропорция в международната икономика на некомунистическия свят. Като отчитаха интереса си по редица теми, трилатералните сили бяха в състояние да определят световния дневен ред по някои ключови въпроси.  Финансови политики, насърчаване на свободната търговия, интеграция на развиващите се страни в глобалната финансова система, подпомагане на страните от Варшавския договор при прехода им към Западния свят – трилатералите имаха много какво да покажат вследствие на своите усилия.  Системата работеше особено добре за Америка. Европа и Япония споделяха общо разбиране за типа световен ред, който искаха американците,  бяха отзивчиви и  подкрепяха желанията им свързани с дългосрочните американски цели.

Именно тази трилатерална система – а не Америка – залязва днес. Западна Европа и Япония бяха сили във възход през 1970-те години и тогава се мислеше, че трилатералното партньорство ще става все по-силно и влиятелно с времето. Вместо това стана нещо друго.

Демографски и икономически, и Япония и Европа са в застой. Свободната търговия и системата на глобалните инвестиции доведе до разтеж повече в останалата част от Азия, отколкото в Япония. Европа, се обърна навътре, за да погълне бившите страни от Източния блок с което направи фаталната грешка да въведе еврото вместо с една по-агресивна програма да реформира трудовия си пазар, субсидиите и т.н.

Резултатът е, че трилатералното партньорство вече не може да служи като единствената и дори като главна група чрез която Съединените щати да се грижат за глобалната либерална система. Турция все повече се отдалечава от Европа и е на път да стане по-ефективна сила в Близия изток отколкото Европейския съюз. Китай и Индия се надпреварват да заменят европейците като най-главния неамерикански икономически актьор в Африка. В Латинска Америка, второто място на Европа, след САЩ, като най-важния икономически и политически партньор, все повече се заема от Китай.

Съединените щати ще бъдат водещият играч, но  в един седмоъгълен, а не триъгълен, свят. В добавка към Европа и Япония, сега Китай, Индия, Бразилия и Турция са с бутони за бързо набиране във Вашингтон. (Русия не е сигурна дали иска да се присъедини или да се цупи; преговорите продължават).

Новите партньорства са трудни за постигане. През годините, трилатералните страни постепенно се научиха да работят заедно – и как да се приспособяват към взаимните си нужди. Днес, Седмината трябва да изработят общ подход. Няма да е лесно и успехът няма да е абсолютен. Но в зараждащия се световен ред, е много вероятно Съединените щати да успеят да осъществят глобалния си дневен ред, отколкото мнозина си мислят.

Вашингтон едва ли е единственият, който иска световен либерален ред със свободна търговия, свободни морета, приложими правила за договаряне и защита на чуждите инвестиции. Това, което започна като американска визия след края на Втората световна война ще продължава да привлича подкрепа и да е движеща сила и в 21 век – Вашингтон ще остане председател и на новия седмоъгълен управителен съвет.

Независимо от всички приказки за американския залез, страните, които понасят най-болезнено промените са старите трилатерални парньори. Япония трябва да търпи обезпокоително присъствие на своя съперник – Китай, в регион, който с американска помощ, някога смяташе за свой заден двор. В Европа, страни, които някога бяха имперски сили трябва да приемат още стъпки при дългото си остъпление.

За американската външна политика, ключът днес е да се започне задълбочен стратегически разговор с нашите нови партньори – без да забравяме и пренебрегваме старите. САЩ има нужда от изграждане на подобна мрежа от отношения и институционални връзки, каквато построихме в след военна Европа и Япония и задълбочихме в трилатералните години. Тинк-танкове, учени, студенти, артисти, банкери, дипломати и военни трябва да спечелят техните еквиваленти в съответните страни, за да изработим визията за общ просперитет в новият век.

Американската визия за света не е могъща, защото е американска. Могъща е, с всичките й ограничения и грешки, най-добрият път напред. Затова първите трилатерални партньори се присъединиха към Съединените щати в налагането й преди едно поколение и затова изгряващите нови сили се ще обединят около днешата й кауза.

Уолтър Ръсел Мийд е роден на 12 юни 1952 в Южна Каролина. Дълги години е старши съветник в института на Хенри Кисинджър.  Професор по международни отношения в Бард колидж. Преподава в Йейл. Материалът е публикуван в Уол Стрийт Джърнал.

–––––––––––––––

* Тристранен (геом.)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4803

Posted by on юли 5 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.