УДО ЩАЙНБАХ: ДАВУТОГЛУ НЕ Е ЧЕЛ БИСМАРК – ТУРСКАТА ПОЛИТИКА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ Е КАТАСТРОФАЛНА

В ЦЕЛИЯ БЛИЗКОИЗТОЧЕН РЕГИОН И СВЪРЗАНИТЕ С НЕГО ДЪРЖАВИ ИМА САМО ДВЕ ДИНАМИЧНИ ОБЩЕСТВА – ТУРЦИЯ И ИРАН

ПЪТЯТ НА ТУРЦИЯ КЪМ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА НЕЙНИТЕ ИНТЕРЕСИ МИНАВА ПРЕЗ ТЯСНО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЕВРОПА

Професор Удо Щайнбах е роден през 1943 г. в Германия. Един от водещите немски експерти по Близкия изток и исляма. Работи в центъра за Близкоизточни изследвания в Марбург. Интервю на Орхан Сатаров за вестник „Кавказ”.

Господин Щайнбах, с какво, според вас, може да се обясни феномена ислямизация, който се наблюдава по целия свят – от Кавказ до страните от „Арабската пролет”, но също така в Европа, в частност Германия, където трето поколение емигранти от мюсюлмански страни се обръщат към ислямската религия, при това често в нейните радикални измерения?

Истина е, че феномена ислямизация на населението сега се наблюдава навсякъде – и в Турция, и в Централна Азия, и в арабските страни. Иран е отделен случай, доколкото там ислямската революция настъпи още през 1979 година, и  е много интересно къде ще заведе страната. Но като цяло е необходимо да се отбележи, че ислямският свят сега се намира в търсене на собствена идентификация. Да вземем, например, арабските страни. Мнозина наричат политическите процеси, протичащи там, „Арабска пролет. Аз считам такава интерпретация за погрешна. По същество, тук става въпрос за трета арабска революция. Това е третият опит на арабския свят да позиционира себе си – политически и културно.

Първата арабска революция се е случила непосредствено след изтеглянето от региона на Османската империя. Втората арабска революция се случва по време на епохата Насър и продължава през 50-те и 60-те години чак до революцията на Муамар Кадафи в Либия през 1969 година. Тогава, в своята младост, те също започваха своите революции, водени от идеализъм, въпреки че с времето потънаха в корупция и репресии. И на вълните на днешната, трета поред революция, отново на власт идва младо поколение. Те махнаха от своя път Мубарак и другите, и сега си задават въпроса: накъде сме тръгнали? Към какъв модел да се ориентираме – френски, немски или някакъв друг? Сега в арабските общества има двоен дискурс: от една страна за конституции, демократични принципи, правова държава и т.н. А от друга – за исляма. Но става дума не за военизирания радикален ислям, а за исляма в качеството на път към самоидентификация. И този въпрос движи хората, в това число и тук в Германия.

Разбира се, това е дълъг и опасен процес. Доколкото навсякъде остават радикални, военни ислямисти, които искат да се върнат от края на политическата сцена в нейния център. Засега никъде не им се отдава да го направят – нито в Либия, нито в Египет, нито в Тунис. Но те се опитват да се върнат. Това е много чувствителен процес, който аз следя с огромен интерес, защото винаги съм се придържал към мнението, че джихадисткият ислямизъм – това е задънена улица. Ислямът е фактор за самоопределение, който, обаче, в някои случаи е заплашен от отиване към радикализма.

До голяма степен това се отнася и до европейските мюсюлмани. В следващите години ще бъдем свидетели на опит за съвместяване на принципите на плурализма и правовата държава с исляма в качеството му на идентификационен признак. И ако започнем да размахваме пръст на мюсюлманите, да ги дискриминираме и маргинализираме, то ще се окажем на абсолютно погрешен път. Длъжни сме просто да приемем сегашната ситуация, когато хора от друга култура, друга религия, са тук. Трябва да се научим да съществуваме съвместно. Като се вземе предвид миграционната ситуация в Европа, просто е необходимо да се върви към компромис, и от двете страни.

Какво бъдеще предричате на политическия ислям? Доколко е съвместим с демократичните принципи?

Пред очите ни е примера на феномените Турция и Иран. В Турция, още от края на 90-те години на ХХ век, нееднократно ясно се даваше да се разбере, че ислямът играе важна културна роля в обществото. Но ислямът, който води страната обратно към закона на шериата, просто няма шансове за оцеляване. Сегашния модел в Турция функционира успешно, защото пропагандира ислям, но едновременно приема плурализма, оставя открит пътя към Европа, макар и не така открито, както в миналото, а също открива достъпа към стария си пояс на влияние в ислямския свят – въпреки че, справедливостта изисква да го отбележим, турската политика за последните две години просто се превърна в катастрофа.

Когато говорим за Иран, трябва да отбележим, че иранската революция фактически беше открадната от молите. В началото това беше иранска революция, която впоследствие се превърна в ислямска. Предполагам, че формата на ислямска република в Иран ще продължи своето съществуване и в бъдеще – но вече повече в качеството си на обвивка. В близките четири години, след като си отиде президента Ахмадинеджад, и Западът се откаже от своята заплашителна политика в отношенията с Иран под формата на санкции, може да се намери път за сътрудничество с Иран. Така може да се намери достъп до тези сили в Иран, които са готови за нова форма на синтез между западния модернизъм и исляма. Иранското общество е готова за това, и даже независимо от натиска от страна на държавата, в тяхната динамична култура отчетливо се чувства стремеж към плурализъм самоизява.

Въобще, относно така наречената „Арабска пролет”, или „Трета арабска революция”, както аз я наричам, аз се придържам към мнението, че в целия Близкоизточен регион и свързаните с него държави има само две динамични общества – Турция и Иран. Останалите като че бяха заспали зимен сън. Но, както виждате, аз силно недооцених арабите.

Отбелязахте, че външната политика на Турция в последните две години се е превърнала в катастрофа. Какво доведе до нея?

До нея доведе т.нар. външнополитическа концепция на министъра на външните работи Давутоглу – „нулеви проблеми със съседите”. Да кажем така: преди всичко, Давутоглу не е чел Бисмарк, който е отбелязал, че в политиката няма приятели, а има само интереси.  И цялата концепция на господин Давутоглу „нула проблеми със съседите” е в разрез с тази максима на Бисмарк.

Турция на всяка цена сближаваше отношенията си с Кадафи в Либия и Башар Асад в Сирия, отмени визовия режим със съседните страни и т.н. Но навсякъде Турция постигна неуспехи – в един момент Кадафи вече го нямаше, а накрая отношенията с Асад се развалиха. Турците се опитаха да разиграват картата с турско-арменските „цюрихски протоколи”, но изведнъж Азербайджан заплаши да спре инвестициите си в Турция, и с това всичко приключи. Анкара се опита да посредничи при сирийско-израелските преговори, но Израел даже не счете за необходимо да предупреди Турция за началото на военната операция „Излято олово”, въпреки че само няколко дни преди това на посещение в Анкара беше израелският министър на отбраната.

Да, Турция е регионална държава, тя има и дълбоки исторически корени в Арабския регион още от времето на Османската империя, от които не бива да се отказва. Но въпреки това Турция е бива да забравя, че самата тя е уязвима. Анкара трябва да преосмисли своята стратегия в условията на динамично променящата се ситуация в централна Азия, Южен Кавказ, Близкия изток. Турците следва да определят собствените си интереси, а също така да решат с кой ще се обединяват, за да реализират в максимална степен своите интереси. По мое мнение, пътят на Турция към реализация на нейните интереси както в Южен Кавказ, така и на Балканите и в Близкия изток, минава пред тясно сътрудничество с Европа. И тук, разбира се, трябва да кажем, че това е проблем и на европейските, и на турски политици: ние просто се загубихме един друг от поглед. И сега ни е необходимо да намерим и изработим възможна форма на сътрудничество за постигане на нашите общи интереси.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5674

Posted by on Ное. 27 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31874 лв
 CHF =  1.72138 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14178 лв
100  RUB =  2.81416 лв
 USD =  1.66298 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.