ТЪЖНО Е ДА СЕ РАЗЧИТА САМО НА ИЛЮЗИИТЕ

Какво ли си мисли човек от онова поколение, на което половината му живот  е бил  през комунизма, а останалата – до днешни дни? Мисли си, че е дошла свободата,  че бъдещето е пред него и куп хубави неща, че е свидетел на исторически преход, че ще живее в нормална държава …. Е да, но не съвсем, защото илюзиите на едно поколение (и не само) бяха трансформирани в облаги не само около едно управление ( на ДС ), но и  в последвало забогатяване на редица сателити.

Процес, спорд някои режисиран, според други естествен, а защо ли едното трябва да изключва другото.  Казват, че в цивилизования  свят политиката следвала икономиката, при нас пък било обратното, няма да спорим, ще ги разгледаме заедно в резюме.

             Не е тайна, че 10.11.98 г. дойде някак неочаквано за повечето хора. В България не е имало силно дисидентство, няква съществена съпротива срещу режима, както в Чехия и Унгария например. Статуквото нямаше как да се промени под силата на някакъв вътрешен натиск – просто, защото такъв нямаше. Малцина обаче си зададоха въпроса как така държавният глава внезапно си подаде оставката и съвсем скоро се появи опозицията. Подобни въпроси не вълнуваха никого тогава – защото илюзията беше жива, илюзията от типа: „комунизмът си отива, спете спокойно, деца”

Частната инициатива излезе от рамките на указ 56 за стопанската дейност и беше във възход. В хората и в държавните тогава предприятия имаше достатъчно пари които трябваше неусетно да сменят собствениците си. Никой обикновен човек не можеше да предвиди това, нямаше и как да се сети – защото илюзията беше жива, илюзия от типа: „когато аз съм добре – всичко е добре” Дори когато се появиха пирамидите и много народ изгоря, сериозно финансово сътресение в икономическия живот не беше усетено, хората просто ставаха жертва на илюзията „стани богат” ( Ники Кънчв го нямаше даже ). Когато групировките вече активно рекетираха дребните частници малко по-късно и държавата беше „безсилна” да се справи, търговията и стокооборотът бяха с пъти по-големи от сега, илюзиите още се крепяха. Междувременно приватизацията така и не започваше, а на входа и изхода на предприятията беше контролирана не от кого да е. Фактът, че същите тези предприятия не плащаха ток, газ и други свои задължения към държавни монополи и доставчици, оставаше в сянка. Важното е, че  се точеха от фирми и работещите все пак получаваха някви заплати, а трябваше да ги получават, за да не повехне илюзията от типа „ всичко все така ще си върви”.

Интересното е, че, което и да е правителство през този период да беше на власт (на Ф.Димитров Беров, Попов) отношенията между икономическите субекти не търпяха съществена промяна, имаше си „ред” – плащаш си рекета, за да ти остане бизнесът, плащаш процент, за да ти съберат вземанията ( частните съдии-изпълнители имаха други, далеч по ефективни първообрази), да не говорим за реформа в съдебната система, борба  с корупцията и какви ли не подобни неща. Изобщо кой обръщаше внимание на държавата тогава и нещата някак си вървяха, но докога.

            Докато Жан Виденов блесна на небосклона – твърде млад и непознат, много бързо стана министър- председател, също така бързо, както се появи опозицията след 10.11.89 г. Разбира се, това са съвпадения, на които никой не обърна внимание, а трябваше и то повече от всякога. Не обърна внимание, защото беше жива илюзията от типа: „какво значение има кой е на власт, важното е, че пари има и за нас”. Обстоятелство, което много скоро се промени след серията банкови фалити и валутната криза. Много хора изгоряха, много малко забогатяха и илюзиите бяха разклатени, за първи път по-сериозно. Но не и за последен.

И така настана „революция”, настана, защото хората не можеха да живеят без илюзии, защото преходът беше емоционален за масите и материален за върхушката. А поуката за момента беше, че едни рухнали илюзии могат да се заменят с други

„Кой не скача е червен”, „СДС – ПОБЕДА!”. Боже, какви времена бяха! Всички вярваха, че нещата ще се оправят , вярваха, защото така бяха свикнали, вярваха, защото и други имаха интерес от това. Те пък не вярваха, че номерът ще мине, даже преместиха архива на разузнаването в Симеоново (както скоро стана известно), за да се запази от евентуални безредици и неоторизиран достъп, но затова по-късно.

И така правителството на Иван Костов,  най – успешното за България, първото, изкарало пълен мандат и т.н и т.н, все верни неща за пред масите, за онези, чиито илюзии трябваше да продължат да се подхранват. Но защо трябваше да продължат и какво се промени по това време всъщност? Да, много неща, особено на пръв поглед – въведе се валутен борд, започна реалната подготовка за присъединяването към  ЕС, инфлацията намаля, създадоха се предпоставки за оживление в бизнеса и много други, но очакванията някак не оправдаха надеждите. Поне не в нужната степен. По това време се променени тотално фискалната политика на държавата, започнаха да се появяват бюджетни излишъци, вместо дефицити, Европа взе да ни хвали, абе не е истина просто, животът трябваше да потече по мед и масло за гражданите. За кои граждани обаче? Сещам се за един шарж от шоуто на Слави, когато Иван Костов отива при икономическия министър Жотев и казва : „Трябва да вземем мерки, за да се подобри икономическото благосъстояние на гражданите – ето списък с хората”. Дааа, за първи път в този период започна да се говори по-сериозно за корупция. Не, че преди я нямаше, но хората не бяха ударени от банковата криза, имаха си пари и спестявания и това беше повече чужд проблем. Сега обаче положението е вече по-различно, парите от рекет на времето не отиваха вече в мутрите, а в държавния бюджет. Муравей Радев реши, че касов апарат, дори два, трябва да има и в софийските тоалетни, ако последните са регистрирани по ДДС, не, че на някой ще му потрябва данъчна фактура за ходене по нужда, но фискалната политика не можеше да бъде излагана н риск чрез компромиси. Осигуровките станаха задължителни и за свободните професии, започна и здравната реформа, финансирана от задължителните здравни вноски, абе все хубави неща както трябва да бъдат в една нормална държава. Но дали. На практика  търговците не плащаха рекет, а данъци, нямаха достъп до кредити, защото банковата система беше доста консервативна след многото фалити и те някак си не усетиха стабилизацията по начина, по който бяха искали. Парите пак не оставаха в тях, но поне отиваха за държавата, а не за бандити, успокоителна мисъл поне до време. Времето, когато стана ясно, че парите, които държавата взема от тях не винаги отиват по предназначение, а за облагодетелстване на нови кръгове. Случаят с Ареми Софт, които трябваше да разработят software  за здравната каса срещу  75 млн долара, който така и не се появи, е култов, но не единичен пример. Това обаче е друга тема, тя е за онези, които са се възползвали от хорските илюзии, а онези с илюзиите чакат органите на реда да възмездят възползвалите се. Абе пак илюзии, важното е надеждата да я има, но защо ли…

И така след серия корупционни скандали на най-високо ниво, рязката промяна и затягане на фискалната политика, успехите на Kостовoто правителство останаха някак на заден план. Колко заден, стана ясно чак на последвалите парламентарни избори. Но и преди това имаше напрежение, което чакаше да избие, нямаше митинги и протести, но атмосферата бе не по-малко натегната. Спомням си как сутринта в барче срещу офиса на СДС гледам как човек, хванал маркуча на цистерната, с която се мият  улиците, полива зелените площи и двама души в кафенето си говорят:

– Гледай, пред СДС поливат тревата

– Че ти пред вас ли искаш да я поливат, бе…

 

В този момент вече се чуваше за царя,  илюзиите трябваше да имат нов хоризонт. Подробност, за която някой се беше погрижил…..

 

И така изборната победа на НДСВ надхвърли очакванията и отнесе СДС като снегорин гърбав полицай. Царят обеща, че ще оправи нещата за 800 дни, но хората вече не вярваха масово, илюзиите бавно, но сигурно започнаха да умират… Корупцията се промени, нямаше къде по-нависоко в държавата да ходи  и надхвърли границите й. Скандалът с превъртането на  външния дълг беше своеобразна иновация в тази посока, Савойският – също. Добри новини обаче също не липсваха, започна намаляване на данъчното бреме, икономиката плахо реши да пробва как е на светло, бюджетният излишък и злоупотребите с него си останаха, но това са, така да се каже, „допустими жертви” Много хора твърдят, че по времето на НДСВ бизнесът им е вървял относително по-добре. Затова обаче си има и друго обяснение –  че икономическите субекти (собствениците им) при една практически приключила приватизация първи захвърлиха илюзиите в коша. Започнаха реорганизации, сертификации по ISO и др. стандарти, проекти за енергийна ефективност и т.н. Образно казано заченатата отпреди Костово време средна класа постепенно започва да се осъзнава и да намира място под слънцето. Това обаче крие  своите рискове, средната класа е независима , политически трудно маниполируема, току-виж се усети, натрупа ресурс, дойде на власт и вземем, че заприличаме на нормална държава. Рано е, преходът не може да свърши изведнъж и сега. Затова архитектите на илюзии трябваше да измислят нещо ново. Фактът, че вече по-малко хора имаха илюзии, трябваше да се компенсира по някакъв начин?! Например като илюзиите на последните станат по-големи. Някой се беше сетил за стария принцип, че количествените изменения водят до качествени натрупвания. За маладите, които не знаят, това е принцип от Диалектическия материализъм – философски фундамент на социдеологията. Така всъщност се роди Атака, създадена с протестния вот  на хората, до които не е стигнало нищо от икономическите облаги на прехода, защото те бяха отишли „по предназначение”. Много от нещата, които се твърдят, са верни, но нищо не може да се оправи – уви! Не може, защото ако можеше, илюзиите щяха да станат реалност, а това не влиза в сценария на архитектите. Да не забравяме, че „осъществена илюзия” е само име на филм. Казват, че Атака е създадена от сили, които искат да попречат на влизането ни в ЕС, сякаш всички по-значими политически субекти са създадени от други сили.

По важен е въпросът  какво става с илюзиите, кой ги създава, поддържа, направлява, докога ще продължи това, кой има интерес от всичко…

Илюзиите ще продължат докато има хора, на които да са нужни. Хора, които да чакат да се оправи държавата, за да живеят и те по-добре. Дотогава ще има и такива, които винаги ще се възползват от такива илюзии. Първата илюзия беше, че след 10.11.89.г комунизмът си отива и благата ще ни наводнят като в Европа. Дано влизането ни в ЕС бъде последната илюзия, че нещо ще се промени от самосебеси.

Архитектите на илюзии са хора, които доста добре познават психологията на българина и най вероятно са участвали в нейното формиране още през комунизма. Хора, които са имали познания в редица области като политика, стопанско управление, сигурност и все неща, от които обикновените хора в началото на прехода нямаха и хабер. Напоследък все по голяма публичност намира тезата, че целият преход е организиран от близки до бившите служби стратези. Факт, който се надяваме да се изясни при  бъдещото отваряне на досиетата. Още една илюзия уви.  При въпроса с отваряне на досиетата, добиващият общественост извод, че бивши ченгата са управлявали в сянка държавата през прехода, губи значение, след като бившите ченгета вече заявяват претенции да управляват държавата явно ( Бойко: нека празната правителствена ложа следващия път да бъдя пълна)

Службите се променят  с времето, местят се, преименуват се, но някак много странно все лица свързани със системата на МВР отпреди 10.11.89г. имат пряко или непряко участие в държавното управление. За бизнеса да не говорим. И как тези лица ще допуснат да бъдат застрашени интересите им, ако се отворят архивите, не знам. Изводът е или че няма да се отворят, или че там няма да има нищо бог знае колко интересно, поне такова, което да оправдае очакванията. Това не пречи на много хора да таят злоба, че ще има реванш, нов поглед върху историята и така нататък. Може, но някога, а не сега, както се пееше в една песен.

Интерес от илюзиите на хората имат онези, които искат преходът да не спира или да използват инерцията му и да бъдат в Европа с едни гърди напред. Това са онези елитарни представители на политическата класа, които твърдят, че трябва да се слезе близо до хората, че трябва да се формира нова политика, естествено смятайки, че те ще я формират. Странно защо не се сетиха по-рано. Това са онези хора, които призовавайки за нови лица в политиката, се надяват някой да не  забележи, че техните са стари или пък осраните им гъзове. Ако икономическият преход е приключил, трябва поне политическият да остане и защо?! Само, за да могат определени политици да имат място в него. Трябва да се приключи с илюзиите своевременно, защото след тях става много тъжно…

Илюзиите може да се каже са двигател на прехода. Ако реформите бяха проведени бързо, тип шокова терапия, илюзиите щяха да са лукс, за който нямаше да имаме време…Ако обаче илюзиите ги махаше прехода щеше да е съвсем друг.

Филип Димитров нямаше да си прави илюзии, че кабинетът му ще остане, та да иска вот на доверие. Търговците нямаше да си правят илюзии, че като спрат  да плащат рекет, печалбата ще остане за тях и като дойде валутният борд, проблемите ще свършат. Иван Костов нямаше да си прави илюзии, че като уволни неколцина министри без да каже защо, избирателите после него няма да го уволнят. Царят нямаше да има време  да разбере какво става, камо ли да дойде на власт,  за да повиши жизнения стандарт за 800 дни и най вече нямаше да си прави илюзиите, че като пусне малко пари за чешмички преизбирането му за премиер е гарантирано. Волен Сидеров нямаше да има как да с е появи, защото държавата нямаше да е разграбена  след едни бързи и успешни реформи и нямаше да има кого да превлече за съмишленик от синия екран. Ахмед Доган  нямаше да бъде балансьор, защото електоратът му щеше да пострада първи при една шокова терапия. Петър Стоянов нямаше да казва, че СДС е отворено за всички, които са готови да подкрепят синята идея, просто защото, ако шоковата терапия бе проведена по времето, когато бе президент, СДС отдавна нямаше да го има, а не чака сега.

Ако трябва да обобщим : преходът  и илюзиите  се обуславят взимно, на възползвалите се честито, на надяващите се – горко им, защото е много тъжно, когато илюзиите започнат да умират, ако разчиташ само на тях.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=662

Posted by on Дек. 14 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.