Турция – на път да закупи руските противоракетни системи С-400

Ердоган и Путин Снимка: kremlin.ru

Югоизточната ни съседка е решена да осъществи закупуването на руските противоракетни системи. Договорът за продажбата на техниката бе подписан между Турция и Русия още през декември 2017[1], обаче чак сега ставаме свидетели на изявления и от двете страни, че сделката действително ще бъде завършена.[2] Това доведе до международен смут и обтегна отнoшенията по оста Анкара – Вашингтон. Решението на Анкара е част от геополитическата игра в Сирия, където гражданската война е на път да приключи, а Ислямска държава е почти премахната физически от Сирия и Ирак[3]. Това бива съобщено от редица международни и турски медии.

            Трудно е да се каже доколко решението за закупуване на С-400 от Русия е политическо или е свързано с отбраната. Със сигурност е в унисон със засилените анти-НАТО, анти-американски и пронационалистически обществени нагласи в югоизточната ни съседка. Според бившия турски дипломат – Али Туйган[4], решението да се поръчат руските противоракетни системи е с цел стабилизиране на руско-турските отношения. След няколко десетилетия добри двустранни взаимоотношения, войната в Сирия се оказа едно голямо изпитание пред тях. Руският газ покрива нуждите на Турция с повече от 50%[5], всяка година повече от 4 милиона руски туристи посещават турските курорти, а търговията между двете страни надхвърля над 30 милиарда годишно.

            Инцидентът от 24 ноември 2015 г постави нова посока на развитие на отношенията Турция-Русия. На тази дата поради нарушаване на турското въздушно пространство за 17 секунди бе свален руският военен самолет Су-24. В резултат на това бяха наложени няколко икономически санкции върху Турция. Те удариха върху стокооборота между двете страни, както и драстично намаляха руските туристи. Това доведе до значителни загуби за турската икономика. Последва извинение от страна на Ердоан и сякаш ситуацията бе нормализирана. На 19 декември 2016, по време на изложба в Анкара, бе убит руският посланик Андрей Карлов. Това бе нов удар върху едвам закрепените отношения. Всичко това доведе до подписването на договора за закупуване на противоракетните системи от Русия през 2017. От своя страна с тази сделка Русия цели да накърни още повече отношенията между Турция и НАТО.

            Турция се нуждае от Русия не само поради икономически причини. Ердоан, държейки да се включи в Сирийския конфликт още преди 8 години, в момента няма друга възможност освен кооперация с Москва. От самото начало двете страни заемат диаметрално противоположни позиции по отношение на Башар Асад. Въпреки това, Турция се нуждае от подкрепата на Русия, за да се бори срещу про-кюрдските групировки в Сирия. Ситуацията се усложнява допълнително, когато Русия работи върху пускането на втория газопровод на Турски поток. Той е насочен към Европейския пазар и се очаква да заработи до края на 2019 г[6]. Същевременно строежът на първата ядрена централа в Турция, Аккую, е вече започнал[7]. Пускането на първия й реактор ще бъде през 2023, по случай 100 годишнината от обявяването на Турската република. Този проект е изпълняван изцяло от руска страна.

            Осъществяването на сделката за С-400 би имало изключително негативни последици, както бе обявено от говорителя на Пентагона – Ерик Пахон[8]. От своя страна Ердоан заяви, че сделката, подписана през декември 2017 с Русия е неотменима. “Турция е независима държава, ние не сме слуги” допълни още Ердоан[9]. Турският министър на отбраната – Хулуси Акар заяви, че разполагането на закупената военна техника от Русия ще започне през октомври 2019 г., както и, че покупката не е била просто турско предпочитание, а се цели защитата на турския народ[10]. Съюзниците на Турция в НАТО изразиха своето безпокойство, че съответната нова защитна система би била проблем за комуникацията и обмяната на данни между съюзниците поради несъвместимостта й с военните съоръженията на останалите държави.

            Една от възможните последици от осъществяване закупуването на руската техника е загубата на стелт изтребителите F-35. Министърът Акар изрази позиция, че би било незаконно да се отнема правото на Турция да получи американските стелт-изтребители[11]. В момента се извършват обучения на турски летци в Америка[12]. Първите изтребители трябва да бъдат доставени до югоизточната ни съседка през 2020 г[13].

            Анкара от своя страна се е доказала като лоялен член на НАТО и партньор на САЩ с над 2000 американски войници разположени на нейна територия – в  Истанбул, Анкара, Измир, Газиантеп и Адана. Въпреки това южната ни съседка, със закупуването на руската апаратура, рискува да бъде санкционирана, с изключване от програмата F-35 Joint Strike Fighter (JSF) (в която страната вече е инвестирала повече от 1,25 милиарда долара), което включва придобиването на летателни апарати, както и обмяната на индустриални компоненти; рискува бъдещите трансфери на американско оръжие, както и по-широката двустранна защитна индустриална кооперация, както и понижаване на функционална съвместимост между страните членки на НАТО и Турция[14]. САЩ осъзнава нуждата на Турция да се сдобие с защитна система и предлага въздушната защитна система Patriot, която да е съвместима с НАТО-вската апаратура. [15]

            Бяха изтъкнати 10 причини за предпочитането на С-400 пред американската техника от една близка до турското правителство агенция[16]. Сред тях са: недостатъчната ефективност на НАТО-вските защитните системи опериращи в Турция (Patriot); закупуването на С-400 означава, че Турция ще разполага с една модерна защитна система, която ще постигне търсеното ниво на сигурност, както и спецификациите на руската система са по-добри от тези на Patriot. Ьомер Челик, говорителят на АКП, пита риторично, защо не се търси сметка на България, Гърция и Словакия за това, че използват предишния модел (С-300)[17].

            Според направено изследване през 2017, С-400 няма да постигне търсеното от турска страна[18]. Няма да го има желания трансфер на технология, още повече руската защитна технология няма да защити Турция от балистични ракети, тъй като С-400 няма достъп до рано-предупреждаващата система на НАТО. Според доклада руската защитна система няма да подсили, а напротив, ще отслаби геополитическата позиция на Турция, тъй като по този начин тя ще увеличи зависимостта си към Русия[19]

            От друга страна, с агресивната политика на Москва в Сирия, Анкара се усеща неразбрана от САЩ и НАТО спрямо субектите, които тя счита за заплаха за националната си сигурност. Тя иска да остане надеждна част от НАТО, но същевременно да запази своята самостоятелност  в сферата на защитната технология, която ще използва. Това не означава, че Турция няма да кооперира с други държави, членове на НАТО за въздушни и ракетобойни защитни системи (в момента такъв е случая с Холандия и Испания например).[20]

            Анкара желае да закупи далекобойна въздушна защита от близо 10 години и през това време САЩ не направи необходимото, за да предотврати кооперацията между Анкара и Москва, споделя Яхя Бостан[21]. Първоначално вариантът пред Турция бе закупуване на апаратура от Китай, но тази сделка се провали. Преди 5 години Анкара искаше да закупи системата Patriot от САЩ като бе предложено и съвместно производство на защитната система. Вашингтон постави висока цена и отказа възможността за съвместно производство. Това бе възприето от турска страна като засилваща степен на зависимост от САЩ и от нейните партньори в НАТО. По време на разгара на войната в Сирия, бяха върнати обратно ракетите Patriot от турска територия. За сравнение Русия е съгласна на общо производство на С-400.

            Това решение на Турската държава най-вероятно ще забави още повече изтеглянето на американските войски от Северна Сирия. Те наброяват около 2000 войници и са поставени да помагат на YPG (Кюрдските отряди за народна защита) и SDF (Сирийските демократични сили) срещу остатъците от Ислямска държава. Точно тази подкрепа на САЩ към прокюрдските групировки е източник на напрежение между и Турция.

            На 19 декември Тръмп обяви, че ще изтегли незабавно всички американски войници от Сирия. Скоро след това обаче промени решението си, тъй като това би означавало кюрдските съюзници на САЩ да останат беззащитни пред евентуална атака от Турция[22]. По всичко личи, че САЩ няма намерение да се оттегли от Сирия. Според най-нови данни, в предложеният бюджет на Пентагона за 2020 г. са отделени 300 милиона долара за програмата за обучение и екипироване на SDF (Сирийските демократични сили), които са водени от YPG. Други 250 милиона са заделени за създаването на гранична охранителна сила в Сирия[23]. Евентуалното военно присъствие на Иран в следвоенна Сирия е проблем за Вашингтон, както и за съюзниците им в региона – Израел и Саудитска Арабия.

            През февруари Вашингтон обяви[24], че възнамерява да остави контингент от 200 войника като част от други интернационални сили, взимайки част от мироподдържащата коалиция[25]. САЩ най-вероятно се притеснява и от оставащия вакуум след нейното военно обттегляне. Възможно е отново завръщането на Ислямска Държава, която не е все още изцяло победена в Сирия. Още ноември 2018 Турция възнамеряваше да осъществи нова военна операция срещу обявените от нея терористични групировки в Северна Сирия, но този план отпадна, тъй като тогава Тръмп обяви, че ще оттегли всичките си полеви сили от Сирия.

            Желанието на Анкара да завърши сделката за С-400 има и икономически последици. В началото на март Тръмп изяви желанието си към Конгреса на САЩ преференциалният икономически статут на Турция да бъде прекратен. Тъй като Конгресът бе уведомен, това дава на Тръмп срок от 60 дни, в който да вземе решение дали или да не премахне преференциалния статут на Турция. Ако това се случи, би означавало, че турският износ вече няма да бъде освободен от мито[26]. Турция е петата държава на която програмата е донесла най-високи печалби, наброяващи около 1,7 милиарда долара[27]. Другата държава, която е предложена за премахване, е Индия с 5,69 милиарда долара печалба. Официалната причина за премахването на тези две държави от програмата, е, че те вече не са считани за развиващи се държави от САЩ.

Иво Иванов

Mагистър по Международни отношения


[1]      https://www.dw.com/ru/%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B5-%D1%81-400-%D0%BD%D0%B0-25-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2/a-41973101

[2]      https://ahvalnews.com/us-withdrawal/deep-state-preventing-trumps-syria-withdrawal-erdogan#

[3]      https://www.haberturk.com/suriye-de-isid-kontrolundeki-son-bolgede-yasayan-aileler-kacmaya-basladi-2371711

[4]      https://diplomaticopinion.com/2019/03/11/from-downing-of-russian-military-aircraft-to-the-purchase-of-russian-s-400s/

[5]      https://ahvalnews.com/russia-turkey/turkey-russia-gas-saga-continues

[6]      http://www.gazprom.com/projects/turk-stream/

[7]      http://www.akkunpp.com/

[8]      https://ahvalnews.com/us-turkey/us-issues-stern-warning-grave-consequences-turkey-over-purchase-s-400s

[9]      https://www.tgrthaber.com.tr/politika/erdogan-kayyumlarin-basarisini-gormemek-bakar-kor-olmaktir-2632831

[10]    https://www.trthaber.com/haber/gundem/bakan-akar-s-400-icin-tarih-verdi-407700.html

[11]    https://www.trthaber.com/haber/gundem/bakan-akar-s-400-icin-tarih-verdi-407700.html

[12]    Sarp Ozer and Ahmet Sultan Usul, “First F-35 jet delivery to Turkey slated for June 21,” Anadolu Agency, May 11, 2018.

[13]    Aaron Stein, “The Clock is Ticking: S-400 and the Future of F-35 in Turkey,” Atlantic Council, July 24, 2018

[14]    https://fas.org/man/eprint/dod-turkey.pdf

[15]    https://fas.org/sgp/crs/mideast/R44000.pdf

[16]    https://www.aa.com.tr/tr/turkiye/10-soruda-turkiye-neden-s-400-aliyor/1412408#

[17]    https://www.sondakika.com/haber/haber-tehditler-turkiye-nin-kapisindan-iceriye-girmez-11824321/

[18]    https://fas.org/sgp/crs/mideast/R44000.pdf  стр. 8

[19]    https://ahvalnews.com/russia-turkey/turkeys-s-400-deal-pivot-russia

[20]    https://www.mei.edu/sites/default/files/publications/PF5_TolGoren_Turkey_0.pdf

[21]    https://www.dailysabah.com/columns/yahya_bostan/2019/03/11/this-is-why-turkey-doesnt-trust-the-us

[22]    https://ahvalnews.com/us-withdrawal/deep-state-preventing-trumps-syria-withdrawal-erdogan#

[23]    https://ahvalnews.com/turkey-us/pentagon-2020-budget-allocates-550-million-kurdish-forces-syria#

[24]    https://www.bbc.com/news/world-middle-east-43644633

[25]    https://ahvalnews.com/us-withdrawal/deep-state-preventing-trumps-syria-withdrawal-erdogan

[26]    https://ahvalnews.com/us-turkey/trump-end-turkeys-preferential-trade-status#

[27]    https://fas.org/sgp/crs/misc/RL33663.pdf стр. 14

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16163

Posted by on мар. 15 2019. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.