„Турски поток“ отново е на дневен ред – „Южен поток“ във фризера

Turski potok

На 24 ноември 2015 г. връщащият се от бойна мисия над Ислямска държава и без да очаква подобни действия руският самолет СУ-24 беше свален от турски Ф-16. Отношенията между Русия и Турция се влошиха, бяха замразени и енергийните проекти. Противно на разбиранията на Запада в такива моменти Русия въприема нещата на чест и очакванията, че икономическите отношения няма да бъдат развалени бяха погрешни. Особено след като се има предвид, че Турция не се включи в санкциите срещу Москва. Не без руско участие режимът и семейството на Ердоган попаднаха под информационен прицел, че не се борят срещу Ислямска държава, а напротив сътрудничат си с нея от търговията с петрола и оръжието до безпрепятственото преминаване на членове на халифата и медицинско обслужване.

            Нещата започнаха да се променят стъпка по стъпка след като Ердоган през май отстрани Давутоглу от постовете на председател на Партията на справедливостта и развитието и премиер-министър на Турция, заети от Бинали Йълдъръм. През юни месец Русия получи извинението, което искаше, но и такова, което да не урони престижа на Анкара. Отношенията между Русия и Турция започнаха да се нормализират, а същевременно с това Турция подобри отношенията си и с Израел, тонът към Техеран също претърпя промяна, появиха се информации за разговори и с Дамаск. Именно в такава ситуация се извърши опитът за преврат на част от военните между 15 и 16 юли, за неговото предотвратяване и оказана подкрепата след това официално режимът в Турция не скрива да изразява благодарност към Русия.

            На 26 юли в Москва на посещение от турска страна пристигнаха правителствена делегация водена от вицепремиера Мехмет Шимшек и министъра на икономиката Нихат Зейбекчи. Целта на посещението им е възобновяване на отношенията в търговията и енергетиката. От турска страна е заявено, че законодателни препятсвия за продължаване на строежа на АЕЦ „Акую“ няма, изразяват подкрепа и готовност за практическа работа по строежа на първата линия по проекта „Турски поток“. Остъпката на цена за газта за държавната компания Botas вече не е пречка, която стопира месеци наред строежа на газопровода още преди да бъде свален руския самолет.

            Предстои на 9 август в Санкт Петербург среща между Путин и Ердоган, която ще е първата и знакова визита на турския президент в чужбина след неуспешния опит за преврат. Една от ключовите теми на нея ще бъде именно изграждането на „Турски поток“ и очакванията са да бъде ускорен, поне от страна на Анкара амбициите са такива.

Докато у нас някои медии и анализатори представяха едва ли не като водещи новини, че Русия не се е отказала от „Южен поток“ и цитираше медийни публикации, изказвания на руски анализатори, на съветници в енергийни компании. Без да се замислят за достоверността на изказванията и дали това не са просто някакви размисли и пускане на хипотези. Даже и политици у нас влизаха в странни и непонятни размишления. Забавно е да слушаш как се коментира вариант на „Южен поток“ от Крим през Черно море до българското крайбрежие и да се представя едва ли не за официална руска позиция. Извинявайте, но настоящо ни правителство и президент не признават Крим и Севастопол за част от Руската федерация, върли привърженици са на санкциите и няма да гласуват против в Европейския съвет, докато поне Германия не реши друго. Даже и за вето няма да се изкажат, поне да се изтъргуват за нещо, както го правят някои други държави. Всичко това, обаче влизаше някак си в рамките на угодна за управляващите теза, че е въпрос на време Русия да клекне и сама да се съобрази с нас и третия енергиен пакет за да започне да изгражда газопровода. То да беше само манипулация, замъгляване и активни медийни мероприятия е добре, но уви не е така.

Пропуснахме възможността от цели седем месеца да помръднем от мъртвата точка проекта „Южен поток“ в наша посока. Не направихме даже и реален опит за възобновяване му поне под някаква форма, макар и с намален капацитет. Защото след инициирането на „Северен поток – 2“ стана ясно, че първоначалния вариант на „Южен поток“ от четири паралелни линии се разделя на две в посока „Северен поток – 2“, две през Черно море. Разковничето е, че едната от тези две можеше да бъде отклонена към България. Нещата у нас се свеждаха до обяснения, че санкциите водят до загуби и трябва да се разберат големите началници, включително и за газопровода. Ние отново заложихме на начертаната от Вашингтон теза за диверсификацията на доставчици (а не на трасето), която минава през Турция и на интерконекторните връзки. Газовият хъб „Балкан“ е проект без реална представа за доставчици на газ, освен като идея и въображение. За добив на собствен газ тепърва ще трябва да научим какви ще са резултатите от проучванията, тяхната рентабилност и това може да стане факт след близо два президентски мандата, а не както прозвучаха фанфарите през април тази година.

Пред това време бяхме навестявани от различни представители от САЩ, които ни напомняха да не се отклоняваме от правата вяра и евроатлантическа линия. Да сме твърдо против „Южен поток“, тъй като ще лиши от транзитни приходи Украйна. Избягваме да коментираме темата, че управляващите в Киев увеличиха транзитните такси през миналата година и тази се готвят да направят същото. Трябва да бъдем солидарни, да проявяваме братска загриженост за украинския интерес, които не знам защо трябва задължително да бъде и наш.

Ситуацията към днешна дата е такава, че инициативата не е в наши ръце и не зависи от нас. Русия в момента може да се възползва от активизирането на отношенията с Анкара в полза на бързо изграждане на „Северен поток – 2“, въпреки полското не. От друга страна да форсира изграждането само на едната линия по „Турски поток“ като има предвид едно на ум, че ситуацията в Турция не е много стабилна, отношенията с режима на Ердоган не може да бъдат, както преди това и дозата на предпазливост ще бъде не малка. В Русия има не малко гласове и предупреждения, че Турция не трябва да се превръща в транзитьор от типа на Украйна. Ще се искат повече гаранции. Отношенията между Москва и Анкара от времето на Ленин и Ататюрк не са, както между двете империи, което не бива да се забравя.

Въпросът от тук нататък е дали ние ще поискаме другата линия през Черно море да се отклони към нас и да насочим усилията си във външната политика в тази посока или ще следваме плътно указанията на Вашингтон. От друга страна не бива да забравяме, че Гърция няма да има нищо против първо на нейна територия да стъпва газ било то от Русия или от някоя друга страна от южния газов коридор и от тук нататък да тръгва из ЕС. Наближава и изтичането на договорите за доставка по настоящото трасе на руски газ през Украйна, а амбициите на руската енергийна политика е от там след изтичане им повече да не преминава. Време за умуване няма. На 31 август предстои и приятелска футболна среща между Русия и Турция в Анталия с геополитически отенък и очаквани гости на нея да бъдат Ердоган и Путин. От управляващите в България зависи дали след като отново на дневен ред е „Турски поток“ ще остане дълбоко замразен „Южен поток“.

Borislav AngelovБорислав Ангелов (политолог)

28 юли 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13227

Posted by on юли 28 2016. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.38928 лв
 CHF =  1.81955 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24143 лв
100  RUB =  3.10671 лв
 USD =  1.83422 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.