ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ЕДИН И СЪЩ РАБОТОДАТЕЛ

Закона дава възможност на даден работник / служител  да сключи с работодателя, при когото работи по основното си трудово правоотношение, трудов договор за допълнителен труд, т.е. още един трудов договор при същия работодател. Този договор се сключва за извършване на допълнителна работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основния трудов договор и е за извън установеното за него работно време.

Основанието,  на което се сключва този вид договор е чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/.

   За него се уговаря и съответно се дължи трудово възнаграждение, договора се сключва в писмена форма.

   При полагането на  допълнителен труд при същия работодател, законодателят изисква на първо място съществуването на друго основно трудово правоотношение между работодателя и работника / служителя. Основанието, въз основа на което е възникнало основното трудово правоотношение е без значение за сключването на договор за допълнителен труд. Основният трудов договор може да бъде за неопределено време или срочен. Срокът на договора за допълнителен труд не е в пряка зависимост от срока по основния трудов договор. Така ако основния трудов договор бъде прекратен, от това не следва автоматично прекратяване и на допълнителния трудов договор.

   Уговорената работа, за която се сключва договора за допълнителен труд, трябва да бъде точно и ясно определена в него, за да е видно, че същата не е в кръга на трудовите задължения на работника по основния му трудов договор.

   При този вид договор има още някои други особености, а именно:

забрана за полагане на допълнителен труд от някои категории работници и служители с оглед естеството им на работа

ограничаване на максималната продължителност на работното време

уговаряне на допълнителни клаузи

   Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установеното от КТ минимална непрекъсната междудневна  почивка /12 часа/ и междуседмична почивка /48 часа и 24 часа – при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време в случаите, когато действителната и техническа организация на работата в предприятието налагат това/. В тези случаи при подневно изчисляване на работното време максималната продължителност на работната седмица може да бъде повече от 40 часа, но само със съгласието на работника / служителя и без да се нарушава установената с КТ минимална междудневна и междуседмична почивка.

   По договора за допълнителен труд се ползва и платен годишен отпуск от работника / служителя.

   Прекратяването на трудовия договор за допълнителен труд е уредено в чл.334, ал. 1 от КТ, съгласно който освен на основанията и по реда на чл.325-333 КТ, трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с 15 дневно предизвестие.

   Независимо дали предизвестието е отправено от работника / служителя или от работодателя на практика е необходимо след изтичане на срока по предизвестието да се издаде от работодателя заповед за прекратяване на договора за допълнителен труд.
   При уволнение на работник или служител по трудов договор за допълнителен труд не се прилага предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=560

Posted by on авг. 9 2007. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.