ТРИ МИТА ЗА АРАБСКАТА ПРОЛЕТ

РЕВОЛЮЦИИТЕ СА ДАЛЕЧ ОТ СВОЯ КРАЙ

Бунтовете, които започнаха с опита за сваляне от власт на тунизийския автократ Бен Али през януари 2011предизвикаха шеметни нива на оживление и потоп от анализи. Бурните времена са вълнуващи, макар и плашещи; информацията е интригуваща, въпреки че често е подвеждаща.

Всъщност, повечето от днешните анализи се въртят около три мита, които рухват при по-критичен поглед.  Ревизирането на тези митове хвърля светлина върху последните събития в Арабския свят и показва накъде може да се движи целия регион.

Младеж + технологии = бунтове: арабите и чужденците по сходен начин провъзгласиха технологично схватливата младеж за инженер на революциите. Те обявиха, че младите араби използваха Фейсбук и Туитър, за да мобилизират хората, както никога преди. Със сигурност младежта в социалните медии има своята роля в революциите, но прекаленото втренчване в тези аскпекти пренебрегва широтата и дълбочината на народната мобилизация.

Възрастта на арабските улици (на сниката): ползващата интернет младеж може да е лицето на революцията (горе), но основния двигател и най-голям брой протестиращи бяха зрелите и старите (долу)

Много други, освен младежите, се изляха на улиците, за да изразят дълго стаяваното си недоволство. През юни 2012 Датско-египетския интитут за диалог (DEDI) и Центърът за политически и стратегически изследвания Ал-Ахрам (ACPSS) проведоха изследване сред 1200 египетски респондента над 18 годишна възраст, в 21 района, без граничните. Изследването показа, че докато младежите под 30 години са особено мобилизирани те сасъвсем малко повече от половината протестиращи над 18 години. Нещо повече, египтяните между 40 и 50 годишна възраст са били с високо ниво на мобилизация. Едва 12 % от тази възрастова група твърди, че е участвала в демонстрации преди революцията, докато 20 % са взели участие в бунтовете през 2011.

По същият начин, прекаленият фокус върху социалните мрежи и технологиите преувеличава тяхната роля. Изследването на DEDI-ACPSS установява, че само 8 % от цялото население казва, че използва Фейсбук, въпреки че 26 % от протестиращите са Фейсбук потребители. Само 1/3 от протестиращите във Фейсбук казват, че доста използват мрежата за политически цели. Аналогично, едва над една четвърт от египтяните участващи в демонтрациите по време на революциите четат блогове, сравнено с 8 % от общото население. Социланите медии имат своята роля. Но Фейсбук и други интернет инструменти не водят непременно до промените. Всъщност, повечето от страните в които има голяма мобилизация през 2011 са сред тези с най-слабото интернет покритие: Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен са 6 от последните арабски страни в класацията за използване на интернет на Международния телекомуникационен съюз.

Разглеждането на бунтовете като следствие от внезапно пробудилата се интернет младеж преувеличават ролята на интернет и пренебрегва ролята на старите араби, чието участие беше ключово.  Както отбелязва египетския политолог Рабаб Ел Махди – и други, които изследват участието в арабските събития – в предстоящата за издаване книга, редактирана от него и озаглавена  Излизане на улиците, тази гледна точка „пренебрегва едно десетилетие на спорна политика и мобилизация в Египет, която постла пътя към бунта на 25 януари”.

Възрастово разпределение на протестиращите в Египет в средата на революцията

„Икономиката, глупчо”: анализаторите  също така оспорват идеята, че икономическите проблеми са в основата на кризата. Според мнозина, неолибералните реформи изострят дълго нерешаваните икономически проблеми, като водят до обедняване на гражданите от предпазните-мрежи и пренасочване на печалбите към по-стеснения от всякога кръг, образуващ елит около режима. Тези тенденции в комбинация с висока младежка безработица и фрустриращата невъзможност да се ожениш и да създадеш свое домакинство, според анализаторите са пришпорили протестите.

Употреба на Фейсбук: изследването на DEDI-ACPSS установява, че само 8% от цялото население твърди, че използва Фейсбук, въпреки че 26 % от протестиращите са фейсбук потребители.

Нивата на безработица бяха и остават високи, а неравенството е осезаемо. Египтяните постоянно изразяват икономическа загриженост, според проучването на DEDI-ACPSS. Допитването Арабски барометър установява, че арабската подкрепа за демокрацията често се основава на икономически съображения, повече отколкото на политически свободи. Аманей Джамал и Марк Теслер в Journal of Democracy, януари 2008, пишат, че „икономическите проблеми са централни за начина по който мнозина арабски граждани мислят за управлението”.

Все пак, въпроси като достойнстовот и идентичността също представляват подтик към бунтовете. Почти половината египетски респонденти твърдят, че са участвали в революцията поради съобръжания свързани със свободата и социалната справедливост; висок процент го е направил, за да се сложи край на корупцията – цел, която съчетава въпроси като справедливост и икономически неравенство. А 7 % казват, че са участвали поради чисто икономически подбуда – да се сложи край на безработицата. Призиви за „karama” и “hurriya” – достойнство и свобода – са толкова важни, колкото въпросите за хляба.

Споровете относно идентичността и свободата играха централна роля по време на египетските президентски избори. Изследването на DEDI-ACPSS установява, че гласоподавателите масово не могат да различат позиците на кандидат-президентите относно ролята на държавата в икономиката, докато много по-добре разбират позицията на всеки кандидат по въпроса за отношението между държавата и исляма. Докладът разкрива три отделни гледни точни сред населението: предпочитания за липсата на отношения, умерени отношения и третата за тесни отношения между исляма и държавата.

Някои режими „оцеляват”, а други не: Ентусиазмът по време на Арабската пролет бързо се смени с мрачни разговор на Арабската зима. Наблюдатели гледат на региона в смисъла на счетоводен балансов документ – страни в които режимите паднаха в едната колонка и тези,  които оцеляват в другата.  Сирия, изпаднала в продължителна борба, изходът от която все още е неясен, остава в центъра.

Сблъсъците са далеч от своя край. Вътрешни, регионални и международни фактори ще продължават да променят споровете в арабските страни

Подобни балансови сметки преувеличават степента в която старите режими са пометени от сцената. До днес, има голямо разнообразие от вариации на тема промяна – от Тунис и Либия, където старите режими бяха основно премахнати, през Египет, където борбата остава напрегната и най-накрая до Йемен, където някой може да попита за какви промени става въпрос след като Абу Рабу Мансур Хади беше избран без съпротива. Нещо повече, във всеки от тези случаи, и навсякъде другата, дългият и криволичеш преходен процес продължава.  Има причини да сме внимателни към преждевременно декларирания край на смяна на режима – и със сигурност срещу твърденията за успех или провал на демократизацията.

Също така има причина да се въздържаме да оповестяваме дългото съществуване на режимите, които дълго време бяха пощадени. Бунтът промени разбирането за това какво е възможно и както желано. Падането от власт на Бен Али унищожи широко разпространеното схващане, че политическата промяна е невъзможна, докато трудният преход и кървавият, продължителен конфликт в Сирия кара някои да оспорват мъдростта на тласъка за промяна. Опитите на съседните страни, заедно с голяма част от регионалния и международен натиск, влияе на гражданите от двете страни и засяга възможностите за промяна.  Ливанците и йорданците, например, са разделени по въпроса за конфликта в съседна Сирия и по въпроса за потенциала за промяна у дома. Политическото разделение остава като реална възможност в тези страни, а и навсякъде другаде.

Революциите от 2011 бяха безпрецедентни по размер и влияние, но недоволството не бе изцяло ново, нито просто продукт на технологичната младеж. Нещо повече, бунтовете се образуваха вследствие неуспехи на управляващите, които бяха провокирани не само от икономическите условия, но и въпроси свързани с националната идентичност и достойнство. Тези проблеми ще играят ключова роля в преходите занапред.

Последно, и най-важно, революциите са далеч от своя край. Вътрешните, регионали и международни фактори, ще продължават да моделират и премоделират споровете вътре в арабските страни – ще дестабилизират някои режими, ще подсилват други и ще дават подкрепа за неясно регионално  преобразувание. Твърде рано е да се каже докъде ще доведат подобни промени, но не е рано да се каже, че те ще продължат.

Автори: Елън Лъст и Якоб Уичмън.

Елен Лъст (най-горе на снимката) е доцент по политология в Университета Йейл. Водещ специалист по проблемите на Близкия изток и Африка.  Якоб Уичмън е работи в JMW Consulting, която се занимава със страни в преход в социален и политически аспект.  

 Анализът е публикуван в YaleGlobal / Yale Center for the Study of Globalization

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5106

Posted by on авг. 6 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30441 лв
 CHF =  1.70013 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19391 лв
100  RUB =  2.89877 лв
 USD =  1.66326 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.