Таня Буруджиева : “Трябва да се разбие монопола върху рекламния пазар и той ще се разбие.”

Таня Буруджиева е завършила социология. Доктор на науките, доцент, преподавател в Софийския университет. От 1999 г. ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на СУ.

След последните разкрития на Кеворк Кеворкян за огромни суми давани от рекламния бос Красимир Гергов на шефа на БНТ Кирил Гоцев, може ли да се говори за мафия в медиите в България?

Да Ви кажа честно, аз отдавна изследвайки медиите в България за трансформиране на тяхната собственост, въпреки че признавам, ме Кеворк не е най-любимия ми типаж, в случая не мога да не го подкрепя. Има два момента тук. Единия е конкретните документи, които той показва и които, какво да Ви кажа, вероятно всички граждани на тази държава са си казали, е и аз съм гражданин на тази държава, защо на мен никой не ми даде 400 000 лева, понеже съм гражданин, тъй като това беше репликата в ефир на г- н Гергов, че ги бил дал като на гражданин. Е, да отвори едно бюро и да раздава пари, просто защото са граждани и много симпатични. И по по-малко да раздава, дори по 5000 да раздава, хората, дето се казва, фенове ще му бъдат. Има го и най-първия момент, че след като става дума за такива пари дадени на ръководител в някаква медия  да не се реагира – това е абсолютно недопустимо. Втората страна на въпроса е една много неприятна и тежка връзка, която можете да видите между собственост на медиите, владеене на рекламен пазар и собственост на социологически агенции. Ако ги свържете тези три неща ще установите, че имате монопол. Монопол и в трите сфери. Той  се възпроизвежда, защото рекламата захранва медиите, а пък социологическите агенции са онези, които казват кой има най-висок рейтинг, за да може да му се дава реклама, а пък ти държиш рекламните дялове, съответно много по – евтино можеш да дадеш медийно време, което за политиците е супер важно. Няма държава в света, която да позволява подобен монопол. Първо трябва да се разбие монопола върху рекламния пазар и той ще се разбие. Трябва да започнат да се говорят тези неща, просто защото ние сме част от другите пазари. А това, което се правеше години наред, е едни и същи хора да влизат ту в ролята на , така да се каже, чистача, ту в ролята на иконома, ту в ролята на аристократа. Няма такъв “филм” в нормална държава. Трябва да си или едното или другото. Не можеш да ги вържеш всичките неща на куп.
Въпроса е да се установи собствеността върху медиите. Ако сте се опитали да го направите, ще видите, че това е много трудно постижима информация. Не защото няма публични регистри, а защото всичко е много омотано, минава през разни хора и изглежда малко нечисто.

Например?

Например собствеността на някои телевизии. На мен ми е много интересно да разбера, например, кой е собственика на BTV. Още ли е Мърдок и какво се случва там, какво ги консултира г-н Гергов, например, защото той е бил един обикновен милиционер едно време. Какво може да консултира той една телевизия? Ей такива въпроси, просто си седиш и си ги задаваш.
Какво ги “консултира” според Вас?
 Не знам . Той може да каже какво ги консултира. Защото от друга страна той е един от най-големите играчи на рекламния пазар. Аз по бих разбрала, ако той е основния им партньор. Освен за реклама да ги консултира….аз не мога да го разбера това нещо. Трябва да е някакъв специалист по медии, а пък аз не знам да е такъв.

В публичното пространство се заговори за създаването на нова лява партия под егидата на Георги Първанов. Според Вас това тестване на общественото мнение ли е или реална възможност?

Според мен е по-скоро тестване, защото от една страна хората, които заявиха по-категорично необходимостта от такова създаване бяха представители на социалдемократи и на някои наистина съществуващи партии в ляво. От друга страна в този дух се изказаха едни хора, които са съветници на президента, независимо от техния формален финансов и административен статут, което направи информацията
достатъчно сериозна, за да се дискутира в медиите. В същото време от самото президентство са категорични, че няма да се създава точно партия, а по-скоро стана ясно, че на тази сбирка, която са имали, за да обсъждат приоритетите на втория мандат на президента. Там се обсъждали някакви организационни форми, в рамките на които да могат да се извършат някакви действия. Това ме кара да мисля, че в някакъв смисъл става дума за тестване на тази идея, защото е ясно, че от  президентството търсят някаква организационна форма да си вършат работата самостоятелно без да трябва да преминават през структурата на партията.От друга страна е ясно, че идеята още не е абсолютно узряла. Така че логично е да предположим, че се тества тази идея. Интересното в това тестване обаче е, че няма никаква реакция от политическите партии.

Това индикатор ли е за напрежение между Станишев и Първанов?

Не знам доколко съществува междуличностно напрежение, но истината е, че от две години насам, вие виждате, че президента е онзи фактор, които се представя и проявява публично като, едва ли не, качествен облик на това какво прави БСП и включително какво прави БСП в управлението на правителството. Президента няма такива функции, самия факт, че той ги изземва…Казвам го това, защото той не разкритикува по никакъв начин правителството на Симеон Сакскубургготски, което хората разкритикуваха, затова изглежда странно да започне да се занимава с една партия и едно правителство, към другите партии той не си позволява подобна позиция, иначе бихме могли да кажем, че като президент той е качествения контрол на партиите и политиците, но той го прави само към БСП и за това е логично непрекъснато да се поражда въпроса – “има ли напрежение”. По скоро ми се струва, че не е въпрос на напрежение, а е въпрос на една логика на живота и на една прагматичност. Светската институция и конкретно президента Първанов трябва да има какво да прави в този живот. Има богат политически опит зад гърба си и доста лидерски умения, за да стигне до там и по този начин да му се развие кариерата. Тук възниква въпроса – той какви властови ресурси има, за да си осъществи идеите, при положение че е в една друга институция. Нормално е да започнат да се разминават с идеите на една политическа партия в някакви пунктове. На това разминаване отдавам нещата, които публично изглеждат като напрежение. За мен, президента ще продължи да концентрира някакъв вид власт, доколкото може, включително и власт вътре в БСП, за да може да реализира определени политики и виждания, които не винаги се зараждат в дискусия вътре в БСП.

Преди време Вие се осмелихте да поискате оставката на Румен Овчаров. Къде в случая с “Топлофикация” свършва мениджмънта и започва политиката?

Погледнете какво се случи с този – новия шеф на “Топлофикация”. Просто съм удивена докъде, може би, трябва да се стигне в България, за да станат някои неща. Очевидно има несправяне, очевидно това е в ресора на един министър. Прехвърлянето на топката, дали кмета, дали министъра, дали правителството и кой, не решава въпроса за гражданите и когато един сериозен политик и една сериозна партия …те трябва да имат куража и политическата воля първо да  се поеме някаква отговорност и второ да реализират определен тип неща. Продължавам да твърдя, че най-малкото което може да се направи, ако не да се дават оставки, то е поне да се разделят тези две министерства, защото от лошия опит, който имаме, не само от “Топлофикация”, въобще от нещата, които се случват в енергийната ни промишленост, така и не можахме да разберем каква енергийна политика ще защитаваме и в ЕС. Продължаваме да чакаме, може би, на кампанията да ни изясни. Просто не ми се мисли какво ли се случва в икономиката, което ей така, някак си остава на съвсем заден план на фона на несправянето с енергетиката. Поне да се разделят тези две министерства, та да може да започнем и дебата “какво ще вършим в икономиката”.

Какво ще кажат евроизборите на политическия ни елит?

Ще му кажат, че българите все по-малко се интересуват от политиците и там, където е останал интерес, той е в две посоки. Едната е все пак да не си признаем колко много сме се излъгали в политиците и това е онази част от хората, които продължават да гласуват за тях. А втората посока е да се интересуват от политиката и политиците само, ако могат те да бъдат наказани и да им бъде върнато. И двата типа поведение не е са нещо, което е типично за развитите демокрации, а политическото поведение на граждани, особено по време на избори е поведение, което показва техните интереси. А на тези избори няма да се покажат интересите. Тези, които не са удовлетворени, няма да отидат  да гласуват или частично ще отидат да гласуват за някои по-различни партии, които са по-крайни в своите послания. Тези, които ще отидат да гласуват ще отидат с омерзение, но само и само да не си…, човек трудно приема идеята да си каже -“абе голям идиот съм”.

 

Какъв ще е ефекта върху политическия елит при отварянето на досиетата?

Оказа се, че ако си спомняте 90-та година, когато за първи път се заговори за отварянето на досиетата имаше едни такива безсънни нощи, в които ВНС заседаваше и едни възрастни хора, съсипани от живота, от системата, трябваше да разголват душата си, защото това са едни от първите хора, които са били манипулирани чрез тежък психологически натиск и върху семействата им да извършват този тип дейност и да имат подобни досиета, което беше много омерзително и много страшно. Тези хора по някакъв начин бяха забравени за втори път. Ако направим една аналогия 2006г. се показаха две досиета, станаха публични. Резултат – нулев. Не стига, че нямаше резултат, ами и тези хора продължиха да си функционират – всеки на неговия пост. Единия прибран като президент, другия като един от топ журналистите в България. Това ми подсказва, че ефекта върху досиетата вероятно ще бъде само за някои вторични личности – по-непознати, по-неизвестни или както и с корупцията, хората са убедени, че онези, които са взели парите и са мошеници, най-малко ще бъдат наказани. Мисля, че същия ще бъде ефекта с политиците, за нещастие.

Ще има ли ремонт на Кабинета и кои според Вас трябва да бъдат отремонтирани?

Мисля, че ще има ремонт в кабинета, но чак след местните избори, защото ремонта в кабинета, в смисъл и решенията, и цялата конструкция на кабинета се крепи на едни такива странни математически равновесия. Единствените условия да се нарушат тези математически равновесия е някаква промяна и тя не може да стане в Парламента. Там са ясни как са парламентарните групи, следователно може да протече само от промяна в позициите в местната власт на различните партии. При една промяна има логика да се започнат реконструкции, а може и да не се започнат, защото правителството продължава да отчита успешни години на своето управление, а при успех няма логика да променяш. Докато отчиташ успех,  няма такава логика. Иначе има няколко критерия, по които може да се говори кой трябва да бъде отремонтиран. Единия е европейския критерий. Ако продължаваме да не се справяме с определени сфери на управление, естествено е, че от там трябва да се започне ремонта. Другия критерий е вътрешносоциалния. Ако големи групи хора, които са засегнати от дейността на някои министерства и не са доволни, там трябва да бъде ремонта. Третия е чисто политическия критерий. Като се вижда, че така конструиран, един организъм не функционира достатъчно ефективно, би трябвало да се нанесат някакви промени. Това е, както във всеки един екип. Аз досега винаги съм говорила от гледна точка на този трети критерий, че трябва да има промяна в структурирането. Дори да и да се интересуваш много от политика е трудно да се ориентираш какъв точно политик България ще следва. И журналистите, когато влизахме в ЕС, също се интересуваха какви политика България ще следва и се оказва, че като са задавали този въпрос на политиците и те не са му отговорили. Един екип функционира дори в най-обикновена фирма, камо ли в държавата, с ясни цели и задачи, произтичащи от определени цели. Като не знаем целите – как да преценим дали задачите са добре изпълнени. Самия факт, че няма ясно целеполагане, логично за обществото, говори, че този екип се нуждае от известни промени, за да заприлича на един по-ефективен управленски екип.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=463

Posted by on апр. 12 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.