ТАНЯ БУРУДЖИЕВА: ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ

ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ. ПРОБЛЕМЪТ НА ОПОЗИЦИЯТА Е, ЧЕ СЕ ГОВОРЯТ ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА ОТ РАЗЛИЧНИ ХОРА, КОИТО МНОГО НЕ СЕ ОБИЧАТ.

Таня Буруджиева е завършила социология. Доктор на науките, доцент, преподавател в Софийския университет.

От 1999 г. ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на СУ.

– Г-жо Буруджиева, напоследък се набюдава прехвърчане на искри между президента Първанов и премиера Станишев. Има ли според вас напрежение между двамата?

•  Според мен да. Всички граждани на България имаме опит с трима президенти и няколко министър-председатели. И онова, което се усеща публично, едва ли е просто някаква случайност. Обществото натрупва опит и по-лесно идентифицира нещо, което е различно от очакваното. Значи всеки очаква, че като се съставя едно правителство, то министър председателят ще е най-важният човек за текущата политика. Независимо от това, че сме парламентарна република или пък може би още повече заради това, силните ходове на президента в точно този момент за мен поне са малко изненадващи. Тук оставям настрана факта, че предстои кампания за втори мандат, защото това не е дневният ред на обществото.

Президентът Първанов и Симеон Сакскобургготски едновременно влязоха във властта. Самият характер на предишния премиер, начинът му на действие, не правеха особено фатален факта, че г-н Сакскобургодски изглеждаше и действаше повече като президент, а г-н Първанов се държеше повече като министър-председател. Но в сегашния момент, когато нещата са променени, аз не виждам никакви признаци у г-н Станишев да се прави на нещо друго освен на министър-председател. Мисля си, че това влизане на двама души в една и съща роля ни идва в малко повече като общество.

– Не започна ли всичко около искането на Първанов за още по-голямо свиване на депутатския миунитет? От БСП кат оче не бяха готови на това.

•  Винаги в политическите решения и процеси има сериозни непублични аргументи и позиции. Но все си мисля, че оттук нататък тапърва ще гледаме такива неща. Все пак г-н Първанов има достатъчно ресурс в една област, която е наречена външна политика – чрез президентската институция и чрез хора, който оглавяват в момента и външната ни политика. Оттук аз мисля, че с наближаването на кампанията все повече ще бъдем свидетели на изпреварващи действия от страна на президента относно онова, което иска ЕС. Не че и другите политици не го знаят.

Нормално е министър-председателят да бъде хиперактивен в това отношение. Това би трябвало да е прерогатив и на външния министър. Но това не не се случва и затова изглежда, че г-н Първанов налага волята си. На практика това не е волята на г-н Първанов. Това е необходимото, което ние трябва да направим. Само че публично едва ли не излиза, че той задава тона в политиката. Което за мен е по-скоро една вътрешнопартийна некоректност, отколкото реално разпределение на власт в обществото. Не че МС или парламентът не са тези, които решават нещата, но се създава видимост, че един е преди всички. Пресоляването на супата винаги играе лоша роля. И аз затова казвам, че тази кампание ще е доста трудна, защото не върви съвсем добре.

– Искате да кажете, че прекаленото изтъкване на Георги Първанов, може да му “изяде главата” на президентските избори?

– Абсолютно да. Човек може и да спечели изборите, но политическата му съдба няма да е особено благородна.

– Управлява ли наистина президентът и изпълнителната власт?

•  Доколкото му позволяват останалите лидери, които имат реалния властови ресурс. Защото Първанов няма реален властови ресурс, като президент той има символичен ресурс. И тука там, където той може да се намесва, са местата, в които го оставят да се намесва. Така че по този начин, ако трябва да направя аналогия с изказването на Ахмед Доган, има кръгове, които много лесно могат да се видят как са очертани, ако щете и по фигурите, които са свързани с президента. Това означава, че имаме едно по-близко и тясно сътрудничество. В това няма нищо ненормално, защото политик като Първанов е повече от 10 години е на върха. Той беши лидер на БСП в едни много тежки времена. Преди това, от 96- та г., беше ръководител на предизборния щаб на БСП. Много бой е ял в политиката, той е много опитен политик с много контакти. Така че не можем да се учудваме, че той така има възможност да лансира фигури в различни власти. Колкото и да ни се иска всичко да е прозрачно, в света досега не е измислен точно такъв вариант специално за политическите постове. В политиката създаването на екип, т.е. подбирането на хората, означава да си имат доверие. Понякога даже то е по-важно, отколкото изключителните професионални качества.

Трябва да се има и друго предвид. Политиката много еманципира хората. Самото заемане на постове вече те отделя оттам, откъдето си тръгнал. Това разделение можем да го видим дори между политици, които са лансирани от цели партии и които в крайна сметка властта е изкушила или промила, за да започнат да действат дори и в противоречие на партиите. Камо ли пък, когато говорим за един отделен човек или една институция. Цинично звучат понякога някои неща в политиката, но са точно така.

•  Кои са президентските кръгове във властта?

•  Първо в парламентарната група на БСП и в тези на коалиционните партньори. Аз мисля, че той има логистика и добри възможности да влияе върху трите парламентарни групи. Най-силно в тази на левицата, защото там има хора, които под негово влияние са включени в листите и са станали депутати. На второ място естествено е съдебната система. Там има квоти, в крайна сметка има негови директни предложения. Тук не искам да коментирам СЕМ, защото толкова е изродено представителството на всички институции, включително и на президента, извинявам се, че така директно го казвам, но с толкова некачествени хора – прилича като на едновремешния Комсомол. Като на ставаш за нещо друго, отиваш в СЕМ.

И разбира се в изпълнителната власт – на ниво областни управители и на ниво министри. Ако си спомняте най-големите напрежения на Първанов с предишното правителство бяха с външния министър. Президентът запази изключително голямо търпение, за да не излага България в непрекъснатите боричкания и така леките удари в кокалчетата. Сега г-н Калфин буквално продължава да бъде като секретарка на президента. Не ми звучи като външен министър в публичното пространство.

Не бива да забравяме, че онези хора, които гПърванов още като председател на БСП лансира и разви в структурите на БСП, в момента бидейки на ръководни постове по места на БСП са реализирани в държавната власт. А основно и масово са хората, които влязоха в държавната власт от страна на БСП. Всичко това е контингент, малко или много, ако не абсолютно директен, то поне емоционален, на г-н Първанов, а не на г-н Станишев.

– Управлява ли реално Станишев според вас?

•  Тепърва ще се виждат нещата. Но ще кажа, че според мен г-н Станишев е точната фигура, която може да работи в тази коалиция. Защото той е лидер само на базата на някакъв екип. Той успява да работи с хора, а не да им нарежда, разпорежда, делегира права и т.н. Това е и плюс и минус. Когато си първият, основният, хубаво е да си малко повече егоист, с малко повече лична амбиция за реализация. Т.е. хубаво е да смяташ, че ти си най-великият и към теб е насочен светът. Хората обичат този тип сила. Този тип сила не е присъщ на г-н Станишев като лидер. Напротив, той винаги се е чувствал добре заедно с някой. Това според мен е едно ново лице на политически ръководител, което тепърва ще видим дали обществото ни ще понесе и доколко г-н Станишев ще може да го развие. Но фактът, че за момента няма абсолютно никакво напрежение и противоречие между трима политици, които не мога да кажа, че са лесни, говори, че и тримата имат един тип поведение, характер, култура.

На второ място пак плюс, който може да бъде и минус, защото пак зависи как ще се развият нещата, е че г-н Станишев не е никак лишен от амбиция. Само че тя е по-различна, от това, което сме свикнали да виждаме. Много хора се лъжат, включително и гражданите, от външния вид на Станишев. Той изглежда като неопитно малко момче, но става въпрос за човек на зряла възраст, който вече може да се кандидатира и за президент. Той има огромния опит да е понасял много бой в политиката и в живота си. А това много учи. За разлика от г-н Първанов, който е бил едно щастливо обикновено дете на своите родители, г-н Станишев още от малък е търпял онези катаклизми, до които политиката може да доведе дори за хората около даден политик. И аз мисля, че това дава огромен опит. Ако човек коректно погледне една биография ще установи за какво става дума. Така, че това е един борец, но не е с надути мускули и видимо показен. Мисля, че без много крайности той ще си изкара мандата като министър-председател.

  Говори се обаче, че не той, а Овчаров и Петков управляват реално?

•  Когато работиш в екип, отстрани трудно може да се каже кой точно взима решенията. Факт е, че има едно надскачане, едно съизмерване между Румен Петков и Румен Овчаров. И факт е, че до този момент, вече 5та година, г-н Станишев съумява да не предизвика краен катаклизъм и в същото време да не влезе в пряка зависимост от единия или другия, които са с много по-голям опит и с много по-големи партийни ресурси.

Но все пак мисля, че премиерът трябва да обърне внимание на двамата министри. Не защото те го слагат в сянка или не го слагат в сянка. А защото за икономика в тази страна не говорим. Не знаем какво става в икономиката. А в крайна сметка дълг е на г-н Овчаров да ни занимае с това какво се случва и ще се случва в българската икономика.

От друга страна МВР започва да концентрира много власт. Това е второто нещо, по което министър-председателят трябва да вземе отношение. То не бяха промени, които бяха на ръба на закона, че и дори прекрачваха границата на човешките права. И всичко остава на един професионализъм – те били професионалисти и нямало да я прекрачат. Тая презумция, че някой няма да направи нещо при положение, че законът му го позволява и не му го забранява, не може да съществува у нас. В същото време се повишават заплатите в МВР, публична тайна е, че няма достатъчно кадри там и естествено това е едно много привлекателно място. Сега не е изградена мрежа да се контролира всеки един полицай. Всички виждаме, че на фона на това масово присъствие, на тази публична борба с престъпността за пореден път и ежедневно всеки един човек, разхождайки се по улиците на София или вървейки от работното си място до вкъщи, вижда поне един път на ден нарушение от страна на полицията. Да кажем полицай седи в частната си кола и глобява за някакво нарушение на пътя. Тоест от една страна го няма контролът върху полицаите, от друга страна се прави привлекателно място, от трета страна се концентрира власт над гражданите, която е в голяма степен неконтрулируема, защото те са малко като лекарите – каквото и да ти направят се оказва, че няма такова нещо. Ти си сам срещу цяла система, ако ти се нарушат правата. Ти трябва да докажеш, че не си камила. Това е страшното в България – не веднага да започне да се търси отговорност и да се докаже дали полицаят казва варното, обратно – гражданинът трябва да се напъва да доказва, че е невинен. Това го няма никъде. И тук не може премиерът да не вземе отношение. И честно да ви кажа изобщо не ме вълнува дали тези министри поставят Станишев в сянка или не. Мене ме вълнува, че те концентрират една власт или че не правят неща, които са задължителни. И той е длъжен да реагира – публично или не, но трябва да се въведе ред. Това че стоят по екраните не е болка за умиране. Въпросът е в политиката, която правят. Започнахме да се прескачаме с полицаите, това като гражданин не ми харесва. Имам чувството, че сме в полицейска държава и е въведено военно положение. А военното положение означава невъзможност да се контролират нещата.

•  Каква опозиция е десницата на фона на всичко това?

•  Няма я, няма я! Защото една опозиция, за да бъде такава, означава да ражда политики по отношение на действащите политики на управляващите. Да речем управляващите казват, че детските надбавки ще са еди какви си. Опозицията би трябвало в отричането на това да слага аргументите си в обща схема. Не може въпросче по въпросче и на всяко да се казва – не е така. По принцип, когат осе говори по отделни въпроси единственият шанс на опозицията да казва, че не е така и да е против. Когато обаче имаш едно дясно предложение за политика, тогава си спокоен и казваш кое може и кое не. Второ, те се чувстват изкушени непременно да опонират и имат абсолютното желание на всяка цена да се изкажат. Още повече, че самите десни лидери се надпреварват да говорят по една и съща тема и от посланията им не се разбира нищо. Общото впечатление е, че се говорят едни и същи неща от различни хора, които много не се обичат. Това е опозицията, проблемът е затворен вътре в нея и затова тя не може да бъде реална опозиция.

•  Има ли изход от тази ситуация или всичко трябва да се разруши и да се изгражда наново?

•  Това е големият проблем на десницата. Левите партии понеже функционират по друг начин и са базирани на други идеологеми показват една устойчива жизненост и развитие, защото за левите партии лидерът не е най-важното нещо. Лидерът е функция на партията, а не обратното. Докато в десницата не е така. По принцип десницата винаги е концентрирана около водещите фигури. Затова и дясното се разпада по този начин, защото има фигури, които олицетворяват конкретни интереси, което не е съвсем така при левицата. Това да дадем шанса на всеки да живее. Интересите на частния бизнес е съвсем различно нещо.

Десницата има шанс, ако се преодолеят дори лидерите от перхода, защото те пречат много. Защото през това време десницата правеше революции и се правеше на левица, а левицата се опитваше да запази статуквото, тоест тя беше консервативната партия. Сега това не може да продължава така. Левицата направи необходимото, за да се направи на млада, нова и различна. Но десницата нищо не направи. Или почти нищо, защото Иван Костов и ДСБ работят точно в тази насока, но те пък много приличат на секта.

•  Каква е ролята на интелигенцията в политиката и в обществото изобщо?

•  Огромна е. Ролята на интелигенцията е в това да задава критерия и да дава възможност на хората да си правят оценка за нещата. Тоест да дава различните гледни точки и да разяснява какво означават различните процеси. Защото би трябвало да се предположи, че интелигенцията превъзприема света по своя различен начин от различните научни или културни гледни точки. Нещо по-богато, нещо по-диференцирано и неприсъщо на ежедневието на останалите хора. Това българската интелигенция не го прави. Като се започне един вой: “Нямаме пари, трябват ни пари, ше умрем” и се свърши с липсата на всякаква саморефлексия. Тоест да говори за самата себе си, за това какво прави тя и как се развива. Научните дебати са в окаяно състояние. Слава Богу има един център на научни дебати “Червената къща”, който се създаде по холандски проект и чийто екип работи много самоотвержено.

От друга страна много се изкушиха интелигентите да се намесват пряко в политиката. Това са две полета на дейност, две професии – или си интелигент, или си политик.

•  Какви книги четете?

•  Както казваше един мой професор, Иван Стефанов, имам библиотека за два живота. Непрекъснато купувам книги. Библиотеката ми силно намалява малко преди защити. След това някои от студентите ми все пак връщат книгите ми. Опитвам се да чета достатъчно научна литература. Казвам се, че опитвам, защото работя в едно поле и ме интересуват работи, които са различни – поведенчестки науки, комуникации, техники за манипулации, функционирането на медиите и др.

Що се отнася до художествената литература, обичам много научна фантастика. Напоследък синът ми ме принуди в известен смисъл да чета и фентъзи, защото иска да ги обсъждаме. Когато искам да си почивам чета абсолютно неангажиращи мозъка ми криминални истории. Обичам автори от класиката като се започне с Конан Дойл и се свърши с Патриша Хайсмит. Обичам Дамян Дамянов и Валери Петров, лично човешки много харесвам Антон Дончев и романите му. А иначе в момента чета последната книга на ректора на СУ Боян Биолчев.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: РИСКУВАМЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ГЕТОТО НА ЕВРОПА

                            

МИЛЕН ЦВЕТКОВ: БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ С ПОЛИТИКА

 

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ:ТРЯБВА ДА СЕ ПОДСИЛИ ГРАЖДАНСКОТО НАЧАЛО

 

ХРИСТО КАЛЧЕВ: ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЩЕ Е МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ

 

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА У НАС Е СИЛНО ИЗХАБЕНА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=119

Posted by on февр. 16 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25438 лв
 CHF =  1.67509 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19904 лв
100  RUB =  2.78819 лв
 USD =  1.66016 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.