Страх от Русия и смяна на властта скова политици и коментатори

Rakti akvatoria Cherno more„Русофобите“ изведнъж омекнаха. Страх от руското оръжие, бунтове, смени на властта и търсене на отговорност застига политиците в Европа

Снимка: Зона на поражение на крилатите ракети Кaлибър НК от акваторията на Черно море.

– Руската военна сила подплаши досега изявяващите се като русофоби политици и коментатори – изведнъж призоваха за уважение към Русия и Путин. Доскоро критикуващи Русия, след пауза от повече от 2 десетилетия, дадоха признаци, че са готови да менят посоката в зависимост откъде духа вятърът.

– Западният мит се разклати и Западът не изглежда така неуязвим, както досега.

– Настъпват несигурни времена и не се знае, кой ще надделее.

– Страх от бунтове, смяна на властта и търсене на отговорност полази политическия елит.

За пръв път след края на студената война Русия започна война далеч извън пределите на своите граници. Направи военна демонстрация, с която показа, че може да поразява цели на хиляди километри от собствената си територия. Засега предизвикването на либерален майдан, който да свали властта в Русия, не се очертава, а не изглежда сигурно и дали подпалването на бъдещ ислямско–сунитски майдан, чрез милионите кавказки заселници в Москва и Петербург, ще проработи.

Знакът много бързо бе разчетен от довчера надпреварващите се в антируски речи политици и коментатори в Европа и България. Като видяха какво става в Сирия, те веднага разбраха, че системата за противоракетна отбрана, изграждана в Европа от САЩ, в момента не им осигурява сигурна защита. Руската военна сила може да не успее да стигне до САЩ, но в случай на конфликт може да унищожи резиденциите и жилищата на европейските политици, достъпни за наблюдение от руските шпионски спътници и наземната агентурна мрежа. Всички по – съобразителни в Европа разбраха посланието. Доскоро в Европа провеждащите антируска политика бяха спокойни . Те мислеха, че Русия по – скоро блъфира с готовността да използва военните си възможности извън пределите на така наречената Близка чужбина (държавите, наследили бившия Съветски съюз). Разпространено беше лъжливото усещане и че руското ядрено оръжие не представлява заплаха. Смяташе се, че понеже то би замърсило цялата атмосфера, водите и почвата на планетата с радиация, на практика руснаците не биха тръгнали да го използват. Неадекватните европейски политици сякаш бяха забравили за неядрените военни сили и крилатите руски ракети, разработвани още от 80 – те години на XX век и показани още на Международния авиокосмически салон през 1993 година.

Изглежда на тези политици много бързо им стана ясно, че при разгаряне на реален военен конфликт с Русия, няма гаранция за собствения и на семействата им живот в Европа. В същото време, не всеки от тях има възможности, готовност и желание да се премести да живее на по-сигурно и по-далечно място в държави като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Всичко това се случва, докато Европа навлиза във време на безпрецедентни проблеми от морален, икономически, социален и етнорелигиозен характер. По всичко личи, че на континента се осъществява много добре организиран и финансиран план за смяна на коренното население с мнозинство от малограмотни мюсюлмани – сунити от третия свят, което повишава риска от икономическа и социална катастрофа. Има много индикатори, че зад плана стои организираният световен банково–финансов капитал и че този план се подкрепя от силно зависимата от него държава САЩ. Рисковете за драстично увеличаване на престъпността, избухване на Евроджихад и граждански вълнения на Стария континент стават все по-големи. Логично е, че от тях ще се опитат да извлекат дивиденти двете основни сили извън Европа, които подкрепят смяната на европейското население. На първо място според хипотезата, която приемам, това е Банково – финансовата империя, разгърнала пипалата си в по- голямата част от планетата, и силно зависимата от нея държава САЩ и на второ място са държавите спонсори на ислямизацията на Европа – Саудитска Арабия, Катар и Турция. Не се знае обаче, дали съпротивата на източноевропейските държави, водени от Унгария, срещу диктата на Брюксел за смяна на състава на населението с мигранти, няма да се разрасне. Не е сигурно дали и Русия не би се намесила като умиротворител в полза на държави, които поискат нейната подкрепа. И всичко става на фона на това, че засега Китай показва признаци на независимо поведение. Все още не е ясно дали ще бъде овладян политически от Световния банков картел и дали ще бъде намерен китайският Горбачов, който да отслаби системата отвътре. Поради това е възможно Китай да наклони баланса на световните сили в непредсказуема посока.

След като усетиха, че вследствие на тяхната зависимост и недалновидност, Европа се свлича към бездната, на европейските политици им дойде като гръм от ясно небе военната акция на Русия в Сирия. Доскоро те се държаха така, сякаш смятат, че Русия е само една обречена на разпокъсване държава – бензиностанция със стари оръжия, а поведението им , като на обслужващ персонал на Новия световен ред, ще им осигури вечен комфорт и благоденствие. Прикриваните от големите медии демонстрации срещу организираната смяна на европейското население с мигранти още повече засили страховете на политици и коментатори за собственото им политическо и обществено бъдеще. Все по- трудно е да се обяснява на европейците защо богатите САЩ, Канада, Австралия, Япония, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединени арабски емирства, Израел, Китай и въобще всички развити държави не организират прием на желаещи от целия свят на своя земя като бежанци, не им дават входни визи в посолствата си в Турция и страните от Северна Африка, не организират извозването им със самолети и кораби или по суша на собствена територия по хуманни причини, а само европейските държави са принуждавани да си сменят населението със заселници.

Страховете за непредсказуеми сътресения и за това, че е възможно да се търси отговорност за стореното досега, обхванаха живеещите доскоро спокойно в богатство и комфорт европейски и български политици. Най–големият страх на западноевропейските ръководни политици и на българските им приятели е, че е възможно онова, което те подкрепиха в Украйна – бунт, който да свали властта, да им се върне като бумеранг и да се случи на европейска земя. Те осъзнаха, че ако на континента възникнат бунтове и демонстрации, не е изключено да се стигне до драстични смени на властта и на управляващите да се търси отговорност за това, че без да питат народите подкрепяха и съдействаха за : войните в Близкия Изток и Северна Африка, смяната на властта в Украйна, осъществяването на плана за смяната на европейското населението с мигранти – мюсюлмани сунити, преговорите за подписване на Договора за трансатлантическо сътрудничество и въобще за всичко, което доведе Европа на прага на катастрофа. Паметта за Нюрнбергския процес все още е жива и съобразителните политици, както и експерти – ментори, получаващи финансирания от задокеански неправителствени организации, осъзнаха, че са в ситуация с повишена опасност. Ясно е, че не е сигурно дали американската армия или армиите на Турция и Саудитска Арабия ще ги спасят, ако Европа закипи. Редно е обществото да се стреми да не се стига до толкова драстични събития и ако се търси отговорност, тя да не е свързана с нехуманни наказания, а предимно с морална критика, отстраняване от привилегировани медийни и обществени позиции, евентуално отнемане на незаконно придобито имущество и то само след справедливо и честно публично съдебно разследване, но историческият процес често е много по-груб от призивите на интелектуалците и политиците много добре знаят това. Не е изключено определени политици при политически обрат да получат ефективни присъди и да лежат в затвора. Според мен сред европейските политици в момента се прокрадва параноята за това, че ако стане смяна на властта, може да им се търси съдебна отговорност и че са застрашени да последват (макар и в една по-мека форма, запазвайки живота си) съдбата на Милошевич, Саддам и Кадафи, за чийто нехуманен край те също имаха своя скромен принос.

На фона на страха от загуба на властта и военната сила на Русия, много интересно беше да се наблюдава за колко кратко време, като с магическа пръчка довчерашните яростни критици на Русия смениха тона и се превърнаха в едва ли не руски приятели.

Новата болест „внезапно омекване към Русия“ се разрази, като светкавично протичащ есенен грип. Първо се „разболяха“ в Западна Европа:

1. Ангела Меркел, каза, че краят на кризата в Сирия ще дойде само с помощта на Русия.

2. Франсоа Оланд заяви, че Русия може да стане съюзник на Франция в Сирия.

3. Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕС трябва да подобри връзката си с Русия.

Вирусът на внезапното омекване светкавично се разпространи и у нас. Проповядващите доскоро русофобия български политици Петър Стоянов, Соломон Паси и Димо Гяуров, както и коментаторите Петко Бочаров и Евгений Дайнов, бързо смениха тона към Русия. Дори министър–председателят Бойко Борисов се присъедини към общия хор, като заяви, че българският народ обича Русия, след като досега безмълвно приемаше издигнатият от неговата партия президент Росен Плевнелиев, както и външният и военният министър в кабинета му методично до поддържат антируската реторика, а правителството на дела се присъединяваше към всички антируски санкции. Ето и по – ярките изказвания по въпроса:

1. Членът на Трилатералната комисия Петър Стоянов заяви, че трябва да забравим истеричния и снизходителен тон към Русия.

2. Соломон Паси, заяви, че с Русия имаме много повече общи врагове, отколкото разделителни линии.

3. Димо Гяуров обяви, че Путин направи Обама за смях и разбива НАТО.

4. Петко Бочаров заяви, че ако има война, тя ще е по вина на Обама.

5. Евгений Дайнов заяви, че Путин иска да се върне сред големите със сирийската кампания.

Нека да припомним какво казваха тези хора преди внезапната им промяна:

1. Ангела Меркел заплаши Русия с катастрофа през март 2014 година:

2. Франсоа Оланд заплаши Русия с нови санкции през април 2014 година:

3. Жан-Клод Юнкер заплаши Москва от София през април 2014 година:

4. Петър Стоянов още през 2006 година обвини правителството в защита на руски интереси.

5. Соломон Паси през септември 2015 година громеше Русия и я обвини, че поискала въздушен коридор, за да получи отказ.

6. Димо Гяуров каза през април 2014 година, че вижда в действията на Русия дългосрочна бъдеща заплаха за сигурността на България:

7. Петко Бочаров обяви през април 2015 година, че Путин е луд.

8. Евгений Дайнов през април 2014 година обяви, че Русия е фашистка държава и носи война.

Какво е характерно за повечето от тези хора?

Ако се вгледаме в личните истории на повечето от тях, ще видим, че това не е първият поврат в техните виждания. Дълги години преди края на Студената война са проявявали търпимост или са подкрепяли Изтока, левите идеи и просъветските /проруски позиции, после дълги години след края на Студената война подкрепяха Запада, западните идеи, политиката провеждана от САЩ, антикомунистически и антируски позиции. Сега се наблюдава как се застраховат срещу накланяне на баланса на световните сили. Може да се направи извода, че има цяла прослойка европейски и български политици и общественици, които не се опират на ценности, а се ориентират изключително спрямо политическата конюнктура и разчет за господстващите световни сили. Всеки има право да променя своите позиции и убеждения. Но не може да избягаме от усещането, че тези внезапни промени са продиктувани от лични интереси или личен страх, а не от загриженост за обществото.

Спомням си ясно, като участник в събитията, как през ноември и декември 1989 година почти всички по – късно излюпили се демократи, заели ръководни позиции не излизаха на демонстрациите и протестите по улиците и още се криеха, може би от страх в домовете си. После, като стана ясно накъде духа вятърът, наизлязоха, и от хора колаборирали с предишния строй се превърнаха в негови противници. Мнозина от тях вследствие на това се издигнаха и натрупаха власт и пари, за разлика от хора – автентични дисиденти като Илия Минев, който почина в крайна бедност. В същото време всички надежди на хората за по – добър живот бяха попарени. Накрая през февруари 2015 година Константин Тренчев, макар и замесен в много от грешките на така наречения преход констатира, че България е в състояние на победена страна след война.

Ето как разклащането на Запада и силовата демонстрация на Изтока повлияха на повратливите общественици. Разбира се, трябва да очакваме всяка промяна на силите, да повлиява на тези хора, иначе афиширащи себе си като принципни личности. Не трябва да се учудваме, ако утре започнат да се накланят в друга посока, стига да усетят, че натам се накланя балансът на силата.

Няма бъдеще без памет за миналото. Трябва добре да си спомняме кой какво е говорил през годините, за да преценяваме на кого да даваме своето доверие. Хората, които се държат като политически ветропоказатели , като се правят че не помнят какво са вършили и говорили довчера, не са най – подходящи за морални лидери и медийни ментори на обществото.

Бележка:
Преди да предам този материал за публикуване, намерих статията на Венелин Георгиев „ Операция „ Шок и ужас“, която стъписа русофобите“. Неслучайно авторът е стигнал до сходна на моята констатация по отношение на бързо сменилите тона си към Русия личности, които доскоро се изказваха против руската политика. Дори използва същия израз – „ветропоказатели“, който и аз независимо от него бях сметнал за най – удачен. Тъй като развивам и друга теза – за страха на елита от бунтове и смяна на властта в Европа, смятам, че има смисъл да бъде публикуван и моя текст.

Иван Петров – социолог

11 октомври 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=12590

Posted by on окт. 11 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.