СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА НЕВЕЖЕСТВОТО

По средата на лятото, практически във ваканционен период, беше приета дългоочакваната стратегия за развитие на науката в България. Всеки, който поне малко се е интересувал от дейността на държавните органи, знае защо този важен документ беше разгледан в последните дни на юли – за да мине незабелязано. Появиха се все пак коментари в някои вестници, но странно защо публични коментари от учените няма (освен цитираните с едно изречение и анонимните във форума на в. Капитал, 12.08.2011). Това пък е причина, аз да изчакам с публикуването на моя текст до октомври, когато моите колеги в общи линии са се върнали.
    Противно на прокрадващия се възглед (виж напр. в. Капитал), считам, че стратегията не въвежда нищо ново в научния ни живот. Голямата новост е, че узаконява двадесетгодишната практика на съсипване на българската наука. Практика на чиновнически диктат и политическо безхаберие. Практика  да се оставя науката да функционира без финансови средства.  Страхувам се, че 20-годишна гладна диета не остава без последствия дори за жилавия български учен. Затова има смисъл да разгледаме стратегията, макар и накратко. Но не е зле  да й се направи пълен разбор за ползване от учените и обществениците, особено ако наистина се интересуваме от развитието на науката в България, а и от други проблеми, които тревожат сериозно нашите европейски партньори.
    Според замисъла на авторите/авторките „Стратегията има за цел да подпомогне развитието на науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.“ Това е една достойна цел и си струва да се работи за нея. Преди да разгледам как ще се изпълни благородната задача, ще си позволя да направя някои езикови бележки. На стр. 1  четем „Мнозина анализатори сочат, че държавите от т.нар. група БРИК, както и бързо развиващи се държави, като Япония, Сингапур и Корея,…, до 2050 г. постепенно ще изпреварят по БВП държавите от Г-6 (САЩ, Япония, ….).“ Предвид моята напреднала възраст едва ли ще дочакам деня, когато Япония ще изпревари Япония, но една от писателките вероятно ще има радостта.
    Пак на страница  1 четем «В европейски план основните цели до 2020 г. са дефинирани така: (пропускам цели 1, 2, 4 и 5)
     3. Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;
   Част от словесната конструкция като че ли разбрах: една от основните цели на ЕС е да се изпълняват някакви цели. Съдържателната част, обаче ( целите „20/20/20") се оказа над моите въможности и се наложи да направя справка в цитирания документ на ЕС. Оказа се, че там няма такъв текст, а следният доста  ясен:
„Промени в климата/енергетиката
•    20% по-ниски емисии на парниковите газове (и даже 30% ако условията са подходящи)
•    20% от енергията да е от възобновяеми източници
•    20% увеличение на енергийната ефективност“

При това не е по-дълго, а освен това различно. И най-вече – разбираемо.
    На това място читетелят вече се е раздразнил, че го занимавам с дреболии, вместо със съдържанието на стратегията. Там е работата, че езикът е в синхрон с основните мисли на авторите и горните примери (от стр. 1!) го подготвят добре за възприемане на идейната страна на документа.  За да не губя повече време преминавам към най-важното послание – приоритетите за равитие на науката.

Налагането на приоритети не е беда; много държави също въвеждат приоритети. Нещо повече, те обикновено са същите като в нашата стратегия. Аз съм прегледал много стратегии, както на развити, така и на развиващи се страни и у мене остава впечатлението, че общото между тях и нашата се свежда до изброяването на приоритетите. То заема половин страница. Тук някой може да каже, че ако все пак приоритетите са правилни, стратегията би била полезна, независимо от някои „недоглеждания“. Работата е там, че заедно с присъствието на недоглеждания, липсват каквито и да било детайли по приоритетите. Какво имам предвид се вижда ако вземем някакъв приоритет, например енергетиката във Франция и България. Ето какво пише във френската стратегия: „бъдещите технологии за ядрена енергетика … – прототип на реактор от IV поколение; устойчиво управление на радиоктивните отпадъци.“ Посочени са и други детайли. Какво можем да кажем за българската енергетика? Данните сочат, че тя е в сравнително добро състояние. Вярно, това е в икономиката, а не в науката, но може би ще се развие и науката. И какво точно ще се прави в енергетичната наука? Стратегията не издава тайната. В другите приоритети на нашата стратегия положението е същото – никакви детайли. Във френската (и останалите, за които имам представа) има цели страници детайли. Не знаят ли авторите какво по-конкретно ще се развива или са решили да се развива каквото излезе.
    Като има приоритети, има и „Задачи“, „Мерки“, „Инструменти“ и  т.н. Те обаче си имат лесна технология на писане. Вместо обяснения пак давам пример. В началото на  стр. 48 от документа четем
„Мярка 1. Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията, развитието и резултати за приложение в обществото и икономиката …“   
    А с какви „Инструменти“  ще  бъде реализирана тази мярка се обяснява в края на страницата:
1.1.    „Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията и развитието, който се базира на качеството на провежданите изследвания...“
Авторите/авторките показват нагледно  как се използват високи технологии, в случая –  урока по copy/paste. Читателят, при желание, може с лекота да умножи примерите като прегледа „задачите“ и последващите подпараграфи.   
    Във френската стратегия се говори за „5 ръководни принципа и 3 оси на изследвания.“  Френските „оси“ отговарят на нашите „приоритети“ и до голяма степен съдържателно се покриват с тях. С принципите работата е доста различна. У нас те са административни принципи – единственото, което вълнува чиновника: 1. Принцип на партньорство; 2. Принцип на допълняемост; 3. Принцип на равно участие на всички заинтересовани лица.
    Първият от ръководните принципи във френската стратегия е фундаменталните изследвания: „фундаменталните изследвания са незаменими в цялото общество на знанието. Те трябва да се поддържат във всички техни измерения…Това е политически избор.“ Какво казва нашата стратегия по въпроса за фундаменталните изследвания? В много отношения това е гвоздеят на документа. От една страна, става ясно, че авторите силно ги недолюбват и се стараят не само да ги умаловажат, но и с всички средства да ги преустановят. От друга страна фразеологията отлично отразява отношението на авторите към какъвто и да било принос на страната към ЕС и каквато и да било интеграция. На стр. 51 четем: „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища.“  (граматичните и стилистични особености са запазени).
    Япония не е интегрирана формално в съюз подобен на ЕС. Мнението на японските държавници за фундаменталните изследвания  е записано в закона им за наука и технологии. Целият Чл. 5 е посветен на тях:
„…националното и локалните правителства трябва да се погрижат за  осъществяване на ролите си по подпомагане на фундаменталните изследвания като имат предвид, че фундаменталните изследвания имат следните характеристики:
(1) те могат да допринесат за откриване и осветляване на нови явления и да направят създаването на нови технологии възможно;
(2)    да се предсказват техните резултати е трудно;
(3)    техните резултати не са непременно свързани с практически приложения“.

     Франция и Япония са  развити  във всяко отношение страни  и може би примерът не е подходящ за сравнение с България. Ами тогава да вземем Китай. Заблудата, че Китай е изключително развита в икономическо отношение страна е повсеместен, дори в Западна Европа (виж, напр. Pew Research Center ), но данните сочат, че нейният брутен вътрешен продукт на глава от населението (по покупателна способност) е около 2 пъти по-нисък  от българския. Горе-долу такива са данните и за публикационната активност на китайските учени, сравнени с българските. Това, което кара мнозинството да приписва на Китай силна икономика, е нейният растеж – 90 пъти увеличение в сравнение с края на 70-те години. Една от основните причини за този растеж е, че той е основан на развитие на науката – 10% годишно се увеличават влаганите средства за наука. Китай също има програма за развитие на науката и „приоритети“: „…фундаменталните и новаторските изследвания трябва да се засилят като двигател на устойчиво развитие на науките и технологиите.“ казва заместник-министърът на науката и технологиите на Китай на церемония при откриването на китайско-европейската година на технологиите. Лично президентът Ху Жинтао е прибавил фундаменталните изследвания сред приоритетите, като целта е „да се издигне страната до най-високото международно ниво във всички главни области на науката и технологиите.“ (Това, че е лично от президента означава, че е особено важно; да не забравяме държавното устройство на Китай.)
    Струва си да погледнем мнението на световни учени по темата. Витали Гинсбург, един от създателите на съветската ядрена мощ (т.е. силно ориентиран към приложенията учен) и нобелов лауреат по физика пише по повод аналогично отношение спрямо фундаменталната наука в Русия до тогавашния президент Путин: „Без подхранване с пресни фундаментални идеи само след 5 до 15 години иновационният процес ще започне да изпитва глад от идеи…. Без естествени науки на световно ниво у нас няма да има нито „зародиши“ на нови технологии, нито усет за тях…“ Впрочем както винаги България следва Русия, включително в борбата срещу фундаменталната наука и в движението към дъното на световната наука. Двете страни са сред малкото в света, където няма увеличение на научната продукция, а България е единствената в ЕС.
    И така, разбираме, че за света, който напредва, фундаменталните науки са основен принцип, a за тези, които са на опашката, те са враг. Особено впечатлява страхът да не би да се помогне на „световната икономика“. Мисля, че страхът е безпочвен. От доста години приносът на България е пренебрежимо малък (виж напр. анализа на ЕС), така както „скромният принос на България към световната наука остава устойчив“ (Science-metrix –  30 years in science). И няма как да е друго; особено след като чиновници решават и то от десетилетия как да се прави фундаментална наука: „Ударението при финансиране на фундаментални изследвания ще бъде за междуинституционални колективи и научни обединения, които работят в тясно взаимодействие със утвърдени световни центрове и лаборатории във съответните области.“ Авторите няма как да знаят, че фундаментална наука се прави по различни начини – и с колективи, и индивидуално – зависи  от много неща. Но ако бяха погледнали как се финансират учените чрез научните фондове на своите страни, щяха да знаят, напр., че в повечето от тях преобладаващото финансиране е за индивидуални проекти.  Не случайно те носят и наименованието „стандартни проекти“. За тях се изразходват над 70% от средствата на научните фондове. А освен това почти 100% от средствата (независимо дали са за индивидуални или колективни проекти) са за фундаментална наука. Странните за други фондове ограничения в България многократно са доказвали възможностите си при източването на средствата за българската наука.
    За да не пропусна най-голямото достойнство на стратегията според европейските специалисти, трябва непременно да се спра на критичния анализ, направен в нея, и който не отричам. По-долу следват няколко цитата, придружени с мои коментари:
    „Държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и
развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.“, „България изостава по отношение на инвестициите в научно-изследователска и с много други държави от Централна и източна Европа, които са членки на ЕС.“ – Но се предлага България да не е от тези страни като се съкратят средствата за фундаментални изследвания. Защото ако бяха гледали внимателно, смелите критици на анонимния виновник, щяха да видят, че посочените държави, независимо от успехите си, продължават да инвестират във фундаментална наука, а останалата част на науката оставят на бизнеса.
    „Причините за неблагоприятния финансов профил на страната по отношение разходите за НИРД са многообразни. Най-общо това са:На първо място архаичен модел на управление, включващ неефективен мениджмънт на човешките ресурси,… раздут административен щат, ненужно утежнени административни процедури и слабо използване на съвременни онлайн технологии за подпомагане на административна дейност.“  – По отношение на науката най-архаичният модел е в МОНМ, Дирекция „Наука“ и фонд „Научни изследвания“, който от 20 години е на пълно подчинение на МОМН и се управлява включително и в детайлите от Дирекция „Наука“. Това е мястото, където реформа може да се проведе безболезнено за научната общност (и която съм предложил официално). Единствено малка група администратори, които няма да останат на улицата, а само ще трябва да се разделят с някои неполагащи им се облаги, ще останат недоволни.  Напротив, в БАН и в университетите, където се изисква да се проведе научна атестация и евентуално да се намали съставът на учените, преподавателите и административния състав, такава реформа ще срещне съпротива от много страни, представени от големи групи хора, които обаче нямат трудово-правната защита на държавните служители. 
    „Едва 3% от всички средствата по Структурните фондове са предвидени за подкрепа на иновациите, докато средния процент в ЕС е над 30%.“ – Човек остава с впечатлението, че това е направено от някакви външни сили, враждебни към авторите на Стратегията. Кои ли са тези сили?
    Между другото е подхвърлено, че ще се въвежда (!) „оценяване на научната дейност“ – нещо похвално. Кой е пречил досега да се въведе това оценяване, кой е трябвало да го въведе и защо тези, които ще го въвеждат, не са го въвели досега? Такова оценяване (за което има добре отработени техники) има в развити и не дотам развити държави от десетилетия. Защо нищо не се казва за принципите, по които ще става оценяването у нас и ще има ли общо с оценяването в развитите страни? Ще влиза ли публикационната активност в оценяването? Как авторите са открили, че в България най-висока публикационна активност има във физиката, химията  и медицината, но не са забелязали, че по посочените области се пишат повече статии в целия свят, не само в България? Ако авторите нямат поглед върху научните процеси, факти и зависимости  не е ясно с какво ще допринесат „да се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които извършват качествени научни изследвания и са конкурентоспособни на европейско и световно равнище.“ Във всеки случай авторите на стратегията, които определено се очаква да играят важна роля при изработване на тези принципи (вместо учените), би трябвало да знаят, че в подредбата по публикации в медицината България е на 50-то място в света, а например в математиката – на 44-то, в науките за земята – на 43-то (данните са за периода 1996-2010,  взети от http://www.scimagojr.com  и са направени по базите данни на Scopus ). Физиката и химията наистина са най-добрите у нас – 40-то и 41 място съответно.
    Цялата стратегия ни натрапва, че науката съществува за да обслужва бизнеса. В равитите страни не е така; бизнесът сам си намира съответни хора, които умеят да преобразуват научните продукти в търговски. Икономиката не само, че не е единствената цел на науката, но не е и най-важната. Науката се стреми към получаване на нови знания, без оглед на приложенията им. (Виж цитирания по-горе текст от японския закон.)  А знанието е движеща сила в цялото общество, не само в бизнеса. Не знаят ли авторите за културната мисия на науката, далеч по-важна от техния бизнес? Затова в самото начало на цитирания по-горе японски закон четем: „натрупването на знания в науката и технологиите е интелектуална придобивка, обща за цялото човечество.“ А това, че има принос към цялото човечество (и покрай другото – и към „световната икономика“) не е недостатък, а изключително достойнство. Има ли нещо подобно в новоприетия български закон, базата на стратегията? И двата документа са напълно обърнати срещу знанието.
    В стратегията на няколко места се говори за „триъгълник на знанието“.  Посоченият „триъгълник“, като  повечето триъгълници, би трябвало да има 3 върха. Така е и в европейските документи, откъдето  е  взет споменатият триъгълник (образование, наука, бизнес). В коментираната стратегия, обаче,  триъгълникът се е свил до един връх – бизнес. Науката в техния документ е просто прислужница на бизнеса, а образованието съвсем липсва.  Миналата година се появи документ на американския научен борд, озаглавен „Научни и инженерни индикатори“. В него се прави всестранен анализ на американската наука. Две от осемте глави на изследването са посветени изцяло на образованието, а в останалите то участва поне колкото другите компоненти – наука и бизнес. Ще си позволя да цитирам само названията на двете глави – „1. Образованието по математика и природните науки в началното и средно училище; 2. Образованието по природните и инженерни науки в университетите.“ Това е следствие от успешната схема, по която се работи в САЩ и започва от техния закон за научната фондация. Там на училищното образование и поощряването на добрите учители са посветени цели глави. В нашия закон  главната грижа е да не се допуснат добрите учени до финансиране и за никакво образование не е останало място. Всички знаят, че образованието е жизнено важно и за науката и за бизнеса, но някои стратези (напр. в България)  си мислят, че то идва от само-себе си, докато по други части на света полагат особено големи грижи за него. Тук не е мястото да пиша за нашето образование, но поне за едно ще спомена.  Политехниката у нас е създадена с отцепване от СУ на част от специалностите. В това не би имало нищо лошо, ако не беше оставило СУ без истински приложна наука и не бе произвело научно-образователен инвалид – висше училище без теоретична наука. Докато създателят на МИТ, Уилям Роджерс „смята, че интегрирането на теоретичната и практическата наука би могло да ускори развитието на американската индустрия и икономика.“ В изпълнение на неговия завет МИТ, освен че е окупирал първите места на американските класации в инженерните науки, ги заема и в естествените (освен по биология, където е втори след Харвард, данните са за текущата година). От векове техническите училища са  гордост за студентите и професорите си и за държавите, където ги има – като започнем от Екол политекник, през Цюрихската политехника и стигнем до МИТ. Но споменатите училища (нито едно от тях не се нарича университет) имат като специалности целия набор от природни науки и почти всички хуманитарни и социални науки. От тях са произлезли Поанкаре, Айнщайн, фон Нойман, над 100 нобелови лауреати по всички науки. Други висши училища никога не са  разделяли науките си. Например Харвард, Оксфорд, Кеймбридж, Бъркли и др. знаменити университети имат и инженерни факултети, при това на най-високото световно ниво. Бристолският университет е произвел електро-инженера Дирак, който е един от създателите на квантовата теория. Стратегията ни предлага да се задоволим с минимума и да забраним на българските деца стремежа към висока наука, към науката на Поанкаре, Дирак, Айнщайн, фон Нойман. Който иска наука, да се маха от България, ни казва стратегията в неявна форма. Но в явна обещава (на кого ли?), че ще върне част от българските учени. Нямам желание да коментирам подробно този лицемерен текст. Все пак за хората вън от науката ще дам някои сведения. Един наш асистент преподава 400-600 часа на година и получава за това по 500-600 лв. на месец. В страните, откъдето ще бъдат „върнати“ българските учени, заплатата на асистент е 5000-8000 долара на месец, а те заработват това със 120-180 часа годишно преподаване и с научната си работа, за която им остава достатъчно време и за която имат прекрасни условия. По-специално, не им се забранява да се занимават с фундаментална наука, а силно се поощряват за това. Явно е, че целите на стратегията са други и съвсем не са да помогне на науката или икономиката.
    Тук ми се иска да разгледам по-подробно един от основните въпроси при функционирането на научното финансиране – кой финансира науката и кой провежда научните   изследвания? Поне в нормалните страни средно 1/3 от финансирането се дава от държавата, 2/3 са от бизнеса. Не е зле да се попитаме какви са посоките на движение на научните парични потоци в развитите държави. Отговорът, който не се намира в нашата стратегия е, че бизнесът, давайки тези 2/3, ги дава преди всичко на себе си, т.е. бизнесът си има свои научно-развойни институти и дори част от науката, която прави, е фундаментална; даже в бизнеса процентно тя е повече от предвидената в нашата стратегия за цялата българска наука. Точните данни за САЩ са следните. Бизнесът е дал 268 млрд долара през 2008 и е употребил  289 млрд. Държавата финансира почти изцяло фундаментални изследвания и изследвания за нуждите на държавните институции, напр. отбрана, сигурност и т.н., общо 100 млрд.  Добре е да се знае, че близо 80% от изследванията,  които провеждат университетите в САЩ са фундаментални. Към това ли се стремим, това ли са целите залегнали в стратегията? Или точно обратното, целта е да се унищожат тези, които все пак измиват лицето на българската наука. Аналогични данни за България не е лесно да се намерят. Според нашата стратегия в 2009 г. за наука се отделени 0.53% от БВП, от които 0.37 от държавата. В абсолютни числа никъде не съм виждал данни (не смятам трудно, но имам нужда от явни данни), но това е друга тема. Колко са парите, предвидени за наука, които отиват в университети и научни институти и колко отиват в бизнеса е труден въпрос. Стратегията не дава отговор и за бъдещето. Все пак като бивш управител на Фонд „Научни изследвания“ мога да кажа, че фондът дава на частни предприятия и фондации доста пари (десетки милиони лева за 2009) и не изпълнява основното предназначение на един научен фонд, а именно – да финансира фундаменталните изследвания. Тук не е място да обсъждам за каква наука се изразходват парите от нашия бизнес. От години се натрапва на българското общество,  че българските учени са виновни за лошото състояние на бизнеса у нас, който класира България на 75-то място в света по БВП без оглед на броя на жителите (според http://en.wikipedia.org ); българската наука като цяло е на 49-то място според посочения по-горе сайт.  От тези факти се вижда, че науката, дори заедно с галениците (нямам предвид медицината, която според мене е сред „недохранените“!), дърпащи надолу, все пак се представя доста по-добре. А след като години науката бе сочена с пръст като виновник за бедите на българската икономика, най-накрая тя е осъдена на смърт.
    В периода 2008-2009 г. чрез Фонд „Научни изследвания“ бяха разпределени на „конкурсен принцип“ около 250 милиона лева. Комисия установи, че резултатите от конкурсите са манипулирани по много начини, а общественият и в частност научният морал са грубо потъпкани. Дали са нарушени законите е работа на правораздавателните  органи, които засега не са забелязали публикациите по темата. Резюме на нарушенията стои на моя сайт. Комисията не е проверявала дали парите са отишли при кадърни учени или при такива със скромни и даже нулеви възможности. А такава проверка, както и проверка как се използват финансовите средства ще донесе далече по-впечатляващи резултати. Какво ще кажат читателите за десетки милиони дадени на проект за развитие на нанотехнологии в универитет без публикации в областта и разбира се, без да е оценяван от специалисти. Голяма част от излетите в пясъка пари (т.е. по джобовете на псевдоучени) се дължи на приетите документи – закони, правилници, а сега и стратегията.
        Сега се предлага дори по-големи суми да се разпределят чрез МИЕТ. Това сочи, че те ще отидат в бизнеса и евентуално оттам – при учени. Доколкото знам, в България малко фирми имат научен капацитет (данните са от ЕС и Капитал). Освен това, не ми е известна държава в Европа или на друго място, където бизнесът се финансира с толкова голям дял от държавния бюджет – грубите сметки показват, че това ще са 70-80 % от средствата, които фирмите ще изразходват за научни цели. В ЕС най-високият процент от държвните средства, предоставяни на бизнеса, е на Румъния – 43%. По-висок в Европа е в Русия – 56%. Каква е приликата между двете посочени страни с България, оставям на читателя да се досети, но ще посоча, че всички други бивши соцстрани имат под 15%. (За САЩ данните са дадени по-горе. За ЕС ги има на сайта http://epp.eurostat.ec.europa.eu . ) Сега се очаква чиновниците от МИЕТ да разпределят правилно 350 милиона лева по руски образец. Лично аз съм виждал спечелени и отчетени положително договори, за които е отговаряло това министерство (отхвърлените чудесно допълват картината). Един от тях е достъпен в интернет, заедно с отчетите. Ще видите, че е сътворена машина – чудо на иновативната мисъл, само за половин милион лв. Това, че никой не е виждал устройството, е несъществена подробност, дължаща се на факта, че то не се събира в папките. Българският иновативен гений е сложил героите на Илф и Петров в малкия си джоб. Но да не подценяваме и безкористната помощ на скромния български чиновник.
    Съпоставяйки горните факти стигам до (неоригиналното) заключение, че целта е да се раздаде на близки, полезни и обвързани хора поредната обилна порция пари, взети от данъкоплатеца. Сега към опита на Фонд „Научни изследвания“ като разпределител ще се прибави МИЕТ. При това какви са схемите в МИЕТ е малко известно за разлика от ФНИ. А че бъдещите/бивши  бенефициенти ще получат своето, не трябва да се съмняваме; дружбата им с опитните и изобретателни  чиновници и управляващите, (които и да са те), е гаранция за това.
    Крайно време е заключения като горното да се обсъждат преди всичко публично, и по-малко в кръчми и кафенета. Заедно с варианти за изход. (Поради набъбването на този текст аз ще отложа моето виждане за евентуални изходи до следваща публикация.) Другото е да чакаме изчезването на науката у нас. Учените добре знаят, че за разлика от много други неща тя няма да възкръсне лесно.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ЕЛИ ТОНЧЕВА: ПРЕДИМСТВАТА НА ОБУЧЕНИЕТО В ЧУЖБИНА СЕ ИЗМЕРВАТ НЕ САМО С ОСЕЗАЕМОТО

ВОЛОДЯ ПОПОВ: ОБЩЕСТВОТО НЕ СЕ УПРАВЛЯВА С ЖЕЛАНИЕ, А С ПОДГОТОВКА И ОПИТ

СЛУЧАЯТ С ГЕЙ БРАКОВЕТЕДжон СТОСЕЛ
  

ЩЕ СТАНАТ ЛИ СЪБИТИЯТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА БИВША ООН?А.Б.Борисов
 

ОГЛЕДАЛОТО НА АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА –Борис ДОКТОРОВ

АЛЕКСАНДЪР ЛЕБЕДЕВ: В РУСИЯ, ТАКАВА ДРЕБОЛИЯ ПРОСТО НИКОЙ НЕ БИ ЗАБЕЛЯЗАЛ

ЛИБИЯ: ЗА ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНФЛИКТА

ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ И РЕСУРС В ГЕРБ ДА СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА? -Тихомир СТОЙЧЕВ

СКРОМНАТА СИЛА НА ГЕРМАНИЯМалте ЛЕХМИНГ

ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА?д-р Лъчезар АВРАМОВ
  

МЮСЮЛМАНСКОТО БРАТСТВО СЛАГА КРЪСТ НА АРАБСКАТА ПРОЛЕТ – Уалид Фарес

„АРАБСКАТА ПРОЛЕТ” Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ИРАН, ЗА ДА ПОЕМЕ КОНТРОЛА НАД БЛИЗКИЯ ИЗТОК – Бен ЩАЙН

ОТ КАКЪВ ПРЕЗИДЕНТ СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРИЯ? –Момчил ДОЙЧЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4107

Posted by on окт. 11 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.