СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА ПАРИ, МАКАР ДА ГИ ЗАРАБОТВА

КРИЗАТА В БЪЛГАРИЯ ДОЙДЕ ПРЕЗ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА;
НЕОФИЦИАЛНО НЯКОИ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ ИМАТ НЕ ПО-МАЛКО ДОХОДИ ОТ КОЛЕГИТЕ СИ НАВЪН;
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ УСПЯ ДА ПРОКАРА МАТУРИТЕ. САМО ТОВА МУ Е ДОСТАТЪЧНО ДА ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА;
ЗА ПЪРВИ ПЪТ В НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ ИМАМЕ СИТУАЦИЯ НА ПАДАЩИ ПРИХОДИ, А НЕ НА РАСТЯЩИ;
УЧИЛИЩАТА БЪЛВАТ ОТЛИЧНИЦИ, НО НЕ ДАВАТ ЗНАНИЯ;
КАНДИДАТУРАТА МИ ЗА КМЕТ БЕШЕ ЕДНА АВАНТЮРА ЗА МЕН И ДОБРЕ, ЧЕ СОФИЯНЦИ НЕ МЕ ПОДКРЕПИХА.

Стоян Александров е роден е на 14 юни 1949 г. в с. Илия, Кюстендилско. Завършва Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. От 1975 до 1993 г. преподава в Университета за национално и световно стопанство. Министър на финансите в правителството на Любен Беров. През 2003 г. е издигат от БСП за кмет на София, но губи на втория тур от Стефан Софиянски. В момента председател на Надзорния съвет на „Д Комерс Банк”.

 
 

Господин Александров, смята се, че Вие сте човекът, който  като финансов министър в правителството на Беров, въвежда съвременната финансова система. Финансовите министри след Вас подобриха ли я или натовариха още повече обикновения данъкоплатец?
В интерес на истината, основата на съвременната данъчна система беше поставена по времето на кабинета на Филип Димитров с финансов министър Иван Костов. Аз тогава бях шеф на данъчната администрация, така че заедно сме я правили. Първият пакет от закони беше внесен през лятото на 1992 г., но след кризата в правителството и падането му в същата година, се получи така, че законите бяха гласувани през 1993/4 г. Генералната философоя от гледна точка на набор от данъци, основните елементи в организцията им, се запази и досега, тъй като те бяха разработени на базата на нашия ангажимент към Европейския съюз за хармонизиране на нашето законодателство с европейското. При разработването на законите ние ползвахме много консултанти от Европейския съюз, също така и от Световната банка. От тогава, разбира се, минаха много години, бяха ежегодно внасяни, макар и козметични, промени, но в духа на по-пълната хармонизация с това, което е в европейските страни. Много по-съществени промени настъпиха главно по отношение на размерите на данъците, главно на  преките данъци, въвеждането на корпоративния и подоходния данък за населението на 10 %. Това беше една революционна стъпка направена през последните години. По-съществена крачка беше направена през 2006/7 г. с оглед на реалното ни членство в Европейския съюз, тъй като много от законите бяха подготвени и приети от датата на приемането ни. Най-вече по отношение на Закона за ДДС, Закона за акцизите и др.

Ще се задълбочи ли кризата, в чийто капан сме от доста време?
Ако слушаме финансовия ни министър Симеон Дянков, не би трябвало. Ако гледаме това, което реално става, мисля че тази година няма да е по-лека от миналата. Но изглежда, че ще се окаже по-лоша за българина.

Министър Дянков обещаваше , че до лятото ще отлепим от дъното…
Той и сега прави такива изявления, най-вече на един показател – нарастване на износа, което привнася лек оптимизъм. Кризата в България дойде не през финансовия сектор, а през реалната икономика, вследствие загубата на пазари, които имахме навън. Естествено е да се предполага, че излизането от нея ще следва същия ход  и че трябва да възстановим външно-търговските отношения, реално да увеличим износа, което би дало тласък на съживяване на производството, тъй като няма как да разчитаме на база вътрешно потребление. Тази политика трябва да се води.

Имаме ли все още какво да изнасяме при това свито производство?
Може  много неща да произведем, стига да има пазар. След като статистиката официално говори, че има нарастване на износа, значи има производство.

Одобрявате ли политиката на правителството в сферата на финансиите и икономиката?
Много е трудно да се каже еднозначно. До сега аз не съм видял никой да предложи сериозна алтернативна политика, за да кажем – ето, има по-добър модел, защо не го прилагат? Аз не говоря за единични, някой път екзотични предложения. Говоря за това, комплексно да се погледнат нещата. Поне за сега не съм видял такова нещо. Например имаше изявление от групата  на Иван Костов, че ще направят предложение, но до сега не съм го видял черно на бяло. Лично аз не приемам оптимизма, който имаше Дянков, че ще затегне финансовата дисциплина и от тази гледна точка, според него,  милиарди държавата губела и тези милиарди ще бъдат спестени за нея. Излиза, че той милиардите ги няма за нищо! Няма го обаче този ефект, който той очакваше със затягането на контрола, данъчната администрация и т.н.
Това, което трябва да се отчете, че за първи път в най-новата ни история имаме ситуация на падащи приходи, а не на растящи, макар и някой път и на база инфлация. За съжаление нашият оптимизъм, че кризата се преодолява, а не задълбочава на база ръст на приходи, не се реализира, сега се отчита спад на приходите. В същото време се допусна една друга грешка – че могат да се задържат много ангажименти на държавата към бизнеса, към реалния сектор, към хората и тези задължения не бяха изплатени своевременно. Тези ангажименти се оценяват в  диапазон 1,5 до 3 млрд.лв, точно не бих могъл да кажа. Това беше целенасочена политика с ясно съзнание, че да направим сега балансиран бюджет, да приключим предишната  година  с оглед отзвука, който би имало това в международен аспект и т.н. И тъй като се разчиташе, че ще имаме висока събираемост в първите месеци от новата година, щяхме да се издължим към всички забавени плащания и нормално ще изпълняваме бюджета. За съжаление този сценарий се провали.

Трябва ли да  се актуализира бюджета и кога да стане това?
Може би, ако дeйствително очакванията са  да продължи този проблем със събираемостта, колкото по рано се актуализира бюджетът, толкова по-добре, тъй като така или иначе ще бъдат извършени някакви разходи или пък правителството ще продължи да бъде некоректно към целия сектор, тъй като има планиран бюджет, а не се осигуряват съответните средства. Има и идеи, които не са чак толкова за пренебрегване – да се актуализира своевременно приходната част и да се види евентуално какво да се прави с разходната. Дали ще има единен подход към всички да се намалява или ще има диференциран подход. Това вече е въпрос на политическо решение кой сектор да бъде по-засегнат с оглед на ситуацията, отчитайки и факта, че действително не бива да се позволява уличния натиск и големите претенции да са в основата и да се разруши финансовата стабилизация. Тук естествено в парламента трябва да се отчете доколко успешни са тия кадрови кадрили в митниците, в данъчните служби… Те бяха направени с тази цел – да се  увеличат приходите, но не се получи. Оказа се, че може би за пореден път, ние приложихме партийния подход навсякъде да уволняваме старите кадри и да слагаме наши кадри. Това го правят всички правителства и днешното не можа да се излекува от тази болест.

Кои са според Вас най-спешните реформи, които трябва да се направят?
То е много трудно да се каже. Имаше реформи, които преди 20 г. трябваше да се направят. То е ясно къде са необходими най-много пари – здравеопазване, образование. Това са много пари, а качество насреща няма. И това е болезнено. Болезнено. Все има недоволни. Не случайно толкова време, толкова правителства не склониха да направят тези реформи. Предишният министър на образованието Даниел Вълчев успя да прокара матурите. Само това му е достатъчно да остане в историята, че нещо е направено. Вие виждате, че по отношение на матурите беше голям вой. Плакаха, реваха и родители, и учители, и деца… всичките. Защо? Защото ние се страхуваме да видим истината в очите – че образованието ни затъва от година на година, че децата са неграмотни. Родителите не искат да разберат, че децата са отличници без покритие. Учениците още по-малко…Училищата бълват отличници, но не дават знания. И сега по удачната реформа в областта на образованието трябва да продължи, в това число, ако щете по закриване на учебни заведения, преструктуриране на учебни заведения и т.н. А да не говорим за другото направление – здравеопазвнето, което ще става още по-голяма драма. Все повече застаряват хората, все по-голяма нужда ще имат, а то от година на година става все по-слабо.

След като лекарите се изнесоха в Гърция…
Е, това са приказки. Ако тук има добри условия, едни ще се изнесат, други ще дойдат. Ето, в нашия банков сектор дойдоха много хора от Англия. Там кризата ги удари много по-жестоко. Чак трагедии да правим, че са се изнесли сестрите… Обществото не търпи вакум. Едни като излязат, ще се намерят кои да ги заместят. Незаменими хора няма. Истината е, че ние имаме много добри лекари-специалисти, които не получават официално достойно заплащане на труда си. Неофициално те имат не по-малко доходи от колегите си навън. Неофициално, защото всяко нещо се плаща. А официално защо не? Защото ние сме такива – ако един лекар има 20 000 лв. заплата ние ще го анатемосаме. Българинът не обича някой да получава пари, макар да ги заработва. Той си казва – имам пенсия 200 лева, защо той ще взема 20 000? Едва ли не задължението на специалиста е да работи за жълти стотинки. Същото е й в много други сфери. Трябва да свикнем трудът да бъде заплащан. Само че ние, българите разглеждаме трудът като физическа работа, като хамалогия. Интелектът, сивото вещество не го смятаме за труд. Затова тази уравниловка между един посредствен лекар и един много добър специалист води до изкривяване на стойностите, мотивацията и т.н.

Вие бяхте ли съгласни с намерението да се осигурят здравните осигуровки  с 2 %, което  за сега остана само намерение?
По принцип отдавна се говореше, че здравните осигуровки трябва да се вдигнат. Въпросът е, че не по този начин и не сега. От гледна точка на това, че не е реформирана системата на здравеопазването когато ставаше въпрос да се коригират някои данъци, например данък хазарт, там основният аргумент беше, че парите ще отидат в здравеопазването. Сега чуваме същата приказка –тези пари ще отидат в здравеопазването. Ами те няма как да отидат на друго място! Нашите министри, включително финансовият, е цинично така да ни подценяват с това – парите ще отидат в здравеопазването целево. Че къде другаде?

Ами да запълнят дупки в бюджета…
Добре, да  запълнят бюджета, но с това не се решава въпросът за дефицита. Дянков предложи алтернатива – голяма част от хората, които не плащат осигурителни вноски, да плащат – тези от държавния сектор и т.н. Те имат гарантирана, сигурна работа, а сигурността  също се плаща.

Господин Александров, позволете един въпрос от друг характер. Ако бяхте станали кмет щяха ли някои неща да тръгнат по друг път? Все пак кметският стол освен, че е горещ е и трамплин за по-висок пост.
Ако става въпрос за кмет, кметът отговаря само за общината. Не може да направи нещо от държавен интерес. Когато се кандидатирах за кмет ми задаваха въпроса “Какво ще направите за пенсиите?” До такава степен хората не знаят кой за какво отговаря. Общината няма отношение към пенсиите, но кметът отговаря за  чистотата, транспорта и т.н.
Когато се кандидатирах за кмет най-малко съм имал амбиции да стана след това министър. Човек когато някога е бил на един пост, за него това вече не е съкровена мечта. За някой може да е много  интересно да стане министър, но е важно в коя държава и по кое време да станеш такъв. Едва ли всеки би желал поняколко пъти  да се връща на такива постове.
Аз на кметския пост съм гледал като на мениджърски, а не като на политически. Бях провокиран от заблудата на софиянци, че едва ли има и ще има по-добър кмет от Стефан Софиянски. Бях общински съветник  и знам за какви далавери и възможности ставаша въпрос. А и трудно е да се разкъса един ореол, хората смятаха , че много неща е направил…

Съдът му помогна да излезе с чисто име…
Наглост беше, че той си позволи да казва, че е единствен чрез съда доказан некорумпиран политик. Кандидатурата ми за кмет беше една авантюра за мен и добре, че софиянци не ме подкрепиха. Проблемите в общината са стотици и не можеш да угодиш на всички. Нещо можеш да направиш, но не можеш да решиш всичко. Още повече, че са проблеми, създавани с години. Един човек, който има проядена, прогнила администрация и да се опита да направи нещо, тя ще го бламира. И Бойко го бламираха за много неща. Много е сложно, не трябва човек да се надценява, да смята, че сам ще рещи голяма част от проблемите.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД Е ДЪЛЪГ СКОК ВСТРАНИ

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ
КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3040

Posted by on мар. 16 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.3031 лв
 CHF =  1.69321 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1906 лв
100  RUB =  2.89942 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.