СТЕНОГРАМА ОТ СРЕЩИТЕ НА БОЙКО БОРИСОВ С РЪКОВОДСТВАТА НА МИНИСТЕРСТВАТА

СТЕНОГРАФСКИ ЗАПИС ОТ СРЕЩА-РАЗГОВОР НА ПРЕМИРА С ЕКИПИ НА МИНИСТЕРСТВАТА ПО ПОВОД СКЛЮЧЕНИ НЕОБЕЗПЕЧЕНИ ДОГОВОРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ПРИ ПРЕДХОДНИЯ КАБИНЕ ОТ 14 АПРИЛ 2010 Г. БЕШЕ ПУБЛИКУВАНА НА САЙТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
 
 

Министерство на околната среда и водите

БОЙКО БОРИСОВ: Влизайте, заповядайте.
Кажете сега общо колко са парите? ПУДОС – 66? 150 милиона отменени? Те влизат ли в тези 270?
ОТГОВОР ОТ ЗАЛАТА: Не.
БОЙКО БОРИСОВ: А тези 271 милиона откъде се събират? ПУДОС – 66?
НОНА КАРАДЖОВА: И по ИСПА.
БОЙКО БОРИСОВ: По ИСПА?
НОНА КАРАДЖОВА: По ИСПА случаите са пак на две групи – за едното става въпрос за договори, необезпечени по финансови меморандуми, тоест стойността на договорите надвишава това, което е по финансовия меморандум, тоест по програма ИСПА, като краят на декември месец Министерски съвет е взел решение и е оправомощил министъра на околната среда да сключва договори, които надвишават тази стойност. Това е по едната линия.
БОЙКО БОРИСОВ: Това имат ли право да го направят?
НОНА КАРАДЖОВА: Министерски съвет ли?
БОЙКО БОРИСОВ: Да, след като има Закон за бюджета.
НОНА КАРАДЖОВА: Не мога да Ви отговоря на този въпрос.
БОЙКО БОРИСОВ: С какви пари сега ще ги обезпечите вие?
НОНА КАРАДЖОВА: Това решение е взето, след като Законът за държавния бюджет вероятно е бил приет за 2009 г.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие какво работите там?
НАЧАЛНИК-КАБИНЕТ: Началник-кабинет.
БОЙКО БОРИСОВ: Нов, стар?
НАЧАЛНИК-КАБИНЕТ: Нов.
БОЙКО БОРИСОВ: От старото ръководство има ли някой?
ТОДОР ДИМИТРОВ – дирекция „… и подземни богатства”.
ВАСИЛ ГУГУШЕВ: Началник-отдел „Биология и разрешение за проучване.
НОНА КАРАДЖОВА: Това са двата договора, които смятам, че нямат проблеми.
БОЙКО БОРИСОВ: Как според вас тези обществени поръчки са възлагани, без да имат обезпечение с бюджета?
ТОДОР ДИМИТРОВ: И двата договора, които в момента не са обезпечени, са сключени през 2004-2005 г. и по тях се изпълняват дългосрочни задачи. И двете задачи приключват през тази година и общата им стойност е около 1 100 000.
БОЙКО БОРИСОВ: Те са малки. Става въпрос за тези, големите пари – 271 милиона.
НОНА КАРАДЖОВА: Това са стари колеги от ПУДОС.
СИЙКА АРНАУДОВА: В случая всички средства, които са финансирани от предприятието на бюджетни структури, по-специално на общините, са с решение на Управителния съвет в лицето на председател, на министър на околната среда, който е бил.
БОЙКО БОРИСОВ: Това има ли го написано? Написали ли сте го?
СИЙКА АРНАУДОВА: Да, в декларация.
БОЙКО БОРИСОВ: Дайте ми да видя какво сте написали. „Декларирам, че всички подписани от мен договори за финансиране от ПУДОС са на основание на взети решения от Управителния съвет. Няма подписани от мен… без взето решение на ръководството. Решенията на председателя на Управителния съвет, министъра е гарантирано финансиране…”. Сиреч, тук казва, че министърът е виновното лице за това нещо.
СИЙКА АРНАУДОВА: Аз не казвам, че е виновно но на база на решение на Управителния съвет е гарантирано финансиране.
БОЙКО БОРИСОВ: Като не се финансира, какво правим с парите? Откъде ги набираме?
СИЙКА АРНАУДОВА: По план това, което е планирано в предприятието и това, което е финансирано, само от средства, които постъпват в предприятието от държавни такси, ние не надвишаваме договори, но в лицето на министъра е гарантирано обезпечение.
БОЙКО БОРИСОВ: А имате ли го, дойте ли това обезпечение?
СИЙКА АРНАУДОВА: В периода, за който с гледа – от 2005 до 2009 г., е имало трансфери от Министерството на финансите за 90 милиона и 40 милиона, за които има решение на Управителния съвет, в случая, обезпечение от страна на Управителния съвет.
БОЙКО БОРИСОВ: Общо за колко пари са договорите?
СИЙКА АРНАУДОВА: Останаха 66 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, за тях не са осигурени парите?
НОНА КАРАДЖОВА: Наистина, според мен, това е абсолютно безобразно. В Управителния съвет на ПУДОС освен министъра на околната среда, който е председател, има представители на Сдружението на общините, които си гледат от гледна точка дали се финансират общински проекти, на бизнеса, които ако има бизнес проекти да се финансират, но има представител на Министерството на финансите, което няма как да не знае, че има страшно ограничени пари.
БОЙКО БОРИСОВ: Кое лице беше от Министерството на финансите?
СИЙКА АРНАУДОВА: Божидар Петков.
БОЙКО БОРИСОВ: Напишете ми го на това листче.
НОНА КАРАДЖОВА: Той и към момента е член на Управителния съвет.
БОЙКО БОРИСОВ: Защо не взимате мерки?
НОНА КАРАДЖОВА: Така са го предложили Министерство на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: Как е възможно този Божидар Петков, който е бил в ПУДОС на Министерство на околната среда и водите, който е допуснал 66 милиона.
НОНА КАРАДЖОВА: Не само, те щяха да са 250, ако не бях реагирала бързо.
БОЙКО БОРИСОВ: И тя маха 150, как е възможно да продължава вие да го предлагате в Управителния съвет?
СИМЕОН ДЯНКОВ: Той наш служител ли е?
БОЙКО БОРИСОВ: Да, на Министерството на финансите. И пак сте го предложили.
СИМЕОН ДЯНКОВ: По същия начин, по който тези неща стават. Божидар Петков?
БОЙКО БОРИСОВ: Вие? От ПУДОС? Това вярно ли е, което казва госпожата? Сиреч, необезпечени, ПУДОС ги приема, а сега ние трябва да ги плащаме.
НОНА КАРАДЖОВА: Това е новият изпълнителен директор.
РЕПЛИКА: Тъй като на мое разположение бяха протоколите от предишните години, по време на приемането на тези необезпечени договори на 15 май миналата година, имало е дискусия в Управителния съвет и двама от членовете са предупредили, че това нещо… Има въздържали се двама, но въпреки всичко с другите петима, които са общо 7.
БОЙКО БОРИСОВ: Тези другите петима на работа ли са?
РЕПЛИКА: Това е управителен съвет. Състои се от министър, заместник-министър, представител на Министерството на финансите, представител на кметовете, бизнеса.
БОЙКО БОРИСОВ: Значи би трябвало да е нов Управителният съвет.
РЕПЛИКА: От август миналата година е нов. А до май миналата година са успели да вземат тези решения.
БОЙКО БОРИСОВ: Свободни сте. Продължавайте да си гледате работата. Сами разбирате, че такова нещо не може да се допуска, нали? Лек ден!

Министерството на финансите
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Стефан Делчев съм, директор „Вътрешен одит”. Искам да докладвам единствено за три договора, по които има нарушение на Закона за обществени поръчки. Нямаме сключени договори и поети задължения за напред, за които няма неосигурено финансиране.
БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари?
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Тези три договора са на обща стойност около 12 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой е виновен за това? Трябваше да го имате написано.
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Ето. Инициирано е един път от министър на финансите, един път – от национален ръководител, в случая, заместник-министър на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой?
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Димитър Ивановски, бивш национален ръководител по програма ФАР. Два са от Орешарски и един – от Димитър Ивановски.
Казусът е такъв. Ние предлагаме на Министерски съвет, който на практика посочва с кои фирми да се сключи договор от името на министъра на финансите, пряко договаряне, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки.
РЕПЛИКА: Това е решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите Пламен Орешарски.
БОЙКО БОРИСОВ: Кои фирми са сключили договори?
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Голямата четворка за одит. Делойт, Прайс Уотър Хаус, … Договорът действа и до момента, но големите разплащания са били някъде до юли месец миналата година. Това си е в клаузата на договора.
БОЙКО БОРИСОВ: През Министерството на финансите как е възможно да минават анексите към договорите от другите министерства? Примерно, вие знаели ли сте, че подписват такива анекси или необезпечени договори?
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Не, няма такава информация.
БОЙКО БОРИСОВ: Защото сега, примерно, МРРБ казват: ние подписваме едни формуляри, които всъщност не казват нито да, нито не.
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Общо взето, ако не се лъжа, всички министерства имат задължението да подават такава информация, но не всички са я подавали.
БОЙКО БОРИСОВ: Кои министерства не са го правили?
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Можем да ви докладваме до края на работния ден.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, кои министерства, нарушенията. Интересуват ме нарушенията, за да се стигне до това нарушаване в държавата на финансовата дисциплина. В края на деня – на Дянков, Дянков да ми ги даде.
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Добре.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие сте написали, алармирали тогава, когато е трябвало.
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Всичко е докладвано.
БОЙКО БОРИСОВ: Просто не е взето предвид.
СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Всичко е докладвано, мога да Ви уверя.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, продължавайте да си изпълнявате ангажиментите.

Министерство на вътрешните работи
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние имаме три договора. Панчев, който е бил директор, сме го уволнили.

Министерството на земеделието и храните
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това са главният директор на Финансова дирекция, главният секретар – новият и бившият главен счетоводител, който е директор на Счетоводната дирекция.
БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари имате договори, които не са обезпечени?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За 5 милиона.
АСЕН СИНЬОВ: задължения, сумата, ако Ви интересува конкретно, е 4 987 433, 5 милиона – това е, което ние сме подписвали, което седи неразплатено и за което нямаме осигурено финансиране. Какъв е конкретният случай? Със Закона за държавния бюджет за 2009 г. в § 82 ни се разчитат 20 милиона, които 20 милиона не ни се предоставят, а ни се предоставят само 6 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: Тук давате – 93 милиона…
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, 5 са на централно, а това са на второстепенните разпоредители.
БОЙКО БОРИСОВ: На това отговаря тази цифра?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Централно което са подписвали, е това, а останалото са второстепенните разпоредители.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой ви накара да ги подпишете тези работи?
АСЕН СИНЬОВ: Никой не ни е накарал, защото ние към момента на подписване на договорите имахме осигурено финансиране, съгласно Закона за бюджета. 20 милиона разчетени, а сме поели задължения за 12 милиона и нещо, не за пълния обем. Дават ни 6 милиона, разплащаме тези 6 милиона и ни остават 5 милиона за разплащане.
БОЙКО БОРИСОВ: Тези 5 милиона има ли ги?
АСЕН СИНЬОВ: Има ги разчетени в бюджета, но не са ни предоставени от Министерството на финансите. Аз нося документа – Министерството на финансите ни предоставят 6 милиона, с които разплащаме.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, ние сега трябва да платим разликата? Защо не са ви ги разплатили всичките?
АСЕН СИНЬОВ: Няма пари в бюджета, това беше отговорът.
БОЙКО БОРИСОВ: Как няма пари, като те сега ни казват, че са ни оставили толкова пари, а сигурно в същото време казват, че било цъфтящо.
АСЕН СИНЬОВ: Господин Премиер, това го има като документ. От 20 милиона разчетени, за които си правиш инвестиционна програма, ти дават само 6 милиона. Това е документът. И пак не сме поели за 20 милиона, а поемаме само за 12, иначе щяха да бъдат много повече.
БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря Ви, че поне сте ни направили по-малката злина.
АСЕН СИНЬОВ: Още нещо – ние спряхме веднага със заповед на министъра много обекти, които бяха започнали и ги замразихме с писма до всички където каквото можеше.
БОЙКО БОРИСОВ: Иначе какво щеше да се получи?
АСЕН СИНЬОВ: Иначе щеше да се получи сума още от 5 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Благодаря Ви.
А Вие, госпожо?
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска: Аз бях тогава главен счетоводител.
БОЙКО БОРИСОВ: Като сте главен счетоводител, тогава как ги оформяхте?
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска: Аз не съм подписвала нищо.
БОЙКО БОРИСОВ: А караха ли Ви?
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска:  Директорът на дирекцията тогава, господин Синьов, той разписваше всичко.
АСЕН СИНЬОВ: Подписвал съм само договорите. Имаме и писма, но това е подробна работа. Става въпрос при нас за 5 милиона, които са разчетени.
БОЙКО БОРИСОВ: А другата разлика откъде идва?
АСЕН СИНЬОВ: От второстепенните разпоредители, самостоятелни юридически субекти.
БОЙКО БОРИСОВ: А тях кой трябва да ги контролира в Министерството на земеделието и храните?
АСЕН СИНЬОВ: Те са самостоятелни юридически субекти.
БОЙКО БОРИСОВ: Как харчат и подписват договори, без да са обезпечени в бюджета?
АСЕН СИНЬОВ: Те само подписват, която информация е в министерството.
БОЙКО БОРИСОВ: Как подписват? Вие сте и по-възрастен от мен. Можете ли да отидеш в магазина и да си поръчаш каквото искаш и накрая като отидеш при касиерката (в случая счетоводителката), да кажеш „Само ще подпишем тук и ще взема работата”. Как само са подписвали? Кои са тези? Те още на работа ли са?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, всички съм ги сменил. „Напоителни системи” са подписали за безплатна поливка, 6 милиона фактурират, парите ги няма. Градушките стреляли по не знам какво, парите ги няма, ей така са подписвали.
АСЕН СИНЬОВ: Подписано към „Напоителни системи” за поддръжка на хидромелиоративна структура, които пари не са дадени – подписано.
БОЙКО БОРИСОВ: А ние ги дължим?
АСЕН СИНЬОВ: За тази сума дали е дължима или не е малко спорно, защото министърът е принципал на „Напоителни системи”, каквото е правено, е правено и никой няма да предяви иск, според мен, спрямо министерството, конкретно за тези 8 милиона. Има и още два-три случая такива.
БОЙКО БОРИСОВ: Това знаеше ли се, че се прави в министерството?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те ни съдят.
АСЕН СИНЬОВ: Те си регистрират договори, подписват си и това не се знае в министерството.
БОЙКО БОРИСОВ: Не се знае?
АСЕН СИНЬОВ: Но те имат бюджет и те трябва да се съобразяват с този бюджет. Те са поели задължение с презумпцията, че някой някога ще им даде пари.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие като счетоводителка – това може ли да е управление на държавата?
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: Аз бях главен счетоводител на Централна администрация с второстепенните разпоредители.
БОЙКО БОРИСОВ: Питам Ви като професионалист: може ли това да е работа?
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: Не.
АСЕН СИНЬОВ: Това е безотговорност.
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: По принцип те не са спазвали системата за двойния подпис може би, както е редът. Ако е спазена системата за двойния подпис, знае се към момента какво е финансирано.
БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря ви. Отивайте да си вършите работата.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
БОЙКО БОРИСОВ: В Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бяха малко парите. Какво работите там Вие?
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Аз съм главен секретар, но има настоящи колеги в министерството, от Държавна агенция по метеорологичен технически надзор.
БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари са – 1 330 000 – в сравнение с останалите не е много. Толкова сте ми дали Вие.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: В Държавната агенция по туризъм са около 700 и няколко хиляди лева, но понеже е много трудно да се определи точно кои договори са, затова са извадени няколко договора, които общо са на тази стойност.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирал ли сте, че не могат да се подписват такива договори, без да са обезпечени в бюджета?
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Държавната агенция по туризъм до миналата година беше първостепенен разпоредител.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, те си правят каквото искат.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Да.
БОЙКО БОРИСОВ: И никой не им търси контрол, харчат си държавната пара както си намерят за добре, на практика.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Да, по нареждане на министър Трайков се извърши проверка на Държавната агенция от комисия от министерството за това, как се харчи бюджетът за 2009 г. и колегите излязоха с данни и информация, че ще бъдат поети ангажименти до края на годината с над 1 милион лева повече, отколкото позволява бюджетът. Този доклад беше изпратен.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие, госпожо, какво се донесли?
РЕПЛИКА: Ако трябва нещо, по самия договор.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Този доклад беше изпратен до вицепремиера и министър на финансите Дянков с настояване да се извърши проверка от Държавната финансова инспекция.
БОЙКО БОРИСОВ: Тя завърши ли?
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Тя приключи и каза, че всичко е наред. Само че колегата, който е от Финансовата инспекция, не е взел предвид, че бюджетът за 2009 г. се харчи до 90%, а не 100%, тоест правото на разход на 90 % е надхвърлено с около 700 хиляди лева.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Не съм съгласна. Мога ли да възразя? Аз съм председател на Държавната агенция по туризъм. В последните месеци на годината беше извършена такава проверка от АДФИ и наистина ние имаме обезпечение към абсолютно всички договори към края на годината на 100%, даже имаме и икономия – това пише в доклада. Аз наистина не зная дали този господин, който прави инспекцията в Агенцията по туризъм, е отчел на 100% или на 90%. Не нося този доклад, за съжаление, тъй като не бях информирана. Но искам тук да бъдат също така отметнати и тези разходи, които всъщност са направени поради факта, че ние сме плащали на служителите на Агенцията по изпълнение на европейските проекти, не сме получили финансиране. Една част от договорите са сключени в 2008 година, когато ние нямахме това обезпечение. Наскоро ние нямахме това ограничение от 90%, имахме 100% и наистина докладът е на 100% изряден.
БОЙКО БОРИСОВ: Приемам го. Понеже аз не ги събирам хората да се заяждам. Ако са плюс-минус 700 хиляди и има мотив, че все пак това е в 100-те процента, пък 90, не сте разбрали – разбрали. Отивайте да си гледате работата.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Не разбрала съм и това не е вярно.
БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно. Отивайте да си гледате работата!

Министерството на културата
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние сме министерство, което няма много. При нас обаче са установени три случая. Това е Драматичен театър „Масалитинов” в Пловдив с обща стойност 3 618 000.
БОЙКО БОРИСОВ: Дадено ли е на прокурор?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Всичко това е дадено на прокурор. Плюс това, прекратени са договорите, ние не обезпечаваме от нашия бюджет средства по-нататък. Спряна е работата дотам, докъдето е извършена дейността и има платено от предишното правителство. Това е сключено от арх. Борислав Абаджиев, който е освободен още миналата година.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, благодаря.

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да резюмирам с няколко думи. Общо около 31 милиона не осигурено финансиране. Можем да ги разделим на три нещата. първото – около половината от тези пари са от договори на бившето министерство на Държавната администрация на Василев. Оттам всички договори, които идват, са с неосигурено финансиране. Нямам никаква информация как и защо са сключвани, но тези договори са за половината от сумата.
БОЙКО БОРИСОВ: От това министерство има ли служители от вас?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Тук не, въобще нито един от тези служители не е в министерството. Затова трудно можем да намерим.
БОЙКО БОРИСОВ: Това го давайте на прокурор.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Дадено е всичко.
Вторият тип поръчки е тези, за които не са били осигурени през 2009 г., това са Еърбъсите и застраховките към тях и т.н. Те са сключени с ясното съзнание, че не са предвидени в бюджета. Тук колежката да каже – тя е финансовият директор на министерството и в момента.
БОЙКО БОРИСОВ: Как се казвате?
КАТЯ АТАНАСОВА: На самолетите няма осигурено финансиране, обаче има някакво протоколно решение на Министерския съвет да се купят два употребявани самолети и започна процедура. Проведе се процедурата.
БОЙКО БОРИСОВ: Без осигурено финансиране?
КАТЯ АТАНАСОВА: Нямаше.
БОЙКО БОРИСОВ: Тези от обществените поръчки защо не пишат, има ли становища, че без пари се правят?
РЕПЛИКА: Нямаше дирекция „Обществени поръчки”.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие писахте ли, че без финансиране не може или нещо такова?
КАТЯ АТАНАСОВА: Аз съм си записала тук за застраховките. Самолета го движеха на по-високо ниво от мен.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой?
КАТЯ АТАНАСОВА: Главният секретар и министърът.
БОЙКО БОРИСОВ: Главният секретар как се казва?
КАТЯ АТАНАСОВА: Румен Христов. Той вече не е.
БОЙКО БОРИСОВ: И министър Мутафчиев?
КАТЯ АТАНАСОВА: Да.
БОЙКО БОРИСОВ: Те си движат цялата работа. Няма пари, но те я движат.
КАТЯ АТАНАСОВА: Но стана проблемът, защото ние нямахме осигурено финансиране за самолетите и аз продължавам и сега да го осчетоводявам като оперативен лизинг, а на практика е сключен договор за финансов лизинг.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, и сега ние нарушаваме.
КАТЯ АТАНАСОВА: Сега Сметната палата е при нас и това ще го напишат.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние продължаваме да нарушаваме, защото те са ни оставили това наследство.
КАТЯ АТАНАСОВА: Миналата година Министерството на финансите искаха да ни помогнат, обаче не можаха да намерят пари.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Третият тип договори е дългосрочните договори, които когато са сключвани е имало осигурено финансиране в рамките на съответната година.
БОЙКО БОРИСОВ: Бюджетно те не са си ги плащали.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Но за 2009 г. остатъците, които не са разплатени, всъщност е имало недостиг от финансиране, но е изпълнено повече, отколкото е наличното финансиране и затова остават средства, които са неразплатени. В случая е с ГВА и някои от другите дългосрочни договори.
КАТЯ АТАНАСОВА: Пътната връзка към новия терминал – Терминал 2, Летище „София”. За пътната връзка проектът беше направен от общината. Тогава министър ни беше Николай Василев и той казва: Те няма да направят нищо, дайте да го вземем при нас. Да вземем пътната връзка, той е обект при нас.
Взехме го при нас. С решение го направихме национален обект. Обаче избрахме изпълнител и започнаха един тежки отчуждения, съдихме се. Най-накрая платихме 6 400 000 за отчуждителни процедури. Избрахме изпълнител. Този изпълнител – ние всяка година имаме дирекция, която ми подава цифрата, която да залагам в бюджета – планираме.
БОЙКО БОРИСОВ: С Ники Младенов да ме държат във връзка да забавят максимум.
КАТЯ АТАНАСОВА: Накрая, ние предвиждаме пари, само че изпълнителят не ги усвоява. Така че при усвоени, след като сме коригирали бюджета 19 милиона, реалното усвояване е 10. Ние сме преосигурявали пари, но те не са…
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Този проект е най-малко проблемният. Летище „Пловдив” е по-сериозен проблемът. Там финансирането не достига. Всъщност то е изпълнено напълно, без да са осигурени всичките средства за него. Така че докладвайте за това.
Манасиев… По това време замествах главния директор на ГВА, който беше възложител на обекта. Там преработихме проекта, тъй като финансирането беше недостатъчно, което беше осигурено. Преработихме проекта за паркинга, вие сте го виждали. Той беше двойно по-голям, намалихме го наполовина и въпреки това се оказа, че има недостиг на средства – около 2 милиона и половина, което не можа да се разплати, но то беше изпълнено, тъй като се даваше зор обектът да се открие.
КАТЯ АТАНАСОВА: Защото им поставиха задача за изборите да се открие летището.
БОЙКО БОРИСОВ: За изборите? А после кой ще го плати?
КАТЯ АТАНАСОВА: Ние сигнализирахме, че пари няма, но тогава министърът каза: Дайте да се открие, пък след това ще търсим отнякъде.
БОЙКО БОРИСОВ: Откъде? Сега искам да му се обадите и да му кажете: Господин министър, Премиерът ни пита понеже Вие сте знаели откъде, да ни кажете откъде да ги търсим, защото ние не може да ги намерим. Понеже той помоли, да му кажете откъде да ги търси. Къде сте ги скрили, за да ги намерим? Девет месеца ги търсим, уморих се да ги търсим.
РЕПИКА: Има един любопитен случай – Електронни системи ЕСМИС – изпълнителната агенция, обяснението си давате, че има подменени страници в договорите.
КАТЯ АТАНАСОВА: Рени го е написала това.
РЕНИ ИВАНОВА: Това е вътрешна страница. Ако ми настояват лично за този текст, той е свързан с възможности за прекратяване, когато в случай на извънредни обстоятелства, когато не могат да бъдат предвидени и предотвратени или предизвикани. Съвсем случайно го установих по повод на анекс към този договор и смятам, че това създаваше защити и възможности на възложителя. Това, в крайна сметка, го написах вчера, защото имах разговори и срещи с ДАНССС по повод на договорите на бившата Държавна агенция за информационни технологии. Това са два договора. Този специално е за охрана – охрана на специалните обекти, които са подземни, далекосъобщителни и са скрити в цялата страна. В този смисъл сумата на договора е значителна.
БОЙКО БОРИСОВ: Колко е?
РЕНИ ИВАНОВА: Беше 270 в края на съществуването на ДАИТС пада само с 50 хиляди, сега най-накрая са стигнали до 100 000 по-малка, но там има мобилна част и постоянни екипи, които охраняват. Аз предлагах да отпадне мобилната част, защото тя представляваше по-голямата част, повече от 50% от сумата. Предоговаря се.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Няма регистър на договорите в бившата ДАИТС, или е частично пълен. Тоест, излизат договори, които са извън регистъра въобще.
РЕНИ ИВАНОВА: IBM центърът например, който договор е с приключило финансиране, осигурено финансиране по-скоро и би следвало дас е рапортуват резултатите в тази година от научните изследвания. Този договор е извън този списък, ако приемем, че това е регистър.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ако приемем, че един списък на договорите е регистър, всъщност девет месеца излизат непрекъснато нови и нови неща в абсолютно буквалния смисъл, защото те не са в регистъра на договорите, но са подписани договорите.
РЕНИ ИВАНОВА: Проблем беше, че Финансовата дирекция не разполагаше и с екземпляр от договора, но юристите при себе си държаха документацията на поръчките и договорите.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Финансистите не разполагат с екземпляр от договора?
РЕНИ ИВАНОВА: Аз го подписвам този договор, задължение, което произтича от закона да се полага втори подпис при поемане на финансово задължение и в този смисъл знам, че такъв договор съществува. Много добре знам.
БОЙКО БОРИСОВ: А четеш ли го този договор?
РЕНИ ИВАНОВА: О, мили Боже, аз правех толкова редакции, че накрая аз първа го подписвах, защото съм видяла текстовете от постигнатите споразумения. Повечето ни поръчки бяха по Наредбата за специалните обществени поръчки заради специалните обекти и в този смисъл вървяха процедурите по Наредбата за специални обществени поръчки, преговори и постигане на някакви договорености, които след това трябваше много внимателно да бъдат в договора включени. Доколкото аз следях за тези съответствия, ми се случваше аз да го подпиша и след това да се събират останалите съгласувателни подписи на техническите специалисти.
РЕПЛИКА: Нали казваш, че има подмяна на страници?
РЕНИ ИВАНОВА:… Това са два договора, и за почистване, където пък беше предвидено да се възлага частично услугата, само определени помещения да се чистят.
БОЙКО БОРИСОВ: Няма една страница ли?
РЕНИ ИВАНОВА: Вътрешна страница, то винаги може да се смени.
БОЙКО БОРИСОВ: И пише друго?
РЕНИ ИВАНОВА: Това, което е – там не съм, аз участвах в някои от тези специални поръчки, но в този специално не съм участвала и тогава реших, че за да създадем някаква защита – това е в 2009 г., изцяло в 2009 г. се развиват тези събития – предвидих да се възможност да се възлага на части срещу писмена заявка. Тези текстове след това ми се случи да го видя този договор, ги нямаше.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Благодаря Ви.
Отивайте да си вършите работата!

Министерство на отбраната
АНЮ АНГЕЛОВ: Общите задължения заедно чуждестранните договори са над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода 2005-2009 г. включително, месец юни. На практика те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори, които важат буквално до 2012, до 2011 г. и се оказват необезпечени. Това е една част от договорите.
Другата част от договорите обаче са сключвани по материален план, който е утвърден от тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, обаче по този материален план не е имало осигурено финансови средства и в резултат на това имаме договори, на които в момента общата им сума е, както вече казах, 600 милиона.
Тук са г-жа Гласнова, която беше понижена в експерт, тъй като директорката на „Бюджет и финанси” е боледувала дълго време, тя носи отговорност, в периода, когато я е замествала, госпожа Гласнова е подписвала. Тук основно са финансови контрольори, които са разписвали за всеки договор, че съответният договор е финансово осигурен. Това са
г-жа Богданова, г-н Чурешки и за съжаление, тук липсват финансов контрольор – Изпълнителна агенция „Социални дейности”, която е в болнични от шест месеца и не можем да я освободим по принцип. Тя също е подписвала. Но имаме и големи задължения, които не са осигурени – Военномедицинска академия. Тук е директорът на тяхната Правна дирекция.
БОЙКО БОРИСОВ: Какви са задълженията там?
АНЮ АНГЕЛОВ: Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.
ДИРЕКТОР: Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: 89 милиона? За какво?
АНЮ АНГЕЛОВ: Консумативи, лекарствени препарати.
ДИРЕКТОР: Десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна.
БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване колко са?
ДИРЕКТОР: За медицинско оборудване са 15 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: А за хеликоптера „Кугър”  колко е?
ДИРЕКТОР: Той не е към нас.
АНЮ АНГЕЛОВ: Ние сега имаме да плащаме 10-и, 11-и хеликоптер, които са теглили средства от месеците след юли са ги прехвърляли 112 милиона в първото тримесечие, като обосновката е била – госпожа Гласнова знае, тя ги е подписвала някои от тях – да осигурят плащане до 10-и, 11-и кугър. Не са изхарчени за това и сега ние дължим 34 милиона от миналата година.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие ли сте, госпожо?
ГЛАСНОВА: Да, аз съм изготвяла финансовата обосновка, когато сме изисквали средствата от Министерството на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: За какво ги изискахте?
ГЛАСНОВА: Сега не мога да си спомня. Евентуално за плащането на кугъра. Трябва да го погледна.
АНЮ АНГЕЛОВ: Така са искани. Писма са искани.
БОЙКО БОРИСОВ: Отивате, поглеждате го и ще се върнете обратно, като си опресните паметта да ми кажете за какво сте искали да изтеглите предварително тази огромна сума от 112 милиона от бюджета преди изборите точно. Искам да ми го напишете.
ГЛАСНОВА: Юли месец, точно преди изборите.
АНЮ АНГЕЛОВ: Януари-февруари са теглени.
ГЛАСНОВА: Тогава аз съм била заместник-директор, но директорът си е бил.
БОЙКО БОРИСОВ: Къде е директорът?
ГЛАСНОВА: Тя е освободена. И началника на Бюджетния отдел мога да попитам.
БОЙКО БОРИСОВ: Не, няма да попитате. Отидете, нека да Ви го напишат писмено, да ви го напишат, началникът на Бюджетния отдел да напише: „Беше ми поискано да го преведа” и Вие съответно сте го превели, за да платите каквото са ви казали.
АНЮ АНГЕЛОВ: И най-интересното е, че от Министерството на финансите със съвършено лека ръка са им разрешавали това преместване на средствата, като съгласно Закона за държавния бюджет това трябва да става само в изключителни случаи, при извънредни ситуации.
БОЙКО БОРИСОВ: Военно-медицинска академия – тези разходи за тях в бюджета на Министерство на отбраната ли са?
ДИРЕКТОР: Нашият бюджет е включен в състава на…
АНЮ АНГЕЛОВ: Но нямаме средствата.
БОЙКО БОРИСОВ: Имали ли са тогава средства, за да направят всичкото това обезпечение в бюджета?
АНЮ АНГЕЛОВ: Не, те са надхвърлили отделения бюджет с над 100 милиона, ако не ме лъже паметта.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой е началник на това отделение?
АНЮ АНГЕЛОВ: Имате по план 55 милиона, в края на годината са изхарчени 152 милиона на практика.
БОЙКО БОРИСОВ: Така ли е, или не е така?
ДИРЕКТОР: Това е така, както каза министър Ангелов. Първоначалният бюджет е за около 55 милиона. Това е практика, която е продължавала в последните няколко години и винаги в края на годината е правена корекция на база на извършените допълнителни постъпления в бюджета, от други пера.
АНЮ АНГЕЛОВ: От други пера са плащани всъщност тези разходи.
БОЙКО БОРИСОВ: Това може ли? Нали има Закон за бюджета, който разписва перата по какво може да харчим парите?
ДИРЕКТОР: По чл. 34 от Закона за бюджета, това е извършено на база на месечните приходи и постъпления от Здравната каса. Това е напълно законно и е извършена тази корекция. Към този бюджет, който е официално отпуснат по Закона за бюджета от 54 милиона, всеки месец около 3,5 милиона се получават като приходи от Здравната каса, които се трансформират като трансфер и с тях се коригира. Значи, в рамките на годината около 30 милиона още се явяват като приходи. Те са в бюджета.
АНЮ АНГЕЛОВ: Те всъщност са извън бюджета им, но много голяма е разликата. Те получават по 3,5 милиона на месец горе-долу. Дванадесет месеца по 3 милиона са 26 милиона. Те са близо 100 милиона. Доста от тях не са разплатени все още.
ДИРЕКТОР: Оттам тръгна проблемът. Ние по принцип до миналата година всичките ни бюджети са били коригирани в края.
АНЮ АНГЕЛОВ: Сега има втори одит там, изпратил съм втори одит.
ДИРЕКТОР: Исках да обясня схемата. Така че, този бюджет просто е заложен нереално. Такава е била практиката през последните 7-8 години.
БОЙКО БОРИСОВ: Нереални бюджети?
ДИРЕКТОР: Нереални бюджети. Тъй като реално покрива само заплатите. И е било масова практика до миналата година, до 2009 г. да се отпуска бюджет, който да покрива единствено само заплатите, съвсем малка част от издръжката. Всяка останала дейност, която се финансира от страна на министерството, е благодарение на приходите, които е реализирала Военномедицинска академия и, разбира се, че с преструктуриране на някои от разходите на самото министерство. Те са оценявали винаги досега тази ситуация и са правили, разбира се, вътрешно преразпределение и са отпускали пари.
БОЙКО БОРИСОВ: Как се получава тази разлика?
ДИРЕКТОР: От последната година и половина. Последната година просто нямаме никакво финансиране.
БОЙКО БОРИСОВ: А вие продължавате да харчите?
АНЮ АНГЕЛОВ: Те продължават да правят съответно ремонти. Затова имаме сега тази хубава Военномедицинска академия. Но на практика това са други средства, които са прехвърлени в техен интерес.
ДИРЕКТОР: В момента в този бюджет, дори за 2010 г., той е 64 350 000 – от него само за заплати отиват към 60 милиона. А не мога да гарантирам нито за медикаменти, нито за консумативи, нито за лекарства.
БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в парите, които имаме да додаваме?
АНЮ АНГЕЛОВ: 644 милиона. От тях 231 – за въоръжение и техника.
БОЙКО БОРИСОВ: Всичките тези господа написали ли са обяснения, казали ли са откъде идват проблемите и всичко останало?
АНЮ АНГЕЛОВ: Знаем ги проблемите какви са. Те са написали обяснения. Считам, че в бъдеще няма да допускат такива нарушения.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирали ли сте тогавашните началници, че това не е редно да се прави, казвали ли сте им, че това е нарушение на закона?
ГЛАСНОВА: То си имаше комисия, когато се изготвя материалният план с всички програмни ръководители и второстепенни ръководители, които дават необходимостта и съответно тази комисия има представители в Бюджетната дирекция, която казва: Бюджетът е такъв, на вас е толкова бюджетът, в рамките на този бюджет вие трябва да се ограничите.
БОЙКО БОРИСОВ: А те защо не са се ограничили?
АНЮ АНГЕЛОВ: Тук е договорът Странджа-2, например. Госпожа Богданова като финансов контрольор го е разписала.
БОГДАНОВА: Да, аз съм го разписала.
АНЮ АНГЕЛОВ: Той осигурен ли е финансово?
БОГДАНОВА: Финансов контрол – това е предварителен контрол по законосъобразност преди поемане на задължение и съгласувателния подпис от директора на дирекция „Планиране”, „Програмиране” или „Финанси” – различни наименования търпи дирекцията – удостоверява, че към момента на поемане на задължения има финансово осигурени средства.
АНЮ АНГЕЛОВ: Всъщност има взаимозависимост.
БОЙКО БОРИСОВ: Те са ви излъгали, че има, на практика, така ли?
АНЮ АНГЕЛОВ: На практика тя се доверява на нейния подпис.
БОЙКО БОРИСОВ: Това написала ли го е?
БОГДАНОВА: Абсолютно. Даже постановените и към момента действащи вътрешни правила в Министерство на отбраната…
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, отивайте да си вършите работата!

Министерство на регионалното развитие и благоустройството
БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте!
БОЖИДАР ЙОТОВ /АПИ/: Сделките са за около 360 милиона, около 300 милиона без ДДС. Това се пределни цени, тоест – няма цена на договора, договорът става с възлагане на конкретни видове работа. Тази голяма цена ни е довела до много ниски цени на изпълнението. Тоест, ние можем да възложим и 100 милиона, тъй като към декември не знаехме бюджета. Когато ги направим за 3-4 години, няма да знаем бюджета и за следващите няколко години.
БОЙКО БОРИСОВ: Въпросът ми е, Вие за разликата от 115 милиона до 300 милиона, тези фирми могат ли да предявят претенции?
БОЖИДАР ЙОТОВ: Не, не могат, господин премиер, защото в договора е записано, че възлагането става с възлагателно писмо на конкретни видове работа по единични цени, които сме им дали. В Закона за държавния бюджет Пътно управление има конкретна годишна и месечна задача, от която не може да излезе. Удобното на този договор обаче е, че имаме стопанин на пътя за по-голяма цена. Тоест, ако имаме свлачище, а нямаме парите, но вие по някакъв начин ги осигурите – няма да играем една поръчка и да се мотаем пред хората три месеца, а направо фирмата, която е избрана го прави. Или нещо, което излиза форсмажорно – река, дупките през зимата. Тоест, ние имаме възможността да възлагаме повече неща, дали сме си опцията, но възлагаме само необходимите неща. Фирмата не може да ни съди за остатъка.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, на практика вие сте подписали договори за точно толкова пари, колкото са в бюджета.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така. След като излезе бюджета в края на януари, тъй като ние през декември нямахме тази информация, сме сложили лимити на пътните управления, които те могат да използват по тези договори, тъй като те представляват възложителя в областта. В областта има две-три фирми и пътният директор е запознат с решение на Управителния съвет – колко пари може да възложи. За Автомагистрала „Хемус” нямаме пари и изтеглихме пари от резерва, за да можем да покриваме магистралата, защото наистина там е страшно. Направихме това и за „Северна дъга”, за „Владя”, тъй като надвишаваше месечната задача.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: В договора пише „общо рамкови договори до 300 милиона без ДДС”.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Договорите ще бъдат рамкови и за следващите години, защото са за 4 години.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: И тук вече въпросът е, какво правим през следващите 4 години.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, но не може да се случи както при предишното правителство, да дойдат и да кажат –дължите ни толкова за сняг, за друго. Това в анекса или в самите договори е решено като точка.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така – с анекси на самите договори и годишна, и месечна задача.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Управителният съвет е казал – колкото в бюджета, толкова се възлага.
БОЙКО БОРИСОВ: Министър Плевнелиев, искам да възложите промени вътре в самото министерство, да има взаимен контрол между дирекциите, между хората, които писаха и обясняваха. Защото от това, което разбрах от Министерство на регионалното развитие и благоустройството е, че от тях се иска мнение като индивидуален член, едва ли не. Те не питат отделните дирекции – извинете, има ли пари, има ли правна възможност, има ли финансова възможност. Всеки си казва, че този договор може да бъде подписан, но по презумпция всичко може да бъде подписано.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Министърът на образованието потвърди точно това – има рамкови договори в рамките на няколко години, обезпечени ли са, не са ли обезпечени, какво означава това.
Предлагам ви следното нещо. Ние ще извадим 4-5 казуса – договори за една година, за три години, рамкови договори, дългосрочен договор, защото един язовир е 10 години и ще се опитаме да предложим правила, но ни трябва подкрепата на Министерство на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, ние това ще го направим.
Въпросът е, че за всички тези договори, които са подписани фирмите имат претенции, а ги няма в бюджета.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Така е.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така.
БОЙКО БОРИСОВ: Тези договори са опасни. Когато имаш рамков договор и ти е казано, че ако има пари и ти нямаш подписани пенали в този договор, ти можеш да го направиш рамков, да си гарантираш форсмажорните обстоятелства. В противен случай той има право да те съди.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Голямата тема тук е, дали когато държавата е нямала пари да плати, договорът е бил финансово или нефинансово обезпечен? Тоест, това са две различни неща. Едното е ликвидност – имам или нямам пари да платя.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ликвидност до 115 милиона, подписваме договори за 115, не за 300.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ако това е така, ние не можем да работим, Божидар Йотов обясни защо. Ето сега, утре „пада” „Струма” и нямаме пари да работим.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Един договор не се изпълнява за една година.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, но тези пари трябва да дойдат по програма или за форсмажорните обстоятелства. Пази Боже, утре може да има земетресение, наводнение, ние тези пари ги нямаме планирани, но ще ги вадим и ще ги дадем.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние дупките не знаем догодина колко ще се отворят.
БОЖИДАР ЙОТОВ: А за четири години – съвсем. Няма как да изчислим.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Това е друг тип договор, те пак могат да бъдат финансово обезпечени, защото има тригодишна програма. Тогава е в рамките на тригодишната програма. Затова молим Министерство на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за пари за рехабилитация. Да преправите програмите, да ги насочите за рехабилитация изцяло на пътищата, а не да правим дупките.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Въпросът е да създадем правила и те да се спазват. Трябва ни методологична помощ от Министерство на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: Организирайте я и я направете!
Колко са необезпечените договори?
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние ги изследваме. Сега разбирам от колегите от Министерство на околната среда и водите, които са посочили списък от договори, сложили са ги вътре, след това са разбрали че за част от тях има постановление на Министерския съвет – на предишните. Когато има постановление, те вече са финансово обезпечени. Друг е въпросът дали са платени.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Това също е проблем. ФАР при мен е проблем. Има постановление на Министерския съвет от миналата година за 40 милиона, а нямам 40 стотинки. Обезпечен ли е, според Вас, договорът?
БОЙКО БОРИСОВ: Не. Щом ги няма в бюджета, не е обезпечен.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Но има постановление, решение на Министерския съвет. На това основание те са сключвани. Когато има постановление, това е основанието някой да направи нещо.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Има постановление на Министерския съвет, но не са платени.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Има постановление, нищо не е дошло по него.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Започват да водят дела.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, това са също необезпечени договори, които ние ще платим.
Въпросът ми е в две посоки: защо е правено, когато няма пари, или когато са имали излишъци – защо не са си ги платили, като има постановление?! Сега ние затова казваме – от тези пари – милиони, стотици, които трябва да дадем, едните ще ги дадем на тези, където има свършена работа и сме го приели и ще търсим пари и ще плащаме. В противен случай те ще ни съдят.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Тези справки ще ги имате утре до края на деня. Колко са де факто признати, колко са подписани.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре.

Министерство на труда и социалната политика
БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари има от необезпечени договори в Министерство на труда и социалната политика?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има два вида проблеми. Единият е за сключени договори след проведени обществени поръчки, които не са включени в поименното разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, утвърден от Министерство на труда и социалната политика. Това са 12 договора, единият е за Стара Загора.
БОЙКО БОРИСОВ: За каква сума?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За над 20 милиона. Единият е за Стара Загора, необезпечен. Там се води дело срещу бившия министър, срещу бившия главен секретар и срещу зам.-министър.
БОЙКО БОРИСОВ: Има ли хора, които са работили тогава?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има, да – част от колегите са тук.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие, тогава, като сте подписвали тези договори, казвали ли сте им, че не са обезпечени и че не трябва да ги има, че няма откъде да вземете пари да ги платите?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА /главен счетоводител/: Принципно, изключвам обекта в Стара Загора, който де факто е обезпечен при сключване на договора с 16 000 000, а в следващата година са правени корекции на бюджета и не е плащано нищо без да е обезпечено.
Всички останали договори де факто в първоначалния план за поименния списък за капиталовите разходи не фигурира, но впоследствие са правени корекции на бюджета и чак тогава са сключвани договорите и са правени анекси.
БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са платени? За какви услуги са, за какво са тези договори?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Тези договори са платени, всички са разплатени.
БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за тези 20 милиона, за платените не питам.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Другият вид нарушение е във връзка с нарушение на процедурата по ЗОП. Тук също сме извадили няколко договора.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой отговаря за ЗОП при вас?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Няма такава дирекция.
БОЙКО БОРИСОВ: А как става обявяването на обществена поръчка?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Инициира се от съответния директор на дирекцията, където има такава нужда. Планува се във Финансова дирекция в плана за капиталовите разходи. Сформира се комисия, която провежда процедурата. Няма конкретно лице, което е било натоварено с тази работа.
БОЙКО БОРИСОВ: Финансовата дирекция какво становище дава, когато за тази обществена поръчка няма пари?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Когато няма пари – казва, че няма пари и затова се подготвя предложение до Министерство на финансите за извършване на корекцията.
БОЙКО БОРИСОВ: Откъде идват тези пари, от Министерство на финансите, тогава, като ги няма заложени в бюджета?
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: С вътрешно компенсиране на корекцията. Изключвам Стара Загора, всички останали са, примерно предвиден е даден обект в началото на годината, той е одобрен от министерството…
БОЙКО БОРИСОВ: Обекта в Стара Загора е даден на прокурор, там си тече мероприятието.
СТАНИМИРА ДАВИДОВА: За останалите – предвидено е нещо да се направи, през годината е установено, че няма такава нужда от него и парите са пренасочени за нещо друго, за което е направена корекция. На всяко тримесечие в Министерство на финансите са представени коригирани поименни списъци – кой обект отпада и кой е на негово място.
БОЙКО БОРИСОВ: Министър Младенов, има ли от тези служители някой, който да е участвал в нарушенията в Стара Загора?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: По принцип за Стара Загора освен тези, които са обвиняеми – бившият министър, бившият зам.-министър и бившият главен секретар, колегите, които са полагали подписи под документи са главният счетоводител и началник Отдел „Правен”. Но те са били викани в Прокуратурата и са давали обяснения.
БОЙКО БОРИСОВ: Там сте обяснили кой ви е карал. Сиреч, виновните длъжностни лица, които са ви казали да пускате, защото ще ви уволнят иначе.
Претенции към тях не би трябвало да имаме?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Не.
БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!
Искам под министрите – шефовете на тези дирекции, да знам че има сериозни професионалисти, които си гледат работата и няма да подведат следващия министър.
РЕПЛИКА: Работата ни е да си вършим работата.
БОЙКО БОРИСОВ: Така трябва да се работи, че ние всички искаме да направим максимално много неща, но за това има Закон за бюджета и той е постен, не ни достигат парите, ясно е. Разполагаме се в тези пари, иначе ни се иска да направим чудеса. Затова не подписвате, не давате, не съгласувате. Тук поне сме близо, идвате при мен и казвате за какво става въпрос, за да не става беля. Това е професионализъм. Има вида отговор – да, може и не – не може, защото е необезпечен.

Министерство на образованието, младежта и науката
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние нямаме кой знае какви проблеми. Единият проблем е с Фонд „Научни изследвания”, където имаме сключени рамкови договори и те предполагат, че ако има пари – се изплащат.
БОЙКО БОРИСОВ: Има ли фирми, които биха могли да ни съдят за неизплатени пари?
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не.
При университетите, като започнем от Варна, навремето е стартирал проект за Фармацевтичния факултет, дадени са 900 хиляди и с това е приключило и сега искат на ректора още 10 милиона. Общо взето с всички университети е така – нещо са стартирали, приключило е, защото няма пари.
БОЙКО БОРИСОВ: А защо от излишъците тогава, където ги обявяваха, не са си платили по тези договори и да ги приключат?
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не знаем това.
БОЙКО БОРИСОВ: Значи, стартираш с една десета – защото 900 хиляди от 10 милиона е близо една десета, стартираш, а другите девет десети трябва да ги платим ние. Така ли е?
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искали са за Фармацевтичния факултет, което не е договор, а искане от ректора.
БОЙКО БОРИСОВ: Познавам случая във Варна, бях там, поставиха ми въпроса и на мен, но защо са дадени тези 900 хиляди при положение, че нямаш другите девет десети?! Какво е свършено с тези 900 хиляди?
ПРОФ. РОСЕН МАДЖАРОВ /Зам.ректор на МУ–Варна/: Мога да кажа какво е свършено. Триста хиляди за проекта, 300 хиляди за реконструкция за Катедра „Химия и биохимия”, която в момента е с държавна поръчка, 300 хиляди – целеви, налични.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Но факултета го няма като сграда.
РОСЕН МАДЖАРОВ: Няма го като сграда.
БОЙКО БОРИСОВ: Опитвам се да разсъждавам логично. Имаш пари за нещо, преценяваш примерно че правиш факултет, значи трябва да имаш 10 милиона. Ако нямаш 10 милиона, а имаш само 900 хиляди, казваш, че когато събереш още 9 милиона и 100 хиляди лева, тогава ще ги преведеш. Разбирам сега да са платени 9 милиона и 100 хиляди и ние да трябва да додадем 900 хиляди, приемам го, това е приемственост, ще го направим. Но да платиш 900 хиляди и да чакаш 9 милиона и 100 хиляди, а в същото време да преразпределиш излишъци – едната година 4 милиарда, другата 1 милиард и 300, не виждам логика. С една дума, започни две неща, направи си ги двете, а не 20, от които нито едно да не завършиш.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Същото е и със сградата на Художествената академия – над 2 милиона са дадени.
ПРОФ. СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ /Ректор на НХА/: Там са преведени за проектиране само, но то не е приключило и ние нищо не дължим. Въпрос на политическо решение е кога ще продължи този проект.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тоест, ние трябва да решим и да им дадем 40-50 милиона, за да продължат проект.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там са платени и преведени през 2007-2008 година 2 милиона за проектиране на 32 кв. м. образователно културен комплекс. Изпълнение са 80% от проектантските дейности и тъй като ДДС товари тези 2 милиона с 400 хиляди, остатъкът не е изплатен, но не са довършили и проектните дейности.
БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, дадена са 2 милиона, а няма нищо?
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нямам довършен проект.
БОЙКО БОРИСОВ: Нямате проект, а нямате и другите 40. Звучи точно като във Медицинския университет във Варна. Тук има една двадесета, има да се додава 19 от тези 40 милиона.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Предполагам че такава е била идеята да се кандидатства към съответните фондове по регионално развитие за периода до 2007-2013 година, такава е била идеята.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Натоварването в годините колко ви излиза?
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: По 15 за 3 години. Проектът беше от Министерство на финансите и имаше ред, който аз не знам къде е и имаше 15 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: Разбирам и давам пример. В София искаме да направим завод за битови отпадъци или искаме да направим метро. Още миналата година в бюджета на София Общинският съвет взе решение и преведе 60 милиона за новите отсечки – съфинансиране на метрото, авансово. Превели сме ги, Европейската комисия ни е одобрила проекта и ни дава другите 80. И държавата съфинансира с 15 милиона. Като дойде това правителство съфинансирахме. Заводът за битови отпадъци – по същият начин. Общината дава едните пари – 135 милиона мисля че даваше Брюксел, и държавата също има 5% или 10% съфинансиране. Сиреч, ако това, което казвате Вие е правено отговорно, държавата, когато е имала излишък или казват че била цветуща, е трябвало да отдели 20 милиона, да сте си направили проекта, или поне да ги плати целите, да съфинансира, защото няма европейска програма, която да ти финансира 100%, да сложи тези примерно от 40, ако са 10% – още 4 милиона сега да ги има, и ние с този проект (имаш проект) да има съфинансиране и сега да се кандидатства за вземане на парите. Това е, ако искаме да стане този проект. А иначе това е – захванати хиляди неща, които няма как да ги довършим. Горе-долу същото е и в Министерство на отбраната, същото е и на другите места. Контрактуват и остават след това да ги купят.
Но аз разсъждавам по следния начин, както и за метрото ви казах и за всичко останало. Това е като едно семейство – имаш да погасиш примерно апартамент, да погасиш вноска за кола примерно, и изведнъж ти идва едно наследство от някакви пари, което е т.н. излишък. Вместо с този излишък да видиш какво дължиш до този момент и да отидеш и да си платиш дълговете, ще си платиш това, което имаш да си плащаш и ако ти останат – можеш да отидеш на почивка, може да си купиш още една кола ако искаш, можеш да си купиш още каквото и да е. Но с тези пари би ли отишъл да си купиш нещо ново, без да си разплатиш старите дългове?!
Сега всеки министър идва при мен и казва какво е почнато, трябва да се додават пари и като се сумират изведнъж реалният бюджет скача до тавана.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имаме над 50 ректора, като се даде по малко – има спокойствие, тоест – всички са щастливи, живее се с мечтата, че в бъдещето нещо ще се реализира, а то не се реализира. Сега лошият съм аз – пари няма.
БОЙКО БОРИСОВ: Затова и стенографираме това, което говорим, като разсъждения, защото целта на тези срещи, които провеждам с екипите е следната. Първо, това са т.нар. ешелони под министъра. Това са и моторчетата на работата. Аз искам да знам има ли такива, които са подвеждали, има ли такива, които са се застъпвали това да става или да не става и в същото време да съм сигурен, че те повече няма да ги подвеждат. И това да не се случва повече. И като дойде някой ректор, му казвате – колега, извинявайте, но това няма как да стане в следващите пет години, иска ни се, правилно е, много би било хубаво, но не може да стане. Така си го представям аз.
ПРОФ. ПЕТЪР КОЛЕВ /Ректор на ВТУ-София/: При мен няма никакви проблеми. Колегите, когато са получили писмото са разбрали за задължение към датата на приключване на обществената поръчка. Това е така и аз, като ректор, и като Вас наследих доста неща за плащане. Но към този момент в рамките на 400 хиляди аз съм ги покрил.
Можете да се запознаете с парите, които ни дадоха, представям ви писмена информация.
БОЙКО БОРИСОВ: 400 хиляди ще намерим, но 40 плюс 10 са 50, което е много.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Стоматологичният факултет е в ужасно състояние. Факултетът, който създаде стоматологията в България в момента е, както от 70-те години. Там имаше едни 4 милиона, които преведе правителството на Станишев, ректорът му ги взе и не ги даде. Сега си мълчи, защото е започнал нещо, мъчи се човекът да прави нещо, но там историята е друга.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нашето желание за нова сграда не е от каприз. Сградата откъм „Оборище”, срещу „Планет” е в аварийно състояние, има експертиза, която показва, че не би трябвало да се обитава.
БОЙКО БОРИСОВ: А „Планет” в какво място е разположен.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Това вече е към Министерство на културата, квартал 55. Доколкото знам, те са под наем от доста време там.
БОЙКО БОРИСОВ: Проверете, проверете и колко наем плащат.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Така че ние разбираме ситуацията с кризата.
Първо, не дължим нищо на този проектант, защото той може да си свърши работата само, когато получи строителното разрешение до край. Това са довършителните работи.
Второ, ясно е в такъв период могат два пъти да се изберат или да се инвестира, ако има, в такива регионални обекти – културно-образователна инфраструктура, или да се изчака година, две, три, когато нещата потръгнат.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние с този проект можем ли да искаме да го довършим, примерно да говорим с проектанта, за да може да кандидатства? И ако ни отпуснат парите, тогава вече ще знаем колко са ни отпуснати, ще знаем колко ще ни е разликата, и в следващите две-три години примерно ще правим сметка да платим разликата.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не е проблем той да довърши проекта, проблем е следващият етап. Той може да го довърши и на вересия.
БОЙКО БОРИСОВ: Ако проектът мине и го одобрят, това означава, че ние ще намерим пари да го дофинансираме следващите години.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: През пролетта на 2009 година тези пари съществуваха в Министерство на финансите, но там, знаете, събираемостта падна рязко през лятото и министър Орешарски (според мои сведения) умишлено не е превел парите в Министерство на образованието, младежта и науката, за да бъде почтен към Вас сега. Това е моя информация от там.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: На хартия много неща могат да съществуват.
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там се предвиждат две нива подземни гаражи за 300 места. Съответно това също решава градски инфраструктурен проблем.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Парите може да съществуват на хартия, въпреки че аз не си спомням в централния бюджет да е имало такъв ред с отпускане на целеви средства за довършване на техния проект. Имаше искане, спомням си със сигурност. Факт е, че в годините, когато имаше излишъци една част от сумите се даваха на висшите училища – на всички по малко. Това създаваше някакво усещане, че и в бъдеще ще има такива средства.
Сега може и някой да е обещавал на по-високо ниво.
БОЙКО БОРИСОВ: Нали има Закон за бюджета, нали общите пари на държавата чрез Закона за бюджета се разпределят по пера. Нали затова ходим един месец в парламента да се обясняваме за бюджета – откъде, колко да дадем – за здраве, за образование, за спорт, за наука, за сигурност, за отбрана. И накрая като се разберем и вдигнат ръка в парламента, всички изпълняваме този закон.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разходите, които бяха гласувани за 2009 година бяха 30 милиарда, а в крайна сметка се събраха 23 или 24 милиарда приход. Тоест, беше на хартия, в такъв смисъл го казвам.
БОЙКО БОРИСОВ: Защо говорят сега такива работи?!
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не знам.
ПЕТЪР КОЛЕВ: Господин министър-председател, аз имам проблем с реституционни претенции. Не ме допускат до съда за това, за което имам акт.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой не Ви допуска?
ПЕТЪР КОЛЕВ: Съдът. Съвсем случайно разбрах от вещо лице, че се води искане за около 7 декара, където е спортната площадка, игрището, пейнтбол. Мина на първа инстанция, изпратих юрисконсулт, не ни допускат, въпреки чл. 3 на § 37 от ЗУТ, където всъщност са спрени всякакви реституционни претенции по отношение на публична държавна собственост. Зад полигона за геодезия се появи някаква дама, на която й били върнати 3 декара точно по средата и е преобразувано от публична в частна държавна собственост, а отстрани отвсякъде е моя земя. Аз й казах, че там няма влезе, каквото и да става.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Кога е преобразувано?
ПЕТЪР КОЛЕВ: Преобразувано е с решение на съда през 2006 година.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И университетът не е уведомен?
ПЕТЪР КОЛЕВ: Не, въобще. Ако не беше дошло вещото лице, аз нямаше да разбера, че се води дело между Столична община и претенции за реституция. Не разбирам, как може претендентите да водят дело срещу Столична община, защото Район Слатина им е отказал връщането. Сега мен не ме допускат там. Не съм юрист, математик съм, но това не го приемам. Имам нотариални актове, всичко имам.
БОЙКО БОРИСОВ: Министър Игнатов, вижте нещата.
Към Вас райони имат ли някакви претенции?
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Претенции нямаме, те към нас – също.
БОЙКО БОРИСОВ: Обръщам се към ректора на НХА – ако може проектът да стане готов, за да можем да го вкараме и да искаме пари. Разговаряйте с министър Томислав Дончев още сега, вижте какъв е реда, за да го задействате.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Включен ли е в Оперативна програма „Регионално развитие”?
СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не, не е включен.
БОЙКО БОРИСОВ: Отидете при министър Дончев. Тези пари, които не можем да ги усвоим и няма проекти за тях – дали не можем да ги преразпределим и да свършим работата.
РОСЕН МАДЖОВ: Господин министър-председател, изпратили сме писмо до Вас и Вие ни насочихте към министъра на финансите с цялата документация във връзка с кризата – в траншове да завършим изцяло проекта.
БОЙКО БОРИСОВ: За съжаление платихме 200 милиона за тези цигари, които са изгорили. Понеже не са удължили срока, изтекли са им бандеролите. В смисъл, като сме изгорили цигари, сега Митници, понеже са към тях, върнаха 200 милиона и приходите не са тези, които очакваме. Ако през април-май нещо добро се види – ще почнем …
РОСЕН МАДЖОВ: Защото ние така го описахме до Вас – до септември на траншове.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз понеже съм свикнал, като поема ангажимент, да си направя сметката. Виждате, че аз правя първа копка и отивам да си го открия после. Защото първата копка е хубаво нещо за деня, прави се пиар, но след първата копка виждате, че няма обекти.
Важно е като правиш – да можеш да го откриеш. Иначе може да направиш първа копка, като проект.
ПЕТЪР КОЛЕВ: Един въпрос. До 2010 година сме задължени да направим паспортизация на всяка сграда, която изисква енергийно обследване и т.н. Капиталните разходи в бюджета ни са много малки, ще може ли за следващата година целево да се предвидят такива средства? Има ли възможност?
БОЙКО БОРИСОВ: Да можем да минем тази година.
ПЕТЪР КОЛЕВ: Когато подаваме заявления за бюджета да обърнем внимание точно на това.
БОЙКО БОРИСОВ: Самите министри виждате, че не могат още да се ориентират в тази каша, защото нещата нямат логика. Надявам се вече да се оправят.
ПЕТЪР КОЛЕВ: Или пък да няма санкции, че ще закъснеем.
БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!

Министерството на здравеопазването
БОЙКО БОРИСОВ: Колко са договорите с необезпечено финансиране?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Имаме нова информация – до датата на справката, която е била 16 март 2010 г. са 22 милиона и има посочени 6 договора. Но впоследствие, към днешна дата в междинното време, което беше днес от обяд до 15 ч. направихме нова справка, защото има изменения – в този един месец ние сме подали писмо до Министерството на финансите във връзка с договора по ваксини, които са от имунизационния календар в размер на 12 милиона и техният отговор беше, че ни препоръчват да направим вътрешно преструктуриране на бюджета на министерството. Направили сме го и тези договори са изчистени, тоест са обезпечени. А останалите са за Районен център по здравеопазване и РИОКОЗ-Русе. Този договор е от 2007 г. и се изпълнява, но има условие: само, ако са обезпечени средствата. Тоест той е и обезпечен, и необезпечен.
БОЙКО БОРИСОВ: Той няма как да е и обезпечен, и необезпечен. Има ли заложени пари в бюджета за този договор?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма пари в бюджета заложени, но той не се изпълнява – замразен е. Но там има проблем, който впоследствие би трябвало да коментираме, защото по административната реформа, за която работим в момента в междуведомствената група се предвижда обединяване на двете структури – районните центрове по здравеопазване и бившите ХЕИ/РИОКОЗ.
За Русе специално случаят е много специфичен, тъй като там са започнали един голям ремонт на бивша военна болница. Има подписан договор той да бъде една и съща сграда за двете институции. Но е спрян поради липса на обезпечаване.
БОЙКО БОРИСОВ: А вложени ли са пари?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Вложени са 800 хиляди, доколкото знам. Директорката на РИОКОЗ е тук и тя може да каже точно за договора.
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: … разходи 2008 г. бяха милион и половина.
БОЙКО БОРИСОВ: Са вложени?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.
БОЙКО БОРИСОВ: А колко е целият обект?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Преди това са вложени още към 300 хиляди някъде, близо два милиона до тук са вложени.
БОЙКО БОРИСОВ: А колко струва целият проект?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Целият е 4 милиона и 536 хиляди.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, по-малко от половината са вложени?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.
БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са го платили целия?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Ами защото всъщност 2008 г., когато бяха отпуснати тези средства и беше започната обществената поръчка, декември месец е сключен договорът, беше отпусната тази сума. Преди това всъщност сградата е получена с решение на Министерския съвет № 205 от 2005 г. – тогава е започнахме с подробен устройствен план. След това правихме проект за защита на инвестицията, 2006 г. ни бяха отпуснати първите капиталови разходи, 2007 г. бяха отпуснати пари за ремонт на покрива и за изготвяне на инвестиционния проект и в 2008 г. всъщност получихме този 1,5 милиона за започване на обществената поръчка за стартиране на процедурата и за капиталови разходи.
БОЙКО БОРИСОВ: А защо не цялата сума?
ДИРЕКТОР РИОКОЗ:Толкова бяха отпуснати със заповед на министър Желев. Явно го водят като преходен проект – за няколко години напред се отпускат средства. Така поне е информацията ни.
БОЙКО БОРИСОВ: А защо обявяват излишъци тогава? Не е ли логично, ако имаш излишък да си платиш това, което си започнал и тогава то няма да е излишък, за да го преразпределяш на друго място, а ще си платиш това, което си започнал.? Все едно правиш къща – стигнал си до първия етаж и вместо да си го покриеш, започваш да правиш до него барбекю, което също ще го изкараш до половината примерно и накрая нито имаш къща, нито имаш барбекю. Нали така? Тази разлика има ли я заложена в бюджета за 2009 г.?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма я заложена. Само е подписан договорът, без да е обезпечено и ние не сме правили, новият екип не е правил разходи за този договор.
БОЙКО БОРИСОВ: Не е правил, защото няма. И затова сега ние не правим, но там стои замразено.
ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да. В момента е замразен от ноември месец.
БОЙКО БОРИСОВ: Държавата е вложила 2 милиона обаче не ти върши работа за нула. Като пътя на "Цанков камък" – вложили 240 милиона за път, само че той не е и наполовината направен.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Господин премиер, позволявам си да обърна внимание на този проблем, защото ХЕИ/РИОКОЗ в Русе е преместено в едни бараки, които текат.
БОЙКО БОРИСОВ: Всичко е добро, идеално, обявили са в 2007 г. колко милиарда излишък? Има ли тук финансисти?
ФИНАНСИСТ: Около 3 мисля, че бяха.
БОЙКО БОРИСОВ: Около 3 милиарда. Защо не са си платили и не са го направили, за да приключи!? Тези 3 милиарда къде са разпределени? В 2008 г. колко е излишъкът?
РЕПЛИКА: Милиард и половина.
БОЙКО БОРИСОВ: Защо не са си платили тази част!? Аз нямам против, че от бараките трябва да ги извадим, за да работят. Сега в условията на криза, ако не е тази година догодина пак ще дойде госпожата и ще каже: "Тези 2 милиона трябва да ги включим, защото трябва да го направим."
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Наистина хората работят в много лоши условия. С външна тоалетна, бараки на 30 години, които са и пожароопасни.
БОЙКО БОРИСОВ: Защо сега аз трябва да бера ядовете и да поемам негатив пред тези хора, че не става при положение, че колежката в ляво от вас казва, че милиарди имало излишъци, а не са си доплатили да си приключат този проект!? Това питам!
Вие, като експерти в тези министерства питали ли са ви, с министрите, като сте си говорили казвали ли сте "Господин министър, дайте да си завършим тук и не започвайте следващото!"? Това ме интересува! Дали имате характер, като финансисти да казвате и на нашите министри и заместник-министри "Нямаме пари” и като финансисти, няма какво да го започвате това. Имаме да довършим вижте колко започнати неща – първо трябва да ги платим тези, за да ги приключим и тогава ще започваме нещо ново. Или става, като със съдебните палати – правят първа копка във Варна за съдебна палата, ама няма един лев в бюджета! Защо отиваш да правиш първа копка!?
Други?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Други обезпечени няма.
БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: За медицинско оборудване няма такива, които са сключени. Те са през болниците – понеже са търговски дружества.
БОЙКО БОРИСОВ: А това какво мислите вие, като експерти в здравеопазването – 12 човека сте тук, какво значи една болница да е търговско дружество, което 100% е държавно и 100% се финансира от бюджета? С какво търгува? Обяснете ми, като специалисти!
Д-Р ТОНЕВ (д-р на Центъра за спешна медицинска помощ на Софийска област): Личното мое мнение е, че това беше неправилен подход за организиране на лечебните заведения и регистрирането им по Търговския закон, защото те не са чисти търговски дружества в смисъла на Търговския закон.
БОЙКО БОРИСОВ: И аз така го разбирам. С какво търгуват, с кой?
Д-Р ТОНЕВ: Те не тъгуват с никой.
БОЙКО БОРИСОВ: Нали е търговско дружество?
Д-Р ТОНЕВ: Те произвеждат един продукт, който се нарича здраве. Но дефакто – за това казвам, че те не са по смисъла на Търговския закон чисти търговски дружества. Те са си лечебни заведения, те са болници.
Но тогава явно така са мислели и разсъждавали, че това е формата за регистрация на лечебните заведения и за това така са постъпили.
Този подход не е правилен.
БОЙКО БОРИСОВ: Безспорно.
Болниците отиват и си поръчват медицинско оборудване. Кой казва и кой преценява на каква стойност и колко да е това медицинско оборудване? Вие, като министерство, което сте принципалът всъщност на всичко това, какво отношение имате по този въпрос?
Д-Р ТОНЕВ: По принцип болниците, които са с държавно участие са акционерни дружества и имат Съвет на директорите, който взима решенията за закупуване на един или друг вид апаратура. Стойността се определя от пазара, след като се проучи пазарът. Там, където са общински болници – те са дружества с ограничена отговорност, там взимат решение общинските съвети, тоест чрез общинските съвети управителят взима решение.
БОЙКО БОРИСОВ: Общинските съвети взимат решение само, ако искат да дотират. Примерно нашият общински съвет в София по наше предложение, примерно, в Шейново да купим апаратура, допълнително. Сиреч от общинските пари да дадем. А иначе всички други пари – тя се води общинска, но всичките са държавни. Нали?
Д-Р ТОНЕВ: По принцип е така. Или публични.
БОЙКО БОРИСОВ: От един джоб излизат. От една кошница излизат пари.
Въпросът е следният. Събирате се, да речем, бордът на една болница и решавате да поръчате медицинска апаратура – не се ли съобразявате с това колко пари имате заложени за този разход?
Д-Р ТОНЕВ: Би било редно да се съобразят, защото, ако няма пари, няма смисъл да се предприемат тези мерки.
БОЙКО БОРИСОВ: Те защо не съгласуват това решение с Министерството на здравеопазването?
Д-Р ТОНЕВ: Това не мога да отговоря.
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Аз съм началник на кабинета в момента и съм юрист по професия. По повод точно на тези проблеми в търговските дружества това, което предприехме, тъй като болниците имат самостоятелност като юридически лица, министерството, независимо, че е принципал, не може да разпорежда директно в тях. С оглед осъществяването на този контрол именно на тези обществени поръчки, направихме едно указание, че всички обществени поръчки, които са на стойност над 50 хиляди лева трябва да уведомяват министерството, като принципал. Не като задължително. Ние ги задължихме, но не по линия на това да ги съгласуват и да питат нас – за да осъществяваме контрол. Така, че това е направено сега от новото ръководство, за да следим какво се прави – над 50 хиляди лева задължително трябва да уведомяват министерството и тогава да се взима това решение. Тоест и министерството преценява доколко е целесъобразно, с оглед и новата концепция.
БОЙКО БОРИСОВ: Министерството не е ли органът, който осъществява и методическия контрол?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Контрол – да. Но само контрол.
БОЙКО БОРИСОВ: В София има към 70 болници. Няма ли някой, който да следи, примерно, колко апаратури, най-скъпите за ядрено-магнитен резонанс, да речем, са купени или колко апаратури за безкръвни операции са купени?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Да – това може да се направи, но специално, за да се направи контрол. Той не е текущ ежедневен контрол. Те са абсолютно самостоятелни и това е смисълът на участието на държавния представител в борда.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз пак искам да питам: ако имаш сергия за краставици да продаваш на пазара правиш маркетинг до тебе дали има и друга такава сергия – ако са 20 сергии ти няма да печелиш и ще търсиш пазар, където да са две или три сергии!
Нали за това се и профилира и за това е точно тази шапка, наречена Министерство на здравеопазването, което да каже "Ние в София – или във Варна или в Перник примерно – имаме 10 апарата за ядрено-магнитен резонанс, 11-ти не е нежен"!?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: За това го направихме това сега. За преди това не мога да кажа. Но чисто правно ви казвам, че министерството няма правомощие директно да разпорежда. Търговските дружества са самостоятелни. Има право на контрол само.
БОЙКО БОРИСОВ: А как е контролиран този процес до сега?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Чрез представителите на държавата в съвета на директорите, в бордовете, защото министерството има представители в болниците.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ли някъде написано, че те са били против или примерно са казали "Да не го взимаме това решение, защото нямаме…"?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Не. Значи: обществените поръчки са обявявани и бордът е бил съгласен разбира се, те се вземат с решение на съвет на директорите.
БОЙКО БОРИСОВ: Но обществената поръчка трябва да е обезпечена с необходимото финансиране?
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Разбира се. Но то това е – самият борд и изпълнителният директор на болницата е този, който оперативно управлява и е поел ангажимента да управлява тази болница. Той има бизнес план, който трябва да изпълни. Така, че той трябва да прецени това, дали има нужда от даден апарат или няма.
БОЙКО БОРИСОВ: Колко са задълженията на болниците в момента?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ” на МЗ: 353 милиона – общ размер на задълженията, в това число просрочени задължения са 87 милиона, в това число 10.
БОЙКО БОРИСОВ: На базата на Закона за бюджета тези болници не са ли е знаели, че не могат да просрочват лимита, който има здравеопазването?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Тяхното финансиране е от две посоки – финансираме ги ние, Министерството на здравеопазването за дейности, които са извън клиничните пътеки, тоест в една част ние ги финансираме; в другата част е финансирането, което те получават от здравната каса по клинични пътеки.
Този размер на просрочените задължения, който сега постигна нива 87 милиона е в резултат на това, че в края на миналата година редукцията и на бюджета на касата, и на бюджета на министерството не даде възможност за разплащане всеки месец ритмично на онова, което те отчитат, като дейност, която са изпълнили. И това вече оказва влияние върху техните неразплатени задължения.
Например, ние, Министерството на здравеопазването  плащаме на болниците дейностите с един месец закъснение. Тоест сега – месец април, им платихме за март.
БОЙКО БОРИСОВ: Или по-точно сега сме платили за февруари.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Да. Сега сме платили с един месец закъснение.
БОЙКО БОРИСОВ: То и преди е било така?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не. Преди беше така: плащахме в рамките на месеца авансова субсидия, която е 90% от заработката, която са направили предния месец, и в края на всяко тримесечие въз основа на информацията, която се получава от Националния център по здравна информация, обобщена от всички РЦЗ-та се прави изравняване на онова, което те реално са заработили. Докато сега имаме вече закъснението от тези плащания. Освен при нас закъснението, е и от касата.
БОЙКО БОРИСОВ: А към онзи период имало ли е задължения на болници?
ДИРЕКЦИЯ "БЮДЖЕТ”: Да. В края на месец юни миналата година просрочените задължения бяха от порядъка на 42-43 милиона. Наполовина.
БОЙКО БОРИСОВ: А някой казвал ли им е на тези хора "Недейте да правите тези задължения повече!"? И от къде са дошли тези задължения?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Информацията, която те предоставят ежемесечно в министерството и в здравната каса – те са едни такива справки, които са уточнени, като форма и съдържание – посочват колко са им задълженията за медикаменти, колко са им за консумативи, колко за апаратура и т.н. – видовете задължения, като и по фирми ги представят тези задължения. И тези отчети, които те са представили, се разглеждат на ръководство. Обикновено това става на 6-месечие или към края на годината.
БОЙКО БОРИСОВ: И този, който е похарчил повече, отколкото сте му казали, какво го правите?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Дават писмени обяснения и правят погасителен план, в който казват: в следващите, примерно, пет или три месеца, ще направим такива приходи от НЗОК, ще извършим такава и такава дейност, с която ще можем да изравним плащанията. Правят корекция в бизнес плана.
БОЙКО БОРИСОВ: И вие, като сте ги контролирали, постигнали ли са ги тези бизнес-планове?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Много малък процент са постигнали. Пристъпва се или към промяна в ръководството, сменят се директорите, като се очаква новият директор, който се явява на конкурса, да представи един по-добър оздравителен план за болниците.
БОЙКО БОРИСОВ: А този, заради когото е задлъжняла болницата – си отива. Има ли даден човек на прокурор заради нарушение?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Правят им проверки, но вече аз нямам информация.
БОЙКО БОРИСОВ: Щом сте бюджетар, нали затова има Закон за бюджета, нали затова се дебатира в Народното събрание от всички партии, излъчени от народа, които накрая казват: по кой начин да се харчат парите – колко са образование, за отбрана и ние всички се стараем да изпълняваме този бюджет.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Проблемът при търговските дружества е, че те са търговски дружества. Те получават приходи от бюджета, обаче закона, по който те се отчитат, е Закона за корпоративното подоходно облагане.
БОЙКО БОРИСОВ: Къде е логиката?
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Няма логика, така е. Това е нещото, което съществено трябва да се промени.
НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Търговските дружества нямат право, те са болници и в Закона за бюджета има ограничение да извършват търговска дейност, те не са истински търговски дружества. Дори когато има се предлага, тъй като в момента има достъп на оперативни активи по болниците, има възможност за публично-частно партньорство, те не могат да развиват някаква дейност да имат допълнителен източник на приходи, тъй като нямат право да извършват различна от дейността им предмета на дейността. Тоест, те могат да извършват съпътстваща търговска дейност, подпомагаща лечебната дейност.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз не казвам че болниците трябва да станат търговци, но към момента те са търговци. И аз затова питам вас, като са ги правили вие защо не сте протестирали. Сега нали всички протестират, сега са се сетили да протестират.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: По въпроса за медицинската апаратура обсъждането на новия вид на финансиране има голямо значение за болниците, тъй като до сега те получаваха финансирането си и от Националната здравноосигурителна каса по т.нар. клинични пътеки. В тези клинични пътеки има специални изисквания за оборудването и апаратурата. В този смисъл, в София един до друг, двор до двор, болница до болница да имат ядрено-магнитен резонанс, те могат да го оправдаят с изискванията на клиничните пътеки. Тоест, за да сключат договор по по-голям брой клинични пътеки със Здравната каса и да могат да извършват повече дейности, което е смисъла на приходите им, те са длъжни да закупят такова оборудване.
В този смисъл, финансирането по клиничните пътеки е доста изкривен модел и той доведе до тези парадокси.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не могат да сключат договор с Касата, ако не разполагат с определената апаратура.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Затова говорим сега за промяна във финансирането. Това, което сегашният екип на министерството направи е в едномесечен срок да се актуализират вътрешните правила за медицинското оборудване и за възнаграждението на лекарите, изобщо екипа на министерствата, както и осредняване на цените и рефериране на цените по отношение на закупуване на медицинската апаратура.
Най-доброто постижение, за което мога да каже е във връзка с подготовката на европейските проекти. Направихме една осреднена листа на медицинската апаратура за всички болници в България. Смая да ви кажа, че противопоставянето и недоволството беше огромно, тъй като всеки е свикнал до тук да си прави сам обществените поръчки, да си определят сами на местно ниво цените с фирмите и това доведе до изключително голямо недоволство. Вие отчасти сте в течение на тези проблеми. Но на този етап го преодоляхме по отношение на европейските проекти, защото там бенефициент е Министерство на здравеопазването. За обществените поръчки за болниците вече съществуват онези юридически пречки, за които стана дума – че те са търговски дружества.
БОЙКО БОРИСОВ: Всъщност, към вас има много малко договори, защото реално те са в болниците.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е. Изчистената сума е милион и половина, която е необезпечена, но ние не сме правили плащания по тях.
Ще обърна внимание на въпроса с ваксините за децата. Има обаждания от колеги, от депутати, които се притесняват от шума, който се вдига, че няма обезпеченост на новия имунизационен календар. Поръчките са били обявени и срокът за изтичане на процедурата е до 12-ти април. Готови сме да направим първите договори и първите спецификации.
БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, ще изчистите проблема?
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Ще го изчистим. Но там нямаме достатъчна обезпеченост за целия имунизационен календар, който беше в размер на 50 милиона, после с решение на Народното събрание беше намален на 30 милиона. Накрая всички тези поправки и вътрешно преструктуриране ги правим в този последен месец, заедно с Министерство на финансите.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Това, което е включено в последната корекция в рамките на бюджета на министерството, са 29 милиона за този задължителен имунизационен календар. Толкова има предвидени.
БОЙКО БОРИСОВ: Да ги превеждат тези 29 милиона.
Не могат да ги направят за един ден, има си график по болниците и поликлиниките, по който ги викат. Като направим и видим колко е разликата – ще търсим решение.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Направили сме ги по месеци, така че да може да бъде разбито в течение на годината. Ще предстоят много въпроси и към Вас, те вече са в публичното пространство.
БОЙКО БОРИСОВ: Към мен всеки ден има въпроси, въпросът е къде са парите. Когато е имало милиарди излишъци, защо не са платени тези вересии, за които в момента говорим, а ние трябва да даваме парите?! Ако бяха само ваксините, ин витрото – заеми ще взимаме, ще ги плащаме. Виждате, министерства по министерства ги викаме и ги питаме. Първо, да са направили ваксините, да са оправили здравеопазването, образованието, и тогава да почват превъоръжаване на армията, примерно. Тази година имаме пари за един хеликоптер – ще купим един хеликоптер. До година, ако имаме за два – ще купим два. Ако нямаме – няма да купим. Няма да правим военно НДК, което сега няма какво да го правим, никой не го ще, не можем и да го продадем, не го искат, за нищо не става – 40 милиона.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Ще добавя за ин витрото и за трансплантацията, тези 10 милиона за ин витро за тази година и 5-те милиона за Фонд „Трансплантация” са осигурени в рамките на този бюджет, който имаме с тези корекции, които последно са направени.
БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, един месец там ще коригираме. Колкото трябва за ин витро – толкова ще даваме, защото това е живот.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Фондът за лечение на деца в чужбина също е надвишил бюджета, който е предвиден. Говорихме с господин Дянков специално, направили сме искане от Министерство на финансите, тъй като над тази сума – 3 милиона, ние вече сме изразходили 3,500 милиона. До тези 500 милиона ще ни бъде дадена възможност да ги платим. Но оттук нататък означава, че не можем да удовлетворяваме нито една молба, а има много подадени молби. Стои открит въпросът, какво ще правим оттук нататък. На този етап сме взели решение да съберем всички вземащи участие в решението за молбите. Тоест, има обществен съвет, който взема решението, после има комисия, после има фонд. Направили сме среща, но проблемът с парите си стои открит, там няма вече с какво да удовлетворяваме нуждите. Доплащането от дарители е много малко – в размер на 22 милиона.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Но това няма да е много голям размер  в рамките на 6-месецието – най-много 1,5 милиона да трябват още за Фонда за лечение на деца в чужбина.
БОЙКО БОРИСОВ: Те да са такива суми – по милион, милион и половина, колкото и да ги сумираме – ще станат 10, 20, 30 накрая на годината, ще ги намерим. Въпросът е за тези, които висят с по 100, по 200, по 300. Те всъщност правят този разлив. Иначе сега за 1,5 милиона за лечение за деца в чужбина, въобще няма да говорим – утре да ги приведем тези пари.
ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е, но журналистите вече натежняват обстановката.
БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което е в случая, е да ни интересуват журналистите. Те отразяват това, което е реалност.
Добре, ние към тези хора претенции нямаме, всеки си е свършил работата. Явно е, че трябва бързо да се ускорят тези процеси.
Ще ви помоля, като експерти, да помагате максимум на ръководството, за да изчистим тези проблеми, защото те иначе ще се задълбочат и няма да се оправят.
ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Господин премиер, ще допълня, че Таблица № 2 с анекса е направена към писмото, което сме изпратили. Тази таблица е попълнена с анекси, които са сключени с наши второстепенни разпоредители с министерството, но те са обезпечени. Дори анексите, които са сключени към договорите, които сме посочили в тази таблица, са в посока намаление, поради промяна в цените на лекарствата, за които са сключени. Така че там няма да е необходимо допълнително финансиране.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре.
Благодаря ви, лек ден!

 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:

АНКЕТА В ПОДКРЕПА НА ОСАКАТЕНОТО КУЧЕ МИМИ

ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – ОСНОВНА ЦЕЛ НА ПП „ОБЩЕСТВО
ЗА НОВА
БЪЛГАРИЯ”

БАШ ПРОВАЛЕНИТЕ ЧИНОВНИЦИ С ДВОЙНИ ЗАПЛАТИ

АНКЕТА ПО ПОВОД ОЧАКВАНЕТО ВДИГАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ

ОНБ СКОЧИ СРЕЩУ ПО-ВИСОКИТЕ ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ

ОТ КЪДЕ ТРЪГВА 8 МАРТ?

НАЧЕЛО НА ГЕРМАНСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД ЗАСТАНА
НАЙ-МЛАДИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ В ИСТОРИЯТА МУ

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ: ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ НЕ Е ЗАВЪРШИЛА

ДМИТРИЙ ЗАБОРИН: УКРАЙНА ЩЕ БЪДЕ ИЗЛЕКУВАНА, АКО ВЪВ
ВЛАСТТА ВЛЯЗАТ МОЩНО ЛЕВИТЕ СИЛИ

ОНБ СРЕЩУ ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ ЗА ХАИТИ

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: ДА НЕ СЕ БЪРЗА С ОСВОБОЖДАВАНЕ В ОКОЛНАТА
СРЕДА НА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ОТДАВНА СМЕ НА ПАЗАРНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,
НО НА ЧЕРНИЯ ПАЗАР

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3130

Posted by on апр. 15 2010. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.