СПЕШНИ МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ РЕЦЕСИЯТА ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ

ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА ПАЗАРНИТЕ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ СЕ НАДЯВАТ НА „НЕВИДИМАТА РЪКА”, А ПАЗАРНИТЕ РЕАЛИСТИ – НА АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ
 

На 24 февруари слушах отговорите на Симеон Дянков на депутати в рамките на парламентарния контрол. Питаха го какви антикризисни мерки предвижда правителството за смекчаване на последиците от новата рецесия в ЕС. Той посочи, че увеличението на пенсионната възраст и мерките в БДЖ са такива антикризисни мерки. Не представи нито един аргумент за растеж у нас през 2012 г., освен, че така пишело в междинната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 23 февруари. Трудно ми е да си представя по-некомпетентен отговор. Този човек явно не е в час!
Прочетох внимателно краткия раздел за България в прогнозата на ЕК. Освен най-общи фрази, не намерих аргументи защо очакват малък растеж у нас. Няма да се спирам на наивните им предположения, че вътрешното потребителско търсене щяло да е мотор на растежа у нас, че ще има стабилизация на пазара на труда, увеличение на инвестициите. В прогнозата е записано, че „оживлението в България ще се ускори постепенно през второто полугодие с очакваното оживление в ЕС като цяло”. Твърдя, че при сегашната брутално рестриктивна политика, налагана от Брюксел, няма да настъпи оживление в ЕС през второто полугодие на 2012 г.
Авторите на есенната прогноза на ЕК за България от 10 ноември 2011 г. са подходили несериозно като предвидиха 2,3% растеж на БВП през 2012 г. Така постъпиха и с междинната си прогноза от 23 февруари за 1,4% растеж. Не приляга на сериозни анализатори да допускат такава голяма разлика в оценките по такъв важен параметър в течение на три месеца. Прогноза с толкова кратък жизнен цикъл не говори добре за нейните автори. От подобни прогнози няма полза. И миналата есен, и сега аз прогнозирам нулев растеж за България. Сигурен съм, че в следващата прогноза на ЕК ще има нова ревизия надолу и ще се приближат плътно до моята оценка. Такива ще са и реалностите.
За да разберем по-добре влиянието на рецесията върху БВП е полезно да си припомним уравнението на Кейнс, конструирано през 30те години на миналия век. По него и сега в цял свят се изчислява БВП, макар че нашите пазарни фундаменталисти ненавиждат този велик учен. Уравнението на Кейнс гласи:

БВП= частно потребление+държавно потребление+инвестиционно потребление+износ-внос

В най-общ вид влиянието на рецесията върху съставките на БВП и върху общия му размер е показано на фиг. 1.

Фиг. 1. Влияние на рецесията върху БВП

Пояснение: негативното влияние на кризата върху БВП и неговите съставки е показано на фигурата със сивите правоъгълници. Стимулиращата политика ограничава размера на пораженията от кризата и увеличава БВП, а рестриктивната политика потиска вътрешното търсене, увеличава размера на пораженията и свива още повече обема на БВП.

    С тази графика целя да покажа, че България, както и Европа, се намира в криза на ограничено търсене. Ние ще изпитваме последствията от ограниченото външно търсене, поради рязкото свиване на износа. Още по-големи са негативните ефекти върху съвкупното вътрешно търсене в резултат на потиснатото частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене. Изясняването на характера на кризата е условие за поставяне на правилна диагноза. Тя пък е предпоставка за избор на правилна политика и вземане на подходящи антициклични мерки за противодействие на кризата.
Щом сме в криза на свито търсене, очевидно най-подходящата политика е стимулиране на търсенето по всички възможни съставки на БВП и с всички възможни инструменти. Рестриктивната политика в такава ситуация е погрешна. Тя неизбежно води към задълбочаване на спада в производството, заетостта и доходите, т. е. – изостря рецесията.
Като имам предвид че настоящата криза се дължи на недостатъчно вътрешно и външно търсене и изхождам от икономическата теория и световната стопанска практика, в България са възможни две рецепти за антициклична политика: консервативна и кейнсианска.

 
Пояснение: В САЩ и в световната икономическа литература се борави с понятието консервативна, докато в България тя се нарича неолиберална.

1. Обща характеристика на неоконсервативната рецепта

1. Необходима е тотална приватизация, защото частният сектор е винаги по-рационален от държавния.
2. Възприема се агресивната формула „пазар без държава”. Държавата трябва да бъде изгонена от икономиката, защото не решавала проблеми, а самата тя била проблем, както казваше на времето президентът Рейгън. И най-лошите пазарни решения са по-добри от най-добрите решения на държавните институции. Пазарът е винаги умен, а държавата – винаги глупава.
3. Пазарът по природа е стабилен и се самонастройва на оптимален  режим ако се зададе стабилен траен процент на нарастване на паричната маса, примерно с 1, 2 или 3 процента годишно. Достатъчни са три условия за това: пълна приватизация, пълна дерегулация и финансова стабилност. Всяка намеса на държавата е вредна.
4. И в нормални и в кризисни условия трябва да се провежда рестриктивна бюджетна политика – държавните разходи да се съкращават и преразпределението чрез бюджета да не превишава 25-30% от БВП.
5. Държавата не трябва да се намесва на пазара по време на криза. Частният сектор можел сам да изведе икономиката от кризата. А през 2008-2009 г. същите консервативни идеолози (в т.ч. Алън Гриинспан) се молеха за помощ от правителствата, дори за национализация на фалиращи финансови и нефинансови институции в САЩ и ЕС.
6. Цели на консервативната икономическа политика са: – бюджет с излишък, нисък публичен дълг, ниска инфлация, трайно фиксиран валутен курс, запазване на валутния борд. Консерваторите превръщат инструментите на икономическата политика (бюджет, инфлация, лихвен процент, валутен курс и т.н.) в цели на политиката. Допуска се пълно смесване на цели и средства на икономическата политика. Човекът отсъства от ценностната система на консервативната икономическа политика.
7. Консервативната политика води до задълбочаване на кризата. Защото съкращаването на доходите на домакинствата, бюджетните разходи и инвестициите означава допълнително потискане на и без това свитото съвкупно търсене, поради срив на външното търсене, притока на ПЧИ и ограничения достъп до кредити.
Настоящата световна криза, причинена от консервативната теория и практика, е венец на нейния провал. Какво по-убедително доказателство от кризата, която струва на човечеството десетки трилиони долари и неописуеми страдания на много милиони хора! Ръководители на Световната банка заявявиха през 2009 г., че в резултат на кризата в слабо развитите страни ще починат с 200000 повече деца, отколкото при нормални условия. Джоузеф Стиглиц писа през ноември 2008 г., че «сегашната криза за консервативната школа е това, което беше падането на Берлинската стена за комунизма». Макар и много трудно и бавно, в света протича тотална преориентация от неоконсервативната към неокейнсианската теория и стопанска практика.

2.    Обща характеристика на неокейнсианската рецепта
1. Кейнсианската теория е за смесена икономика: държавна и частна, с преобладаващ частен сектор, без социално ориентираните дейности. Държавните и частните предприятия да са равнопоставени пред закона и да се конкурират под икономическото слънце.
2. Кейнсианците са за „пазар и държава”, които да се допълват, контролират и корегират взаимно. Държавната намеса трябва да допълва и улеснява нормалното функциониране на пазара, а не да го затруднява. Тя следва да корегира само вредните за обществото здравословни, екологични и други последствия от функционирането на пазара. С други думи – за регулирана пазарна икономика.
3. Кейнсианците твърдят, че пазарът е по природа нестабилен. По данни на МВФ през последните 25 години по света е имало 122 финансови кризи, предимно национални и регионални. Държавата трябва да се намесва постоянно, за да поддържа пазара в стабилен режим. Без интелигентно държавно участие няма стабилно нормално функциониране на пазарното стопанство. Държавата създава правилата за пазарно поведение и контролира тяхното спазване. Без държавно участие в управлението на икономиката би настъпил тотален стопански, социален и политически хаос.
4. Кейнсианците провеждат гъвкава антициклична политика. В нормални времена, ако има опасност от прегряване на икономиката, те повишават данъците и лихвите и намаляват държавните разходи. При криза на търсенето (както е сега) намаляват лихвите и данъците и повишават държавните разходи, за да стимулират търсенето. Така се поизглаждат частично цикличните криви. Бизнес циклите остават, но със смекчени негативни последствия за производството, заетостта и доходите. В нормални условия кейнсианците са за умерен бюджетен излишък, а в кризисни – за умерено дефицитен бюджет. Дефицитът не води до инфлация, понеже тя спада рязко при рецесия. Бюджетният дефицит в ЕС тази година се очаква да е около 4,0%. За разлика от догматичната и разрушителна консервативна рестрикция, кейнсианците провеждат гъвкава конструктивна политика за стимулиране на търсенето.
5. Кейнсианците твърдят, че по време на криза е необходима активна държавна намеса. Няма нито един случай в света през последните 100 години да се е излязло от значима криза без активно участие на държавата. Ако не беше масираната намеса на държавата в САЩ, ЕС, Япония, Китай, Русия и други страни през 2008-2010 г., светът вече щеше да е в дълбока депресия, в хуманитарна трагедия и политическа катастрофа, даваща простор за ултра леви и ултра десни политически формации и личности. Президентът Буш призна публично опасността от тотален срив през септември 2008 г., когато настояваше пред Конгреса да утвърди пакета от 700 млрд. дол. за финансова стабилизация.
6. Цел на икономическата политика за кейнсианците е качеството на живота на хората. То се измерва с голям брой икономически, социални и други показатели, но най-важните за хората са: заетост, доходи, сигурност. Човекът е във фокуса на икономическата политика.
7. Кейнсианската политика води до смекчаване на кризата и по-бързо излизане от нея, защото се стимулира търсенето на домакинствата, държавата и инвеститорите. Неслучайно стимулиращата програма на САЩ през 2009 г. беше за 787 млрд. дол., на Китай – 765 млрд. дол., Япония – около 400 млрд. дол., Русия – 250 млрд. дол., Германия и Великобритания – по над 100 млрд. дол. и т.н. За финансова стабилизация в развитите страни през 2008-2010  г. са изразходвани около 10 трилиона, а за подпомагане на икономиката – около 2,5-3,0 трилиона щатски долара. МВФ призова през ноември 2008 г. за световна фискална програма по 2% от световния БВП за 2009 и 2010 г. за стимулиране на стопанското оживление, независимо от допускането на временни бюджетни дефицити и увеличени публични дългове. И това беше направено от МВФ – блюстителят на финансовата стабилност.
Горните характеристики на неоконсервативната и неокейнсианската антициклична политика могат да се представят в опростена схематична форма по следния начин:

Антицикличната политика на двете школи може да се представи в следната опростена графика (виж фиг 2):

Фиг. 2. Консервативна и кейнсианска антициклична политика

Пунктирната червена линия е най-общ вид на кривата на производството (заетостта, доходите) в нормални и кризисни години без активна държавна регулация, с изключение на умерена намеса в най-остри кризисни ситуации. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на консервативната теория и практика. Тази крива показва дълбоки спадове, включително рецесии и депресии (силно охлаждане на икономиката) и високи темпове на растеж (силно прегряване на икономиката) в години на интензивно развитие.
Непрекъснатата зелена линия показва смекчените колебания на производството (заетостта, доходите) при активна антициклична политика в нормални и кризисни години. С тази намеса на държавата спадовете не са толкова дълбоки и понякога дори могат да се избегнат или силно да се смекчат рецесии. Така обществото губи далеч по-малко потенциална продукция, заетост и доходи. При такава политика върховете на стопанската активност са по-изгладени и се избегва прегряване на икономиката. Дъната на стопанска активност също са по-изгладени и се избягват дълбоки рецесии в икономиката. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на кейнсианската теория и практика. Тази антициклична политика не премахва бизнес циклите, но ги смекчава и избегва икономически и други екстремални ситуации с тежки последици.
При криза на свитото търсене няма по-ефикасно лекарство от стимулиране на търсенето. Както вече посочих, три са направленията за такова стимулиране: частното, държавното и инвестиционното търсене.
Поведението на стопанската дейност в кризисна ситуация при консервативна и кейнсианска антициклична политика може да се представи и графично в опростен вид, като се разгледа само един сегмент на цикъла (виж фиг. 3):

Фиг. 3. Консервативна и кейнсианска крива на рецесията

Голямата пунктирна крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при пасивна (неоконсервативна) антициклична политика, главно с инструментите на паричната политика. Тук не става дума за пълна липса на такава политика, понеже тогава би настъпил тотален срив на производството, заетостта и доходите с произтичащите трагични социални и политически последствия. Това, както вече посочих, призна и президентът Буш през септември-октомври 2008 година. При консервативна антикризисна политика има дълбоко пропадане на производството, заетостта и доходите, настъпва рецесия, а при по-тежки случаи и депресия . Освен това, продължителността на рецесията е по-голяма – 2-3-4 и повече години и кризата е U-образна, W-образна и дори L-образна. В Япония тя продължи две десетилетия. Сега в Европа се проявява W-образният тип рецесия. Възстановяването в този случай е по-продължително, противоречиво и мъчително. В крайна сметка, общият размер на пропуснатото производство, заетост и доходи (определен с пространството вътре в пунктирната крива) е много голям. Цената на кризата за обществото е далеч   по-висока.
Малката непрекъсната крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при активна (неокейнсианска) антициклична политика с инструментите на бюджетната и паричната политика В резултат на това пропадането в производството, заетостта и доходите е по-малко. Макар и по-малък, растежът се запазва или се ограничава със стагнация. Продължителността на намалената стопанска активност при запазен растеж или на меката рецесия, ако има такава, е по-кратка. В резултат на това, общите размери на загубеното производство, заетост и доходи (определени с пространството вътре в непрекъснатата крива) са по-малки.
Можем да се запитаме: дали тези две криви не са пълна абстракция, каквато няма в реалната стопанска дейност по света? Отговорът е категоричен – в този случай те са условни, но отразяват в най-обобщен и опростен вид реални ситуации в различни страни, както при предишни, така и в настоящата криза. Голямата пунктирна крива отразява в много висока степен измененията (рецесията) на БВП, заетостта и доходите в САЩ, ЕС, Япония, Русия, Великобритания и други по-малки страни в настоящата криза през 2008-2009 г. Малката непрекъсната крива отразява в много висока степен измененията при запазен, макар и по-нисък растеж на БВП в Китай (за 2009 г. 9,1%) и Индия ( 8,0%). Това са единствените големи световни икономики в които нямаше рецесия през настоящата глобална криза.
Направеният кратък преглед на теоретичните основи на двете доминиращи школи в съвременната световна икономическа теория и основаната на тях стопанска политика ни улеснява в избора на най-подходящи спешни мерки за смекчаване на негативните последици от започналата нова рецесия в Европа.
Растеж на БВП в Европа сега не е възможен, защото зависи главно от вътрешното търсене: домакинско, държавно и инвестиционно. Вътрешното търсене обаче ще се свива и в най-добрия случай ще стагнира. Износът ни едва ли ще расте, поради рецесията в нашите основни търговски партньори. Тогава от къде ще дойде растежът? Отговорът е прост: няма да има растеж!
2012 ще е поредната тежка година за България. Сега по-важно е да видим какво може да се направи за смекчаване на последствията от рецесията в ЕС и стагнацията у нас. Ще напомня отново за някои спешни мерки, които трябва да се предприемат веднага. Това са мерки, които следва да се приложат незабавно и да дадат резултат до няколко месеца или най-късно 1-2 години.
Още в началото трябва да е ясно, че прилагането на препоръчаните мерки налага корекция на бюджета за втората половина на 2012 г.
Ще изброя главно препоръки за растеж на вътрешното потребление.

1. Стимулиране на индивидуалното потребление:
    – Индексиране на най-ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега. От януари 2013 г. всички заплати и пенсии да се индексират с инфлацията;
– Повишение на минималната работна заплата до 300 лв. месечно;
– Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите;
– Повишение на най-ниските пенсии до 200 лв.;
– Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв.;
– Повишение на помощите за инвалиди, самотни майки, млади семейства;
– Ниско лихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета;
– Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да се преобразуват от 1 юли 2012 г. в умерено прогресивни данъци с облагане на четири етажа: 10,15, 20 и 25%. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв.;
– Намаляване от 1 юли 2012 г. на ДДС за лекарствата и учебниците на 5%, повишение на ДДС за хазарта на 20%, а на екстравагантните луксозни стоки по утвърден списък на 25%;
Един лев оставен допълнително на домакинствата създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора.
При индивидуалното потребление ударението да се постави върху подпомагане на бедните и среднодоходните групи, в чиято потребителска кошница преобладават произведени в България стоки. Стимулирането на богатите е ненужно, понеже в тяхната потребителска кошница преобладават вносни стоки.

2. Стимулиране на държавното потребление:

– Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП в 2014 г. чрез съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС през 2012-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП, (при допустим от ЕС 3,0% и очакван средно за ЕС през 2012 г. 3,9%);
– В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг от 16,8% от БВП в края на 2011 г. до 25-27% през другите кризисни години, при разрешен от ЕС до 60% и прогнозиран за 2012 г. 84,9% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата стабилност на страната. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очаква постепенно излизане на България от кризата към 2014-2015 г. и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ще се осигури постепенно намаление на дефицита;
– Да се отменят наложените от министъра на финансите в устройствения закон за бюджета 2% допустим таван за бюджетен дефицит и 40% за публичен дълг, защото противоречат на ограничителите в еврозоната и в ЕС и са недопустими за най-бедната страна в общността;
    – През следващите няколко години България да промени структурата на данъчната си система като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). Да отпадне данък «колиба» и да се въведе данък «лукс» за недвижими имоти;
– Реинвестираната от фирмите част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;
– Да се прекрати незабавно отнемането в полза на бюджета на остатъчна неразпределена печалба (след изплащане на корпоративния данък и 80% дивиденти) от държавните фирми, а отнетата от 1 януари 2012 г. до сега да им се върне. От 1 януари 2013 г. да се определи 30% дивидент за държавата. Това ще улесни излизането им от кризата;
– Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите машини и съоръжения през 2012-2015 г.;
– Отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет, който в страните от ЕС за 2011 г. е 49,3% по разходите и 44,6% по приходите. Такъв ограничител не е нужен;
– Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета 1,0-1,5 млрд. лв.;
– Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г.;
– Прекратяване на забавените разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите;
– Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2013 и следващите години;
– Увеличение на фонд „Наука” (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2013-2015 г.;
– Увеличение на субсидията за БАН до 120 млн. лв. за 2013 г. с постепенно повишение през следващите години, съчетано с реформи;
– Повишение на субсидиите за държавните университети и намаление на студентските такси. Държавни субсидии да не се отпускат на частни училища и университети, защото това означава субсидиране на заможните и богатите родители, за сметка на по-бедните;
– Увеличение на инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес от 2012 г. чрез Българската банка за развитие при по-ниска субсидирана от държавата лихва, с продължение през следващите години;
– Създаване от средата на 2012 г. на държавно-частен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал 1,0 млрд. лв., който да нараства през следващите години. Да се приеме закон за този фонд;
– Допълнителни субсидии на общините в най-тежко положение;
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.

3. Стимулиране на инвестиционното потребление:
– Ремонт и строителство на училища и болници, където нуждите са най-остри. Да се пристъпи към незабавно разширение на потенциала на онкологичната и сърдечно-съдовата профилактика и лечение;
– Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;
– Форсирана топлинна изолация на училища, болници и други обществени сгради. По-активно държавно стимулиране на топлинната изолация на частни сгради;
– Бързо изграждане на завод за преработка на твърди отпадъци в София  и на нови сметища в други градове;
– Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет за цялата територия на страната;
– Разширение, модернизация и поддържане на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория;     – Бързи подобрения във В и К за намаляване загубите на вода и подобряване качеството на подаваната питейна вода;
– Строителство на малки и средни язовири, подобрено поддържане на наличните и възстановяване на напоителни системи за земеделието;
– Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни и антиерозионни проекти;
– Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи – полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата.
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5
За инвестиционните проекти да се даде приоритет на тези с висока проектна готовност и ангажиращи повече работна сила.

С предлаганите мерки за втората половина на 2012 г. може да се осигури допълнителен ресурс около 1,5 млрд. лв., а за 2013 г. 2,8-3,0 млрд. лева. Този ресурс следва да се разпредели за препоръчаните мерки, като се изпълнят приоритетно само тези, за които достигат средствата в рамките на 3,0% бюджетен дефицит и само постепенно и контролирано да се повишава публичният дълг през следващите кризисни години до 25-27% от БВП.

4 март 2012 г.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

БОРЕТЕ СЕ С КОСМИЧЕСКИТЕ ЦЕНИ НА ХРАНИТЕ КАТО СМЕНЯТE СЪДЪРЖАНИЕТО – БЕЗ НИКОЙ ДА РАЗБИРА – Кристина ОДОН
  

ГРЪЦКИ СЦЕНАРИЙ ЗА РУМЪНИЯ – Вадим ТРУХАЧЕВ
  

САЩ СЕ БОРЯТ С ОПЪРНИЧAВАТА СЛОВЕНИЯ Вадим ТРУХАЧЕВ
  

ПОЛИТИЧЕСКИ БЕЖАНЦИ: КОИ СЛЕД ТИМОШЕНКО ТРЯБВА ДА БЯГАТ В ЧУЖБИНА

САРА ДАРБИ ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ЕНЕРГИЯ

ВИКТОР ОРБАН: ДЕМОКРАЦИЯТА ИЛИ ЩЕ БЪДЕ ХРИСТИЯНСКА ИЛИ НЯМА ДА БЪДЕ

СИРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ГРАЖДАНСКА ВОЙНАЮрий ЩЕГЛОВИН
  

МОЖЕ ЛИ ЗАСТАРЯВАЩА ГЕРМАНИЯ ДА СПАСИ ЕВРОПА?Патрик БЮКЯНЪН
  

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4340

Posted by on мар. 8 2012. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.