СОЦИАЛНА МРЕЖА С ЛИЦЕ НА БУК?

Само трябва да прочета първите думи и вече знам как ще свършат. "Когато бях дете, нямах Vbox или WiFi…" и т.н. По-голяма част от нас, които ползват интернет и Facebook разпространяват цитирания текст или са съучастници, ако не са съучастници са свидетели на него. И при двата случая толкова често са го срещали и продължават да го срещат, че вече го знаят наизуст, като мен, ала той в настоящия коментар се появява само като пример. Пример, частица от многото други различни явления от бълващата повече профили на ден отколкото може би деца се раждат по земното кълбо социална мрежа. Социалната мрежа с лице на книга. Или книга с лице, понякога доста глупаво.

За непосветените ето целия текст: „Когато бях дете, нямах "V-Box" или "WiFi"… Имах топка и въже… Играех под вечерните светлини, а играчките ми бяха клонки, пясък, листа… Ако не ядях това, което майка ми е сготвила, не ядях изобщо… Не смеех да кажа "не" на родителите си… Животът беше труден, но беше живот! И аз оцелях! Поставете това на стената си, ако харесвате начина, по който сте отгледани… И ако сте яли филии с лютеница и сирене!”
Ще попитам – Другите деца да не би да са имали? Компютри имам предвид. За филиите с лютеница отговорът за радост на всички работливи българи – който търси, намира лютеницата в хладилника и хляба в кутията за хляб. Така, де… никой нямаше компютър. Не. И знаете ли защо? Защото не съществуваше подобна възможност. Първо бяха доста скъпи. Второ: Защото дори компютрите, което бяха тогава, не са това, което са днес. Дори Интернетът, който беше тогава, не е Интернетът, който е днес. Може ли една щайга пластмаса да привлече през онзи период специалното детско внимание? – така или иначе тогава на мода бяха "машинките". И джагите, да. Но "машинките" по мое време ги бяха вече почти изместили. Често се случваше някой връстник да възкликне с въздишка: „Ех, кога играехме само на джаги, а сега толкова много видео-игри има…"  Беше през въпросните "детски години" на ’90-те. Разберете ме правилно, повечето от тези коментари носеха тъга, носталгия по миналото. Защото видиш ли, то било истинско, защото било празно, а сега настоящето е пълно, тоест лъжовно. Така е. Не обръщах много съществено внимание на думите им. Не си давах сметка, че те бяха точно копие на думите на моите родители, преразказвайки спомени от тяхното детство, от думите на родителите на моите родители. Мислех си, че приятелите също са чули в общи линии това в техните семейства. От там са го научили. Да, тогава не знаех какво е комунизъм и какво демокрация. Ала си давах само сметка, че дядо обичаше комунизма и както твърдеше –  живеехме в демокрация. Той харесва комунизма до ден днешен. Когато бях дете ми е казвал, че комунизмът е хубаво нещо. А аз се чудех как ще е хубав комунизмът, който е толкова стиснат. Със своите тромави „Москвичи” и черно-бяла, при това телевизия без кабелна; със своите футболни топки пълни с пясък, от които крака те боли цял месец ако веднъж я докосне и така нататък…
Та, да се върнем към Facebook (Фейс-бук) Лицето с лице на дърво, някой по грамотен по български и достатъчно неграмотен по английски ще си го преведе. Ала случайно понякога удрайки тавана на познанието на 100 процента. Като в конкретния случай.
Какво се оплаквате, че сега имате компютри?! Като бяхме деца всички се оплаквахме, че нямаме. А сега се сърдим, че нямаме всичко. Един доста по-голям от мен беше направил в мрежата така приятния коментар, който си го открадвам за да го вметна в темата. "Навремето нямахме коли, имахме само дъвки Би-Бип и бяхме щастливи, само при мисълта, че имаше такива неща. Сега станахме максималисти и ето – нещата ни правят по-малко щастливи!" Напълно подкрепям, макар човекът да е от съвсем друго поколение.
И така. Ако на някой му пречи компютъра и Интернет вината е в него, не е дорасъл още, което не се изразява само в носталгията по детството може би. За недорастването обаче нямам думата. И аз съм донякъде в тази графа. Защото аз съм този, който всеки ден със скролера на мишката чете всички глупости на кой познат, кой непознат, кой приятел и кой колега. Да, подминавам ги, забравям ги до следващия ден, когато всичко се повтарят. Така, че веригата се затваря в един безкраен процес на новите социални контакти в който социалното е… но нека се доизкажа първо за онези подобни текстчета, които са така модерни сред ползващите Facebook. И тъй. Вярно е, че много ме дразни един текст, когато заразява всяка седмица повечето ми приятели от листата във Facebook и само това чета. Тогава, въпреки, че всеки човек е различен, хората започват да стават еднакви в моите очи. Много ме дразни еднаквостта. Сякаш се изменят в хомогенна маса, един апарат с едно мислене, с едно копче задействащо картина, която е една картина показана по един, а не по собствен, уникален, самостоятелен начин, както по принцип е пригоден да мисли всеки отделен човешки индивид каквито и общи интереси да вижда у другите като отражение в него самия.
Ала аз реших да отметна сега своето общо неудовлетворение от мрежата и после да се обявя в нейн защитник. Да я защитя. Дори с риска на премерено лицемерие.
Казвал съм, че често Facebook е глупаво занимание. Това да. Казвал съм, че направо е много глупаво занимание. И това да. Грешката е когато някой, който публикува душевното си състояние на всеки кръгъл час и битовия си усет към живота, когато винаги се върти от към Виж – ми – новата – прическа, а на снимката се вижда някакво теле, което си е същото теле, обаче без нова прическа. Или изпрах – си – чорапите. Или в не по-добрия случай: Къде – ми – е – десния – чорап. Или Къде – ми – е – лявата – пъпка. Това да. А пък да не говорим и за философските излияния, другата крайност, отново на всеки кръгъл или с друга форма час, цитати поставени в кавички, а също така често преднамерено забравени с огромното неуважение към наследството на световно признатите мъдреци. Обаче последните изобщо не са "влизали" в библиотеката им с книги и в техните умове, защото първо нямат библиотека, а по-лошото, никога не са чели книга. А кое е най-лошото? Най-лошото е че въпросните мъдрости никога няма да влязат в употреба в живота им, въпреки, че хубаво би било. Прекрасно би било тук да греша. Познавам и наблюдавам отблизо, не само в интернет част от своето обкръжение. Мъже и жени, които познавам от години. Понякога си позволяват да цитират някоя изразена мисъл буквално противоречаща на житейската им философия. Често се питам: С подобни откъси искат да покажат, че са на друго мнение със самите себе си ли? Питам се с това ли ще блеснеш в очите на „приятелите”, (които в поне 95 процента от списъка са просто хора, с които се срещаш, срещал си се или просто се налага да срещаш) като по-умен / умна, отколкото можеш да станеш след 100 години? Или го използваш като заклинание и то, Абра-Кадабра, като в приказките ще се сбъдне. Ще станеш по-добър, по-състрадателен, по-силен, по-разсъден, по-мъдър, по-успешен, по-полезен индивид. Дори на себе си. Дори на другите.
До тук нищо хубаво не казах за Facebook. А обещах, че ще го защитя. Ето започвам като напомня, че всяко правило си има изключение. Въпреки всичко Facebook ни свързва с близките, които са далеч от нас. С които физическия контакт не може да се осъществява така често, както ни позволява мрежата. В мрежата също има физически контакт. Физическият контакт в мрежата е част от физическия контакт от живота. Но не пълен, разбирам. Нищо не е перфектно в този живот. След като хората не сме перфектни да не очакваме, че сме в състояние да изобретим нещо подобно. А след като не сме в състояние да изобретим нещо подобно да забравим и за надеждите си, че някога ще живеем в пълно удовлетворение от заобикалящата ни среда. Facebook не е само средище на тъпаци, които си бъркат в носа и разпространяват гледката в еднозначните си статуси. Има и умни хора. Хора, които пишат само, когато имат какво да кажат. Но винаги с полезността да научиш нещо от тях. И нека не забравяме, че с "лайкването" на различни медии, артисти, интелектуалци, предавания, афиши, които са си направили профили, така сме в постоянно течение със собствените си интереси без винаги да се налага да отваряме нови и нови прозорци. Преди беше доста затормозяващо, а сега е толкова лесно всичко, че именно последното май също ни затормозява.
През последните месеци много се говори за Facebook. Много материали се написаха за него, дори филми се направиха. Както се очакваше. Филмите не съм гледал, не всички материали прочетох. Много коментари се изказват, изказваха и ще се изказват занапред.
Наричат го "клюкарник" или "кокошарник". Това му е прякора. Не съм го измислил аз. Навярно е измислен от хора, които клюкарят наистина като кокошки висейки часове в него.
На мен друго ми прави впечатление и искам да го споделя. Facebook няма лице. Лицето го правим ние. Е лицето на хората, нашите вълнения, нашият усет как да го използваме, нашият начин на мислене. Точно същият начин, който прилагаме в живота. Същият начин на споделяне на информация, макар и в повечето случаи индиректно и не лице в лице. Ако Facebook е "клюкарник" и "кокошарник" просто такава е и реалната среда, в която се намираме. Ала когато искаш да избягаш от нея и се потопиш в интернет, а между впрочем пак влезеш в същия този свят, само че виртуално ефектът от отчуждение не просто се връща, той сякаш става двоен.
Живеем във време на демокрация, отминала е епохата на Комунизма и следенето. Обаче хората сами си налагаме мотиви от книгата на Джордж Оруел "1984". Сами споделяме всяка своя стъпка напред или назад, всяко свое желание или нежелание. Всяко свое вдишване или издишване. И го правим с ясното съзнание. С ясната необходимост… последната всъщност по-скоро неясна.

Владимир Домозетски

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3822

Posted by on апр. 16 2011. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.