Случаят „Света София“ и процесите в турската политика

Снимка от AL-MONITOR Photo by Burak Kara/Getty Images.

               Статусът на Света София бе отново променен като този път е от музей в изцяло действаща джамия. Това се случи след 86 годинишно прекъсване и то в свещения ден от седмицата за мюсюлманите – петъка и то на 24.07. – датата на подписването на Лозанския пакт.

Малко предистория

            Света София (английски Hagia Sophia/турски Aya Sofia) е била построена през далечната 537 г. и изпълнява ролята на патриархална катедрала на Източната Римска империя – Византия. Преди превръщането и в джамия, тя е била превърната от Православна в Римска Католическа катедрала от 1204 г. до 1261 г. След това отново бива установена като Православна катедрала и така до завоеванието от страна на Отоманската империя на Константинопол през 1453 г. Като следствие и символ на военния успех тя бива превърната в джамия. По-късно като част от реформите на Ататюрк бива превърната в музей през 1935 година.

            Освен че превръщането отново на Света София в джамия е проблематично от ислямска доктринална гледна точка[1], то проблематизира международния светски имидж на Турската република като символичен образ на помирение между Християнството и Исляма. Нещо повече – това решение изправя двете религии една срещу друга[2]. Поради този символичен смисъл в нейният статус, Света София бе един от символите на Турция и бе доскоро най-посещаваната сграда от чуждестранните туристи[3]. От петъка (24.07.) нейната символика е вече променена.

            Желанието за връщането статуса на Света София като джамия обаче не е нещо ново в турския политически живот, тъй като такива стремежи има от консервативните лидери на Турция от 50-те години досега като Аднан Мендерес и Неджметтин Ербакан. Настоящият президент на Турската република Реджеп Тайип Ердоан множество пъти е говорил публично за промяна на статуса на Света София. През последните години дори бяха осъществени няколко рецитирания на Корана в нея[4]. Още повече част от Света София бе използвана като джамия от 1991 г. насам и от 2016 г. имам на пълен работен ден обслужва съответното помещение[5].

            Още по време на предизборната си кампания през 1994 г. Ердоан се зарича, че на площад Таксим ще бъде построена джамия, както и, че Света София ще бъде отворена за ислямско поклонение[6]. Една от целите му вече е осъществена, а пък джамията на Таксим скоро ще бъде официално открита. През 2013 г. Конституционният съд отхвърли предложението статута на „Света София“ да бъде променен отново на действащ мюсюлмански храм. Секуларните турци (кемалистите) са против това действие, тъй като според тях, промяната на статута би довело до реислямизиране на турското обществото и държава.

            Множеството от турците смятат, че това решение е всъщност опит за отклоняване вниманието на турското общество от икономическата ситуация на страната, която покрай пандемията се влоши значително[7]. В средата на юни бе проведено социологическо изследване на тема „Какво да бъде направено със „Света София?“. Нека да бъде място за всички религии отговарят – 13%, позицията да стане отново джамия заемат 47% като 38% смятат, че трябва да остане музей, и с най-малка подкрепа се отбелязва становището, че трябва да стане отново църква – 2 %[8]. От тези, които желаят възвръщането на нейния статус като действаща джамия са 70% от гласоподавателите на AKP и само 49% от гласоподавателите на MHP (коалиционният партньор на AKP)[9]. Същевременно спрямо отношението към членството в ЕС се забелязва значително увеличение като за последните 3 години желанието за пълноправно членство сред турското общество се е увеличило с цели 16 процента (през 2017 подкрепящите са 48%, а в краят на май месец 2020 процентът е вече 64%)[10].

Вътрешнополитически аспект:

            Промяната на статуса на Света София ще предостави незабавни  дивиденти на управляващата коалиция AKP-MHP и в частност на Тайип Ердоан. Турският президент няма изгода да следва един от най-известните цитати на Ататюрк – „Мир у дома, мир в света[11]“. Освен, че показва изключителната си власт и капацитета да разполага с нея, този акт може да се разбира като още един раждясал пирон в турската светска традиция. С него Ердоан ще раздели още повече турското общество в опита си да капсулира своя електорат.

            Ердоан твърди, че взетото решение е от изключително вътрешнополитически порядък. То показва и затвърждава представата, която АKP иска да изгради у турското общество – а именно, че Турция е индивидуален и независим играч на международната сцена. Като следствие от взетото решение ще се засилят случаите на ислямофобия в Европа – на което Ердоан се и надява. Възприятието, че страните на Запад са срещу Исляма цели капсулирането на турското общество и допълнително да го изтласка от представата, че Запада е образец за подражание и добър партньор на Анкара. Според Нобеловия лауреат за литература Орхан Памук взетото решение представлява обръщение към Запада и към светския строй в Турция. То гласи, Турция се отцепва от и не гледа на себе си повече като на част от Европа[12]. Същевременно Турция не може да бъде независима от Европа (както и обратното), тъй като взаимозависимостта е на изключително високо ниво.

Опозицията: CHP – реагират умерено и внимателно като предупреждават за възможните негативни последици от съответното решение. При евентуален конфликт между AKP и CHP, Ердоан би спечелил от схватката между партиите- представителки  ан съответно светската и консервативно-религиозната част от турското общество[13]. Ако CHP, която e основната опозиционна партия, предприеме силна критика спрямо решението, то тогава има опасност да понижи значително своята обществена подкрепа[14]. В момента нейното политическо ръководство внимава да не се обърне срещу основната си пропагандна линия създадена по време на местните избори от 2019, която се доказа като изключително печеливша.

Регионален аспект:

            Гърция – отношенията между Атина и Анкара отново биват значително обтегнати. Освен тлеещият Кипърски проблем, в последно време турската активност в Егейско море покрай сондажите правени от турска страна повиши напрежението между двете страни. Според най-новата информация турските военните кораби, които съпровождаха сондирането са се завърнали в техните бази[15], което означава, че Анкара търси начин за намаляване напрежението със западната си съседка особено след промяната на статуса на Света София. Същевременно се достигна до случай на публичното изгаряне на турското знаме в Солун в събота (25.07.), което Гърция публично осъди. Освен това официалната позиция включва и становището, че „международната общност е потресена да наблюдава религиозните и националистически фанатични действия в съвременна Турция[16]“.

            България – „националистическите“ формации ще спечелят жизненоважната подкрепа, възползвайки се от латентния образ на врага в българското общество. Направеното от турския президент има капацитета да има дълготрайни последици върху етническата конфигурация не само в нашата страна, но и като цяло в Балканите където има турско/мюсюлманско малцинство. Светския имидж на Турция бе значително разклатен и може би това ще афектира старателно дългогодишно изгражданите положителните възприятия сред балканските нации изградени най-вече от набралите значителна популярност турски сериали.

Глобален аспект:

            Духовният лидер направославното християнство – вселенският патриарх Бартоломей, който е позициониран в Истанбул, изрази мнение, че връщането на статуса на Света София като действаща джамия ще навреди сериозно на съжителството на двата „свята“ – християнския и мюсюлманския[17].

            Същевременно се засилва напрежението по оста Париж-Анкара. Увеличаването на напрежението произлиза и от различните гледни точки за разрешаване на кризата между Гърция и Турция, както и спрямо развитието на конфликта в Либия.

            Във вторник (21.07.) Конгресът на САЩ прие нужното законодателство за налагането на санкции върху Турция за това, че закупи руските защитни системи S-400. Това обаче не означава, че санкциите ще бъдат наложени тъй като се говори за това от повече от година. Анкара все още се радва на особено отношение по време на президентството на Доналд Тръмп, който действа изключително внимателно с Анкара. На съответните санкции се гледа като на нож с две остриета, тъй като са средство в ръцете на Ердоан за засилване на неговата анти-западната реторика и консолидация на неговия електорат[18].

Изводи:

            Опозицията се доказа като успешна в печеленето на избори и боравенето с политическа власт на местно ниво по време на пандемията. Поради това подхожда изключително внимателно към въпросът „Света София“, тъй като не иска да разруши постигнатото след местните избори. Няма вероятност засега за предсрочни парламентарни/президентски избори в Турция, тъй като според социологическите проучвания обществото не желае това. Борбата за печелене на гласоподаватели ще продължава да е най-вече на местно ниво най-вече поради настоящите „правила на играта“.

            Същевременно напрежението между Анкара и останалите международни играчи ще продължи, тъй като Ердоан няма интерес от пълното разрешаване  на конфликтогенните ситуации. Tой ще се стреми да продължава да „жонглира“ между Изтока и Запада, както неговия политически идол – султанът Абдул Хамид II.

Иво Иванов
Политолог и експерт по въпросите на турската вътрешна и външна политика

29 юли 2020 г.


[1] https://www.memri.org/reports/al-azhar-sheikhs-turning-hagia-sophia-back-mosque-forbidden-islam

[2] https://ahvalnews.com/hagia-sophia/muslim-i-cannot-pray-hagia-sophia-mosque-op-ed

[3] https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/view/erdogan-to-make-hagia-sophia-a-mosque-again-but-will-it-help-him

[4] https://news.yahoo.com/turkey-court-rejects-plea-open-hagia-sophia-islamic-005947792.html

[5] Повече информация за развитието на статута на Света София тук: https://medium.com/@hagiasophia/an-open-letter-about-the-status-of-hagia-sophia-bea9afd1a62f

[6] https://books.google.fr/books?id=Ug6SDwAAQBAJ&pg=PT59&lpg=PT59&dq=erdogan+ayasofya+taksim+camii+ibadet&source=bl&ots=F_kuNP66NC&sig=ACfU3U3vyRj56Q0IxICgWrUVazll-NndVA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwi4rdHRja7qAhUE1RoKHU-QC7wQ6AEwBnoECAoQAQ#v=onepage&q=erdogan%20ayasofya%20taksim%20camii%20ibadet&f=false

[7] https://themedialine.org/by-region/most-turks-believe-hagia-sophia-debate-politically-driven-poll-says/

[8] https://www.turkiyeraporu.com/toplumun-ayasofya-hakkindaki-gorusleri

[9] https://www.yenicaggazetesi.com.tr/son-ayasofya-anketi-sonuclari-aciklandi-akp-chp-iyi-parti-mhp-saadet-partisi-288960h.htm

[10] https://www.turkiyeraporu.com/kamuoyunun-ab-uyeligine-bakisi-ve-diger-ulkelere-guveni

[11] „Yurtta sulh, cihanda sulh“

[12] https://www.dw.com/tr/pamuk-ayasofyan%C4%B1n-m%C3%BCze-olmas%C4%B1-laiklik-mesaj%C4%B1yd%C4%B1/a-54302970

[13] https://www.duvarenglish.com/podcast/2020/07/17/zeitgeist-turkey-episode-13-president-erdogans-hagia-sophia-gamble-why-now/

[14] https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2020/07/turkey-is-secularism-dead-after-akp-hagia-sophia-decision.html

[15] https://www.ekathimerini.com/255133/article/ekathimerini/news/turkish-navtex-signs-of-de-escalation-but-greece-on-alert-until-aug-2

[16] https://www.ekathimerini.com/255128/article/ekathimerini/news/war-of-words-over-hagia-sophia

[17] https://www.reuters.com/article/us-turkey-museum-preview/orthodox-patriarch-says-turning-istanbuls-hagia-sophia-into-mosque-would-be-divisive-idUSKBN24130F

[18] https://www.jadaliyya.com/Details/41451/The-Reversion-of-the-Justice-and-Development-Party-and-the-Legends-of-Hagia-Sophia

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16772

Posted by on юли 29 2020. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.