Случаят на Северна Македония и България е най-подобен с този на Косово и Албания

Интервю с професора по политически науки Неджмедин Спахиу

Интервюто е дадено на 5 декември за албанския портал Ина в Република Северна Македония. Преведено е изцяло на български език с любезното разрешение на автора. Проф. д-р Неджмедин Спахиу преподава политология в няколко университета в Република Косово и в Германия. Собственик на Радио и Телевизия „Митровица”.

Как виждате македонско-българския спор или проблем, където след едно споразумение за добросъседство, процесът на неговото финализиране е блокиран заради различията за идентичността, езика и историята?

Проф. Спахиу: Малките нации винаги имат проблеми с натиска на по-силните нации. Северна Македония не прави изключение. След като Европейският съюз прие несправедливите условия, които Гърция постави на Северна Македония, защо тази възможност да не я използва и България за някои въпроси, където в научно-исторически аспект има много повече право отколкото Гърция.

Исторически факт е, че по време на преброяванията в Османската империя според етническата или църковната принадлежност не е имало регистрирани като „македонци” на територията на Македония. Абсолютното мнозинство от християнското население на Македония се е декларирало като българи. Самият главен македонски герой Гоце Делчев (1872-1903) сам себе си е смятал за българин.

Както и да е, тези факти не отричат правото на това население да наричат себе си и своя език така, както искат и да смятат за национални герои тези, които искат.

Случаят на Северна Македония и България не е специфичен. Винаги има някаква причина, когато от един етнос са се развили две или повече нации.

Фламандците от Нидерландия и фламандците от Белгия са се развили в две различни нации (нидерландската нация и белгийската нация), понеже фламандците католици не са искали да направят обща държава (Нидерландия) със своите братя по език и кръв (фламандците протестанти), а със своите братя по религия: валонците католици (Белгия).

И случаят на Латвия и Литва е такъв. Като един етнос католическата част създава Литва, а протестантската Латвия. Имат обща кръв и език, но религията е това, което ги е разделило в две нации.

Причината защо етническите малайци са сформирали две нации (Малайзия и Индонезия) не е в религията (почти всички са мюсюлмани), а фактът, че днешната територия на Индонезия е била завладяна от холандците, докато днешната територия на Малайзия е била завладяна от англичаните. Две различни завоевания създадоха различни политически мнения и от малайците се създадоха две нации и следователно две държави.

Случаят на Сърбия и Черна гора не е свързан с религията (освен етноса, сърбите и черногорците имат и обща религия), но е свързан с географията. Когато на Сърбия и Черна гора беше призната независимостта на 13.07.1878 г. от Берлинския конгрес, Сърбия и Черна гора ги разделяше територията на Новопазарския санджак. Освен това, територията на Черна гора е планинска, докато територията на Сърбия е основно равнинна, следователно се различават и в мисловното формиране, независимо от същия език, кръв и религия. Когато Новопазарският санджак се завладя от Сърбия и Черна гора, тези две държави опитаха обединение, но след 88 години се разделиха отново.

Територията на днешна Молдова принадлежи на модерната румънска държава от 1918 до 1944 г. През 1944 г. тази територия се анексира от Съветския съюз. Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. доведе до независимостта на Молдова. По време на 47-годишното руско доминиране молдовците промениха азбуката си – от латиница на кирилица. След получаването на независимостта молдовците си върнаха отново латинската азбука и своя език, когото бяха започнали да наричат молдавски език, започнаха отново да го наричат румънски език, но и от страна на Букурещ, и от страна на Кишинев, партиите, които са за обединението, имат минимално представителство в съответните парламенти.

Случаят на Австрия и Германия. Германската нация се създаде през 1871 г., а същевременно Виена беше център на една империя (Австро-Унгария), където германският етнос не съставляваше мнозинството. С разрушаването на тази империя през 1918 г. се създадоха няколко национални държави, сред които и Република Австрия. След 20 години живот австрийската нация реши да не съществува повече, а територията на Австрия се присъедини към Германия. На австрийския референдум през 1938 г. само 0.3% гласуваха Австрия да остане независима и суверенна държава, докато 99.7% гласуваха да се присъедини към Германия. Когато Германия загуби Втората световна война, победителите (англичаните, американците, руснаците и французите) ги разделиха насила. Дори и останалата германска територия я разделиха на две държави: Западна и Източна Германия. Последната колабира през 1990 г. и нейната територия се присъедини кум Западна Германия, но Австрия създаде солидна идентичност, за да оцелее като суверенна и независима държава. Влизането на Австрия в Европейския съюз направи ненужно формалното обединение с Германия.

Случаят на Косово и Албания. Причината защо Косово се отдели от Албания беше просто сръбското завоевание през 1912 г. Когато през 1941 г. Косово с еобедини с Албания, беше създадено достатъчно разстояние между албанците, които бяха живели в свободна Албания и тези под сръбското владичество. Щом през 1943 г. властта в Тирана в взеха хората от Косово (министър-председател Реджеп Митровица (1888-1967), вътрешен министър Джафер Дева (1904-1978)), в Албания избухна гражданска вопйна, която я спечелиха комунистите заради своята политическа бруталност и сътрудничеството със сръбските комунисти. По това време, т.е.когато косоварите държаха властта в Тирана, Косово го преживяваше като своята златна епоха, затова някои политически сили в Косово мечтаят да обединят отново Косово с Албания и именно затова националното знаме на Косово го оспорват с албанското национално знаме. Но, от друга страна, силите в Тирана, които са за обединението Косово – Албания (Съюзът „Червено и черно” на Крешник Спахиу), получиха по-малко от 1% от гласовете. Интересно е, че бащата на идеята за независимостта на Косово е именно Джафер Дева, който с Втората призренска лига (16-20 септември 1943 г.) реализира албанската държава с най-голямата територия в нейната история. И тази идея Джафер Дева я представи с Третата призренска лига на 27 ноември 1966 г., което остави след в американската позиция за Косово, за да посъветва Ибрахим Ругова в началото на 90-те години, когато Ругова и политическата класа на Косово все още не се беше изразила за идеята за независимостта на Косово.

Вие, като познавач на балканските процеси, коя е реалността или истината относно съдбата на македонците?

Проф. Спахиу: Случаят на Северна Македония и България е най-подобният до този на Косово и Албания. Територията на Северна Македония е завладяна от Сърбия тогава, когато Сърбия завладява Косово и Новопазарския санджак през 1912 г. Поведението на сръбските завоеватели спрямо християнското население в Македония е асимилационно за разлика от поведението срещу мюсюлманското население, което е изкореняващо. Дядовците на днешните македонци се смятаха за „южни сърби” и се принуждаваха да посещават литургиите от сръбските попове. Но в периода 1915-1918 г. и 1941 -1944 г. България анексира територията на днешна Македония без районите с албанско мнозинство, които се присъединиха към Албания. През 1944 г., така както албанските комунисти предадоха Косово и Новопазарския санджак на Сърбия, по същия начин българските комунисти предадоха Македония на Сърбия. Сръбските комунисти не продължиха по-нататък сърбизацията на това население, а целяха неговото дистанциране от българската църква и култура. Също като руснаците в Молдова, създадоха на македонците отделна азбука и един езиков стандарт, който нарекоха „македонски език”. Със започването на политическия плурализъм в Република Македония, най-голямата опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ се прояви като пробългарска сила, докато СДСМ, който наследи Съюза на комунистите на Македония, остана на просръбски позиции. По време на престоя на ВМРО-ДПМНЕ на власт и докато Заапдът беше зает с Косово, просръбските сили превзеха отвътре ВМРО-ДПМНЕ и естествено СДСМ в опозиция остана на пробългарските сили. С помощта на Запада пробългарските сили се върнаха на власт през 2017 г.

Сигурно е, че обединението на Северна Македония с България няма да се случи, както няма да се случи и обединението Косово – Албания, но България (и западните страни) имат интерес Северна Македония да бъде по-далеч от Сърбия и по-близо до България. 

Смятате ли че този спор може да има и регионални измерения, които могат да се провокират или е само един двустранен въпрос?

Проф. Спахиу: Не. Това е двустранен въпрос. Естествено, от обърканите отношения между България и Северна Македония печели Сърбия, докато освен македонците и българите, най-много губят Косово и Албания.

Какво трябва да бъде позиционирането на албанския политически фактор?

Проф. Спахиу: Албанците в Северна Македония трябва да подкрепят македонската страна, която подкрепя споразумението с България. Косовската и албанската дипломация трябва да окуражават споразумението между Скопие и София. В този контекст, трябва сред албанците в Северна Македония и техните институции, знамето на Косово да се поставя на всяко място, където се поставя знамето на Албания. Това, за да се покаже еднакво уважение и любов както спрямо Косово, така и към Албания и по този начин да се даде пример на македонците, че за да имаш национална идентичност няма нужда да отричат своя етнически произход, нито общата история с България, също както Косово не отрича нито общия етнически произход, нито общата история с Албания въпреки факта, че е изградило своя отделна национална идентичност.

Какви са Вашите прогнози, смятате ли, че ще има бързо приключване на този процес или ще закъснее, тъй като имаме протести и опити на опозицията да свали правителството и да възпрепятства този процес?

Проф. Спахиу: Трудно е да се прогнозира. Сърбия ще инвестира колкото се може повече македонци да действат срещу българските искания. Колкото по-големи проблеми прави Северна Македония, Косово изчезва от вниманието на Запада и Белград готви своята манджа. Плюс, че Сърбия има директен интерес културата, сантиментът и самата държава Северна Македония да бъдат колкото се може по-далеч от България и колкото се може по-близо до Сърбия.

Оригиналната публикация: https://ina-online.net/spahiu-rasti-i-maqedonise-dhe-bullgarise-eshte-me-i-ngjajshmi-me-ate-te-kosoves-e-shqiperise/

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16838

Posted by on дек. 7 2020. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.