СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

„Кодекса на труда” предвижда възможността за полагане на допълнителен  труд по трудов договор не само при един и същ работодател /виж предния брой на изданието/, но и при друг работодател.

Нормата на чл.111 от КТ регламентира възможността работник / служител да работи по основен трудов договор и по договор за допълнителен труд  при друг работодател, т.е по така нареченото външно съвместителство. Този по вид договор е самостоятелен и независим от основния трудов договор, по който работи работникът/служителят. Той се сключва за извършване на допълнителна работа извън установеното работно време по основното трудово правоотношение, която може и да има пълно сходство, стига това да не противоречи на някоя договорена в основния трудов договор клауза.

    Договорите сключени на основание чл. 111 от КТ подлежат на регистрация в съответната ТД на НАП.

   Трудовият договор за допълнителен труд при друг работодател се сключва в писмена форма, която е  форма за действителност по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ.

   За основно трудово правоотношение се приема това, по което лицето работи при пълно работно време /8 часа/ или при работно време с по – голяма  продължителност.

   Времето за изпълнение на работата по външно съвместителство се уговаря изрично между страните по трудовото правоотношение с оглед на изискването тя да се извършва извън рамките на установеното работно време по основния трудов договор.

   Работникът или служителят може да извършва работа по външно съвместителство без да иска предварително писмено съгласие от работодателя, с който е сключен основния му трудов договор, при условие, че в него не е уговорено друго. Законодателят допуска възможността в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение да бъдат уговорени клаузи като: искане на предварително писмено съгласие от работодателя, забрана за работа при друг работодател, задължение за уведомяване при започване на работа по външно съвместителство и т.н. Подобни ограничителни клаузи следва да бъдат изрично описани в основния трудов договор между страните по него. В случай че съществуват такива ограничения работникът / служителят е длъжен да се съобразява с тях.

   Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установеното от КТ – минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа  и междуседмична почивка от 48 или 24 часа – при смени и сумирано изчисляване на работното време.

   В хипотезата на чл. 111 от КТ работникът / служителят има право на платен годишен отпуск пропорционално  на времето, което се признава за трудов стаж. Отработеното по допълнителен трудов договор не се отразява в трудовата книжка кат трудов стаж, а се издава образец УП-3 за придобития осигурителен стаж.

   Прекратяването на този по вид договор е уредено в чл. 334, ал. 1 от КТ, съгласно който освен в предвидените в чл. 325-333 КТ случаи, трудовият договор за допълнителен труд може да бъде прекратен от работника / служителя  или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Независимо дали предизвестието е отправено от работника  / служителя или от работодателя на практика за да се прекрати договора е необходимо след изтичане на срока по предизвестието да се издаде и заповед за прекратяване на трудовите правоотношения от работодателя, при който се полага допълнителен труд.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=561

Posted by on авг. 16 2007. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.