СКАНДАЛЪТ КАТО ПОЛИТТЕХНОЛОГИЯ

Наближаващите избори през есента се очертават от самите предполагаеми участници в тях като съдбоносни. Но дали тези политици не се вземат наистина прекалено насериозно, за да твърдят това? Още повече, когато наблюдаваме средствата, които използват, за да докажат своята теза.
Изострената предизборна борба, която започна изненадващо за някои твърде отрано, по традиция твърде бързо се изроди в поредица от скандали.
Това поставя остро и един важен проблем – до къде се простират позволените и непозволените от закона средства за водене на политическата борба? Какви форми, методи и средства водят до легитимно подобряване на изборния успех? И дали извънполитическите и нелегитимни или на границата на закона похвати не са по-успешни от легитимните и легални такива? 
 

Или казано с други думи какви политически технологии са най-подходящи за постигане на победа в изборната надпревара.

Според едно най-широко застъпвано становище, политическата технология представлява инструмент за завоюването, запазването и разширението на личната, партийната или държавната власт.
Това разбиране за същността на политическата технология (а и на самата политика като такава) процъфтява в условията на диктатура. Но и в условията на демокрация то намира почва за своето разпространение. Разликата е в механизмите, които се използват. При диктатура прякото или косвено насилие над избирателите чрез пропагандата, при демокрацията е подменено с по-перфидни средства като различни изборни технологии – стимулиращи или обратно- потискащи изборната активност, с Пи Ар – изграждане на положителен / отрицателен политически образ на кандидатите, с манипулация върху политическите предпочитания на избирателите, с подмяна на техния рационален избор с ирационален и т.н. 

Но в цивилизования демократичен свят политическите технологии се свързват не само и не толкова с упражняването на властта, колкото с провеждането на конкретни политики по управление на обществените проблеми и конфликти. С други думи политическата технология е не толкова технология на властта, колкото технология на управлението.  Тази разлика е толкова по-съществена като се има предвид колко различни са тези технологии. Едно е да си специалист по завземане, удържане и разширение на своята власт, а нещо съвсем различно как и за какво я използваш – с други думи как управляваш. Оттук и разликите между политик и държавник. Всеки клоун или палячо в определена благоприятна ситуация може да изскочи на гребена на политическата вълна. Но бързо ще потъне, след като се разбере, че не може да я управлява, т.е. – да бъде държавник.

Какво е мястото на скандала в арсенала на политтехнологиите? В политическата борба той се използва с цел изостряне на обществения дебат, нагнетяване на вниманието на медиите върху източника на скандала, като целта е очевидно повишаване или обратно – сриване на неговия политически рейтинг.
Скандалът е съпътствал политическия живот откакто съществува политиката. Променяла се е технологията на правенето му, но не и неговата същност като средство в политическата борба.

В последните години, особено у нас, правенето на политика се съпътства неизменно със скандали. Скандалът най-често е форма за отклоняване на общественото внимание от един съществен социален и политически проблем и пренасочването му към друг такъв несъществен. В този смисъл той цели подмяна на политическия интерес към даден проблем с неполитически  и извънполитически похвати – каквито са скандалите. По този начин съществения проблем се прикрива или подменя, той може да се профанира и по този начин неумението да се реши се прикрива зад смокиновия лист на скандала.
Но скандалът е двуостро оръжие – той може както да издигне, така и да срине този, който го използва.
Скандалът като средство за дискредитиране на политически противник се оказва и удобно средствно за избягване от отговорност. Понякога от тези, които са го предизвикали, понякога от тези, които са го създали. А понякога и от едните, и от другите…  

Нека разгледаме казуса с поредицата от скандали, предизвикани от лидера на една национал-популистка партия у нас. Какво забелязваме, дори без да сме специалисти по Пи Ар?
1.    Тази поредица от скандали очевидно ескалира. Т.е. тя е планирана сериозно (от когото трябва) и цели да доведе до повишаване на падналия рейтинг не само на тази (не единствена и не най-мощна) популистка формация, но на популизма и популисткия подход като такъв. Което очевидно не е изгодно на политтехнолозите на олигархичния модел, които обработват от 22 години българското обществено мнение.
2.    Пряка политическа полза се очаква както за лидера на тази формация така и за неговата партия. Но свързана с пряка политическа полза и за друга политическа формация, с която първата видимо е в пряк и открит антагонизъм. Някои отричат двете партии да са скачени съдове само на основанието, че те възникват не в едно и също време. Но забравят източника на тяхното създаване, съществуване и финансиране – който, колкото и да се прикрива, е един и същ! А освен това и двете партии всъщност се опитват да правят едно и също – да използват етническия и религиозен фактор за своите тясно-партийни цели, да маргинализират и противопоставят части от българския народ, като  го разделят на противоположни малцинствени групи и по този начин го потискат и управляват още по-лесно.
3.    Като използват такъв силен за общества с недоразвита демократична култура политически ресурс като етно-религиозния фактор, двете партии взаимно повишиха своите изборни резултати в три поредни избори – така например неоспорим факт е, че първата партия на практика за пет години удвои броя на получените за нея гласове на парламентарни избори след появата на втората!   
4.    Не само е любопитно, но и показателно е, че изострянето на между-партийния конфликт става в момент, в който в първата партия възникна алтернативно движение, целящо очевидно нейното демократизиране и излизане от олигархичния модел, наложен и от хора, свързани с комунистическите тайни служби. Веднага на помощ на служителите на този модел се притече самият „враг” – лидерът на втората партия, който не случайно в студиото на БНР се сби не с представителя на противоположната партия, а с изключен от нея лидер, символ на обновлението и! 
5.    Поредният и последен за сега скандал, при който вече имаше и ранени, показа не само докъде може да доведе националистическия бяс и омраза. Тези примитиви очевидно не разбират, че с палежа на молитвени мюсюлмански килимчета (които за исляма са свещени!) може да запалят за „джихад” другите, ислямистките примитиви, които са много по-диви от „нашите” и могат да хвърлят не развалени яйца, а „мръсни” бомби!
6.    Трябва да се изясни как така примитивите от едната, „агресивната” страна бяха „подпомогнати” от примитивите от другата „неагресивната” страна. Но и от съвсем не примитивни сценаристи зад кулисите!  Как така се случи, че молитвените килимчета, заедно с молещите се върху тях се оказаха на трототара на оживена улица? Как така, след като вече е било забранено от Общинския съвет, бяха надути тонколоните над Джамията? И как така беше разрешена партийна манифестация на анти-ислямска и антитурска формация точно тук и точно сега – това е все едно да смесиш две експлозивни смеси и след това да се чудиш защо е произлязъл взрив!? И как така полицията се намеси едва след като конфликтът се разгоря?
7.    Тези последни политически скандали поставят поне няколко въпроси към българския т.нар. „политически истеблишмънт”:
–    Докога от посланиците на нашите съюзници (САЩ, Германия, Франция) българския народ ще научава повече (вече и с доказателства!) за проблемите, които нашите управници или не искат или не могат да решават?
–    Докога ще се заблуждаваме, че има реално разделение на властите, когато виждаме че тези власти или произтичат една от друга, или действат в симбиоза. И пробягват до скандали помежду си, само за да прикрият своята управленска некомпетентност.
–    Докога българите ще се самозаблуждават, че от тях нищо не зависи, докато те не се и опитват да озаптят самозабравилите си се свои политически и държавни лидери. При това не само тези, а всички, на които бе връчена власт през последните 22 години.

Момчил Дойчев Баджаков завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. През 1988 г. защитава докторат за политическото управление и демокрацията. Специализира в сферите на политическата философия, социология и политология. Доцент по теория на политиката (2001 г.). Преподавател по Политология в НБУ. Членува от тяхното създаване (1988 г.) в антитоталитарните клубове „Русенски комитет” и „Клуб за гласност и демокрация”. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990) и заместник-председател на Партията на свободата (1996). Наскоро излезе книгата му „Политическата коректност срещу либералната толерантност”.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ВАСИЛ ПЕНЕВ: ЗАЛОГЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ Е ЕДНОВРЕМЕННО ЗНАЧИМ И ФАЛШИВ

ЗА ОСАМА БИН ЛАДЕН ИЛИ С ДОБРО, ИЛИ С НИЩО

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК МОЖЕ ДА ИЗПАДНЕ В ДЕСЕТИЛЕTИЯ НА НЕСТАБИЛНОСТ

ТРАЙБАЛИЗМЪТ ЛИ Е БЪДЕЩЕТО? – Патрик БЮКЯНЪН

ВЪПРОСЪТ ЗА ОТНОШЕНИЯТА НА ТУРЦИЯ С ГЪРЦИЯ- Ирина СВИСТУНОВА

ТОМО БОРИСОВ: ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗРАСТВА – НАРОДЪТ ОБЕДНЯВА

СЛЕД КАДАФИ: ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ДЖИХАДИСТИ? – Уалид ФАРЕС

ИТАЛИЯ СПЕЧЕЛИ 10 ГОДИШНА БИТКА ЗА РАЗПЯТИЯТА В КЛАСНИТЕ СТАИ

ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА ПРОТИВ ЛИБИЯ

БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ -Олга РЕШЕТНИКОВА

ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМИЗМА- Алекс АЛЕКСИЕВ

ГЕНАДИЙ ШМАЛ: НЕСТАБИЛНОСТТА СЕ ОТРАЗЯВА НА ЦЕНАТА НА ПЕТРОЛА

ПРОФ. ВЛАДИМИР ЧУКОВ: У НАС ЩЕ ИМА ЕМИГРАНТСКИ ПОТОК

ЕВГЕНИЙ САТАНОВСКИЙ: ПРИКЛЮЧИ СЕ СЪС СВЕТСКИЯ АРАБСКИ СВЯТ

СРЕДНАТА КЛАСА В ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВА

ЕДНИ ОСМАНСКИ БАЛКАНИ ПРЕЗ XXІ ВЕК

ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3888

Posted by on май 27 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.