СИРИЙСКАТА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА

Valentin KatranjievАвтор: д-р Валентин Катранджиев

След прерастване на бунтовете против режима на Башар Асад в гражданската война Турция, Саудитска Арабия и Катар логистично и организационно съдействаха за формирането на въоръжената съпротива срещу режима в лицето на Сирийската освободителна армия. Саудитска Арабия заделя 100 милиона щ.д. за „хуманитарно подпомагане” на сирийската опозиция. Със западна благословия се формира Национален преходен съвет – своеобразен щаб на сирийската опозиция, базиран в Турция, който поема въоръжен курс за сваляне на режима. Създава се и международна коалиция от държави „Приятели на Сирия”, включваща страните от ЕС, НАТО, Арабската лига, Съвета на страните от Персийския залив, които разгръщат дипломатически фронт срещу режима на Башар Асад. На фона на засилващите се ожесточени боеве между редовната сирийска армия и бунтовниците и загубата на контрол върху територии от страна на режима, започна лавинообразен процес на признаване на Националния преходен съвет за легитимен представител на сирийския народ от редица държави. ЕС и НАТО са обединени около позицията, че президентът Асад трябва да си ходи и работят за икономическата и политическата изолация на режима. Новият президент на Франция Оланд не промени подхода на Париж по сирийския конфликт. Водещите западни играчи – Франция, Великобритания, САЩ – намират за безпредметно да оказват понататъшна подкрепа на дипломатическите усилия на пратеника на ООН и Арабската лига Лакхдар Брахими за политически изход от кризата, докато на власт е президентът Асад.

            Русия и Китай подкрепят усилията на ООН за постигане на политическо споразумение, като настояват за политически баланс между сегашната власт и въоръжената опозиция. Русия извлича уроци от конфликта в Либия, след като неутралната й позиция в Съвета за сигурност осигури картбланш на операцията на Запада за сваляне на режима на Кадафи. Русия беше изтласкана от Либия и претъпя определени икономически и геополитически загуби. Това стана причина за заемане на по-категорична позиция по сирийския конфликт. Русия има какво да губи в Сирия. Тя държи единствената в Средиземно море военноморска база в сирийския град Тартус. Сирийската армия е дългогодишен клиент на руския военнопромишлен комплекс. Дълги години Русия въоръжава сирийската армия, в това число и с високотехнологични ракетни системи за отразяване на въздушно нападение. Има сведения, че Кремъл се страхува от изграждането на планиран газопровод по линията Катар-Саудитска Арабия-Йордания-Сирия-Турция-страните от ЕС, който би ударил по руските интереси на европейския енергиен пазар. Русия ще е в състояние да препятства реализацията на подобно газово трасе, докато в Дамаск има приятелски настроен към нея режим. Русия и Китай се противопоставят на приемането на резолюция на Съвета за сигурност, която да развърже ръцете на Запада за нова „хуманитарна интервенция”, този път срещу Сирия. Кремъл твърди, че решаването на сирийския конфликт е работа на самите сирийци и се противопоставя на външна намеса.

В същото време Иран има основна заслуга за оцеляването на режима на Башар Асад до момента, оказвайки военнотехническа и морално-политическа помощ. Има сведения за участие на ирански военни инструктори в конфликта на страната на редовната сирийска армия. Режимът на аятоласите осъзнава, че падането на съюзника Башар Асад, не само ще осуети амбициите му за лидерска роля в региона, но ще представлява индиректна екзистенционална заплаха за самия ирански режим. Сирия осигурява връзката на Иран с подкрепяната от Техеран Хизбула в Ливан.

Гражданската война в Сирия има подчертано конфенсионален характер, изразяващ се в сблъсък между шиизма и сунизма в исляма. Башар Асад е изразител на интересите на алевитското шиитско малцинство. Силите на опозицията силно се радикализираха, когато част от въоръжените й групировки, борещи се срещу режима на Асад, разкриха своята ислямистка връзка с Ал Кайда.

През последните седмици се забелязва известно дистанциране на Русия от режима на Башар Асад. Русия иска да минимизира загубата на позиции в арабския свят в резултат на прекомерната си подкрепа за сирийския режим. Москва изпрати свои фрегати край бреговете на Сирия в готовност да изтегли руските граждани от разпокъсваната от гражданска война страна и да затвори консулството си Алепо по съображения на сигурност. В същото време тя предупреждава, че гражданската война може да доведе до разпокъсването Сирия с крайно негативни последици за сигурността в Близкия изток.

     Сирийският конфликт постави в изключително сложна ситуация Израел. От една страна Тел Авив има ясен интерес от свалянето на режима на Асад, което ще удари по позициите на Иран. От друга страна, неясността от това кой ще дойде на власт в Сирия тревожи еврейската държава. Държавите от коалицията „Приятелите на Сирия” не могат да не са дават сметка, че проникването на ислямистки радикали, близки до Ал Кайда в ръководството на Свободната сирийска армия ще провали идеята за демократизиране на Сирия и може да доведе до установяване на радикален фундаменталистки режим в страната. Нека припомним, че след победата на опозицията в Либия, въоръжени ислямистки групи воюваха за каузата на Мюсюлмански братя в Египет и сега същите дестабилизират седмата по големина африканска държава Мали, принуждавайки Франция да предприеме военна намеса.

25 януари 2013 г.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6070

Posted by on ян. 28 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “СИРИЙСКАТА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА”

  1. Читател

    Добър анализ! Браво на д-р Катранджиев. Поздрави и на „Общество“,

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.