СИМЕОН ЛЮТАКОВ: СТАВАМ ПАТРИОТ НИХИЛИСТ, КОГАТО СЕ ЗАМИСЛЯ ЗА ЧЕТИРИТЕ ВЪПРОСИТЕЛНИ В ТЕФТЕРА НА ЛЕВСКИ

БЪЛГАРИНЪТ НЕ ПРИТЕЖАВА ГОРДИЯТ ДУХ НА ЗАПАДНЯКА ИЛИ РУСНАКА, КОЙТО С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО СМИЛА ЧУЖДИТЕ КУЛТУРИ И ГИ ЗАСТАВЯ ДА РАБОТЯТ ЗА НЕГО.

РЕВОЛЮЦИИТЕ ВИНАГИ ВОДЯТ ДО ЛУМПЕНИЗАЦИЯ И СЕ ОБРЪЩАТ С ОБРАТЕН ЗНАК СРЕЩУ РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ , КАЗВА ОЩЕ ИМЕНИТИЯT НИ АКТЬОР

Чрез интервюто искам да засегна (без преднамерено да се опитвам да скрия актьорската ви талант, но и за това ще стане въпрос), Вашето не така популярно лице за широката общественост. Тази година например Ваша фотографска изложба обиколи България. Ето защо избрах това да бъде първият ми въпрос.Разкажете повече за нея…

Снимам от 20 години и като всеки фотограф съм извървял път, много криволичещ, търсещ, разбиращ, отхвърлящ и какво ли още не. Изложбата съдържа 80 фотографии към които имам подчертано лично отношение, това са периоди, моменти, грешки, степени. Ако беше таматична нещата щяха да стоят по много лесен начин. Лична е. Много лична.

Вие обичате да експериментирате. Видях много от вашите фотографии, които са достъпни в интернет. Между другото много са добри! На една от тях сте с боядисано в синьо лице, сякаш вдъхновен от Лудио Пиеро от едноименния филм от 1965 година на Годар, в който главния персонаж е странник бунтар, самотник срещу обусловеността на света. Вие намирате ли общи линии със себе си и този персонаж? (Пиеро: „Отначало била епохата на Древна Гърция, после – Ренесансът, а сега имаме епохата на Дупето”)

Не познавам този персонаж и не мога да коментирам сходства и различия с него. Заставането пред собствения ми обектив е нормално явление за мен. Трудно правя фокус в този режим на работа, но лесно улавям душевния си фокус. Синьото е най-загадъчния цвят за мен, нямам го в себе си, силно го забелязвам в другите. Боядисах се, образно казано, за да проверя дали мога да го изпълня. Бунтар съм, но вярвам в еволюцията. Революциите винаги водят до лумпенизация и се обръщат с обратен знак срещу революционерите. Правя революции единствено в себе си.

Казвате, че фотографията е „втората ви професия”. А какво сте си мечтаели да работите като малък? Може би именно фотограф, актьор или друго? Може ли с други думи да се каже, че чрез киното, театъра, телевизията и фотографията не на последно място, сте сбъднали своя мечта…

Единствената ми мечта е пътя по който вървя към другите да е красив. Актьорската професия може да погълне в себе си всичко, тя е всичко. Глас, танц, визия, музика, тяло. Реакцията към света е важна, ако ще тя да е през обектив и да се нарича фотография.

Не се притеснявате от голотата в работата с фотоапарат. Какво е голотата? Може ли физическата голота да покаже душевната, една друга съизмеримост на човека, и да го разкрие с неговите скрити качества, страхове, чувства, емоции…?

Голотата е въпрос на умение, без значение дали е физическа или душевна. Тя е необходимост, състояние на духа. В нея се съдържа максималното количество истина за човека. Ужасно е да виждаш жени, които ако биха могли и на главите си ще сложат сутиен, мъже които биха облепили телата си пари, за да скрият коремите си. Голотата е баланса на тялото. Можеш да слагаш дрехи единствено ако можеш първо без тях.

Винаги пътуването обогатява човек и разширява неговия кръгозор, докато опознава други места, хора и култури. Например сте живели в Африка две години и казвате, че бихте искали да повторите този свой порив… Какво научихте за самия себе си от „другата половина на света”?

Земята е кръгла и можеш да се търкаляш по нея без нищо да те спре. Мъчителният начин, по който някой разделят света на изток – запад, на богат и беден, не е моя начин. Всяко място съдържа хората си, природата си. Времето прекарано там е критерия за проникване в средата. Останах в Африка 2 години защото нито ден по малко нямаше да е достатъчен да разбера къде съм. Останах, докато заобичах пустинята и започнах да се изразявам чрез нея.

Кое е мястото, което мечтаете да зърнете и да опознаете в някой следващ Ваш бяг към неизвестното?

Южна Америка.

Влюбени сте в хората от арабския свят и ги оприличавате като „топли и непринудени“. Правейки съпоставяне с родопчаните…

Влюбен съм в хората по принцип. Има места, където тази любов се отваря от само себе си и имаш нужда да я изразиш. Тези две места и тези два типа хора си приличат именно по това.

Българинът много обича да дели хората на „ние” и „те”. „Ние българите и те чужденците.” Има ли нещо в българския характер, който го прави различен от останалите нации? И в културно отношение, и проглеждайки неговата душа днес? Искам да кажа… как виждате народа, българина днес?

Ние и те ще сме много дълго във времето. Българинът не притежава гордият дух на западняка или руснака, който с цената на всичко смила чуждите култури и ги заставя да работят за него. Въпрос на самочувствие. Трудно бих казал, че ние имаме върху какво да стъпим, въпреки многото примери с които се гордеем, всеки един от нас не носи това самочувствие в себе си. Историята все още не се е произнесла върху това, ако Симеон Велики беше превзел Константинопол ние българска държава ли щяхме да останем или всички гордо щяхме да се наречем византийциte, защото сме я превзели. Съзнанието ни често е от западен тип, но само до там.

Патриот ли сте? А какво Ви дразни от българската действителност? Интересувате ли се от политика? Ако, да – Смятате ли, че вървим към Европейското си бъдеще? Всъщност

вярвате ли в Европа? Имате ли мнение за „кризата” на Стария континент?

Патриот съм когато гледам футбол или волейбол, или художествена гимнастика. Ставам патриот нихилист, когато се замисля за четирите въпросителни в тефтера на Левски – ????  Европа е наша, в нея сме, но душите ни са тук. Нека се справим с това тук, то е по-важно.

А младите хора… какво бъдеще предвещават те за страната? Вярвате ли им или по-скоро сте загрижени? Обръщате ли внимание на статистиките, в които България пак е на първо място по смъртност, самоубийства при жените, по бедност и така нататък. Вие не сте анализатор, но вероятно можете да кажете нещо и по този въпрос от Вашата лична гледна точка?

Страната или ние, кое е първо – в това е въпроса! Ние ли правим страната или страната нас? Ние ли да и дадем първо или тя на нас? Спам, това е спам.

Работата в телевизионен сериал и в киното различна ли е? Къде се чувствате най в свои води – в телевизията, киното, театъра, фотографията?

Навсякъде.

Има ли общо между Вашия характер и характера на прокурора Иван Иванов от „7 часа разлика”?

Не бих казал, че сме близнаци. Ако моя характер изпълваше този герой това щеше да е мини серил от 6 серии.

Автор: Владимир Домозетски

21.11.2012 год.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5640

Posted by on Ное. 22 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.