Симеон Асенов : Изборният процес ще бъде затормозен и много избиратели ще искат…

СИМЕОН АСЕНОВ: ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС ЩЕ БЪДЕ ЗАТОРМОЗЕН И МНОГО ИЗБИРАТЕЛИ ЩЕ ИСКАТ ВТОРА ИЛИ ТРЕТА БЮЛЕТИНА, ЗА ДА ОТМЕТНАТ ТОЧНО ЖЕЛАНИЯ ИЗБОР
Д-р Симеон Асенов е роден през 1972 г. Завършил е специалност политология в СУ “Св. Кл. Охридски” през 1998 г. Защитава докторска дисертация през 2003 г. Има публикации в научни издания и периодичния печат. Понастоящем е гл. ас. в катедра “Политология” при УНСС, гр. София. Научните му интереси са в областта на политическите партии и българския политически процес.

С какво тази предизборна кампания се отличава от предходните? Можете ли да отличите някаква тенденция?
Разбира се, струва ми се, че всеки би могъл да отличи някои видими неща. Дори за обикновения гражданин, който следи обстановката в страната, са проследими обективните фактори, по които тази кампания се откроява от другите.  На първо място бих сложил учителската стачка. Никъде до момента, на никои избори в България изборите не са провеждани в условията на такова обществено напрежение и на толкова голямо количество недоволни хора на улицата, при това хора, които са от сектор, който показва интелектуалната страна на българското общество и само по себе си това смущава и политиците и кандидатите и като цяло придава една специфична отлика в рамките дори на европейските мащаби.  Като втора отличителна черта бих посочил големия брой кандидати, не само за София, броя едва ли го знае някой с точност, но са около 50, но и в редица малки населени места. Знам села с около 200 жители, за които претендентите за кметския стол са между 8 или 12, което от една страна е добре, показва плурализма на българското общество, но от друга страна ми се струва ненормално за такава малка общност, дори за мащабите на София, да има толкова много кандидати. Третата голяма специфика, която ще даде отпечатък върху тези избори е видът на бюлетините и по-специално техния голям размер. Това са чисто технологични въпроси, но според мен, те ще объркат или ще отблъснат част от избирателите, защото хората ще се ориентират много трудно в тях при своя избор. Очаквам изборния процес да бъде затормозен, бавен, муден и много избиратели ще искат втора или трета бюлетина, за да отметнат точно желания избор, защото ще бъдат сбъркали. Това е, което бих откроил като видими и съществени специфики на тези избори. В този смисъл, като тенденция, очаквам по-слаба избирателна активност в големите градове и по-висок процент недействителни бюлетини.

Ще се разрастне ли интернет-форумната предизорна борба?
Това е важен въпрос и като цяло отговорът ми е положителен. Кампанията навлиза в последната си фаза и доколкото аз за себе си смея да твърдя, че всеки ден отварям и следя форумите – да – изборната борба на мнения на ниво избиратели се води най-вече по форумите. Вътре може да срещнем крайно противоречиви оценки, очевидно на редови избиратели на един или друг кандидат, което само по себе си е трудно да бъде индикатор за рационално проследим, мотивиран избор или за социологическа представа за това кой как ще гласува. Но от друга страна форумите и мненията, които се появяват там, са важен индикатор за настроенията на избирателите и затова, че като цяло българинът е склонен да отрича всеки, да намира кусури, слабите места на всеки и в този смисъл тези форуми са една добра моментна снимка на това колко много негативизъм има натрупан спрямо политическата класа, спрямо отделните фигури, които претендират за изборни длъжности в местните избори. И не на последно място, бих отбелязал, че е добре самите кандидати да посещават, а защо не и да участват във форумите, да се включват в дебата, който тече в тях. Иначе се създава впечатление, че истинският дебат се води анонимно между избирателите по форумите, а кандидатите стоят в страни от тях и изобщо нямат никаква връзка с това, което избирателите споделят като техни недостатъци, плюсове или каквото и да било друго.

Компроматната война може ли да се каже, че е характерна за България?
Отговорът бих го разделил на две. Като цяло за всички видове избори до момента компроматната война, в по-голяма или по-малка степен, беше характерна между кандидатите в техните кампании. Инструментът „досие”, ако се върнем в първите години на демокрацията, беше широко използван и дори даваше известни резултати по отношение на реалния изборен вот, който получаваха кандидатите. В същото време ми се струва, че като ли поне в тази кампания се наблюдава една тенденция максимално да отсъстват компроматите. Поне до момента не мога да кажа, че сме свидетели на твърда компроматна война, на отявлена война между кандидатите, позовавайки се на миналото на един или друг кандидат, ваденето на компроматни документи или на минали техни лични или професионални издънки. В тази кампания, до момента поне, компромантият елемент е силно занижен, т.е. практически отсъства. Наблюдават се, разбира се, отделни откъслични прояви на лично нападение на един спрямо друг кандидат, но това по-скоро бих го отнесъл към конкурентността и състезателността, към стремежа да изпъкне един кандидат за сметка на друг, а не толкова на едно безпардонно и на всяка цена омаскаряване на другите.

Как гледате на кандидатите в София?
Като изключим казаното за голямото количество, на кандидатите в София гледам като на все пак изявени хора. Трябва да се признае, че всички основни претенденти са малко или много известни, независимо в какво качество или каква професионална или политическа кариера са имали. В този порядък бих казал, че пред софиянци има избор, друг е въпросът доколко се припокриват идеите на отделните кандидати, доколко те предлагат реални, работещи, конкретни визии и най-вече доколко те имат готови екипи, с които да управляват. Последното го казвам не без основание, защото никой от претендентите до момента не е предложил и не е посочил поне две-три имена от управленския си екип, с който ще работи в общината.  Получава се така, че обещания се дават, някои от тях доста хубави, но конкретиката по тези обещания отсъства, както и екипът, с който ще се реализират тези програмни намерения.

Можете ли да дадете някаква прогноза за изборите?
Прогноза за изхода трудно мога да дам, еднозначна, ясна и категорична, но със сигурност можем да очакваме, че в София ще има балотаж – интригата в София е кой ще отиде на балотажа. Бойко Борисов е единственият сигурен кандидат, който ще отиде на балотаж, но далеч по-интересно е, поне за мен, чисто професионално, а и от гледна точка на избирателите, кой ще е неговия конкурент на балотажа. Защо? Защото, ако се върнем на предишния Ви въпрос, наблюдава се един явен стремеж на Слави Бинев да се конкурира открито с Бойко Борисов. Това личи по всичко – и по рекламните материали, и по публикациите, и по неговите изяви и по неговата риторика. Ако отиде на балотаж Слави Бинев с Бойко Борисов, за мен е крайно любопитно какво ще направят политическите партии и привържениците на старата десница и на БСП. Според мен е крайно неуместно, нелогично и антидемократично, те да оставят своите изборатели да гласуват по съвест. Би следвало да вземат една ясна позиция и да призоват своите изборатели да подкрепят единия от двамата кандидати. От друга страна, ако на балотажа отиде Бриго Аспарухов, се питам какво ще напавят партиите от старата десница, дали ще се повтори крайно неумелото поведение на ДСБ и СДС на президентските избори през миналата есен, когато дори след призивите на европейските лидери за подкрепа на Георги Първанов, те не го направиха. Като цяло поне за балотажа, реални конкуренти на Бойко Борисов има и това са именно Слави Бинев или Бриго Аспарухов. От тази гледна точка би ми било крайно любопитно какво ще направят избирателите на другите кандидати, които кумулативно няма да бъдат малко и които със сигурност ще съберат известен процент гласове, които на балотажа няма да бъдат без значение към кого ще се пренасочат.

Може да се каже, че според Вас, тези фигури са на челни позиции? Бихте ли казали защо са именно те?
Отговорът ми на този въпрос, не би се различавал от отговора на никой професионален експерт или социолог. На първо място Бойко Борисов, действително е  до известна степен безалтернативен и това личи от всички социологически проучвания. Слави Бинев води най-консистентна и наситена кампания, която допълнена с процента твърд електорат, който Атака има традиционно в София увеличава неговата обществена подкрепа. Тази кампания, тази наситеност, присъствието в медиите, твърдото противопоставяне на Бойко Борисов го нарежда като един не само реален, но и твърде вероятен кандидат, който ще отиде на балотаж с Бойко Борисов. А що се отнася до ген. Брого Аспарухов, мнението ми за възможността да отиде на балотаж се базира на процента подкрепа, който има традиционно БСП в София. От друга страна ми се струва, че донякъде е по-малко вероятно той да отиде на балотажа за сметка на Слави Бинев, защото при него се наблюдава една видимо скрита, вяла, доста неявна кампания и това личи не само по рекламните клипове и материали, но и по това, че реалното му присъствие в медийното пространство е твърде скромно. Питам се, доколко стратегията на неговата кампания отговаря на реалната претенция на БСП да е първа политическа сила в София.

Какво се случва с дадена медия в другите страни, когато тя бъде уличена, че изпълнява политически поръчки? Редно ли е да се плаща, за да се отрази нещо и за да не се отразява друго?
Въпросът Ви е твърде уместен. От това което виждам в медиите като публикации, като отразяване на предизборни срещи и изяви на кандидатите, особено в провинцията е видно, че медийното присъствие на кандидатите в голямата си част е обвързано с конкретни медии, със заплащане за медийно присъствие и това не е чак толкова лошо дотолкова доколкото всеки кандидат се стреми да придобие максимално положителен публичен образ. От друга страна въпросът Ви е основателен от гледна точка на равнопоставеността на кандидатите и възможността всеки от тях да има относително еднакво медийно присъствие, относително обективно отразяване от всякакъв вид медии, които за българското общество са твърде много и с твърде различни собственици и групировки, които стоят зад  тях. Що се отнася до чуждата практика, не бих се ангажирал с твърдението, че България е уникална в това отношение и че в други демократични страни това не се практикува, но все пак, ако затънем в законадателните рамки и изисквания, поне за националните медии би трябвало да има една относителна равнопоставеност, да има един стремеж за обективно, точно отразяване на кампанията и изявите на кандидатите. Що се отнася до конкретни санкции към отделни медии съм на мнение, че характера на българското общество и начинът на конституиране на българските медии, без да навлизам в конкретика, не позволяват към настоящия момент да се говори за прилагането на твърди санкции, които медиите да понесат конкретно в тази кампания. Не виждам нито граждански, нито от страна на публичния сектор, нито от страна на самите кандидати интерес да посочват конкретно медиите, които отразяват едни кандидати за сметка на други. Така че не очаквам санкции за български медии за това, че пропагандират и отразяват едностранно кампанията на един или друг кандидат, очевидно “пришити” удобно по една или друга причина към него.
Какво бихте казал за плакатната война?
За разлика от минали избори, в тези тя като че ли не е толкова явна. Като цяло плакатната война се наблюдава най-вече конкретно за София на плакатно ниво между представителя на Атака – Слави Бинев и на старата десница – Мартин Заимов. Донякъде през последните дни и Антония Първанова, поне от това, което виждам по улиците като че ли би могла да има отношение към нея, визирайки нейните плакати в битката за рекламно пространство. Също така наблюдавам, че Бойко Борисов както в предходните частични избори за кмет, участва крайно пестеливо, почти не виждам негов плакат, затиснат от други плакати. Неговите плакати са малко, стоят на твърдо определени места, най-вече зад витрини, на недостъпни места и се питам дали в крайна сметка не е уместно и другите партии за в бъдеще да предприемат този подход на излагане на плакати и други рекламни материали, които трябва да ги представят в изборите. При Бриго Аспарухов до момента отсъства личен плакат, техните плакати също са много малко и като цяло дори да са прикрити от други плакати, не би могло да се твърди, че това е персонално срещу него, колкото срещу политическата сила, която го излъчва. Плакатната война е в мимимални размери през тези избори и не е на предишните нива, които бяхме свикнали да наблюдаваме в предходни избори. До края на кампанията не очаквам драстични плакатни наслагвания по улиците и стените на София.
Коя е най-сериозната причина за ниската избирателна активност?
Причината за ниската избирателна активност, разбира се, е комплексна, факторите са много. От една страна е умората на българския избирател от многобройните избори, които на практика всяка година се провеждат в българското общество. На второ място отдръпването на българския избирател произтича от липсата на реално усещане на европейското. Присъединяването към Европа беше лайтмотив през последните години на всички, много се експлоатираше, много умело беше поднасяно като основна мотивация, в която партиите представяха себе си, стимулираха избирателите за активност, но виждаме, че от 2005 г. насам нивото на активност драстично спадна във всички видове избори. Това произтича както от всеобщата апатия към старите партии, към отсъствието на нови лица, към пренебрежителното отношение към изтърканите лица в политическия елит, така и от реалното усещане за отсъствие на по-високо ниво на чисто битовото, материално благостъстояние на редовия български гражданин. Има още ред причини, сред които бих добавил и чисто техническите – имам предвид множествеността на кандидатите, трудното ориентиране в спецификата на тези избори, районни кметове и общински съветници, дължината на бюлетините и ред други технологични неща, които ще отблъскват избирателя и за които вече говорих. Според мен избирателната активност на тези избори ще бъде по-голяма от тази за евродепутатите, но в никакъв случай няма да достигне нивата от предходни местни избори. Разбира се, картината ще бъде доста пъстра, малките населени места може би ще отчетат една прилична активност от типа на 50-60, дори и повече процента, но в някои градове отново ще бъдем свидетели на крайно ниска активност и в този смисъл българската политическа класа, кандидатите за кметове трябва много сериозно да се замислят за електоралнато си бъдеще. Доколко трябва да подхождат прагматично и конкретно към проблемите на населените места и на тази основа да търсят местна гражданска подкрепа, защото местните избори предполагат точно това и доколко трябва да се идентифицират с твърда партийна обвързаност. Въпросът може да се постави и по-общо: дали кандидатите за местна власт не следва да се дистанцират максимално от партиите? Не е ли по-удачен стремежът към отделяне на конкретни и прагматични, лични идеи и програми за населените места, обвързани с конкретни срокове за тяхното изпълнение, а се разчита на потопяване в партийния престиж и влияние на политическата сила, която стои зад тях.

Кой печели от ниската избирателна активност?

От нея биха могли да спечелят онези политически сили, които още на са завоювали солидни места в местната власт. Ще спечелят тези сили, които имат твърди мобилизирани ядра, които умеят да привлекат т.нар. плаващ, неориентиран и колебаещ се избирател. Ще загубят онези политически сили, които разчитат на традиционните твърди електорати и които не се стремят да излязат извън твърдата рамка на своите послания, на своите представи за управление и затова не изключвам в някои населени места изненади. Местните избори са много специфични, има какви ли не екзотични и нови коалиции по места, не изключвам да спечелят точно такива новоизгряващи политически сдружения, формации и конкретни кандидати, които за пръв или втори път участват в местни избори, но които съумеят да привлекат апатичния избирател, който би си направил сметка какви са минусите на старите избиратели и би направил избор за нещо ново, прагматично, макар и непознато, което се появява за пръв път като марка, имидж и идеи. Не е малка вероятността в такива общини и населени места да загубят „самоуверените” стари партии, които мислят, че имат твърди позиции и държат твърд процент изборни гласове. Да не забравяме, че електоралната мобилност може да промени резултата в някои общини. Освен че се променя броя на избирателите се променят много бързо и предпочитанията им. Целта на някои от кандидатите е именно върху този процент новопоявили се избиратели в определени общини, които биха могли на практика да обърнат вота.

Как оценявате като цяло предизборната кампания?
Относително динамична, но в същото време не се откроява ярко от гледна точка на оригиналност на идеи и решения от страна на кандидатите от предходни кампании. Отчетлив е стремежа в кампанията да присъства европейската перспектива и възможности за развитието на местната власт у нас. Създава се впечатлението, че успешният мандат в идните четири години зависи най-вече от успешното усвояване на европейските ресурси. Но се подценява въпроса доколко кандидат-кметовете, общинските съвети и местната администрация са подготвени и могат успешно да реализират европейски проекти. В това отношение очевидно предстои много сериозна работа почти навсякъде в страната, защото в противен случай в края на мандата ще бъдем свидетели на лесни управленски оправдания, но и на силни разочарования от страна на избирателите.



ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЮЛИЯН ТРАЯНОВ: КАНДИДАТИТЕ СЕ ЗАЛИВАТ С ПОМИЯ И ОТБЛЪСКВАТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

КАЛОЯН МЕТОДИЕВ: СТАРИТЕ СХЕМАДЖИИ СА НАШАТА МИШЕНА

МЕТОДИ АНДРЕЕВ: КЛИЕНТЕЛАТА В СДС И ДСБ ПОБЕДИ

ГЕОРГИ КАДИЕВ: С МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ МИСЛИМ ПО КОРЕННО РАЗЛИЧЕН НАЧИН

СТЕФАН БЕЯЗОВ: ОТ РАЗМИВАНЕТО НА ОГРАНИЧИТЕЛНИТЕ ЛИНИИ МЕЖДУ ПАРТИИТЕ ПЕЧЕЛИ САМО СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=284

Posted by on окт. 18 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.