СЕГА БУЛО, АМИ УТРЕ? И КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ ЗАД БУЛОТО НЕ СЕ КРИЕ БРАДА?

Обсъждане на въпроса по повод забраната на жените във Франция да носят паранджа, чадра и никаб на обществени места в контекста на ислямизацията на Европа и обърканата демокрация.

Сенатът на Франция през септември одобри законопроект, забраняващ на жените да носят паранджа, чадра и никаб на обществени места.Това предложение, разбира се още преди да се одобри предизвика бурното неудобрение на традиционните мюсюлмански жени, които са се обвързали със свободата си да носят „була”.

По този начин беше зашлевена огромна обида считана като такава изобщо за мюсюлманския свят. Дали е така наистина – французите ще го отрекат, разбира се, ала важното в случая е в каква трудна безпорно ситуация се оказаха демократичните европейски общества по принцип. С безкомпромисен и твърд език, считан за някои агресивен и дискриминационен, всъщност той бе подпомогнат, зад маската на страха, където се крие самозащитната реакция на една колеблива в единството си нация.

Франция недвусмислено призна, че интересите й са подкопани от имиграцията,  зад имиграцията се страхуваше да изяви своята конкретна неблагоразположеност към мюсюлманското население в страната си, защото депутатите винаги се страхуват да не обидят неволно иначе обидливата религия. Например, само в скорошния брой на вестник „Монд” бе публикувано интервю, в което бившият премиер Едуар Баладюр (1993-1995) обяснява, че разрширеният Европейски съюз няма бъдеще поради огромните разлики в социалните системи на отделните държави членки. Президент на десницата по време на покойния президент Митеран, Баладюр днес застава зад политиката на Сакрози. Според него сигурността, нелегалната имиграция и свободното движение в Европа са теми, които трябва да излязат на светло, а не да служат за оръжие във вече започващата предизборна надпревара във Франция за президентския вот през 2012 год.

Положението, което докара на континента пропагандата на мултикултурализма. Мултикултурализъм защитен зад лицемерието и нехайството на подкопаната и излъгана демокрация до голяма степен за да служи в съображение с исляма, което е необосновано. Тъй като нали именно демокрацията ни учи, че пред закона всички сме равни.

Приемането на положителните черти на мултикултуризма и подценяването на отрицателните доведе престъпниците и терористите, най-малко безработните и бедните. Даже е наивно да твърдим „доведе”, защото в буквалния смисъл на думата направо ги покани. И така, ето че съществуват хиляди лагери в Европа на тези избягали от родините си граждани и сега държавата е отговорна към последните. Какво да прави с тях? И едва тогава идва въпросът какво да прави със собствените си изконни граждани със същите проблеми. Защото ако не се грижи за първите се получават конфронтации и обвинения в дискриминация от техните съюзници и различни мощни световни организации. Най-пресният пример в защита на твърдението са нашите роми, които Франция отпрати обратно в България и какъв глобален шум от забележки се надигна срещу решението на Саркози.

Ислямизацията започна през 1974 година, когато организацията Ислямска конференция приключи срещата си в Лахтор, Пакистан с решението за увеличаване на тогавашния, все още малък, поток от имигранти към Европа.

В резолюцията се казва, че континентът трябва да бъде покорен чрез „демографско превъзходство.” Във всяка джамия в Европа на петъчната молитва имамът се обръща към мюсюлманските жени: „Трябва да родите пет деца във всяко семейство…”. Пет деца на семейство никак не е малко. Така, че това покоряване не е спирало и продължава да трупа дивиденти възползвайки се от близката и стратегически обоснована възможност. Ако имигрантът има две жени, децата стават десет, ако има три жени – петнадесет. Полигамията разбира се е забранена в Европа, но не и санкционирана, защото няма нито един осъден.

Но нека не се занимаваме сега с полигамията, с това какво е забранено в Европа. Нека обърнем внимание на въпроса какво е позволено.

В такъв случай няма как да не признаем, че в демократично общество е недопустимо да ти откажат религиозната принадлежност, защото ти си свободен да изповядваш вярата си. На теб ти е позволено да бъдеш мюсюлманин, будист, хиндуист, юдеист – всякакъв.

За мюсюлманките свободата не значи само да могат да посещават джамии и да се молят на своя Бог. Защото именно булата са дрехите, макар и в материален модел разказващ много повече за духовния смисъл на приетата от тях набожност и поета духовност. Нещо като билет към Аллах. Без билет как ще се качиш в автобуса? Или ще се качиш и най-вероятно ще платиш с тлъста глоба  от  стовареното ти справедливо наказание-божие? А Аллах е жесток, той вижда навсякъде и по всяко време и въздава справедливост навсякъде и по всяко време за разлика от контролата в нашите автобуси.

Първите бурни дискусии около забрадката на мюсюлманките във Франция са през 1989 год., когато три момичета, отказали да свалят забрадките си, бяха изключени от основното училище в град Креил, на около петдесет километра от Париж. Тогава започва да се надига общественото безпокойство от мястото на имигрантите във френското общество.

През 1994 год. пък Йожен Шениер отново повдига въпроса за забрадките в училищата и предлага да се забранят всякакви „хвърлящи се в очи” знаци на религиозна принадлежност.

Какво означава обаче, „хвърлящи се в очи”? Това не е закон, а тълкувание според което управляващите имат правомощието да действат спрямо религиозността на хората според собствените си представи. Закон скрит зад подбудите да сложат под натиск най-вече едно религиозно малцинство, което бързо се разраства и днес наброява над 4 милиона (минимум) – мюсюлманското.

Защо точно мюсюлманското?

Защото все нови и нови експерти свидетелстват, че в закона  на Корана всъщност няма задължение да се носи забадка, налице явно може да е само влиянието на фундаменталисти с непочтени политически мотиви. Как обаче да го докажат? По-важното в случая са самите твърдения на жените жертви охарактеризяващи го с религиозността. Не можеш да им лепнеш етикета „опасни за обществото”. Но можеш да им забраниш, отнемеш булото. Така обаче не разрешаваш вероятната опасност. А още повече показваш колко си объркан, като зад политическата си коректност се опитваш да накараш мюсюлманките да ти благодарят за това, че си им я отнел с думите: „Ислямските забрадки са символ на робство”. Естествено, че Саркози, когато го каза всъщност не се надяваше на благодарности.

Всъщност за пропагандата със заплащането с три цифрени суми на всяка жена готова  да ги извади от старите шкафове и си ги сложи отново, практика разкрита не от вчера  в европейски страни, чиито примери са може би най-популярни в Испания и Италия-това властите го знаят. Има доказателства, но държавата се страхува да повдигне обвинение. По-лесно е да махне булото, сякаш ще махне вероятността от тероризъм. А всъщност само хвърля още земя по фундаменталистите и засилва омразата им, която винаги се трансформира в задължително отмъщение.

Подобни мерки, които дава за пример френският парламент доказва колко неспособни са демократичните общества да защитават цялото на нацията и потвърджават думите на Баладюр. Дълго време европейски институции под прекрасната дума „мултикултурализъм” работят в полза на интеграцията на имигрантите, последните упорито настояващи, че не те самите трябва да се потрудят по този въпрос, а да бъдат наготово интегрирани благодарение на въпросните, множество проекти от европейски пари. Когато разбира се се налага мюсюлманските пачки също се включват в грозното пропагандиране подобно на случая с френския бизнесмен и кандидат за президент на Франция през 2007-ма год. Рашид Неказ. Алжиреца обяви, че създава специален фонд в размер на 1 милион евро за подпомагане на мюсюлманките, които ще попаднат под ударите на новия закон. Магнатът има намерение фондът да покрива глобите на нарушителите на закона.

Добре, ще се ограничим само с Франция. Да, ще цитирам само думите, с които протестират срещу закона по френските улици: "Махайте се оттук, това е наша земя!" и може да спрем, нали? На мен ми идва в повече само това изречение. Ала ако не сте достатъчно обидени от наглостта ще се опитам още да посръчкам приспалия ви разум благодарение на мултикултурализма, който не е мултикултурализъм, а обвит в лицемерието на добре работещата през последните години опаковка на ислямизацията в Европа, превръшайки я постепенно в Еврабия. Мултикултурализъм, от който и аз бях приспан докато не започнах постепенно да проглеждам.

Обръщаме се към идеологията на ислямската култура. В самата идеология на исляма е заложено делението на света на "дар ел ислям" – земя  на исляма, където действат законите на шериата, и "дар ел харб" – земя на войната, тоест цялата останала територия, която трябва да бъде подчинена на мюсюлманската власт.

Така, че беше моя грешката да обрисувам ислямската религия през очите на на реалност, която е измислена. Мислех си: „Горките мюсюлмани с какво са заслужили подобно отношение?! Историята и войните между арабския и християнския свят са минало.” След атентатите на 11 септември слушах как хората си позволяват да нападат религията им и се възмущавах, а във вестниците четях, че всъщност тя е дори по-миролюбива от нашата. Защитавах ислямската религия така, както бих защитавал собствената си религиозна принадлежност пред появата на нападки в мое присъствие. Вярвах, че религиите в днешния глобален свят не трябва да разединяват и разделят, въпреки, че съмнението през годините се прокрадваше постепенно и упорито от действителността на жестокостите на ислямската култура към жените и  към правата на човека изобщо, както случайно попаднали ми цитати от Корана изключваха автоматично вероятността да могат да живеят в разбирателство или дори най-малкото да се разминават само с поздрав една към друга.

Тоест във външнополитическите си и икномически отношения евро-арабския диалог да запази уважение и взаимния си интерес. С други думи-религиозността никога да не добива тяхната изходност. Едната религия обаче винаги е искала нещо повече от уважение, в замяна срещу самата себе си. За да стане ясно…

Пак ще спомена и ще продължавам да го споменавам, където трябва, че един бърз прочит на живота на двамата божи синове Мохамед и Исус е достатъчен сами да стигнете до простата математика колко прави две и две. Да, Мохамед за разлика от Христос си служи умело със завоевателския си нюх и физическа сила непреклонно да разлива кръвта на „неверниците”. Сами се досещате кои са неверниците. „Неверници” са всички други, които не изповядват ислямската религия. И сами разбирате кога кръвта си има своето оправдание. До тогава, когато цялата земя не бъде оцветена в червено от полумесец и звезда-традиционните символи на исляма.

С риск да се повторя, но така и съзнателно за да затвърдя позицията си-под прикритието „мултикултурализъм” управляващите сами забъркаха гнусната каша, влязоха доброволно в нея и сега искат да излезат от врящия казан сухи, с чистите си и неомачкани бели ризи-практически невъзможно. Защото те сами сготвиха поръчаното от изтока ястие, отвориха гранците си за мюсюлманите без да предполагат, че един ден може да станат повече от нас. Отровата нарастваща с обема си с всеки изминат ден. Какво?! Планът им не може да се случи, ли? Може. Всъщност фактите сами говорят.

Фактът, че мюсюлманите са най-бързо разрастващата се етническа и религиозна група в света. Фактът, че това се засилва от полигамията и другият факт, че според Корана жената е само утроба за раждане на деца.

Мюсюлманите са около 60 милиона. Само в Европейския Съюз живеят около 25 милиона. Извън Европейския Съюз живеят около 35 милиона. През последните 50 год. броят се е увеличил с 235 %, докато християнското население се е увеличило само с 47 %. Световното мюсюлманско население нараства с 33 милиона всяка година. Е стана ли ви ясно?

Страхувам се, че един ден в моята европейска и християнска страна, в моя европейски и християнски дом ще трябва да се интегрирам, защото ще бъда превърнат в имигрант от новите заселници. Ще трябва да се съобразявам с ислямската религия, култура и свобода обвита в робство тъй като делото на християнската повече няма да се зачита или по-лошо: ще се окачестви в престъпна. Ще ме събуждат напевите на имами, които до дома ми ще са построили джамия заглушаваща мелодията от камбаните на църкавата. Или по-лошо. Ще се построи втора джамия на мястото на собствения ми дом. И мен няма да ме има. Защото съм престъпник. Разбира се „неверникът” се наказва със смърт. Докато джамиите се множат, подобно на техните строители полигамисти. Строителите на „демографското превъзходство”.

Все пак как в контекста на забраната да се носят була ще дам пример за да се разбере колко големи са мащабите на подобна забрана. Каква ще бъде реакцията ти ако не ти забранят да се молиш на своя Бог и да изповядваш своята религия, но като християнин уважаващ институцията на православната църква един ден ти кажат: „От днес, приятелю ще бъдеш наказван за всяка запалена свещ с по 150 евро или затвор. Ние ще защитим с тези действа твоята свобода и равенство, защото в нашата страна свободата и равенството важат за всички.”

Ще ококорите широко очи, ще се плеснете по челото и в най-добрия случай ще се зачудите какво се случва, защото няма да го приемете за истина. Реалността винаги отрича липсата на логиката. Е да, виждаме обаче, че я допуска понякога през стените си.
Най-вероятно ще си помислите, че подобна несправедливост може да се случи в някоя „изостанала арабска страна”. По същия начин нещата се развиват за мюсюлманина в някоя „изостанала християнска страна”. В случая-Франция. Да, където момичетата ходят на улицата със скроени колкото дава възможност фантазията, тоест с кройка спестяваща колкото се може по-голямо количество на плат, полички. Минимализъм, му се вика. Има си такова подразделение вече и в музиката, и във интериорния дизайн и в какво ли още не. Мода. Може би мода продиктувана от финансовата криза или какво друго, вече не знам. Но без да съм ироничен нека продължа.

Ще ми кажете, че случая с мюсюлманството е различен. Така е. Не защото съм от другата страна, християнската. Християнският поглед, християнската мисъл, християнския ум.

Ще ви кажа, че въпросът не е събуден от вчера, нито от терористичните атаки от 11 септември, продължението, което беше в Европа и във всички бяха замесени мюсюлмани. Вие го знаете много добре.

Живеем в едно време и ставаме свидетели на всяко зло благодарение на телевизиите и медиите. Дори малко преди то да се случи. Защото разбираме за него, когато още e рано да осъзнаем с тялото и сърцето си какъв по-мащаб ужас са видяли очите ни, колко са жертвите и под защитата на какви каузи е начертан този кървав сценарии от съответната терористична организация. Не знаем за истинските мащаби на трагедията. Ставаме участници на жестоки събития от пролета кръв, от което нашата замръзва. Събитията после се оказват по-ужасни от показаните ни първоначално пресни и откровени кадри, от собствената ни преценка, тъй като накрая броят на жертвите обикновено е по-голям. Официалните данни често са предвождани от неофициални. Неофициалните като по правило се трансформират в официални ако разбира се властите не успеят да скрият информацията. Така или иначе забрадката възприе лицето на тероризма и се превърна в лого на джихада за западния гражданин, винаги е била и продължава да бъде прозрачна позиция на носещата було жена в демократичните общества в ущърб на последните. Забраната бе отчаяният начин да се настоява върху изконното превъзходство на френската „цивилизация” пред лицето на променящия се свят. „Булото е завеса, каза психоаналитичката Елизабет Рудинеско. То покрива младото момиче в мълчание.” Дали заради „поробеността” на самото  мълчаливо момиче или повече от крещящия глас на него, обвит в тялото й, свободно пришит към личността („То е част от мен!”) културно религиозен плат добиващ все по-голям политически смисъл французите се почувстваха задължени да покажат, че единството на нацията е над малцинствата. Нещо, което особено след празниците около двестагодишнината от революцията през 1989 год. има нарастващ акцент. По тази причина днешните искания за социално и правно признаване на различни групи-жени, хомосексуалисти и „имигранти”-се посрещат с осъждане, защото дават приоритет на груповата принадлежност. Именно оправданието в името на единството за да бъдат подкопани действията на някои от гражданите й оформят незачитане на различието. Когато не се зачитат различията не би могло да има и дискриминация, нали? Щом няма дискриминация всички са равни пред закона. Тоест, ако искат да бъдат приети във френското общество забулените жени трябва да млъкнат с кресливите си гласове, че са им нарушавани правата или в най-добрия случай да отидат да живеят на друго място, където няма да се чувстват унизени.

Ала все пак-„Това е само було”. За бога, само було. Те не искат много.

Сега було, ами утре? И кой знае дали зад булото не се крие брада?!

Въпреки всичко въпросът да бъде ли забранено или не от началото се разбра, че едва ли ще реши проблемите на френската република и изобщо въпросите надвиснали над цяла Европа по повод нейната ислямизация. Но действията на французите показаха много ясно, че могат да кажат „Не” на нея. А това също е напредък.

 Юрии Максимов ми разказа една приказка, която не случайно реших да използвам за послепис:

Почукала веднъж лисицата на вратата на зайчето: "Зайченце, мръзна, дай да си подържа поне опашката на топло в твоята къщичка!" Зайчето се смилило, пуснало я. Вкарала си опашката лисицата и рекла: "Зайченце, и краката ми мръзнат, пусни ме поне в преддверието да се постопля". Пуснало я зайчето в преддверието. Влязла тя и рекла: "Зайченце, гладна съм, дай ми да ям". Сложило я зайчето зад масата, дало й да яде. Гостенката се нахранила и казала: "Махай се оттук, това е моят дом!"

Владимир ДОМОЗЕТСКИ
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

САЩ И ВОЙНАТА, „АЛ КАЙДА“ И ДЖИХАДА

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ЗДРАВНА КАСА Е ПИРАМИДА

АДВОКАТ МАРИН МАРКОВСКИ: ПО ПРАВИЛО, ПАДНАЛИТЕ НЯМАТ ПРИЯТЕЛИ

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ГЛУПОСТТА В ПОЛИТИКАТА Е КАТО ПЯНАТА, ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАД ВОДАТА

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДЕПУТАТИТЕ ДОЙДОХА ВЪВ ВНС НА ВЪЛНАТА НА
ЕДИН НЕПОВТОРИМ ОБЩЕСТВЕН ПОДЕМ

ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА
НА ИСТИНАТА

РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В
КОЕТО
ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон
СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3397

Posted by on сеп. 29 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.