СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ УВЕЛИЧАВА ДВОЙНО РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ, КАЗВА ОЩЕ БЪДЕЩИЯТ НИ ЕВРОДЕПУТАТ

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница. Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1993 г. Специализира политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания. През периода 1995–1998 г. е редовен докторант, а след 1998 г. — асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет. През 1999 г. защитава дисертация в областта на английския консерватизъм. От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 г. е главен редактор на сп. „Разум“.  Доцент. Един от основателите на Демократи за силна България (ДСБ). Депутат в 40-то НС.  Избран за евродепутат през 2009, който трябва да встъпи в длъжност в Европейския парламент след влизането в сила на Лисабонския договор и увеличаване с едно местата на българските евродепутати.

 

Г-н Малинов, в Швеция очакват с нетърпение окончателното подписване на Лисабонския договор, защото ще получат още две места в Европарламента. България трябва да получи още едно, но като че ли в последните дни спря да се говори по темата. Освен още едно депутатско място какво ще ни донесе този договор?
    
Само да напомним на читателите,че Лисабонския договор е опит за реформа на Европейския съюз чрез промяна на основната му правна рамка. А той предвижда множество промени, една от които е, поради разширението и демографските промени, промяна на броя на депутатите. Една страна е изключително печеливша в случая и това е  Испания – тя ще има четрима нови депутат. Франция, Австрия и Швеция – по двама, а останалите, между които и България ще имаме по един нов депутат. Договорът, след като сега всичко вече е ясно, ще влезе в сила от 01.12.2009 г. и това откровено казано е малко по-бързо от очакваното. Това е договор, който преди всичко прави институциите на ЕС по ефективни, дава много по-голяма възможност за единни политически позиции и практически променя, според мен, вътрешните политически баланси.
       Първото, най-видимото е, че се откриват две нови длъжности, за удобство да ги наречем президент и външен министър. Те ще бъдат олицетворение на политиката на съюза и по някакъв начин ще концентрират позицията в себе си. По принцип се смята, че това прави съюза по-ефективен, по-гъвкав, по-бързо реагиращ. Голяма част от решенията, и това е най-важното, според мен, са определени политики, над 40 на брой, които няма да се вземат с пълен консенсус.Това означава, че се губи правото на чисто вето от една единствена държава, а ще могат да се вземат по-лесно решения. Разбира се по никакъв начин големите държави няма да могат да доминират, но и една единствена държава, било тя малка или голяма, няма да може да стопира процеса на вземане на решение.
       Трябва да отбележим, че необходимостта от реформа дойде след разширяването, т.е.и ние сме причината ЕС да помисли как да стане по-ефективен. Да не забравяме, че в първоначалната си версия, той не е замислен за повече от десет държави. Ако някой беше казал преди 20 г., че той ще бъде от 27 държави, никой нямаше и да помисли, че би могъл да функционира по този начин. Така че това е смисалът на тази реформа. Европейците не се страхуват от реформи и не ги влачат с години наред, както това става в България.
      Колкото до това какво печелим ние, в момента то не се вижда, но след време ще бъде голяма  облага за България. ие сме част от този съюз, сега ще бъдем част от един много по-силен съюз, ще бъдем част от много по-силно цяло, във всяко отношение. Специално за страната ни е по-добре съюзът да бъде по-силен, по-интегриран вътрешно.
       Има една логика на разширяване и една логика на позициите спрямо ЕС. Колкото посилна, по-самостоятелна е една държава, с по-големи възможности за самостоятелна политика на световната сцена, толкова повече тя губи и печели във всичките тези отношения и комбинации с Европейския съюз. Колкото по-слаба, с по-неразвита икономика, с по-слаба демократична система е една държава, толкова повече чисто печели от членството си. В този смисъл в една Англия може да се развие аргумент против Лисабонския договор, те имат защо да казват имаме плюсове и минуси в баланса. Там нещата не са така очевидно в полза. И ако се зададе въпросът кой спечели най-много, в буквалния смисъл на  думата от членството си в ЕС във всякакви параметри, бих казал Гърция и Испания. А вече в международен план, като престиж, може би Германия е спечелила.

Имат ли основание опасенията  на Вацлав Клаус за застрашаване на националния суверенитет?
Няма основание за подобно опасение. Защото самото членство в ЕС е нещо много особено като отношение към суверенитета. А то е , че при всички положения  губиш нещо и печелиш.  Това, което в тия дебати в Чехия и Исландия се развихря, се забравя, че членството е доброволно. В крайна сметка всички са отишли в ЕС, поне през последните години, от бившия социалистически лагер, и не само от него, по собствено желание при тежки реформи, жертви, лишения, убеждавайки да бъдат приети с ясното съзнание, че едни определени нива на национален суверенитет губят, но получават много по–големи възможности за други неща. Тоест безспорно, ние не сме на сто процента толкова суверенни, каквито сме били извън ЕС. Това, което има основание, да отдадем дължимото  на евроскептиците е, че голяма част от политиките на ЕС няма да изискват консенсус,а ще се решава с квалифицирано мнозинство, т.е.ще има моменти, когато една или две държави ще бъдат против останалите 25. И тогава може да се каже, че те, ако биха били извън съюза, не биха действали по определен начин. Но Лисабонският договор предвижда клауза за излизане, така че вратата е отворена. Проблемът е, че досега никой не е пожелал да го направи и според мен това е само риторически инструмент,използван само по време на кампании и за да се прибере някой друг глас. Единствената държава, която реално може да постави въпроса за излизане,е  Великобритания, но тя има съвсем други параметри,стандарт и традиции. Така че да оставим този разговор на англичаните, а ние да гледаме нашите дела.

Засилване ролята на Европарламента с промените, които предвижда Лисабонския договор, ще намали ли ролята и значението на националните парламенти?
Европейският парламент увеличава двойно ролята на националните парламенти. Един от най-големите недостатъци на европейската политика, искам да кажа политиката на равнище ЕС (тя е отчитана през последните години многократно) е това, което се нарича демократичен дефицит. Казано по-просто, липсата на връзка между гражданите на съюза и институциите му. Винаги хората ще бъдат по-близо до националната си политика. Винаги кметът, общинският съветник, депутатът е по-близък от евродепутата или от онези хора, които наричаме евробюрократи. ЕС осъзнава много дълбоко това. Всъщност това е може би най-тежката критика към него, че се отдлечева, че се отчуждава. Затова идеята е следната: увеличаването правомощията на Европейския парламент първо защото той е най-близо до избирателите. Само да напомня – комисарите не ги избираме ние, те се предлагат от съответното правителство и там се одобряват и т.н. Европейският парламент е единствено пряко избран. Същевременно връзката му с гражданите е слаба. Какво става? Заминават евродепутатите и почти изчезват. Затова е засилена ролята на националните парламенти. Те ще имат право да участват в изработването на европейското законадателство. За първи път, по много пунктове, ще могат да участват  на предварителния етап, което ще ги натовари с повече отговорности. Положението за връзката с националните парламенти е много по-лошо, с днешна дата.

Европейския съюз има ли интерес да приеме за свой член Исландия след рухванетона банковата й система?
Знаете тази фраза: ”умора от разширяването”. Намекът е, че ЕС е уморен от разширяване. Това най-вече се отнася за нашите съседи – Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания. Това е ситуация, в която току що съюзът мисли, че е поел последната порция от разширяването, в която бяхме и ние, или както казваме последния влак, всъщност да бъде точно последния вагон. Много трудно оттук нататък ще се мине на ново разширяване, но трябва да се довърши вече започнатото. Това, което трябва да се довърши е това е членството на Хърватска и това е задължително. Исландия влезе много директно през последната година, буквално подгонена от икономическата криза, която там взе колосални размери. Това е държавата най-силно засегната от кризата. ЕС трябва да вземе решение на най-високо ниво дали ще осъществи докрай преговорите и колко бързо.Истината е, че ако започнат преговори, те ще бъдат рекордно бързи. Независимо от финансовата си криза, Исландия е държава, която фактически отговаря на всички критерии. Напълно интегрирана като практики, институции, правни норми. Не случайно исландците се чувстваха достатъчно добре и стабилно извън ЕС, но очевидно той има притегателна сила, която се проявява и в добро и в лошо време. Това се потвърждава и от бързината и категоричността, с които мина референдумът и в Ирландия – резултат една трета към две трети никой не е очаквал.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО – проф. Димитър ЛУДЖЕВ

АЛИ ХАМЗИН ЧЛЕН НА МЕДЖИДЛИСА НА КРИМСКО-ТАТАРСКИЯ НАРОД

ЛОГИЧНИ И ХАОТИЧНИ ТЕЗИСИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА И БСП `2009 -доц. Васил ПЕНЕВ

ПРОФ. ГРИГОР ВЕЛЕВ: ЛИБЕРАЛ-ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ВРЕМЕННО ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ МИНЕ И ЩЕ ЗАМИНЕ

ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ОРГАНИЗИРА ПАРТИЯ ОНБ

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ПРАВОТО, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТЪТ

ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ -Муравей РАДЕВ

ПРОФ ЦАЧЕВСКИ: КУЛМИНАЦИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ В КРАЯ НА 2009 Г

ЛОША ПОЛИТИЧЕСКА КАРМА ТЕГНЕ НАД КАНДИДАТ КМЕТОВЕТЕ ФИНАНСИСТИ  

РАБОТНОТО ВРЕМЕ НЕ Е РАБОТА Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2679

Posted by on Ное. 12 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.